Кристина Скай
Перлата на любовта (40)

40.

Гласът бе сподавен, тих и неясен като нощта.

— Ти дойде?

— Разбира се, скъпа. Да не си мислила, че няма да го сторя?

Луиза Ландрингам приглади безупречния копринен пеньоар и внимателно навлажни алените си устни с език.

— Не бях сигурна. — Личеше, че е раздразнена. Мъжът пред нея се усмихна.

— И това те възбуждаше, нали? Да не знаеш какво ще стане? — Той скръсти ръце пред гърдите си и я заоглежда с хладен, присмехулен поглед.

— Може би да, може би — не. Какво гледаш?

Той затвори вратата зад себе си с ритник.

— Теб. Защото си прекрасна, скъпа Луиза. Нещо, което мисля, ти отлично знаеш.

Прекоси стаята. Тялото му хвърли сянка върху леглото, където тя лежеше сред копринените дипли, които чудесно очертаваха тялото й.

Очите му потъмняха.

— Много си красива. — Без повече думи той посегна към връзката си.

— Не! — Луиза се опита гласът й да звучи спокойно. — Искам да кажа… Дай аз да го направя. — С гъвкаво движение тя се надигна от атлазените дантели и се изправи на крака.

Очите му леко се присвиха.

— Щом искаш.

Тя сведе клепачи, за да прикрие внезапно появилия се блясък в очите.

— О, да, настоявам. — С умели движения на пръстите тя развърза връзката, а след това свали безупречното черно сако. Устните й се усмихнаха, когато разкопча ризата му и усети биенето на сърцето му.

Бавно плъзна пръсти под ризата, хвърляйки му страстен поглед.

Веднага бе възнаградена с твърд, набъбващ натиск върху бедрото. Отново навлажни устни.

Бавно… Внимателно…

Успя. Този номер винаги успяваше.

В следващата секунда се оказа притисната към стената, с разкъсан пеньоар, който разкриваше пищното й тяло през изгарящия му поглед.

Огънят в камината осветяваше внимателно гримираните й тъмночервени зърна. Бе научила този номер, който винаги въздействаше на ухажорите й, преди няколко години във Франция.

И тази вечер, както в онези други вечери, трикът имаше успех.

— Боже, ама ти наистина си създадена с душа на развратница.

Жената в разкъсания пеньоар само се усмихна, докато посягаше надолу, търсейки топлото пулсиране на неговата мъжественост. О, да, тя щеше да го накара да съжалява за последната си забележка, но не сега. Не преди да е съвсем уязвим…

Откри това, което търсеше. Горещ и пулсиращ. Ноктите й нежно го подраскаха.

— Чудя се има ли нещо на този свят, което би те изненадало — обади се той.

— Може и да има. Но ти не си този, който ще го измисли.

— Нима? — Очите му проблясваха, твърди и студени като лед. Взе връзката от леглото и я омота около китката й, преди тя да разбере какво става. Тя съскаше, риташе, опита се да го ухапе, но той само се изсмя, докато завързваше белия плат за махагоновата рамка на леглото.

— Не! Престани! Ще съжаляваш…

Но очите й странно блестяха. Силна руменина бе заляла цялото й красиво, напарфюмирано тяло.

— За какво? — попита той насмешливо. Бавно се наведе и лекичко перна щръкналото зърно на едната й гърда.

Дъхът на Луиза секна. Затвори очи, докато той смъкваше разкъсаните остатъци от скъпия френски пеньоар и ги използва, за да завърже и другата й китка за леглото.

— Не…

Той се усмихна, наслаждавайки се на белите й крака, разтворени пред него.

— Все още ли не?

— Не, по дяволите! — Но тя изви напред тялото си, докато говореше, а очите й горяха.

— Колко забавно би било да се разберат всичките ти игрички, Луиза. Но най-добре е първо да ми кажеш какво правеше твоят лакей в „Уайт Харт“.

Тя застина и вече се готвеше да отрече, но пръстите му започнаха да я докосват с настойчиви и опитни движения.

— Предупредих те да не се месиш, нали? — прошепна той.

Луиза изви гръб и простена.

— Още ли искаш? Няма да го получиш, преди да ми разкажеш какво си намислила, скъпа моя. И този път, моля те, без лъжи.

* * *

Тя едва си поемаше дъх, когато той приключи. Извиваше се. Умоляваше. Бе разказала всичко с най-малките подробности…

И не съжаляваше.