Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (26)

В предишните части на книгата изложих основно фактическия материал от научните изследвания на човешките очи, както и от разговорите с лами, гуру, свами и учени от Изтока.

Когато анализът приключи и бяха направени изводите, неволно започнах да се съмнявам в получените сведения — твърде необичайни, те изобщо не се побираха в съзнанието ми. Ако се има предвид изложеното no-горе, трябваше да се признае съществуването на Генофонда на човечеството, зависимостта на нашата цивилизация от последното послание SoHm, наличието на особена форма на живот във финия (Онзи) свят т.н. Напълно основателно пред мен възникна въпросът вярвам ли в това, което съм написал.

Възглед на учен материалист

През двадесетгодишната си кариера се изградих като типичен учен материалист. Започнал изследванията си още в студентския кръжок към катедрата по анатомия на медицинския институт, постепенно усвоих редица дисциплини (анатомия, хистология, хистохимия, биохимия), които по-късно, когато станах хирург офталмолог, бяха много полезни в научните ми изследвания. Нашата група създаде трансплантационния материал алоплант, стимулиращ регенерацията на собствените тъкани на човека (кръвоносни съдове, епител, роговица, кожа и др.). Преди нас никой не бе успял да го постигне. Възможността да се „отглеждат“ човешки тъкани откри принципно нови перспективи пред хирургията, като позволи да се оказва помощ на безнадежден дотогава контингент от болни. Към нашите изследвания беше проявен интерес в над 35 страни, а новите операции с алоплант започнаха да се разпространяват по света. Това направление в медицината, създадено на базата на изключително материалистични подходи в науката, въпреки всичко имаше два трудно обясними момента.

Първият беше феноменът на незабавното положително въздействие на трансплантанта, особено при очните операции. Помня възрастна италианка, която оперирах с алоплант във връзка с пигментен ретинит (кокоша слепота). Пациентката, която в продължение на пет години едва различавала светлината от тъмнината, три-четири часа след операцията започна да брои пръстите на ръцете ми от три метра разстояние. Това не можеше да се обясни с регенерация на тъканите, защото за подобно нещо са необходими най-малко един-два месеца. Единственото що-годе подходящо обяснение можеше да бъде биополевото въздействие на трансплантанта. Очевидно присаждането на алоплант предизвикваше реакция на клетките, чието биополе влияеше положително върху ретината на окото. Оскъдните ни знания за биополето обаче не даваха възможност да се анализира този феномен.

Вторият трудно обясним момент бяха резултатите при операции с алоплант на рак на клепачите. Този вид рак след различни методи на лечение дава до тридесет и повече процента рецидиви на тумори, с разпространение на заболяването по лицето и метастази в мозъка. Най-често настъпва смърт. След като започнахме операциите с алоплант, опасявахме се, че той ще стимулира нарастването на тумора. Нямахме обаче друг изход, тъй като трябваше с нещо да се закрие значимият тъканен дефект, получаващ се след отстраняването на тумора. Бяхме оперирали вече 183 пациенти, когато проверихме резултатите за срок от над осем години. Те се оказаха неочаквани — рецидивите на рака бяха намалели от 30% на 1,2%.

Как да се обясни явното положително въздействие? Неправомерно би било да предположим, че по време на операцията сме отстранявали рака напълно, до последната клетчица, тъй като в много случаи той даваше метастази в костта и пълното му премахване беше технически невъзможно. Тогава защо раковите клетки не се увеличаваха отново?

Някакви обяснения биха могли да се намерят от гледна точка на това, че увеличаването на нормалните клетки на пациент, стимулиран с алоплант, въздейства конкурентно върху разрастването на рака, като го „побеждава“. Открихме отделни доказателства в експериментални изследвания, но не можахме изцяло да осъзнаем причините за деградацията на раковите клетки. Напълно неразбираемо беше, че загиваха не само раковите клетки, които са в контакт с регенериращи нормални клетки, но и раковите клетки, разположени сравнително далеч от регенериращата се тъкан на пациента. Натрапваше се изводът, че растящите нормални клетки притежават силно биополе, действащо убийствено върху патологичните ракови клетки.

