Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (27)

Значение на Генофонда на човечеството

Ако се опираме на сведенията от религията и Посветените, човекът на Земята е възникнал чрез уплътняване на духа. Хората от първата раса са били все още ангелоподобни. Те постепенно са се уплътнявали и са достигнали достатъчна плътност при третата раса (лемурийците), още по-голяма — при четвъртата (атлантите), и най-голяма — при петата (нашата цивилизация). Създаването на човешкото тяло във физическия свят (чрез уплътняване на духа) е резултат от огромната и продължителна еволюционна дейност на природата.

Човечеството не е застраховано срещу геоложки и космически катаклизми, както и от социални противоречия, които при достатъчно развитие на науката и техниката могат да доведат да глобална катастрофа и самоунищожаване. В случай на пълно унищожаване на човечеството отново ще бъде необходима огромна еволюционна дейност на природата за ново създаване на човека чрез уплътняване на духа. Затова по-логично е да се изгради предпазваща система — Генофонд на човечеството, отколкото да се повтаря огромната еволюционна дейност на природата.

По литературни данни прецеденти за възможна гибел на човечеството започват да се появяват още на етапа на лемурийската цивилизация. Дали Генофондът е бил създаден точно тогава? Преки указания за това не открихме нито в религиозните, нито в литературните източници. Налице е обаче впечатлението, че първичният Генофонд в създаден именно по онова време, защото има натрупани немалко сведения, че в съвременния му вариант присъстват и лемурийци. Тези хора с огромен ръст, в съответствие със съобщеното от Посветените, се намират не само в пещерите в състояние на сомати, но и съставят основата на загадъчната страна Шамбала. Но за това по-късно.

По време на атлантите Генофондът се е попълвал с атланти, а хората от нашата цивилизация са могли да го попълват предимно на ранните етапи от развитието си, тъй като действието на последното послание SoHm е довело до деградация на „третото око“, необходимо за изпадането в дълбоко сомати.

Оттук следва, че Генофондът на човечеството, запазвайки представители на трите последни раси (лемурийци, атланти и хора от нашата цивилизация), е най-древният феномен на Земята, обхващащ няколко милиона години. Очевидно сомати е толкова съвършено творение на природата, че позволява хората да се съхранят продължително време. Нито един от източните духовници, които ни разказваха за сомати, не спомена, че има ограничение във времето.

В литературата също се срещат преки указания за създаването на Генофонда. Според Блаватская това е направено по заповед на Ахурамазда — твореца на материалния свят. Той наредил на Има — духа на Земята, символизиращ трите раси, да създаде Вара („ограденото място“ или „вместилището“, или Арчха). Вара тя нарича местата за сомати, т.е. местата на Генофонда на човечеството. Тя сочи, че Ахурамазда заповядал във Вара да се занесе „семето“ на мъже и жени, избрани от родовете на най-великите и най-добрите, както и „семето“ на всякакъв род добитък, за да се съхранят, докато хората пристигнат във Вара.

Изразът „Генофонд на човечеството“ („Gene Pool of Humanity“) беше предложен от нас. Никога и никъде не сме чували подобен израз. Независимо от това всички разпитани лами, гуру, свами и хора, които биха могли да се смятат за Посветени, чудесно разбираха какво точно наричаме Генофонд на човечеството. Създаваше се впечатлението, че те просто знаят за него, но не използват същия израз. На прекия въпрос дали съществува Генофонд, в повечето случаи те отговаряха утвърдително.

В потвърждение на казаното ще приведа част от моя разговор с вече споменатия руски духовник, нарекъл източника на огромните си познания „знанието“.

— Скъпи настоятелю, стигнахме до извода, че на Земята съществува Генофонд на човечеството. Какво мислите по този повод? — попитах аз.

— Да, Генофондът на човечеството съществува. Това е обективна реалност и необходимост — отвърна настоятелят.

— Откъде знаете за него?

— Имам си „знанието“.

— Разказвали ли сте на някого за него?

— Не.

— Защо?

— Защо им е на хората да знаят? То е много свято, а те не са съзрели да разберат ролята му.

— А тя каква е? — попитах.

— Да съхрани живота човешки на Земята — отвърна настоятелят.

— Какъв е съставът на Генофонда на човечеството?

— Основата му е от лемурийци. Има и много атланти, но ролята им, макар че са повече, е значително по-малка от тази на лемурийците. Ако Генофондът бъде изискан, именно лемурийците ще спасят човечеството, защото те са най-високоразвитите хора на Земята.

— А хората от нашата цивилизация?

— Те също частично влизат, но ролята им не е голяма. Нашата цивилизация е сляпо разклонение, несполука на антропогонезиса. Хората са бездуховни, зли, не са за Генофонда на човечеството.

