Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (20)

Племето тару

Събирайки информация, ние се срещнахме с ръководителя на руския културен център в Катманду Владимир Павлович Иванов. Той ни разказа, че близо от градчето Люмбини наистина живеят хора, наричащи себе си тару, и добави, че в Люмбини е започнало строителство на международен център по будизъм, в който влагат големи средства почти всички азиатски страни и будистките общности от Европа и САЩ.

Хората, които ни разказаха за племето тару, не се числяха към сериозните учени. Отначало това обстоятелство предизвикваше в нас опасения за достоверността на сведенията, но описаното от тях се оказа толкова интересно, че за известно време забравихме за препоръките да се отнасяме по-внимателно към данните, получавани от случайни лица.

Един от тях, чието име не бих назовал по понятни съображения, разказа следното. Тару живеят в джунглата на границата с Хималаите. На север от тях се намира районът Джумла, който според някои данни се смята за първоизточник на нашата цивилизация. Членовете на племето тару единствени в света имат имунитет срещу маларията и с това са известни по света. Понастоящем тару наброяват около 1 000 000 души. Смята се, че племето живее на посоченото място повече от 3 000 години. Най-учудващо се оказа описанието на тяхната външност — кръгли лица с малки брадички, малък неиздаден напред нос, силно развит гръден кош, дебел и къс врат, стъпала без извивка — плоски и широки. До известна степен в изброените признаци можеха да се различат характерните черти на Буда.

Естествено у нас изникна желанието да се видим с представители на племето тару и да се убедим сами. Може би те бяха наследници на Буда?

Владимир Иванов ни помогна да намерим в Катманду представител на племето. Какво беше нашето разочарование, когато вместо очакваните отличителни белези видяхме типичен азиатец с обикновена външност. Все пак двама от членовете на експедицията посетиха племето тару, извършиха анатомични изследвания и окончателно се убедиха, че външността на местните хора е съвсем обикновена.

Историята с племето тару ни послужи за урок. Когато събеседник, без религиозен сан или сериозна научна титла, долови твоя интерес, той започва да говори това, което би искал да чуеш. И изведнъж на теб ти се струва, че твоите предположения намират реално потвърждение. Като че ли всичко върви по вода — каквото и да предположиш, все излиза вярно. В края обаче те очаква горчиво разочарование и съжаление заради пропиляното време. Но такъв е научният път — никога не минава без грешки.

В подобни беседи, за разлика от разговорите със свами, лами и крупни учени, рядко ще чуеш „може би…“, „не зная…“, „не, не е така…“ Ламите и свамите са твърде авторитетни в източния свят. За тях е характерно бащинско-ироничното отношение към европейския научен интерес, примесено донякъде с уважително любопитство. Религиозното образование възпитава в тях изключително дълбоко уважение към древните знания, които те са призвани да съхраняват и развиват. Ето защо те смятат, че да си измисляш небивалици е голям грях. Всеки лама, ако не е сигурен в познанията си, спокойно ще каже „Не си спомням …“ и ще ви препоръча друг духовник, който според него по-добре е осведомен по дадения въпрос. Учените от Индия и Непал са възпитани в същия дух, защото са дълбоко религиозни. На получените от тях сведения може да се вярва.