Кристина Скай
Перлата на любовта (24)

24.

Както и се опасяваше, граф Морлънд не спа нито спокойно, нито дълго. Само след около час започна да стене и трескаво да се мята в съня си.

— По дяволите, не там, Уилкинс! Съвсем близо са… не виждаш ли?

Чеси се стресна от дрезгавия му вопъл.

— Тони?

Не я чуваше. Риташе с крака, които се бяха оплели в чаршафите.

— Трябва… да ги спрем. Трети батальон е прекалено близо.

Той настръхна. Простена и отметна ръка на една страна, ала се удари в кръста й.

Кошмарите. Милостиви Боже, беше забравила за кошмарите.

Ръката му се вкопчи в кръста й. Поемаше дъх рязко и учестено.

Чеси го потупа по гърдите, надявайки се да пропъди кошмара, но Морлънд започна да се съпротивлява и да ругае. Ръцете му бяха като от стомана. Останала без дъх, Чеси падна на леглото в капана на трескаво блуждаещите му пръсти.

По време на борбата ризата й се разтвори. Напрегнатите му длани се натъкнаха на гладката, мека гръд.

Морлънд притихна.

— Чеси? — Гласът му бе тих, замаян. Чеси не знаеше дали дори осъзнава, че говори.

— Тук съм. — Приглади един кичур, паднал на лицето му. — Опитвам се да спя. Но ти си ужасен пациент.

Ръцете му се впиха в хълбоците й. Твърдите му пръсти търсеха топлина и мекота. Намериха и двете. Чеси се сдържа да не извика.

Няма никакво значение, каза си тя. В крайна сметка той още спи. Това е просто конвулсия на мускулите, първичен стремеж да намери утеха и топлина в момент на страх.

Но всички тези обяснения не помогнаха на Чеси да не обръща внимание на силните му пръсти. Нито да поеме спокойно дъх. Нито да спре топлината, която се плъзна към стомаха й… и по-ниско, и се разстла във влудяващи вълни.

Сърцето й заблъска в гърдите. Трябва да си отиде! Не може да го остави да…

Защо не? Поне веднъж? Божичко, само веднъж, преди да си отиде!

Знаеше, че е нередно. Той дори не съзнаваше какво върши. Би било истинско безсрамие да го допусне.

Ала независимо от протеста на разума, тялото й я убеждаваше, че има право — правото да се чувства по този начин, правото да го иска от него преди пътищата им завинаги да се разделят.

Да, само веднъж.

Палецът му зашари и намери зърното на гърдата й. Задъхваше се от страст.

— Чеси — едва промълви той, сякаш чак сега я позна. С неизразимо желание. — Сънувам ли или… това наистина ли си… ти?

— Не, освен ако и двамата не сънуваме. Ако и двамата не сме луди… а май е така.

— Ти спаси една развалина. Не мога да разбера… защо. — Главата му се настани на рамото й.

Болката и насладата й мигом се съживиха под устните му. Чеси се задави. Не и отново! Не би могла да го понесе!

Опита се да се отскубне, но той сграбчи жакета й и я укроти.

— Съжалявам… такъв съм глупак.

Инстинктът я накара да отговори пренебрежително.

— За кой ли път? Толкова често се правиш на глупак.

Ала в този миг гордостта й се изпари. Той обърна глава и потърси още топлина, още мекота. Чеси отпъди благоразумието и угризенията на съвестта си. Потъна, усещайки единствено силата на чувствата, разлели се по тялото й.

Той потърка брадясалата си буза в гърдите й. Грубото докосване я накара да потрепери, пръстите на краката й конвулсивно се свиха. И тогава той зададе въпроса, от който Чеси се боеше:

— Утре е. Кажи ми… за писмата.

Тя застина. Не искаше да си спомня, не сега. Желаеше единствено да литне с него към безкрая, да усеща близостта и топлината му.

— По-късно — прошепна тя.

— Сега.

Чеси отчаяно зарови пръсти в кехлибареното руно, покриващо гърдите му.

— По-късно — промърмори тя и лекичко го оскуба.

Той изпъшка.

— По-къс… но…

Зашепна, шарейки с полуотворени устни по настръхналата й кожа. Страстни думи, неясни думи, тайни думи я обсипаха като коприна.

Жакетът й зейна още повече. Необузданата й кадифена гръд се изсипа в ръцете му. Прехапа устни, за да сподави риданието си, когато той обхвана пищната плът и нежно лапна тъмното настръхнало връхче.

— Не, Тони…

Ала едва чу гласа си. Ръцете й някак сами се плъзнаха и замачкаха шията му.