По принцип в науката е известен ефектът на положителното въздействие на биополето на нарастващите клетки при лечението на различни болести. Доктор Цзян от Хабаровск създаде апарата „Биотрон“, с който облъчва пациенти с биополето на растения в процес на растеж. Видях една от неговите пациентки и констатирах, че лечението е било напълно ефикасно за нея. Може да се предположи, че растящите клетки имат несравнимо по-силно положително биополе в сравнение с обикновените клетки на организма. Че биополето на растящите нормални клетки на човека, стимулирани с алоплант, е в състояние да въздейства върху организма по-силно, отколкото биополето на чуждите за него клетки на растения.

Възникна изкушението да се използва биополе на растящи клетки на човек за лечение на метастазиращи форми на рака. Как обаче да се достави тази „информация“ до всяка метастазираща ракова клетка? В процеса на нашите изследвания се появиха много варианти, но… както винаги става в науката, от идеята до прякото й клинично осъществяване има голяма дистанция. Установихме, че катастрофално не ни достигат знания за човешкото биополе, че и в научната литература почти няма подобни сведения.

Нима трябва да се обръщаме към всевъзможни магове, вълшебници, магьосници и екстрасенси? За съжаление, сред нас има твърде много шарлатани.

Съвременната европейска наука едва започва да осъзнава необходимостта от изучаването на човешкото биополе. В същото време в страните от Изтока (Индия, Непал, Тибет и др.) биополевите методи от древни времена се използват за лечение. За европейската медицина понятия като „енергийни стълбове на организма“ са абстрактни и неразбираеми, а за тибетската — свещена хилядолетна традиция.

Ученият може да тръгне по два пътя: от една страна, подробно да изучи тибетската медицина и да стане неин ревностен привърженик, а от друга, да обърне внимание само на принципните моменти в нея, а основният си изследователски плам да насочи към общите моменти във функционирането на психичната енергия, душата и духа, за да може от общи позиции да се приближи към решаването на конкретен проблем.

В моя научен път винаги съм ползвал втория подход, т.е. от общото към частното. Затова, след като целта ни беше решаването на конкретни медицински проблеми — преди всичко на рака, волю-неволю пристъпихме към психоенергетиката и свързаните с нея проблеми за произхода на човека и мирозданието. Освен това, както бе посочено вече, друго наше научно направление — офталмогеометрията, също доведе до необходимостта по-подробно да се изучат изворите за произхода на човечеството.

Така двата подхода ни доведоха до експедиционните изследвания в Индия, Непал и Тибет. Преди експедицията изобщо не се бях замислял, че по волята на съдбата ще навлезем в областта на окултните науки и от научна гледна точка ще анализираме религиозните данни.

Когато по време на експедицията получихме сведения за Генофонда на човечеството и последното послание SoHm, аз се изплаших. Свикнал да работя в областта изключително на материалистичната наука, още повече всекидневно правейки хирургични операции, при които няма място за пространни размишления, неволно почувствах, че съм на път да се приобщя към хората, изповядващи всевъзможни окултни и езотерични науки. Никога не съм се отнасял сериозно към такива люде, но се оказах принуден да анализирам онова, за което объркано говорят те. Свикнал съм през целия си живот да доказвам правотата на научните си изводи пред учени, чийто консерватизъм не предизвикваше никакво съмнение, като дори си мислех, че консерватизмът е нещо добро, тъй като в спора се ражда истината.

Той ще повярва в закона на Нютон, когато ябълката падне на главата му.

След публикуването на основните резултати от експедицията във вестник „Аргументи и факти“ получихме много писма. Бяха ни писали и солидни учени. Колкото и да е странно, повечето от тях с доверие се отнесоха към данните от експедицията. А и на няколкото пресконференции, по време на които демонстрирахме видеоматериали, по-голямата част от изказалите се учени доброжелателно и положително оцениха резултатите. Те се оказаха в състояние да възприемат нещо, което трудно се побира в главата — например съществуването на живи представители от предишни цивилизации в състояние на сомати. И то при положение, че не можахме да представим преки доказателства, а оперирахме с логически построения и косвени факти. Хората вярваха на логиката и вътрешно разбираха, че човек е само малка частица от вселенския живот, а не господар на природата, че не му е подвластно да бъде в пряк контакт с Генофонда на човечеството, чието създаване като система, пазеща живота на Земята, е определено преди всичко от греховността на самия човек.