— С други думи, в Генофонда такива не вземат. Смея да предположа, че само древните представители от нашата цивилизация са могли да влязат в него, тъй като на ранния етап духовността все още не е била изгубена. Нали главното условие за изпадане в състояние на дълбоко сомати е пречистването на душата от отрицателна психична енергия, в частност, чрез състраданието. Трудно е да си представим например „новия руснак“, който би пречистил душата си чрез състрадание поне към онези старци, от чиито джобове ежедневно измъква пари чрез убийствените цени на основните видове продукти — казах аз.

— Нашата цивилизация — проговори настоятелят — е несполучлив експеримент. Човекът не е успял да устои пред користта, завистта, алчността и ненавистта дори в условията на самореализация, когато е отделен от древните знания. Цивилизацията ни трябва да загине като несполучлива…

— Да, над света и особено над Русия е надвиснала негативна аура. Като че ли с наслада се обявяват криминални случаи, в много филми се насажда култ към насилието, измамата и развратът станаха норма на живот. Ламите ми казваха, че негативната аура може да доведе до космически и геоложки катаклизми на Земята. Така ли е?

— Примери има много. Да вземем земетресението в Армения по време на арменско-азербайджанския конфликт. Негативната аура над Земята ще доведе или до унищожителен катаклизъм, или просто някой ще натисне ядрения спусък. Нашата цивилизация скоро ще загине, несполучлива е …

— И тогава… ще бъде изискан Генофондът на човечеството — промълвих аз.

— Да… когато условията на Земята станат годни за живот.

Но значението на Генофонда не се свежда само до осигуряване живота на Земята, но и до използването му за насочване на човечеството по пътя на прогреса чрез пророците. Кой може да каже, че ролята на Буда, Исус, Мохамед и Мойсей е незначителна? Всеки от пророците е оказал толкова голямо влияние върху хората, че човечеството дори се е разделило според принципа на въздействието им. На практика у мен не останаха съмнения, че пророците са били хора, дошли от Генофонда на човечеството. Както отбелязахме вече, Буда, чиято външност е необичайна и е сходна с хипотетичните представи за атлантите, се е появил на Земята преди 2044 години, докато основните континенти на Атлантида са потънали преди 850 000 години. Бонпо-Буда (Рама), чиято външност е още по-необичайна и съответства на хипотетичната представа за късните лемурийци, се е появил на Земята преди 18 013 години, докато Лемурия е загинала преди няколко милиона години. Съществуват сведения, че Исус Христос се е родил в пещера, а след това дълго се е обучавал в Тибет и т.н.

Очевидно пророците са били от различни цивилизации: лемуро-атланти (Бонпо-Буда), атланти (Буда) и хора от нашата цивилизация (Исус Христос, Мохамед, Мойсей). А и вероятно не знаем всички хора, които са излезли от Генофонда на човечеството, тъй като далеч не всеки от тях е могъл да окаже толкова явно въздействие върху развитието му, както отбелязаните пророци. В литературата все пак се срещат сведения за „несъстояли“ се пророци. Например в книгата на Ахмед ибн Фадлан за пътешествието му по Волга през 921–922 г. (Ковалевски, П. Книгата на Ахмед ибн Федлан. 1956, с. 138–139) е описан необичаен човек с огромен ръст, появил се кой знае откъде в царството на българите: „…ето че той е дванадесет лакътя (над пет метра — бел. Е.М.), главата му е като най-големия сред котлите, носът му е над четвъртина (около 18 сантиметра — бел. прев.), а пръстите — всеки над четвъртина… той беше дошъл по вода… случваше се, погледне го някое момче и умре, бременна го погледне и изхвърли плода си, а понякога той стиска човека с двете си ръце, докато го убие… ние го убихме…“

В Генофонда на човечеството очевидно се намират много хора от различни цивилизации (както вече писахме, сомати-пещерите са многобройни). Въпреки че в Генофонда са били подбирани най-добрите (с чисти души, напълно здрави), очевидно не всеки от тях е могъл да се справи с възложената му велика мисия — твърде трудна е била тя и твърде непривични са били условията на Земята при повторното появяване във физическия живот (липсва обичайният климат, обичайните апарати, обичайното обкръжение и т.н.). Затова не всички са могли да издържат и да преодолеят съпротивата на користните и честолюбиви хора, заради чието насочване по пътя на прогреса те отново са се появили на Земята.

Ясно е, че да станеш представител на Генофонда е най-великата човешка мисия, тъй като предварително се обричаш на лишения и условия, трудни за оцеляване. Струва си само да си представиш собственото си появяване след хиляди или милиони години в необичаен климат и в обществото на полудиви племена, когато си самотен и единственото ти оръжие са твоите знания и умения за психичната енергия. Представете си атлант, излязъл от Генофонда, в периода на нашата цивилизация — строежът на очите му не е приспособен за условията на синьото небе, ципите се травмират на каменистата почва, храната е твърда и невкусна, около него има само некрасиви и ниски хора. Вероятно атлантът ще тъгува за родното си червено небе, за меката и влажна земя, за топлите морета, в които е създавал подводните си плантации, за обичайното обкръжение от високи и красиви хора и т.н.

