Кристина Скай
Перлата на любовта (16)

16.

Чеси чу ругатнята му и застина.

Бавно вдигна глава от рамото му. Потръпна и отвори очи. Постепенно изплуваха образите на цветята наоколо, ароматът им се смесваше с мириса на влажна пръст. И откри, че ръцете му вече не я докосват.

Светската тройка все още препречваше изхода на зимната градина. Откъм отдалеченото крило се носеха приглушени звуци на валс.

Животът си течеше.

Само тя сякаш бе спряла и замръзнала в друго време и на друго място.

Затвори очи, борейки се със сълзите. Бедрата на Морлънд се събраха зад гърба й. Той се озърташе напрегнато.

— Чеси, ние просто не можем… — Той се задъха и сграбчи раменете й. — По дяволите, не искам да ти причинявам болка.

Чеси сведе пребледнялото си лице. Корсажът й бе разпуснат и разкриваше разгорещената й, възбудена плът. Тя беззвучно изхлипа.

Глупачка! Падна право в ръцете му. С въздишка и усмивка му даде да прави с теб каквото си поиска!

Болка и горчиво разочарование блъскаха като с юмрук гърдите й.

— Махнете си ръцете от мен — заповяда тя. — Ако искате да останат цели.

Мъжът зад гърба й свъси вежди. Ръцете му не се отдръпнаха от копринената кожа, която явно жадуваше за ласките му.

— Ще броя до пет — процеди тя с леден глас.

— Чеси, недей. Не по този начин. Нека ти обяс…

— Едно. Д-две. Три…

Морлънд тихо изруга и я обърна с лице към себе си.

— Това нищо няма да реши — каза той. — Ти си ядосана, разбира се. С пълно право. Но ние не можем просто да…

— Четири — сряза го Чеси. — Пет. — Тя сграбчи ръцете му. Разбира се, Морлънд не знаеше за бойната й подготовка. Всичко бе започнало през лятото, след като той си замина.

Понякога й минаваше през ума, че баща й нарочно е поощрявал заниманията й, за да разсее по някакъв начин болката от първата й нещастна любов. Никога не успяваше да скрива чувствата си от него, макар че този път се бе постарала извънредно много.

Сега мисълта за всички пролети сълзи, за всички невинни момичешки мечти я разяри още повече.

Ръцете на Морлънд бяха силни, с добре развити мускули. Беглият поглед, който му бе хвърлила в спалнята на Жермен, бе достатъчен, за да оцени безупречната му физическа форма.

И все пак той не можеше да се мери с нея. Едно бързо движение и костта щеше да се разцепи.

Ала тя нямаше намерение да стига дотам.

Чеси забеляза, че Уелингтън и двамата му ласкатели най-сетне са напуснали градината. Тя се обърна рязко, в теменужените й очи гореше дива ярост.

— Свършихте ли вече?

Морлънд сви устни.

— Съвсем не, скъпа. — Той присви очи, наблюдавайки я как бясно подръпва диплите на роклята си. — Стига си се мятала, по дяволите! Дай аз да я оправя.

Той за миг я завъртя, издърпа роклята над раменете й и закопча кончетата на гърба.

— Ах, ах! Какви опитни пръсти, милорд!

Лицето му се смрази, но той не каза нищо. Заслужаваше си го. Даже много повече! Без малко да вдигне полите й и да я обладае направо тук, в зимната градина на херцогиня Кранфорд!

Какво му ставаше?

Морлънд оправи роклята, след което пак завъртя Чеси. Тя отново се опита да протестира, но пръстите му се забиха в раменете й.

— Моля за прошка, мис Камърън. Постъпката ми е наистина непростима. Не мога да си представя, че…

Във властния му тон за пръв път се появи колебливост. Той прокара пръсти през косите си.