Това се оказа неочаквано за мен, тъй като си мислех, че ще се сблъскам с пълно неразбиране и отрицание, с разгромяващи статии и обвинения, че ми хлопа дъската. Само булевардното вестни-че „Воскресная“, което се купува заради телевизионната програма, периодично публикуваше за нашата експедиция статии, злобно предъвкващи неабсолютната доказаност на някои наши данни. Дори ме обвиниха, че съм откраднал хипотетичния лемуро-атлант от художника, нарисувал го всъщност по мой ескиз. Умея да рисувам, но съзнавах, че професионалист ще го направи по-добре. С този художник — В. Куприянов, дълго се смяхме над това как са искали да ни скарат. Причината за озлоблението се изясни по-късно: вестникът е искал от самото начало да има изключителното право върху материалите от нашата експедиция, а ние ги дадохме на най-популярния руски вестник „Аргументи и факти“.

Оттам много руски вестници, а и различни други издания в света подхванаха темата. И в нито едно от тях нямаше охулване, критиката no-скоро имаше конструктивен характер. Най-често пишеше, че психоенергийната бариера в пещерите може да се обясни с вредните изпарения, че изследванията за произхода на човека ще навредят на репутацията ми на учен хирург и т.н.

Защо все пак консерваторите в науката отминаха толкова удобната мишена, каквито бяха нашите изследвания в Тибет? Причина-та е, че проучванията ни върху произхода на човечеството не засягаха лично когото и да било от учените, опровергавайки негови данни. Ученият се превръща в консерватор, когато от успехи в научната кариера се гаавозамайва и смята постигнатото за абсолютна истина (а както се знае, такава няма). Той посреща на нож всички опити, допълващи или опровергаващи неговите данни, защото изглежда, че в такъв случай животът му е минал напразно, а на него много му се иска да остане вечен хегемон в науката. На подобен консерватор не му идва наум, че науката е динамичен процес в безкрайното информационно пространство на знанията, а неговите изследвания също биха били полезни, ако са дали тласък на нови търсения.

Друг тип учен консерватор е Тома Неверни, който ще повярва в закона на Нютон само ако ябълката падне на главата му. Той е в състояние да възприеме само пряко доказателство, като например измъкнат от сомати-пещера и оживял пред всички атлант. Но и в този случай ще бъде обхванат от куп съмнения — атлант ли е този и т.н. Такъв тип учен консерватор не е способен да владее научната логика и не може да организира косвените сведения в стройна верига, да разбере, че добрата хипотеза е наполовина свършена работа, тъй като му дава възможност да провежда целенасочени търсения, изпреварващи времето си. Например, няма кой знае колко много преки доказателства за теорията на относителността на Айнщайн, но тя отдавна е в основите на усвояването на Космоса. По същия начин хипотезата за съществуването на Генофонда на човечеството може да стимулира целенасочени изследвания за полевите въздействия върху обмяната на веществата, за разработване на нови способи за консервация на органи, за изясняване ролята на водата в човешкия организъм, за използване на психичната енергия в различни отрасли и т.н. Колкото до Тома Неверни в науката, най-добре е просто да не бъде забелязван и да не се хабят сили да му се доказва това, което той биологично не е в състояние да възприеме.

На последния, трети тип учен консерватор, консерватизмът е продиктуван от финансовата страна на въпроса. На такива учени постоянно се натъквахме, докато внедрявахме алопланта в различни страни по света. Например на болни с диабетично поражение на очите добре се отразяват операциите с този препарат и внедряването им е много важно за тях. Но… тогава ще загубят част от приходите си фирмите, които произвеждат слабо ефективните очни капки, лазери и какво ли още не. Мастити учени консултанти, получаващи пари от тези фирми за научно обосноваване на продукцията им, моментално ще започнат с пяна на уста да доказват неефективността и вредността на алопланта, тъй като разбират, че внедряването му ще ги удари по джоба. За щастие, хипотезата за Генофонда на човечеството има повече вселенски характер и затова е извън полезрението на комерсиализираните учени. Ще мине обаче известно време и на основата на тази хипотеза ще бъдат създадени нови апарати и способи за лечение, които ще отхвърлят старите. Точно тогава на убийствена критика ще бъдат подложени не само тези способи, но и породилата ги хипотеза.

Ако контактите ми с учени консерватори за мен беше обичайно явление, общуването с хората, занимаващи се с магьосничество, вълшебство и знахарство, бе нещо ново.