— Моля те… ох, моля те, недей… — Най-сетне шумно пое дъх. — Трябва да вървя… Не мога…

Той не й обърна внимание. Леко дращеше с нокът другото горещо, стърчащо връхче, което бе открил. Чеси едва не извика от страст, когато той търкулна набъбналото зърно между пръстите си.

Всяко докосване я хвърляше в огън, разпалваше жаждата й за още. Трябваше да се спре, докато все още можеше!

— Стига, Тони. Не може. Не си… добре!

— Не съм добре… дяволски си права. Умирам… за теб. Целуни ме, Чеси. — Гласът му беше прегракнал. — Целувай ме целия, докато изгоря. Докато и двамата изгорим. — Той плъзна горещия си влажен език по гърдите й. — Обичай ме, Чеси. Боже, как жадувам да се обвиеш около мен в любовна ласка.

Чеси затвори очи, за да спре прииждащите сълзи.

Да го обича? Нима можеше да не го прави?

Обичаше този мъж от десет години, от деня, когато скочи в лодката й, за да види малката негодница, която бе откраднала всичката му риба.

Тази малка негодница беше тя, разбира се. И когато хвърли оръфаната си шапка, Морлънд разбра, че е момиче.

Заплаши я, че ще я скъса от бой. Ала вместо това я бутна от лодката и скочи след нея във водата.

И тогава започнаха златните им дни. Дните на слънчев смях.

А всичко приключи в деня, когато той си замина, без дори да се сбогува.

О, да, обичам те. Тони Морлънд. Много повече, отколкото трябва. Много повече, отколкото можеш да си представиш. И това е единствената причина сега да съм до теб.

— Чеси. — Той затвори очи и от гърлото му излезе някакъв неопределен звук — нещо средно между смях и ругатня. — Значи нямало лауданум в онази гадна помия, а? Как ли пък не! — Той потръпна, усетил меката извивка на гръдта й до бузата си. Бавно я облиза с език. — Боже, толкова си сладка.

Чеси заскимтя. А какъв ли е неговият вкус? Какво ли би било да докосне с език гъстото руно на гърдите му и стегнатия му корем? Ами стройните, силни бедра?

Мили Боже, да не си е изгубила ума?

Помъчи се да се освободи, но ръцете му я притиснаха към леглото. Морлънд се изви и отново се нахвърли върху първата настръхнала пъпка.

Дращенето на наболата му брада и търсещият му език накараха Чеси да зарови пети в чаршафите, за да не изкрещи от наслада.

— Сладка… като малка горска ягодка… — Той шареше с устни по настръхналата й плът, бавно и благоговейно, без да изпуска нито частичка от нея.

Чеси несъзнателно се извиваше в ръцете му и се мъчеше да призове последните си останали капчици разум. Ала и те се изпариха, когато Морлънд преметна мускулестото си бедро върху краката й и я притисна с могъщото си тяло.

Божичко, тя изчезна под него. Почувства се мъничка и крехка, едно меко и красиво същество. А някъде под стомаха й, там, където възбудата му се усещаше гореща и твърда, зейна болезнена празнина.

Почти без да го съзнава, Чеси потрепера и се притисна плътно към неимоверно набъбналата му мъжественост, чиято твърдост и размери я изпълваха с ужас.

Морлънд изохка и прилепна към нея. Твърдостта увещаваше мекотата. Мекотата отвръщаше със страстно предизвикателство.

— Сладка… малка крадла. Красива чародейка. Тази нощ… трябва най-сетне да ми принадлежиш.

Този обет бе изречен с кадифен глас, обещаващ огън и живот. Тя отпусна глава назад. Ръцете й погалиха мускулестите му рамене.

Без да се замисли, го привлече към себе си. Всеки разтреперан дъх, всяко прошумоляване на дрехите им в мрака звучаха интимно и безкрайно еротично.

Коляното му се плъзна между бедрата й. Чеси потръпна и се разтвори пред невижданата наслада, която й предлагаше.

Без да съжалява, без да се сдържа.

Точно както в сънищата й, както във всички пламенни, забранени мечти, които й бяха подкрепа вече десет години…

Мърморейки прегракнало, Тони хвана гърдата й и нежно заби зъбите си. Чеси се изви, заслепена, и се потопи в насладата, гореща и мрачна като южна китайска нощ. Една част от разсъдъка й се ужаси от невероятната сила на чувството й. Ала тялото й, гъвкаво, напрегнато и стройно от дългогодишната дисциплина, си имаше свое мнение. То слушаше само собствения си глас, опиянено от загадъчната страст, която я придумваше да приеме всичко, което този мъж можеше да й даде.