Защо в едни случаи пророците са били лемуро-атланти, в други — атланти, в трети — представители на нашата цивилизация? Сложно е да се отговори на този въпрос. Само Висшият разум знае. Без съмнение обаче са се отчитали ред фактори: кой от тях е бил по-приспособен към съществуващите условия на Земята, кой може да окаже най-силно въздействие върху хората, чии знания са най-подходящи за дадения период и т.н. Избор има, тъй като Гено-фондът съдържа представители на трите коренни раси — лемурийци, атланти и хора от нашата цивилизация, които по много неща се различават. Вариативността в промените на Земята е непредсказуема, затова трябва да има вариативност и в избора на най-приспособените за продължаване или коригиране живота на планетата.

Представител на която и да е цивилизация да се появи на Земята като пророк, целта му винаги е една — да въздейства върху хората с помощта на древните знания и да ги обучи на тези знания. Казват, че в 2000 г. Кали Юга (11 000 години) се сменя със Сатия Юга и ще настъпи „Златен век“, когато пред хората ще започнат да се откриват древните знания. Каква е тяхната същност? След като се анализират сведенията за лемурийците и атлантите, може да се каже, че основната същност на древните знания е овладяването на психичната енергия. Човешката душа като продукт на финия свят има огромни нереализирани възможности. С определена степен на увереност може да се твърди, че древните хора в по-голяма степен са владеели енергията на финия свят, т.е. психичната енергия. Тя не е само телепатични и хипнотични ефекти, но и нови методи на лечение на болести, въздействие върху гравитацията (пренасяне на тежести), нови принципи във въздухоплаването и т.н.

Същината на овладяването на психичната енергия обаче има и принципен нюанс — изисква светла душа и чисти мисли. Такава е основната закономерност във финия свят.

В потвърждение на това ще приведа пример от книгата на В. Мегре (Анастасия, 1997, с. 17–43), в която авторът описва изключително красивата сибирска девойка Анастасия, живееща самотна в гората. Тя владее телепатични и хипнотични ефекти, разбира езика на животните, в студено време може да се справя и без дрехи, вижда в миналото и бъдещето. На въпроса за необичайните й способности тя отговаря, че всеки човек ги има, но за реализацията им е необходима чистота на помислите, а психичната му сила зависи от светлите чувства.

„Светли чувства“ и „чиста душа“ на пръв поглед изглеждат като нещо романтично. Нека обаче да си спомним, че за изпадане в дълбоко сомати също е необходимо „пречистване на душата“, т.е. избавяне от негативно усуканите торзионни полета. Резултатът е невероятен — човешкото тяло придобива способността да се запазва живо хиляди и милиони години.

Ясно е, че излезлите от Генофонда на човечеството пророци са имали чиста душа и до съвършенство са владеели психичната енергия (в противен случай не биха могли да изпаднат в състояние на сомати). Демонстрирайки на слабообразованите и полудиви хора силата на психичната енергия, те са се стараели да им предадат древните знания преди всичко от психоенергиен тип, защото това е пътят на хармоничния прогрес. Явно така са се появили религиите. Разбира се, Библията, Коранът или Талмудът са написани за непросветения човек в приказно-алегорична форма, но голяма част от съдържанието им сега вече може да се обясни от гледна точка на психоенергийните подходи.

В края на нашите разсъждения за значението на Генофонда можем да обобщим, че той изпълнява двояка роля: на звено, гарантиращо продължаването на живота на Земята; и на извор, съхраняващ знанията на различните земни цивилизации, от който периодично излизат представители на една или друга цивилизация с цел пророчество.

Като се има предвид двояката роля на Генофонда, трябва да се отбележи, че големият брой на хората в сомати вероятно е продиктуван преди всичко заради опазването на живота — на Земята, тъй като за възпроизводството на човечеството според генетичните закони трябва да има достатъчно много разнополови хора. Но анализът на достъпната ни литература показа, че в историята на различните цивилизации на планетата още не е имало прецедент на пълна гибел на хората, живеещи на земната повърхност. Затова Генофондът на човечеството все още нито веднъж не е бил използван за възпроизводство на цялото човечество. Засега той се използва само като източник за появяване на пророци, за коригиране на развитието и може би за частично възпроизводство.

Кой знае, може би ще дойде време, когато пълното възпроизводство на човечеството на Земята ще бъде възможно само за сметка на Генофонда.

