Джоана Линдзи
Затворницата на дракона (41)

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Уорик поглъщаше войнишката си дажба. Когато платнището на палатката му се повдигна, той вдигна глава и се усмихна на госта си.

— Какво, по дяволите, правиш тука, Шелдън? Само не ми казвай, ме минаваш случайно!

— Докарах ти провизии от Фулкхърст. Може да оставиш тази помия и да изчакаш за прясно свинско. Преброих десет тлъсти прасета, едното колят в момента.

— Не сме толкова зле — отговори Уорик. — Лятото е било доста плодородно тук. Нито едно животно не влезе в крепостта, въпреки че разреших на всички селяни да се укрият там.

Шелдън хареса тази стратегия.

— Значи си ги пощадил, но не си им осигурил храна? Обикновено обсадените нямат такъв късмет.

Дьо Шавий вдигна рамене.

— Изненадах ги неподготвени, но жътвата току-що е свършила. Мина месец, но не вярвам още да са на дневна дажба.

— Домъкнал съм ти греди за укрепления и планина от камъни, за да стреляш с тях. Виждам, че от Туре си пренесъл стенобойното оръдие.

Уорик се засмя.

— Добре си направил. Повечето от моите камъни потънаха в тресавището. Сега ми кажи какво правиш тук, слез като тази война не те засяга?

Ред беше на Шелдън да вдигне рамене.

— След като приключихме с жътвата, се оказа, че нямам друга работа. Ти принуди съседите ни стриктно да изпълняват закона. Няма случай и на дребна контрабанда. Откакто Елинор умря, нямам и съпруга, която да ме задържи вкъщи. Остана ми да ходя на лов или да дойда при теб Имам намерение да постоя две седмици и да съм ти полезен със съветите си.

— Много се радвам, че си решил така. Опасявам се само, че и тук ще скучаеш, както у вас.

— Като знам колко лесно може да те подразни човек, с теб не е скучно, Уорик. — Шелдън се усмихна. — Какво смяташ да правиш? Просто ще ги държиш затворени?

— Нямам навика да държа обсадените бездейни. Държа ги постоянно под напрежение.

— Колко кули използваш?

— Три бяха изгорени, сега запълваме калта с чакъл. Ще построя още две.

— Трябва да си разстроил наблюдателите, като са видели, че пристигат подкрепления за теб. Оня подлец вътре ли е?

— Постоянно изпраща пратениците ми да вървят по дяволите, но не смее да се покаже и да достави радост на стрелците ми. Първата седмица се случи една неприятност. Не знам дали някой от техните войници го е направил, или е било недоглеждане от наша страна, но доста голяма група щеше да излезе през задната порта. Сега добре сме я завардили. Има вероятност Д’Амбре да не е там, което страшно ще ме ядоса.

— Не за пръв път мислиш, че е на едно място, а той се оказва на друго.

— Ако го направи и този път, кълна се; че ще срина замъка му до основи!

— Това ще бъде голяма загуба. Защо не го дадеш на Малдюи, като зестра на Биътрикс? Нека те да се грижат за него, ако този път не успееш да го хванеш.

Уорик се засмя доволен. Това беше едно наистина добро разрешение, особено след като лорд Рийнард се опита да го измами с влюбената си в друг дъщеря. Двамата с Д’Амбре си подхождаха.

— Не би ли искал да го дам на Ема? Така изобщо няма да ти бъде скучно — подразни приятеля си Уорик.

Шелдън изглеждаше ужасен.

— Господи, не бъди толкова щедър към нас! Една ферма или мелница ще са напълно достатъчни за Ричард. Той е най-ученият в нашето семейство. Едва можа да заслужи шпорите си. Сигурен съм, че сър Джон го е съжалил, когато го е ръкополагал в рицарско звание.

Уорик се развесели. Наистина Ричард беше друг тип човек, но и трите сина на Шелдън, въпреки че нямаха още двадесет години, не отстъпваха на баща си по рицарски умения.

— По-добре да превзема първо крепостта, пък после ще я мислим — предложи дьо Шавий.