Морлънд изстена и разтвори още повече бедрата й, след което се притисна към нея. Сега ги разделяха само бричовете му и нейният жакет. Чеси бясно задърпа подплатената копринена дреха и въздъхна, когато жакетът най-сетне се плъзна на леглото. Искаше й се и той да свали бричовете си, да почувства как се потапя в нея — без дрехи. Гореща, нежна кожа.

— Чеси, не мога… да се спра. Не и този път. — Той сграбчи бедрото й. Ръката му бавно, с разперени пръсти се плъзна нагоре, докрай. Докато опря в пламналото хълмче, покрито с черни къдри.

Той изохка, когато намери това, което търсеше. Най-мекото й местенце, чиято топлина го подлудяваше.

Сякаш насън, заслепена от любов, Чеси изви гръб.

Откога желаеше, очакваше, мечтаеше…

Морлънд обхвана с ръце хълбоците й и я изгори с трескавия си поглед.

— Сега ще те направя щастлива, чародейке. И после… отново.

Тихи, задъхани звуци изпълниха нощта. Чеси спря да диша при неочакваното нападение със зъби и език върху точката, съсредоточила чувствеността й. В един миг бавно, в следващия — припряно. В един миг Морлънд бе нежен, в следващия — заслепяващо нападателен.

Силните му пръсти здраво стягаха хълбоците й, за да й попречат да избяга от тази чувствена атака.

Чеси смътно чуваше задъхани страстни звуци около себе си. Дали идваха от него? Или от нея?

Или се бяха слели в едно, в едно безразсъдно същество, сътворено от огън, полудяло от твърде дълго сдържаната жажда?

Насладата се посипа върху нея, бърза като живак. Пред затворените й очи лумнаха разноцветни кръгове и й напомниха за пърхащите хвърчила над Забранения град.

И всички тези звуци. Чуваше страстни, прошепнати клетви. Любовните загадъчни звуци отекваха и я впримчваха в капана си.

Чеси потрепера. Желаеше тези звуци, желаеше всичко, което Тони можеше да й даде. Желаеше него самия, обезумял от страст, стенеш, и проникващ все по-дълбоко в нея.

Ала той не й го даваше.

Дъхът му нежно терзаеше гладката й кожа.

— Твърде късно е. Твърде… си сладка. Не мога… да се спра.

Езикът му се плъзна между бедрата й, кадифе върху кадифе. Всяко докосване я изпълваше с блаженство. Вдъхваше живот в потайните й, мъчителни мечти, с които бе живяла през последните десет години.

Същите мечти, с които и той бе живял.

Морлънд сграбчи белите й бедра и ги обсипа с целувки, без да пропусне нито частица нецелуната. Накара светлината да затанцува върху тръпнещата й кожа, цветовете да политнат и да заиграят във въздуха.

Изпълваше я с блаженство. С огромна, заслепяваща сладост, която преобръщаше целия й свят. Чеси зарови пети в копринения юрган и се изви като лък пред потайната сила на това блаженство.

И остана да виси в тъмнината — обезумяла, тръпнеща, отдала изцяло тялото и душата си на русокосия граф, когото винаги бе обичала.

В този миг светът избухна в багри и форми. В порой от чувства. Докато всяка нейна пора се изпълни с мириса, вкуса и допира му. Докато кръвта й закрещя за неизказаните сладки неща, които не смееше дори да назове.

— Тони! Боже, не знаех…

— Да, красавице моя. Почувствай всичко, което мога да ти дам. Вземи го от мен сега… — Той потрепера, когато брадясалата му буза одраска вътрешната страна на бедрото й. — Чеси. Сладка Чеси… колко съм те обичал… винаги… исках да ти дам… това.

Сила и страст. Мекотата на „ин“ и твърдостта на проникващия „ян“.

Чеси тръпнеше при срещата на жизнената мъжественост със сладостната женственост. Стенеше, докато тялото й се променяше и се сливаше с неговото.

В любов. В любов без край.

И внезапно се пренесе там, където сърцата им винаги са били и щяха да бъдат заедно, там, където веднъж родена, любовта никога не умираше. Където времето нямаше нито начало, нито край.

И тя летеше, завладяна от реалността на настоящото, а не от бляна на сънищата, не от мечтите, а от нежния допир на ръцете и устните му.

И Тони я последва. Даваше й всичко с безкрайна щедрост. Плуваше в същото море от живак, където мечтите се превръщаха в птици, а надеждите — в реалност. Някъде в безкрая между живота и смъртта.

Някъде… в приказната омая на красотата.

Някъде… на север от нощта. Някъде на запад от утрото и на юг от слънцето.

Някъде… на изток от вечността.