Майн Рид
Борци за свобода (12)

XII

— Животът на моя беден Руперто е в опасност. В това съм уверена и може би аз ще стана причина за неговата смърт!

Графинята произнесе тези думи, като че не бе на себе си, докато пътуваха с Луиса обратно към къщи.

Може би приятелката й не би чула тези слова, ако не отговаряха напълно и на нейната тревога, защото и тя мислеше за опасността, която заплашва скъпия за нея човек. И с ужас се питаше: не е ли тя виновна затова?

— Вие се страхувате, че ще станете причина за неговата смърт? — извика Луиса Валверде. — Да, струва ми се, че ви разбирам…

— Да не говорим повече, това е твърде ужасно, По-късно ще узнаете всичко. Сега трябва, без да губим време, да се заловим на работа, като използваме всички наши сили. Боже, помогни ни!

Не по-малко загрижена и тъжна от графинята, Луиса се задоволи да повтори възклицанието на своята приятелка:

— Боже, помогни ни!

Известно време двете мълчаха, потънали в своите мисли; сетне графинята отново забеляза:

— Колко съжалявам, amiga mia, че не сте способна на хитрост!

— Света Дево — извика приятелката й, изненадана от странната забележка, — но защо?

— Дойде ми една идея, с която ще можем да постигнем нещо, но ако и вие ме подкрепите.

— О, Исабела, какво не бих направила, за да спася Керней!

— Вашата помощ ми е необходима да освободим Руперто, а не Керней. За последния аз ще се погрижа сама.

Удивлението на дъщерята на дон Игнасио все повече се усилваше. Какво искаше графинята от нея? Най-сетне тя се реши да попита:

— Каква роля ми определяте?

— Ролята на ловка кокетка и нищо повече. Кокетството съвсем не беше в характера на Луиса Валверде. Имайки голям брой поклонници, тя в никакъв случай не можеше да бъде упрекната в лекомислие. От деня, в който обикна Керней, сърцето й принадлежеше само нему. Мнозина я осъждаха, че е твърде недостъпна и студена, без да подозират колко силно биеше сърцето й, ала само за един човек. Средството, което измисли Исабела, дълбоко смути нейната приятелка. Като видя вълнението й, графинята побърза да добави:

— Това е само временно, мила. Няма да играете тази роля тъй дълго, че да се компрометирате; при това аз съвсем не ви предлагам да завъртите главите на всички ваши поклонници, а само на едного.

— На кого?

— На Карлос Сантандер, хусарския полковник, адютанта на негово превъзходителство. Неговата репутация не е много почтена, но той се ползва от милостта на Санта Ана.

— Ах, Исабела, каква заблуда е да се предполага, че аз мога да имам някакво влияние върху него! Карлос Сантандер много по-малко от всеки друг желае да спаси Флоранс Керней и знаете ли защо?

— Да, зная. Но той може да ми помогне да освободя Руперто. За щастие, моите лични качества не са оценени от полковника, който предпочита вас. Той не е озлобен срещу Руперто, но го преследва само за да угоди на своя началник.

— Какво трябва да правя?

— Вие трябва да любезничите с него, макар и привидно, дотогава, докато постигнем желаното.

— Уверена съм, че от това нищо няма да излезе.

— Точно обратното, amiga mia. Наистина това ще бъде много досадно, но ще го направите за мене, нали? За благодарност аз ще постъпя също така и ще играя друга роля пред друг човек, за да спася Флоранс Керней!… Нали ме разбирате?

— Не напълно.

— Друг път ще ви обясня по-подробно, позволете само…

— Драга Исабела, за вас съм готова на всичко.

В тоя момент екипажът спря пред дома на Луиса. Графинята, която освободи коларя, отиде при своята приятелка.

— Да не губим време — каза Исабела, — трябва да се възползваме от случая, ако той ни се удаде още днес, по време на процесията.

— Тежко ми е да мисля за нея. Да съзнаваш, че всички се веселят, а в това време той гние в затвора! Ние ще минем край него! Чувствам, че у мен ще се яви безумно желание да се хвърля към него.

— Да, това ще бъде най-доброто средство да погубите Флоранс и никога повече да не го видите. С това бихте разрушили целия ми план. Аз ще ви обясня всичко, като му дойде времето.

— Значи вие непременно ще идете?

— Да, заради моя проект; ето защо ви моля да ме вземете със себе си. Санта Ана не трябва да се дразни, и колкото да му бях сърдита, все пак съжалявам, че си позволих такова рязко отношение с него. Но можех ли спокойно да слушам Руперто да бъде наричан крадец! Впрочем няма лошо без добро. И така, по-скоро се облечете, вземете си най-хубавите дрехи, поставете скъпоценностите си, а най-главното — бъдете готова при пристигането на парадната кола. Дявол да го вземе! — добави тя, като погледна часовника, трябва да побързаме. Аз също трябва да се облека.

Като направи няколко крачки към вратата, Исабела изведнъж спря.

— Още една дума — каза тя. — Като разговаряте с Карлос Сантандер, недейте да правите печална гримаса. Скръбта е лошо оръжие за постигане на каквато и да е цел. Окуражете се, моля ви, поне когато сте със Сантандер. Изглеждайте весела, усмихвайте се непринудено. И аз от своя страна ще се държа тъй със Санта Ана.

Когато Исабела Алмонте остави своята приятелка, на лицето й веднага се появи тъга; и тя не по-малко от Луиса имаше нужда от кураж, като с големи усилия се опитваше да изглежда весела и безгрижна.