Джоана Линдзи
Затворницата на дракона (8)

ОСМА ГЛАВА

— Сега знаеш всичко — каза унило Роина. Току-що беше разказала на Милдред цялата гадна история за смъртта на съпруга си и за неговия заместник. — Сигурна съм, че Джилбърт ще изпълни заканата си. Или ще забременея, или ще убие майка ми.

— Права си. Кучият му син! Добре поне, че няма да стои и да те зяпа. Съпругът ти би го направил, ако те беше дал на своя човек Джон. — Милдред въздъхна. — Предполагам, че трябва да се подчиниш.

Роина кършеше ръце.

— Знам, но как да го направя?

Очите на прислужницата блеснаха, после се затвориха.

— Каква съм глупачка, а? Как би могла да знаеш това? Съпругът ти е трябвало да си вземе необходимото. Сега ти ще си активната страна. Онова момче не може дори да те напътства със запушената си уста. Казваш, че лежи но гръб, така ли?

— Да, и не може дори да помръдне, защото е окован с вериги.

Милдред отново въздъхна.

— Опитвам се да си представя сцената. Никога не съм яздила мъж, разбираш ли? Струва ми се някак неестествено.

— За Джилбърт явно не е, защото той го е оковал така, че да лежи по гръб.

— Не казвам, че ще бъде невъзможно.

Язденето на мъж прилягаше повече на прислужниците в кухнята, отколкото на нейната господарка. Колкото Роина беше пребледняла, толкова Милдред беше зачервена. Този извратен Д’Амбре със сигурност на сутринта щеше да направи проверка. Нямаше спасение. Работата трябваше да стане!

— Добре, ще го измислим — продължи тя. — Ще се опитам да ти го обясня простичко: ще трябва да разтвориш краката му, после ще вземеш члена му и ще седнеш върху него Когато се разкъса девствената ти ципа, малко ще те заболи. Тогава си представи, че яздиш своята кобилка. Подскачаш… Не, не се изчервявай! Ще свикнеш с тези движения веднага щом се настаниш върху него. Само помни, членът му трябва да се движи, за да изхвърли семето си. След като той не може да те тласка, ти ще трябва да го направиш. Да седиш неподвижно върху него, когато е възбуден, просто няма да свърши работа. Мислиш ли, че ще се справиш? Трябва ли да ти обясня още веднъж?

— Не… О, не!

Прислужницата я прегърна.

— Приеми тази задача като всяка друга, сладката ми. Бих ти дала друг съвет, ако той не беше съвсем непознат за тебе и нямаше да си остане такъв. Но помни, че няма да остане в живота ти и не се срамувай от него.

Докато се връщаше обратно, Роина не можеше да свикне с тази мисъл. Страните й продължаваха да горят. Очите му я следяха още като отвори вратата, докато се приближи до леглото. У него имаше просто любопитство, а тя се постара да не издаде разбушуваните си мисли.

Работа като всяка друга? Много добре. Тогава да я свършва по-скоро!

Роина сведе очи към леглото. Не искаше да го гледа, докато му обяснява противните подробности.

— Трябва да имам дете! Необходимо е да зачена веднага. Ти беше избран за тази цел, защото очите и косите ти приличат на тези на моя съпруг. Детето трябва да прилича на него. Тази нощ трябва да се любим, следващата — също. Така ще бъде, докато семето ти даде плод. На мен това ми харесва не повече, отколкото на тебе, но и двамата нямаме друг изход.

Веригите му издрънчаха, но изобщо не й беше възможно да погледне в тези изразителни очи. Роина рязко отметна чаршафа от тялото му и го захвърли на пода. Погледът й се впи в неговата мъжественост. Очите й станаха съвършено кръгли. О, това наистина беше от онези оръжия, които биха убили жената. Сега то лежеше спокойно сред руси косъмчета.

От гърлото му се изтръгна ръмжене и това я стресна. Погледна лицето му: очите му й обещаваха най-тежко отмъщение, ако не се откаже от намерението си. Внезапно изплашена, Роина отстъпи крачка назад. Как можеше да се събере толкова гняв в тези очи?

Не беше постигнала целта си, въпреки че повечето мъже не биха имали нищо против нейните намерения. Те пилееха семето си и създаваха копелета навсякъде по земята Какво значение имаше едно в повече? Такава реакция подхождаше повече на благородник, а не на крепостен селянин. Крепостниците крадяха удоволствие, където и когато им падне. Не се интересуваха дали имат дете, защото обикновено се забавляваха със случайни момичета. Ако изобличаха някого от тях, той отказваше да се ожени за клетницата.

Дали голият мъж върху леглото не мислеше, че трябва да се ожени за нея? Или не му беше приятен начинът, но който трябваше да се чифтосат? Тя трябваше да е върху него и да контролира ситуацията. А Милдред я беше нарекла „необичайна“. Може би и той беше на същото мнение? Да, но тя не можеше нищо да промени.

