Том Кланси
Баланс на силите (26)

26.
Вторник, 08:11 ч. Сарагоса, Испания

Транспортният самолет С-141В кацна тежко на дългата писта на въздушната база в Сарагоса — най-голямата зона на НАТО в Испания. Четирите петдесеттонни турбоперки „Прат & Уитни“ ревяха неистово. Самолетът беше спрял за зареждане с гориво в натовската база в Исландия, след като бе завършил пътуването си срещу върлите насрещни ветрове.

По време на полета полковник Огъст и отрядът му за бързо реагиране бяха получавали редовно последни сведения от Майк Роджърс, включително пълен запис на съвещанието в Белия дом. Роджърс каза, че заповедите за срещата с генерал Амадори ще им бъдат предадени лично от Даръл Маккаски. Личното получаване не беше толкова въпрос на сигурност, колкото на дългогодишна традиция сред елитните сили: ако изпращаш отряд на рискована акция, е въпрос на чест да погледнеш водача му в очите. Командващ, който не може да направи това, няма куража и съответно правото да изпраща хора на смъртна опасност.

Полковник Огъст беше проучил досието, което НАТО имаше за генерал Амадори. Въпреки че Амадори никога не беше участвал в маневри на НАТО, той беше елитен офицер от една страна членка и за него имаше подробни данни.

Рафаел Леонсио Амадори беше израснал в Бургос — една от старите столици на Кастилия, място, където беше погребан легендарният герой Сид. Беше влязъл в армията през 1966 година на двайсетгодишна възраст. След четиригодишна служба бе станал лична охрана на Франциско Франко — резултат от дългогодишното приятелство между Франко и бащата на Амадори — Хайме, който бил обущар на генералисимуса. До момента, в който Амадори станал лейтенант през 1972 година, той бил една от основните фигури на екипа по контраразузнаването на Франко. Точно там се запознал с Антонио Агире — десет години по-възрастен от него, — който по-късно щял да стане негов пръв адютант и най-доверен съветник. Агире бил съветникът на Франко по вътрешните работи.

Щом бе влязъл във вътрешния кръг, Амадори бе станал лично отговорен за надушването и елиминирането на всички възможни опоненти на режима на Франко. А след смъртта на Франко през 1975 година бе станал член на генералното ръководство на военните. Годините, прекарани в разузнаването, не бяха прахосани напразно. Амадори се бе изкачвал стремглаво по йерархичната стълбица. По-бързо, отколкото предполагаха постиженията му. Според Огъст издигането на Амадори вероятно беше резултат от събраните от него компрометиращи данни за всеки, който би могъл да помогне или да попречи на напредъка му.

Огъст беше сигурен, че ако в този случай става въпрос за държавен преврат — а всички белези за такъв определено бяха налице, — то той определено не се случил за една нощ. Също като някое американско дете, което иска да стане президент, генерал Амадори очевидно бе расъл с мечтата да стане Франко.

Огъст беше тръгнал за Испания заедно с шестима членове на отряда за бързо реагиране. Понеже в Куба можеха да възникнат проблеми, сержант Чък Грей беше останал с няколко бойци да чака, в случай че се наложи намеса.

Сега в Испания помощник на Огъст щеше да е ефрейтор Пат Прементин. Сериозният младеж, експерт по стратегия на пехотата, се беше проявил при спасяването на Майк Роджърс и екипа му по време на операцията в долината Бекаа и спокойно можеше да поеме командването, ако на Огъст се случеше нещо неочаквано. Останалите — Уолтър Пъпшоу, Сондра Де Вон, Дейвид Джордж и Джейсън Скот — се бяха справяли отлично при други операции и нямаше да се изложат и сега. Специалистът по връзките Иши Хонда също беше тук. Нито полковникът, нито предшественикът му — покойният подполковник Чарлз Скуайърс — не биха отишли никъде без своя ас по радиовръзките.

Бойците от отряда за бързо реагиране се бяха преоблекли в цивилни дрехи още преди кацането и бяха прибрали униформите и багажа си. От летището хеликоптер на Интерпол ги откара директно до Мадрид, където се качиха на два микробуса и отидоха до кабинета на Луис Гарсия де ла Вега. Там ги чакаше Даръл Маккаски.

— Радвам се да те видя — каза Маккаски и въведе Огъст в някаква малка странична стаичка. — Седни.

Огъст се огледа, видя, че двата стола до вратата са затрупани с папки, и се разположи на ръба на бюрото. Маккаски отиде до кафе-машината, наля кафе и попита:

— Как го пиеш?

— Без захар — отвърна Огъст.

Маккаски му подаде чашата, после наля и на себе си. Огъст отпи и остави чашата върху поставката за мишката на компютъра.

— Отвратително е, нали? — усмихна се криво Маккаски.

— Всъщност не — отвърна Огъст. — Но цената му сигурно е отвратителна.

Маккаски се усмихна.

На Огъст не му трябваше много време да определи, че Маккаски е УННЛ — уморен, но на линия. Беше изтощен, но и напрегнат, и очевидно поддържаше енергията си най-вече с кофеин. Когато напрежението стигнеше до края си, на Маккаски щеше да му трябва доста дълъг период на възстановяване.