— Не се съмнявам в това, като гледам армията ти. Тези сто човека, които доведох с мен…

— Ще са добре дошли.

— Но не са ти необходими — изсумтя Шелдън. — Как успя да събереш толкова хора?

— В наши дни гъмжи от рицари без земя. Тези, които ме последваха, не харесват политическите машинации на двора. Воините ми са обикновени и честни кора, решени да се бият в името на мира…

— Това е последната ти война, нали? Какво ще правиш после с тази огромна армия?

Уорик вдигна рамене.

— Ще запазя половината си хора. Имам доста имения, за които трябва да се грижа. Останалите може би ще предам на Хенри. Говори се, че ще се опита да си върне трона.

— Значи няма да запазиш неутралитет на политическата сцена?

— Бил съм се за Стивън само когато и моите интереси са го налагали. Веднъж един от поданиците му стана мой враг. Смазах го, без да се замисля. Ще приветствам крал, способен отново да ни донесе мир. Искам спокойно да изживея старините си.

Шелдън се съгласи с приятеля си. Двамата поговориха за благородниците, настанили се вече в лагера на Хенри. Преди това Честър беше посетил Шелдън. Хърфорд беше говорил с Уорик в Лондон. Задаваше се гражданска война. Васалите на Хенри искаха да знаят на кой може да се облегнат, или поне кой ще запази неутралитет.

Всичко това предстоеше в бъдеще. Шелдън реши, че сега имат по-важни задачи.

— Исках да доведа и Ричард, но не можах да го откъсна от бъдещата му съпруга. Няма да повярваш колко се е променила, Уорик! Изкушавах се да кажа на сина си, че си я обещал на мене, но сигурно щеше да ме убие. Толкова влюбен не съм го виждал никога досега.

— Маниерите й по-добри ли са? — попита Уорик.

— Дребната ти дама-прислужничка е направила чудеса. Ушила е нови дрехи на Ема. Въвела я е във всички подробности на съпружеския живот и в тайните за поддържане домакинството на един замък. Няма да кажеш, че Ема е израснала на село. Толкова е грациозна, така тихо говори, а…

— Достатъчно, Шелдън! Ще я дам на Ричард за жена!

— Тогава с удоволствие ще я приема като дъщеря, а не като моя бъдеща съпруга.

Дьо Шавий изсумтя.

— Никога не е имало такава възможност. — После попита безгрижно: — А как е възпитателката й?

— Не си я виждал цял месец, нали?

Уорик искаше да се прибере у дома. За пръв път от момчешките му години имаше причина да го направи. Дразнеше го фактът, че това в момента е невъзможно.

— Надявам се курвите в лагера да се справят добре — чу гласа на Шелдън.

— Не знам! — изгърмя Уорик. — Ти не отговори на въпроса ми! Как е Роина? Храни ли се достатъчно? Надявам се, че Ема не я изморява много?

Приятелят му се засмя.

— Не, харесва й, че те няма, за да я дразниш. Внася грация и красота в салона ти. Ема я обожава, а прислугата се съобразява с нея. Мелизанд предпочита нейната компания пред тази на възпитателката си. Да, малката ти дъщеря се промени, след като изпрати Биътрикс при бъдещите й роднини. Можеш да благодариш изцяло Роина за това.

— Трябваше да я взема със себе си — отбеляза сухо Уорик. — Спокойно би могла да се справи с Д’Амбре.

— Не я ли надценяваш?

— Реших вече коя ще бъде бъдещата ми съпруга!

Шелдън замълча смутено няколко секунди и накрая избухна:

— Вече си мислех, че лейди Роина ти става симпатична! Фактът, че няма семейство и земя, не би трябвало да те вълнува. Коя е тази твоя бъдеща съпруга? Дали не си намерил някоя нова Изабел?

Уорик сви рамене.

— Кълне се, че има земи, но от глупост или от инат не казва къде са.

— Шелдън присви очи подозрително.

— Дали не се занасяш с мене, приятелю?

Дьо Шавий се ухили.

— Да, онази малка русокоса хубавица ме омагьоса! А след като вече е покорила и хората от замъка ми, защо да не я направя тяхна господарка?