— Аз… аз не знам какво ме прихваща, Щурче. Не съм искал да…

Чеси го наблюдаваше със студено безразличие. Значи, той намеква, че случилото се е било само пристъп на лудост! Само една грешка и безумие? Защото никой мъж не би пожелал слабичката, непохватна Чеси Камърън! Нима тази мисъл не й бе внушавана достатъчно често в Макао?

Тя прикри острата болка от тази мисъл под маската на гордостта. Ще му покаже, че вече не е някогашната невинна глупава ученичка.

— Няма нужда от извинения, уверявам ви. А сега, ако бъдете така любезен да ме пуснете да мина…

Морлънд свъси вежди. С разкрачени нозе и ръце на раменете й той все още препречваше пътя й за отстъпление.

Чеси яростно го изгледа. По дяволите, нима смята, че ще се мята около него като подплашен заек? Не, той ще трябва да я пусне да мине, в противен случай след миг ще е на земята със счупен крак!

Внезапно Морлънд я хвана под мишницата. Чеси инстинктивно напрегна мускули, готова да атакува.

Морлънд веднага схвана намерението й. И усети силата и подготовката й. Човек едва ли би могъл да очаква подобно нещо от една млада дама.

Присви очи. Хвана китката й и изви ръката й така, че да разгледа дланта й. Чеси се опита да я издърпа, знаейки какво ще открие на нея.

Кожата по краищата на дланта й бе ръбеста и осеяна с множество белези, все спомени от Шао Лин.

— О, Боже, не мога да повярвам! Не ми казвай, че баща ти е допуснал…

Чеси пребледня и се отдръпна. Последното нещо, което й се искаше, бе графът да узнае за обучението й. Успя да се засмее горчиво:

— Да допусне какво? Да загрубеят пръстите ми от отварянето и затварянето на сандъците с археологическите ни находки ли? От търкането на дъските на палубата на лодката, която заместваше дома ни ли? Боя се, че го е допуснал, милорд. Съжалявам, ако това накърнява благородните ви чувства.

Тя издърпа ръце от внезапно омекналите му пръсти и изправи рамене. Очите й заплашително святкаха.

— А сега, довиждане, Ваша светлост. Не, сбогом!

Морлънд стоеше като попарен.

Не може да бъде! Чеси — опитен боец! Неговата Чеси?

Кръвта пулсираше в слепоочията му. По пламналото й от ярост лице си личеше, че не е в състояние да говорят сериозно в момента. А и един бал на висшето общество не бе най-доброто място за сцени, освен ако човек не искаше цял Лондон да зашушне за него.

— Ще се отместите ли или не, негоднико?

— Щом настояваш.

— Настоявам!

— Много добре. Но първо… — Без да изчаква отговора й, той се приведе напред и оправи висящата гардения в косите й, черни като нощта.

Чеси стоеше скована, бездиханна, докато леките му опитни пръсти шаваха в косите й. Искаше да не им обръща внимание, но не можеше.

След миг Морлънд отстъпи с непроницаемо лице.

— Готово. Както винаги, самото съвършенство. Ако нямаш нищо против, ще ме последваш след няколко минути. Лондонските клюкари само това чакат, ще вдигнат шум до небето.

Той бавно се поклони.

— А докато си сама, ще имаш време да заличиш прекрасната, но твърде издайническа руменина, покрила страните ти, шията ти, очарователните ти…

Сапфиреният му поглед се сведе към пищната й кадифена гръд, Чеси все още усещаше предателската възбуда, стегнала зърната на гърдите й.

— …други работи — нежно довърши Морлънд. — Лека нощ, мис Камърън. Но не и „сбогом“.

След тези думи нескриващи самоиронията му, графът се обърна и си тръгна.

* * *

Застанал под красивата украса от коприна и цъфнали черешови клонки, виконт Рейвънхърст наблюдаваше приятеля си, който си проправяше път през тълпата в балната зала на херцогиня Кранфорд.

Малцина биха забелязали напрежението, скрито под ленивата усмивка на Морлънд, но Рейвънхърст го познаваше достатъчно отдавна, за да се подведе.