— Съжалявам, че си против, но това няма никакво значение — каза горчиво Роина. — Трябва да го направя. Ще се опитам да свърша бързо, за да не те безпокоя излишно.

Погледът му изхвърли пламъци към нея, сякаш беше изтърсила съвършена глупост. Искаше й се да не чете така ясно мислите му. Искаше й се да й помогне поне малко… Но защо ли трябваше да го прави? Сигурно се чувстваше точно толкова унижен, колкото и тя. По-добре беше да не го гледа, а да действа.

Изпълнена с решителност, Роина се метна върху леглото. Засилена, тя се спъна в нещо и се пльосна на пода. Докато се бореше да възстанови дишането си, се чудеше какво се беше случило. Тогава чу звънтенето на веригите и разбра всичко. Да го вземат дяволите!

Искаше й се да го наругае, но успя само да се вдигне и да го погледне.

— Ще се любя с тебе, разбираш ли? Трябва да го направя!

Роина отново се покатери на леглото. Този път той не я отбута направо. Цялото му тяло започна да се гърчи и извива. Силните му мускули сякаш подскачаха, а леглото танцуваше из стаята. Роина отново загуби равновесие, но този път тя се просна върху голото му тяло.

Мъжът веднага застина. Девойката се изплаши да не го е нарамила с нещо. Повдигна се и погледна под себе си. Членът му си беше същият. Не можеше да каже дали го е наранила с корема си, или не. По глезените му обаче се стичаше кръв. После изгледа ръцете му. Китките също бяха целите в кръв.

Това беше явно доказателство за неговото безразсъдство.

— Ти, глупак такъв! — изсъска Роина. — Защо трябва да си причиняваш болка за нещо, което не можеш да предотвратиш?

Отговорът му беше ново изръмжаване. Роина се възползва от това, че лежи неподвижно, и прехвърли крак върху бедрата му. Опита се да ги разтвори и го изгледа победоносно. Ако сега се извъртеше, това само би й помогнало. Но той лежеше неподвижно и само я гледаше. А сребристите му очи излъчваха единствено смъртна заплаха.

Никога в своя живот Уорик не се бе вбесявал толкова много. Тази малка кучка искаше да открадне от него дете! Неговото дете! Ако успееше да го направи, той щеше да я убие. Щеше да я накара да страда и агонизира като в ада. Но нямаше да успее! Нейните намерения го дразнеха, но и го оставяха студен. Нещастната глупачка не разбираше това.

Наблюдаваше я как вдига полите си и се настанява върху слабините му. Най-много го ядоса фактът, че тя явно нямаше намерение дори да се съблече. Значи можеше да открадне детето му, а не можеше да му покаже тялото си! Добре! Съвсем скоро щеше да разбере колко греши. Уорик стисна плътно клепки.

Гневът продължаваше да бушува у него, В съзнанието му имаше една-единствена сцена: сграбчва я и я бие до премаляване. Как смее да прави това с него? За да го изнасили, тя явно имаше нужда от помощ. Тази мисъл го накара съвсем да я презре. Това, че се гавреше с плътта му, подписваше смъртната й присъда!

Каква глупачка е да се заблуждава, че може да изнасили мъж! Ако си беше затваряла устата и просто му се беше предложила, сигурно щеше да постигне целта си. Плътта му веднага щеше да откликне на нейната покана. Сега обаче гневът унищожаваше интереса му към нежното й и топло тяло.

Жената не седеше неподвижно върху него в очакване на някакво чудо. Пръстите й го галеха и предизвикваха усещане, което никоя жена досега не беше успяла да сътвори. Когато усети, че се опитва да вкара меката му плът в себе си, очите му се разтвориха сащисани. Нейните бяха плътно затворени. Насилницата хапеше долната си устна и така се беше съсредоточила в задачата си, че чак чертите на лицето й се бяха изкривили. Когато го убоде един от ноктите й, той потръпна, но тя и това не забеляза.

Уорик се чудеше колко време тя ще опитва невъзможното. Не продължи дълго. Най-сетне жената въздъхна раздразнена. После, без да го погледне, скочи от леглото и изхвърча от стаята.

От облекчение на Уорик му се искаше да крещи. Беше я прогонил бързо и без никакво усилие на волята! Победата беше негова.

Но тя се завърна.

И през ум не му беше минало, че ще го направи. Сега лицето й беше яркочервено. В погледа й грееше такава решителност, че направо го хвана страх. И имаше защо. Жената потръпна, когато робата й бавно се хлъзна и падна върху пода. Щом посегна към нощницата си, Уорик плътно затвори очи.

До ушите му стигна нежният й глас:

— Може и да не ти е приятно, господине, но трябва да ми се подчиниш.