Магове, вълшебници, вещици, магьосници и екстрасенси

Дейците с такава насоченост проявиха голям интерес към нашите изследвания. Честно казано, не ми беше приятно, тъй като за учения е някак си несолидно да разсъждава върху тема като магьосничеството. А съвременните магьосници май се зарадваха, смятайки, че изследванията ни потвърждават свръхчовешките им възможности. Тях слабо ги интересуваха научните подходи към проблема за Генофонда на човечеството, по-важни бяха сведенията за ролята на „третото око“, за насоченото действие на психичната енергия. Те сякаш получиха научна обосновка на способностите си да разгонват облаци, да предсказват съдбата, да лекуват болести и т.н.

Аз, разбира се, не отричам, че някои хора наистина притежават по-силни психоенергийни способности в сравнение с останалите. Цялата беда обаче е, че сред маговете и магьосниците се срещат твърде много шарлатани. В нашата страна, включително и на правителствено равнище, са се навъдили толкова много мошеници, че шарлатаните магьосници изглеждат като детска играчка. Вредата от тях в сравнение например с мошениците от компания МММ е значително по-малка, но повярвайте, не е приятно, когато научната ти хипотеза се използва за обосноваване на шарлатанство.

В Русия се появиха куп „народни лекари“, които се конкурират в борбата за платежоспособния пациент. Понякога способите й надхвърлят пределите на човешката етика. Например познавам двама „народни целители“, които се приближават до човек и му казват, че е болен от рак, доказвайки, че го усещат екстрасенсно. Излъганият пациент, ако е и мнителен, започва да търси у себе си смъртоносната болест и в края на краищата се обръща към тези „целители“, които срещу съответната сума му „излекуват“ рака. Това може да бъде наречено единствено престъпление. Но в период на всепозволеност и беззаконие подобно нещо върви.

На друг „целител“ — уж специалист по лечение на очи, му предложих да дойде в нашия институт и да демонстрира способа си под пълен офталмологичен контрол. Той моментално отказа.

Шарлатанството на това поприще е само половин беда. По-лошото според мен е, че някои от знахарите и магьосниците са със силно отрицателен психоенергиен потенциал. Очите им са някак си тежки, ненормални. Те могат да увредят здравето. Като потвърждение бих привел пример със сътрудничка на нашия институт. По време на конференция с участието на магове и магьосници тя неочаквано изпитва изключителна слабост, която преминава едва след два дена. Екстрасенс определя, че при нея е „пробита“ една от чакрите.

Все пак не всичко е толкова печално. Някои от тях могат да допринесат реална полза за здравето поради положителната си психична енергия. И такива случаи не са малко.

Как да се различи шарлатанинът от истинския целител? За съжаление, засега такива начини няма. За целта трябва да се развива науката за духовния елемент у човека и преди всичко да се подходи от научна гледна точка към данните от религията и източната медицина. Няма никакви съмнения за огромното влияние на психичната енергия върху човешкото тяло — нали състоянието сомати се постига чрез медитация.

След като заговорихме за всевъзможните вариации на човешкия психоенергиен потенциал, не бива да се заобикалят и хората с ненормална психика.

Шизофреници, шизоиди и контактьори

Не мога да кажа, че материалите от експедицията породиха по-специално внимание към нас от страна на хората с шизоидна и шизофренична психика. Получихме обаче и немалко подобни писма, а няколко души, нетърпеливи да споделят „изключително дълбоките“ си мисли, пристигнаха от далечни градове, за да се срещнат с мен.

Под шизофрения в медицината се разбира психично заболяване, при което болният най-често е с два възлови симптома — мания за величие и илюзии за преследване. То има прогресиращ характер и обикновено завършва с шизофренично слабоумие. Но някои хора, които са с психични „странности“ (мрачност, затвореност, неадекватни съждения и т.н.), през целия си живот не се реализират като „пълноценни“ шизофреници и остават на този стадий. Те се наричат шизоиди.

За шизофрениците и шизоидите са характерни разводнеността на съжденията и високопарното изтъкване на собствените съждения като световно откритие. Един човек, специално пристигнал отдалеч, сподели своето „грандиозно откритие“, че Бог е един (макар и да е общоизвестно!) и помоли да съобщим на Организацията на обединените нации. Друг ме умоляваше да не пиша повече за проблемите на мирозданието, тъй като това толкова го възбуждало, че се побърквал (макар че очевидно „побъркването“ вече бе факт).

На всички подобни, с които все пак ми се налагаше да общувам, задавах въпроса откъде черпят знанията си. Това ги изненадваше и те не можеха да ми отговорят. Всички искаха само едно — да им вярват беззаветно. Но… така не става.