— Разстроен е, нали? — Явно съпругата на виконта също следеше приближаването на лорд Морлънд.

Рейвънхърст се подсмихна. Нищо не можеше да убегне от зорките очи на Тес. Вече го знаеше добре. Той погали ръката й.

— И аз така смятам, любов моя. Цяла вечер е изопнат като струна. — Той замислено проследи отдалечаващия се граф, после отново извърна очи към вратата на зимната градина.

В този миг на прага застана крехка фигура във виолетова копринена рокля. От същото място, откъдето се бе появил и Морлънд. Косите й блестяха като черен лак под светлината на свещите.

Рейвънхърст едва чуто подсвирна. Значи това е красавицата от Макао, за която му разказваше херцогиня Кранфорд.

Жената се спря за миг. Мислейки, че никой не я забелязва, тя подръпна полите на роклята си и корсажа.

Провери с ръка дали гарденията е на мястото си в косите й.

Устните на Рейвънхърст се извиха в лека усмивка. Охо! Такава ли била работата, Морлънд?

— Кое е това очарователно същество, което излезе от зимната градина? Божичко, нали оттам Тони преди миг…

Рейвънхърст сграбчи пръстите на жена си и предупредително ги стисна в мига, в който две любопитни дами минаваха край тях.

— Но коя е…

— Хайде да се поразходим, сладка моя. Искаш ли да отидем в зимната градина? — Рейвънхърст се усмихна на жена си. — Там ще поговорим на спокойствие. — Той проследи скования гръб на жената във виолетово, която сега бродеше сред тълпата. — Тази вечер започва да става доста интересна, не мислиш ли, любов моя?

* * *

— Ах, Морлънд, точно вас исках да видя. Докато пресичаше претъпкания салон, се бе натъкнал на херцог Уелингтън, заобиколен от тълпа почитателки. Той забеляза Морлънд и се обърна с лек поклон към групичката.

— Хиляди извинения, мили дами. Но делата ме зоват.

След миг той бе превел Морлънд през една скрита със завеса врата в празния коридор.

— Божичко, Уотърлу ряпа да яде! Винаги е важно да познаваш терена, Морлънд. Запомни това. Никога не влизай някъде, преди да си проучил всички възможни пътища за отстъпление.

Херцогът дръпна завесата и гордо закрачи към едно скрито в полумрака диванче.

— Тук ще можем да поговорим на спокойствие.

Морлънд обаче все още не можеше да се успокои.

Мислеше единствено за Чеси, тръпнеща в обятията му, разтреперана от целувката му.

О, Боже, май си губя ума. Тя е виновна!

Той стисна зъби, отхвърляйки спомена за сладката топлина на копринената й кожа. Боже, ами тихите й стонове, когато откопча корсажа и освободи гърдите й, и…

— Зле ли ти е, Морлънд? Явно не ме слушаш.

Морлънд го погледна и чак сега осъзна, че херцогът говори с него.

— Този мир е твърде изтощителен, Ваша светлост. Една вечер прием, следващата — бал. Ако продължава така, ще трябва да се върна в армията, само и само да намеря малко покой.

Херцог Уелингтън се намръщи. Отговорът на графа не го заблуди дори за миг. Той също бе забелязал жената във виолетова коприна, появила се от зимната градина няколко минути след Морлънд.

Но сега ставаше дума за работа, а не за удоволствия. Той се приведе и сниши глас:

— Амърст твърди, че положението в Китай е по-лошо, отколкото си мислехме. Графът е побеснял, а положението в двора става все по-неустойчиво. Трябва да побързаме. Кажи ми докъде стигна с книгата?

Морлънд сплете пръсти и започна да говори. Гласът му бе напрегнат. Потънали в разговора, двамата мъже не забелязаха красивата Луиза Ландрингам, която се бе прокраднала в сянката на вратата.