— Да те осведомя за последните новини — каза Маккаски и се тръшна тежко на въртящия се стол зад бюрото. Малкото електромагнитно яйце на Мат Стол се намираше точно между двамата, което означаваше, че разговорът им е обезопасен. — Ейдийн Марли е на път за Мадрид. Била е в корабостроителницата на Рамирес в Сан Себастиан, когато фабриката е била нападната от силите на генерал Амадори. Знаеш ли вече за това?

Огъст кимна.

Маккаски погледна часовника си.

— Хеликоптерът, с който пристига, трябва да кацне след пет минути и веднага ще я доведат тук. Партньорката й — Мария Корнеха — успя да направи така, че войниците на Амадори да я заловят. Не знаем къде точно се е установил той. Надяваме се, че Мария ще го открие и ще успее да ни осведоми. Говори ли вече с Майк?

Огъст пак кимна.

— Значи имаш някаква представа в какво се състои задачата ти.

Огъст кимна отново.

— Щом открием Амадори — продължи Маккаски с вперен в Огъст поглед, — ще трябва да го заловим или дори да приложим крайни мерки.

Огъст кимна за четвърти път. Лицето му беше безизразно, сякаш току-що му бяха дали разписанието на дневните дежурства. Беше убивал хора във Виетнам, пак там го бяха измъчвали почти до смърт като военнопленник. Смъртта беше нещо крайно, но човек я обличаше заедно с униформата си и знаеше, че тя е най-съществената част от войната. А нямаше никакво съмнение, че Амадори е започнал война.

Маккаски скръсти ръце. Умореният му поглед все още беше вперен в Огъст.

— Отрядът за бързо реагиране никога не е участвал в подобна акция — каза Маккаски. — За теб има ли някакъв проблем?

Огъст поклати глава.

— Мислиш ли, че някой от отряда ти може да има проблеми?

— Не знам — отвърна Огъст. — Но скоро ще разбера.

Маккаски сведе поглед и каза:

— Навремето подобно нещо си беше част от стандартните процедури.

— Навремето — съгласи се Огъст. — Тогава обаче беше въпрос на първа ударна маневра, докато сега е въпрос на последен шанс. Мисля, че вече сме стигнали до най-висшите измерения на морала.

— Може би си прав — каза Маккаски и потърка очите си. — Както и да е. Ти и твоите момчета можете да се настаните в комисариата. Щом получим някакви вести, ще ви осведомя.

Маккаски стана и допи кафето си. После посегна към чашата на Огъст, усмихна се и изпи и нея.

— Даръл? — каза Огъст.

— Да?

— Струва ми се, че си много близо до пълно прегаряне.

— На път съм — призна Маккаски. — Нещата се проточиха доста.

— Знаеш ли — продължи Огъст, — ако наистина се наложи да се включим, ми трябваш бодър. Ще се чувствам много по-добре, ако след като Ейдийн се прибере, легнеш да подремнеш. Аз мога да я осведомя за последните неща, да говоря с Луис и да измисля поне няколко плана за действие.

Маккаски заобиколи бюрото и потупа Огъст по гърба.

— Благодаря ти много, полковник. Май ще приема предложението за тази почивка. — Той се усмихна. — Знаеш ли какво не ми харесва в цялата работа? Ама никак.

Огъст поклати глава неразбиращо.

— Това, че не мога да върша нещата, на които бях способен като по-млад — обясни Маккаски. — Тогава всичките безсънни нощи ми изглеждаха като подарък. Отвратителната храна, от която стомахът не ме болеше като побъркан, също. — Усмивката му се стопи. — С възрастта обаче нещата се променят. Когато загубиш някой от колегите си, нещата също се променят. Има и още нещо, което прави нещата различни. Осъзнаването, че дали си прав, или не, няма никакво значение. На твоя страна може да са и законът, и споразуменията, и справедливостта, и хуманността, и Съединените щати, и Библията, и всичко останало, но въпреки това животът ти да е заложен на карта. Знаеш ли какво ни костваха високите морални позиции, полковник? Костваха ни способността да направим най-правилното. Ирония на съдбата, нали?

Огъст не каза нищо. Нямаше смисъл. Воините не философстваха — не можеха да си го позволят. Те имаха пред себе си цели. И неспособността да ги улучат означаваше смърт, залавяне, безчестие. Място за ирония на съдбата нямаше. Поне не в това отношение.

Отиде в комисариата при екипа си и обясни плана, който беше предложил Маккаски.

Всички дадоха съгласието си.

После, вече сам, той се замисли за нещата, които се бяха случили през изминалия ден. За това, че политиците в Испания се бяха обърнали към Амадори с надеждата той да оправи нещата. Вместо това обаче той беше използвал възможността да започне тотална война. Сега политиците се бяха обърнали към още военни, които трябваше да спрат същата тази война.

Огъст беше войник, а не философ. Ако обаче във всичко това имаше някаква ирония, той беше сигурен, че ще я открие в действията, които може би щеше да му се наложи да извърши.

Изписана с кръв и превързана с много страдание.