Сред шизофрениците и шизоидите се срещаха немалко „контактьори“. Един от тях беше сънувал космически кораб, пилотиран от хора, приличащи на нашия хипотетичен лемуро-атлант. Друг имал видение, че след контакт с Висшия разум са го пратили в пещера, където е бил в контакт с хора от различни цивилизации в състояние на сомати. Трети също бе имал телепатичен контакт с древни хора в пещери и т.н.

Понякога шизоидите правят впечатление на умни хора, но постепенно се изяснява, че не са способни за научен анализ, логически построения и грижливо събиране на факти. Ръководят се от някакви дълбоки чувства, които възникват у тях при сблъсък с нещо необичайно, като искрено вярват в правомерността на чувствата си. От материалистична гледна точка шизофрениците и шизоидите са болезнено и ненормално явление. Може би пък ние, обикновените хора, не ги разбираме? Може би те са духовно по-издигнати?

В съответствие с религиозните данни човечеството вече е преминало крайната точка в развитието на материалното начало и е започнало да се изкачва към духовното развитие. Всяка еволюция обаче има несполуки и грапавини. Мисля, че шизофрениците и шизоидите са такива „несполуки“ в еволюционното развитие. При тях наистина съществува духовно начало, но то не носи полза, а no-скоро ущърб. Тези „жертви на еволюцията“ са способни да чувстват нещо дълбочинно-духовно, но не осъзнават смисъла и значението му.

В еволюционен план шизофрениците са съпоставими със страдащите от прогресиращо късогледство. Сега в света върви еволюционен процес на пренастройване на човешкото око предимно за гледане наблизо, което е по-целесъобразно в съвременните условия, тъй като наблизо късогледият вижда по-добре. При някои обаче късогледството има прогресиращ характер, т.е. всяка година се добавят нови и нови диоптри. Това вече е болест, която трябва да се лекува. Те вероятно също са своего рода „жертви на еволюцията“.

Възможно е някога хората от нашата цивилизация също да достигнат такова равнище на духовно развитие, каквото са имали атлантите и лемурийците, но сега по-често се сблъскваме с еволюционни жертви във вид на шизоиди и шизофреници. И само отделни индивиди по изключение имат високи духовни способности.

Духовно издигнати хора

Последното послание SoHm, както вече отбелязах, прекъсва връзката на нашата цивилизация с Всеобщото информационно пространство (Онзи свят) и заставя хората да се самореализират. Само единици обаче имат способността да се настройват на неговата честота и да получават знания оттам. Както, е известно, тези хора се наричат Посветени. Има немалко примери за такива хора: в Изтока, Е. Блаватская, Л. Толстой (както смята Саи Баба), Н. Рьорих, А. Бейли и др.

Закономерно е да се запитаме — може ли да се вярва на Посветените? За нас това е от особено значение, тъй като заключенията ни до голяма степен са базирани върху данните, получени от тях. Затова въпросът вярвам ли в това, което съм написал, в значителна степен е съпоставим с въпроса вярвам ли в данните на Посветените.

Да обсъдим например Елена Блаватская, на която често се позовавах. Откъде има такива огромни знания? Този въпрос интересуваше не само мен. А. Степанов от Самара ми изпрати писмо, в което имаше сведения за заседанието на Лондонското дружество за психични изследвания. Оказва се, че в началото на XIX век негов член с фамилия Ходгсън е бил изпратен в Русия, за да изучи „феномена Блаватская“. Направеният извод е следният: „Елена Блаватская е най-образованата, остроумна и интересна измамница в света“.

Разбира се, лондонските научни дружества, включително и посоченото, са твърде представителни. Но колкото по-представително е едно научно дружество, толкова по-голяма е съблазънта на членовете му да абсолютизират знанията си и да застават на позициите на най-закоравелия консерватизъм. Ходгсън също не е чужд на тази съблазън, обвинявайки Блаватская в измама, тъй като нейните знания излизат извън рамките на неговите представи на кон с капаци. Той, разбира се, не може да допусне, че Блаватская е сто пъти по-умна от него. Не се досеща и да направи паралел между нейните данни и религията, че в много страни от Изтока имат същите представи за мирозданието и антропогенезиса. Изминал е почти век от онова време, но кой знае нещо за Ходгсън? Почти никой. А за Блаватская са чували всички.

