Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Free Lances (A Romance of the Mexican Valley), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
hammster (2008)
Разпознаване и корекция
crecre (2008)

Издание:

Майн Рид. Мексико, Мексико. (включва „Самотно жилище“ и „Борци за свобода“)

Второ издание

Под общата редакция на Пелин Пелинов

Редактор Мария Арабаджиева

Художник Георги Гаделев

Технически редактор Димитър Матеев

Дадена за набор на 25 VI. 1992 г.

Подписана за печат на 12. VIII. 1992 г.

Печатни коли 13,50. Издателски коли 11,34.

Формат 84×108/32. Техническа поръчка № 21118.

Цена 14,96 лв.

Издание на СД-во „ДЕТЕЛИНА 6“

Печат: Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“

ISBN 954-8043-05-X

История

  1. — Добавяне

XXX

Сорильо стори добре, като напусна килията си по-рано, отколкото мислеше. В трапезарията царуваше голямо оживление. Петдесетте души, събрани там, бяха облечени не в раса, а във военни мундири, тук бе и останалата амуниция, предимно кавалерийска. Макар че в манастира нямаше коне, всички „монаси“ прекрасно знаеха къде ще ги намерят. За това още не бе дошло време.

Оставаше само да прекарат още по-весело последната нощ в манастира, масата бе отрупана с ястия и вина.

Към полунощ Ривас, ръководещ вечерята, стана да държи реч.

— Приятели! — започна той. — Вие знаете, че тази нощ ще напуснем манастира, но не всички знаем къде ще отидем и какво ще правим. Смятам за свой дълг да ви кажа това, днес получих писмо от моя стар приятел, генерал Алварес, който ми съобщава, че всички въстаници са готови и чакат само да дадем сигнал за въстание. Аз им отговорих със същия пратеник, че и ние сме готови да се отзовем на техния повик. Вие одобрявате ли моя отговор?

— Одобряваме! — в един глас извикаха всички.

— Аз също писах на генерала, че ние ще отидем там, където той ни прати. Неговият план е да се атакува Оаксака и да се насочим към столицата. Това е всичко, остава ни да отидем при конете.

Всички останаха да допият виното си, тъй като имаше доста време. Започнаха тостове, в които не малка роля играеха Керней и тексасецът. Виковете „Patria у Libert ad“ не спираха.

По време на този невъобразим шум някой се втурна в стаята с вик:

— Измяна!

— Измяна! — повториха като ехо всички, обърнати към иконома, тъй като това бе той.

— Какво искате да кажете, Грегорио?

— Тук има един човек, който всичко ще ви разкаже по-добре от мене.

— Кой е той?

— Човек, дошъл от Сан Аугустин.

— Как е минал край часовоя?

— Ах, капитане, питайте него. По заповед на Ривас Грегорио въведе пратеника в стаята.

— Коларят!… — учудиха се Керней и тексасецът. Това бе Хосе, цял запъхтян от бързото изкачване.

— Но как ви пропусна часовоят? Вие не знаете паролата?

— Паролата е излишна, защото часовоят лежеше мъртъв на дъното на пропастта.

— Кой ни е изменил? Кой го е убил?

— Джуджето Сорильо — отговори Хосе за всеобщо учудване.

Тогава от всички страни се понесе вик за отмъщение. Ривас и Керней отидоха с Хосе настрана, където коларят им разказа всичко. Най-сетне той съобщи, че дон Игнасио с дъщеря си и графинята са във вилата край Сан Аугустин.

В това време голяма част от бившите монаси напуснаха трапезарията. Някои отидоха да огледат килията на джуджето, където падналата на пода пила и висящата от прозореца верига потвърдиха всичко. Те се върнаха в трапезарията едва след като техният другар бе извлечен от пропастта и погребан.