Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (9)

Организиране на международна експедиция за търсене изворите на произхода на човечеството

За да потвърдим или отхвърлим своята хипотеза, организирахме международна експедиция, в която освен руските членове влязоха и представители на Индия и Непал. Експедицията беше организирана под егидата на Международната академия на науките към ООН. Тази организация, в която членуват водещи учени от целия свят, включително и Нобелови лауреати, прояви голям интерес към нашите изследвания.

Още на Кримския конгрес няколко академици от Международната академия на науките — представители на различни страни, изключително много се заинтересуваха от нашия доклад и проведоха доста дискусии с мен. Точно те ми препоръчаха като член на Международната академия на науките да организирам експедиция под нейната егида.

Честно казано, бях изненадан, че мастити западни и родни учени относително лесно възприеха толкова трудно доказуема тематика. Свикнал съм с консерватизма на науката, с опоненти, изискващи абсолютни доказателства, които почти не се срещат в природата, понеже на този свят всичко е относително, с факта, че съвременната наука лошо възприема логическия път въз основа на интуитивния подход и смята съвременното ниво на науката за догма, отклоняването от която е признак на лош вкус.

Тогава още не разбирах, че логиката, базираща се върху интуицията, е определящ момент в религиозното познание. Не ми беше ясно, че и за тамошните майстори, с които тепърва предстоеше да се срещаме, нашият логически път ще е основният момент на доверие, който ще им позволи да ни споделят някои от тайните знания на ламите и свамите. Все още не знаех, че логиката е една от петте науки, предопределени от Буда за позитивното развитие на човечеството. Струваше ми се, че принадлежността на експедицията към Международната академия на науките ще е от по-голямо значение.

Основното, от което се страхувахме, бе липсата на доверие към нас. Не биваше да недооценяваме някои противоречия между религиозните познания и съвременната наука, които можеха да се окажат от съществено значение в Индия и Непал, където медитацията, йога и други подобни състояния, трудно обясними от гледна точка на съвременната наука, са тясно преплетени с религията и са смятани за един от главните пътища на човешкото усъвършенстване. Можеха да ни сметнат за неразумни учени и да говорят с нас на примитивен език, какъвто и задълбочен компютърен анализ да им представяме.

Затова се свързахме с офталмологичните дружества на Индия и Непал и чрез тях планирахме конференции и демонстративни операции за местните очни лекари в различни градове. Нашите нови операции с трансплантационния материал алоплант, базиращи се на отглеждането на собствени тъкани от пациента (кръвоносни съдове, прозрачна роговица, еклера), вече повече от десет години предизвикваха небивал интерес и реално помагаха на онзи контингент болни, смятан за безнадежден. От опит знаехме, че мнозина офталмолози се ползват с безупречно висока репутация, несравнима дори и с най-високопоставения чиновник.

Ако водещи лекари офталмолози ни представят на местните лами и свами, това би могло да подпомогне мисията ни, още повече че очите, на които ние връщаме зрението, в различните езици се наричат „огледало на душата“.

Избраният от нас маршрут минаваше през редица градове и селища на Индия и Непал, където бяха концентрирани най-интересните в научно отношение храмове на индуисти и будисти. Планирахме да се срещнем и с учени, изучаващи история на религията. Възнамерявахме да стигнем до малките пагоди в Непал, разположени високо в планините, и да поговорим с монасите отшелници.

За Индия потеглихме трима: Сергей Селиверстов, Венер Гафаров и аз. От Индия трябваше да прелетим в Непал, където по-рано бяха пристигнали Валери Лобанков и Валентина Яковлева, за да осъществяват предварителни проучвания. Там към нас се присъединиха индийският участник в експедицията (д-р Пасрича) и непалските му другари (Шесканд Ариел и Кирам Будаачарая). За късмет всички говореха английски — кой по-добре, кой по-зле, а двамата непалци и индийският лекар, естествено, владееха и местните езици — непали и хинди.