Руснаците са склонни да преувеличават ролята на изявените чуждестранни дружества. Преди и аз прекланях глава пред Запада. По-късно обаче като учен хирург обиколих половината свят и видях, че в лондонската или нюйоркската самоувереност далеч не е истината. По време на моите лекции в Ню Йорк например деликатно намеквах за липсата на принципно нови разработки в нюйоркската школа по офталмология. Разбираемо е, че е обидно да се чуе, но затова пък самовлюбените учени го запомнят и се впускат в бурни дискусии. А дискусиите са нещо хубаво. Така че самоувереността трябва да се тушира. Защото иначе се стига до истинска спекулация с представителността. Например всеки, който ежегодно плаща по 100 долара, може да бъде член на Нюйоркската академия на науките (т.е. академик) и да получи удостоверение. Никой дори и не се замисля, че тази „академия“ всъщност представлява кантора за удостоверения и събиране на пари.

При обективно разглеждане на „феномена Блаватская“ прави впечатление източникът на огромните й знания. Онова, за което пише в двата тома на книгата си, не е възможно да се измисли и изфантазира, още повече, че се е позовавала многократно на древни източници. Ако съпоставим написаното от Блаватская с различните религии, основният смисъл на знанията е един и същ.

Оттук и изводът, че в света съществува единен източник на знания, който не е известен на европейската материалистична наука, но от който независимо едни от други черпят знанията си хора от различни страни и поколения. От гледна точка на вероятностния подход съществуването на такъв общ източник на знания изглежда по-правдив, отколкото допускането, че хора от различни страни и поколения, независимо едни от други, еднакво и невероятно сложно и по един и същи начин са фантазирали. Такъв източник на знания очевидно е Всеобщото информационно пространство (Онзи свят). Затова като учен не мога да отхвърля и да не взема под внимание това, за което пишат Посветените и което утвърждава религията.

В процеса на еволюционното нарастване на духовното начало у човека броят на тези Посветени вероятно ще се увеличава и е възможно в близко бъдеще всички хора да ползват знанията на Всеобщото информационно пространство, т.е. да преодолеят принципа SoHm. Логично е също в процеса на духовната еволюция да се появяват хора, които могат само частично да се настройват на честотите на това пространство и поради това да владеят само някои знания, получени оттам. Познавам неколцина такива. Запознати са добре с ролята на духовния елемент у човека, имат знания за сомати-пещерите, за механизма на психоенергийната им бариера, за адептите и т.н. Те обаче не могат точно да отговорят какъв е източникът на знанията им.

Мисля, че духовно издигнатите хора съществуват и ние, учените, можем да вземем под внимание казаното от тях. Би трябвало обаче да се опираме само на знания, които се повтарят във времето и в различни страни и се свързват в стройна логическа верига. Трябва да съществува златна среда.

Златната среда

Убеден съм, че златната среда има място в процеса на научния анализ. Сведенията от експедицията трудно се побират в главата на възпитания в чисто материалистични позиции човек, но не можем и да ги отхвърлим само заради това основание. Логиката е царица на науките и нямаме право да нарушаваме логическите принципи в угода на общоприетите представи. От друга страна, нямаме право да включваме в логическия анализ недостоверни и несериозни факти. Трябва да се намира златната среда.

Религията, която се оказа извън науката, сега повече въздейства върху поведението и стила на човешкия живот (сравнете например поведението на мюсюлманина и християнина), отколкото да попълва знанията. Надявам се, че стъпка по стъпка ще върви научното обосноваване на религията и постепенно от атрибут на чистата вяра тя ще се превърне в научна религия и ще попълва знанието. Но за това са необходими време и изследвания, подобни на нашите.

При такива изследвания, когато ученият борави не с конкретни факти, а с разнородни сведения от различни източници, много е трудно да се намери златната среда — на какво може и на какво не може да се вярва. Въпреки това направихме опит и изградихме няколко хипотези (за Генофонда на човечеството, за Шамбала и Агарти, за историята на човечеството на Земята, за подивяването като регресивен еволюционен фактор и за устройството на Онзи свят). Вярвам в научната логика и затова в основни линии вярвам и в правдивостта на тези хипотези. В бъдеще в тях нещо ще бъде отхвърлено, нещо ще се промени, но съм убеден, че много от това, за което ще стане дума по-нататък, все пак е реално.