Кристина Скай
Перлата на любовта (45)

46.

Андрю Лангфорд се обърна и огледа долината.

— Идеално място, нали? Мога да виждам всичко и всички оттук, далеч преди да са ме забелязали. А сега, мисля, че е време да дадем на брат ми възможност да разбере къде сме, не смяташ ли, Луиза?

Тя кимна и изчезна във вятърната мелница.

Без предупреждение Андрю блъсна вътре и Чеси. Миг след това огромните, бели криле на мелницата потрепериха и със скърцане оживяха, правейки първото мудно завъртане под напора на вятъра.

Съвсем скоро механизмът равномерно зажужа, а белите платна, огрени от слънцето, се издигаха ритмично. Чеси знаеше, че се виждат отдалеч.

А тъкмо това целеше похитителят.

— А сега — децата. Развържи ги, Луиза, за да могат да се приближат и поднесат своите поздравления.

Шумът от детски стъпки накара Чеси бързо да се обърне. Сърцето й се сви, когато видя двете бледи личица да се появяват от складовото помещение в задния край на вятърната мелница.

— Пусни ме, вещица такава! — Елспет бясно се дърпаше от ръката на Луиза, докато Джеръми изглеждаше изплашен, но не по-малко войнствен.

Около устата и през китките им си личаха червени резки.

Чеси усети как гневът се надига в нея, докато изтича и ги приюти в прегръдката си. Усети как Елспет конвулсивно се разтрепери, а после започна тихо и неутешимо да хлипа.

— Всичко е наред, любов моя. Не се тревожи.

Момиченцето вдигна личице — бледо и озадачено.

— Той… Той не е моят баща! Това е някакъв фокус, нали? Само някакъв номер?

Чеси я притисна още по-силно и я помилва по главичката.

— Разбира се, Елспет — прошепна тя. — А сега трябва да си храбра и да изпълняваш всичко, което ти кажат.

— Но аз не искам…

— Всичко — повтори натъртено Чеси. Тя погледна предизвикателното изражение на лицето на Джеръми и отново каза: — Всичко. Разбирате ли ме и двамата?

След напрегнато мълчание, което продължи известно време, децата кимнаха. Андрю се приближи.

— Трогателна сценка, няма що. А сега децата трябва да си починат. Защото скоро, според мен, ще имаме гости.

При тази вест ръцете на Джеръми се свиха в юмруци.

— Никога няма да успееш, чуваш ли? Никога!

Лицето на Андрю са свъси.

— Отведи ги, Луиза. Ще трябва да ги науча, че децата могат да присъстват, но не и да участват в разговора.

Докато Луиза ги набутваше обратно в съседното помещение, Андрю пристъпи към една прашна маса, близо до вратата.

— Ако не се лъжа, именно това търсеше из целия Лондон?

Отвори облицована със сатен кутия и извади инкрустиран със скъпоценни камъни правоъгълен предмет. Есмералди, рубини и диаманти проблеснаха на светлината, която се процеждаше през прозореца.

Освободи изработените от слонова кост закопчалки, а след това отвори на случайно избрана страница. Там двама любовници се смееха, наслаждавайки се един на друг, сред градина от божури. Безгрижно продължи да прелиства страниците, изрисувани с ярките цветове на скъпоценни камъни, по които любовници бяха застинали в чувствена наслада.

— Вдъхновяващо е, не смяташ ли, скъпа? — Хладни очи наблюдаваха лицето на Чеси. — Почти съжалявам, че не разполагам с повече време… — Прокара ръка по бузата й, по долната й устна. — Да… Мога да разбера защо брат ми е бил заинтригуван от теб. След като приключим тук, ще се посветим на тази книга, ти и аз. Тя предлага безброй забавления. — Отново същата студена усмивка. — Луиза може да потвърди.

Чеси преглътна, стараейки се да запази спокойствие.

— Как… Как я откри?

Тъмнорусите вежди се стрелнаха нагоре, подигравайки се на нейния опит да отвлече вниманието му.

— Все още хитруваш, така ли? Но няма значение. Почти никакво значение. И без това имаме на разположение известно време, преди да пристигнат гостите.

Усмихна се злобно, продължавайки да разлиства страниците.

— Впрочем Луиза има цяла колекция от такива книги. Тази бе собственост на доста преситен италиански благородник, който току-що я бе закупил от още по-преситен принц на Манчу. Доколкото си спомням, Луиза влизаше в цената и в двата случая. — Тънките устни се извиха нагоре. — Тя наистина е доста ненаситна. А Тони е единственият мъж, който я е отблъснал. — Той се изхили. — Но е добре да внимава. Луиза твърдо е решила да си отмъсти заради оскърблението. Но докъде бяхме стигнали? А, да. Тя вече е голям специалист по тази книга. За да се сдобие с нея, е трябвало да участва в забавленията, изобразени на всяка страница. — Той изглади гънка върху дантеления си маншет. — Не че тази цена се е оказала за нея непосилна.

Над главите им големите крила продължаваха своите ритмични, прецизни кръгове. Наскоро са били смазвани, отбеляза Чеси. Нищо чудно Андрю да бе помислил и за това.

Тя потръпна от усещането, че е попаднала в някакъв кошмар, от който няма изглед да се избави.

Но трябваше да намери начин.

В този момент нейният похитител я стисна за рамото.

— Чудя се…

Придърпа я към себе си, а в тюркоазените му очи проблеснаха налудничави пламъчета. Пръстите му се вкопчиха в деколтето и затеглиха надолу.

А след това устата му — твърда и груба — притисна нейната. Чеси се изви, стискайки здраво устни, но страхът за децата я възпираше да го одере, както й се искаше.

Той изруга, сграбчи лицето й и го задържа неподвижно.

— Отвори си устата, по дяволите! Отвори я, ако искаш да видиш някога отново проклетите деца.

Потискайки отвращението си, Чеси се подчини. Езикът му моментално проникна в устата й, а пръстите му жадно опипваха по разтвореното деколте.

И изведнъж всичко свърши.

Той я отблъсна, отстъпи назад и я заоглежда.

— Да, наистина, много добре. — Хладно се усмихна. — И е точно това, което би предизвикало интереса на скъпия ми брат.

Чеси събра ръце зад гърба си, стискайки ги в юмруци. Знаеше как изглежда — зачервена, раздърпана, с подути от свирепата му целувка устни.

А Андрю искаше брат му да я види точно такава, за да възпламени гнева му.

Защото и това бе част от жестокия му план.

След това всички мисли, освен една, изчезнаха от главата на Чеси. Пред отворената врата се чуха стъпки от тежки ботуши.

Отвън се чу глас, познат глас, бесен от гняв. В следващия миг силуетът на мъжа, когото единствено обичаше, се появи в рамката на вратата.

— Пусни я, Андрю. Аз ти трябвам, не тя! Пусни я и децата също! А след това, за Бога, ще ме имаш!