Дори и да не бяха запушени устата му, пак нямаше какво да й отговори. Просто му се искаше да пререже гърлото на онзи, дал й кураж да се върне. Наостри слух, за да усети тя дали не се приближава. Малката й длан върху гърдите му го убеди в това.

— Сигурно си разбрал, че съм девствена?

Не беше се досетил, но самата дума оказа върху него най-нежелан ефект. Това правеше и ръката й, която се хлъзгаше към корема му. Уорик се надяваше гневът му отново да вземе връх, но гласът й продължаваше да го разконцентрира.

— Толкова бях глупава да не разбера, че не си готов за мен… Имаш нужда от малко внимание преди това. През ум не ми мина, че меките ти форми трябва да станат твърди като останалата част от тялото ти. — Докато мълвеше това, пръстите й се настаниха на съответното място. — Не мога да повярвам, че почти съм успяла да постигна желания ефект, за който ми разказа Милдред.

Дали съзнаваше, че думите й му действаха също така силно, както и докосването й? Проклети да са тя и нейната съветничка! По челото му се застилаха струйки пот. Няма да се поддаде на тази съблазън, о, не!

— Трябва да те целувам. Езикът ми трябва да се плъзга по голото ти тяло и дори по онези части. Според Милдред, ако те целуна там, трябва да си мъртъв, за да не реагираш.

Той вече реагираше. Разумът му постоянно му напомняше, че трябва да е разгневен, но плътта му го предаваше по най-безсрамен начин. Напрегна се във веригите си. Искаше му се да махне ръката й от тялото си. Но тя стоеше край леглото, а нежните й пръсти здраво го бяха хванали.

— Ако не бях видяла това със собствените си очи, нямаше да повярвам… — прошепна тя.

В гласа й звучеше почуда. Гледаше го, без да съзнава, че членът му все още не е достигнал цялата си дължина.

— Предполагам, че сега трябва да те целуна?

Дали в гласа й не се долавяше разочарование? Господи, не би могъл да издържи повече! Ако продължаваше в същия дух, тя щеше да постигне целта си. А явно нямаше намерение да спира.

Когато се покатери върху леглото, той отново го разтресе, но този път жената се вкопчи в бедрата му. Докато го прегръщаше, той усещаше голотата й. Топлите й гърди бяха притиснати към слабините му. Това й помогна най-много. Всичката му кръв се устреми към този… предател! Уорик отново застина. Надяваше се да не е достатъчно твърд, за да проникне в нея. Молеше се наистина да е девствена и да не съзнава разликата, за да претърпи неуспех още веднъж.

Тя отново запълзя нагоре, вкопчена здраво в тялото му. Страхуваше се да не падне отново на земята. Уорик изпъшка. Тогава жената седна върху него, а той беше твърд като скала.

Усети горещина и влага. Защо тази прислужница не можеше просто да бъде суха? Защо просто не…

Нейното проплакване го прободе като с нож, въпреки че го очакваше. Тя продължаваше с опитите да се настани изцяло върху него, но девствената й ципа не се предаваше лесно. Налагаше й се да действа бавно, за да не си причини болка. Този факт му достави дивашко удоволствие. Значи наистина беше девствена! Собствената й болка скоро щеше да я откаже от намеренията й.

Уорик лежеше абсолютно неподвижен, за да не й помага с нищо. Но тя беше толкова тясна и мъничка, че едва удържаше на порива да не проникне дълбоко в нея. Не можеше да контролира този свой предател, но успяваше да направи това с останалата част на тялото си.

Дочу ново хлипане, този път по-силно, и отвори широко очи. По страните й се стичаха сълзи. Сапфирените й очи блестяха от болка.

Тя беше дребничка, но с отлично оформени извивки. Гърдите й бяха разкошни, а кръстчето — тънко. Стана му приятно, че част от него е в нея. Отново си наложи да не се движи. После усети как се раздира девствената й ципа, без нито един от двамата да е направил и най-малко движение.

Жената диво изкрещя, а тялото й потъна надолу. Целият вече беше в нея. Уорик впи зъби в парцала. Мускулите му се напрегнаха, но успя да остане неподвижен. Молеше се да стане импотентен. Молеше се да устои на неистовото желание на собственото си тяло. Това си беше чисто мъчение. Никога не беше проявявал такова усилие на волята. Никога не беше искал нещо по-силно от това да устои на изкушението.

Жената се раздвижи върху него. Отначало го правеше бавно и тромаво. Все още я болеше и тя плачеше, но решителността й не беше изчезнала. Дишаше тежко, а косите й върху корема му подсилваха мъчението. Уорик опита още веднъж да я отхвърли от себе си, но тя усети намерението му. Потъна още по-дълбоко в него, а той — в нея. И тогава вече нищо нямаше значение. Първичните инстинкти взеха връх над разума и семето му започна да изригва с невероятно облекчение. Тази проклетница беше постигнала своето!