Структура на Генофонда на човечеството

Според нашите представи Генофондът на човечеството е цяла подземна и подводна страна с хора от различни цивилизации в състояние на сомати. Те са свързани помежду си чрез Всеобщото информационно пространство и са под непосредствения контрол на Висшия разум.

Има много свидетелства, че по време на сомати душата напуска тялото и влиза в пряк контакт с Всеобщото информационно пространство (Онзи свят) — за това разказваха всички лами, гуру и свами. Душата запазва връзката си с тялото в състояние на сомати чрез т.нар. сребърна нишка. Оттук следва, че в Генофонда на човечеството сякаш са обединени две форми на живот — във финия свят (душата) и във физическия свят (тялото).

Почти всички сведения сочат, че Генофондът е разположен под земята — в пещери и пирамиди. Нещо повече, всички лами, гуру и Особени хора твърдят, че сомати-пещерите са предимно в Тибет и Хималаите. Защо точно там? Отговор намираме у Елена Блаватская, която отбелязва, че областта Вара (Генофондът на човечеството — бел. Е.М.) е създадена в полярните области на земното кълбо, че преди Всемирния потоп районът на Хималаите и Тибет е бил северният полюс на Земята, чието положение се е изменило след промяната в наклона на земната ос. Генофондът на човечеството явно обхваща и други части на земното кълбо. За това сме натрупали достатъчно косвени сведения, които може би някога ще проверим.

Както ни стана известно, необходимо условие за сомати е температурата да бъде плюс 4°С. Тя е характерна за пещери, помещения в пирамиди и дълбоки водни слоеве. Затова може да се предположи, че в подобни места са разположени хората в сомати.

По отношение на пирамидите съществуват косвени свидетелства за възможното им предназначение за сомати. Например Блаватская отбелязва, че в помещения под пирамидите се намират хора от третата, четвъртата и петата раса.

По отношение обаче на дълбоките водни слоеве подобни сведения не успяхме да открием, макар че, имайки предвид полуводния начин на живот на лемурийците и атлантите, можем да допуснем с основание и водно сомати.

Както вече отбелязахме, Генофондът на човечеството очевидно съдържа представители на трите последни раси на Земята — лемурийци, атланти и хора от нашата цивилизация. Блаватская заявява, че хора от третата, четвъртата и петата раса се намират в подземни жилища. Някои смятат, че главен компонент на Генофонда са атлантите, а хората от нашата цивилизация са по-малко.

Това положение е напълно оправдано. По монетарния цикъл атлантите са били на доста високо духовно равнище и са могли сравнително лесно да изпадат в състояние на дълбоко сомати. Безкрайните войни, които са водели помежду си, навярно са стимулирали попълването на Генофонда — като предвестници на глобалната катастрофа.

Според мен все пак не бива хората от нашата цивилизация поради бездуховността им да се смятат като непригодни за Генофонда на човечеството. Сред тях има немалко Посветени и духовни люде. А част от земното кълбо, включваща Индия, Непал и Тибет, може да се смята за духовния център на нашата цивилизация, тъй като там е развит култът към духовната реализация на човека (училища по медитация, сомати, йога и други). Духовното развитие, култивирано в тези страни, дори в ущърб на материалното богатство, не позволява да се забравят основите на психоенергийната реализация на човека в условията на действащото последно поела-ние SoHm и, очевидно, ще бъде основата за попълване на Гено-фонда с хора от нашата цивилизация.

Лемурийците, според нас, играят възлова роля в него, преди всичко поради факта, че те са най-високоразвити и в условията на съживяване на планетата могат по-целенасочено и разумно да възстановят живота. Способността им да дематериализират и материализират физическото тяло може да им позволи при особено лоши условия за живот на земната повърхност да се прехвърлят в „подземни жилища“ и пак да се връщат обратно.

Психоенергийната бариера на сомати-пещерите

Казаното от ламите — „Камъкът за тях не е преграда“, очевидно се отнася за лемурийците, тъй като те са в състояние (поради дематериализацията) да преминават през каменни прегради, т.е. лемурийската част от Генофонда би трябвало да е най-скрита и да се намира зад каменни плочи. Те явно осъществяват връзката с Шамбала — каменно-неподвижните лемурийци в състояние на сомати чрез телепатична връзка контактуват с техногенната подземна цивилизация на лемурийците от Шамбала. За това по-подробно ще стане дума по-нататък.

Именно лемурийците са лидерите в Генофонда на човечеството и като че ли го ръководят. Произнасяното от ламите „Той“ вероятно се отнася за тях, само те могат да позволят или не достъпа до сомати-пещерите. Мисля, че са най-ценната негова част, тъй като са продукт на най-развитата цивилизация (хиляди пъти по-развита от нашата). Затова ще бъдат изискани само в краен случай, когато усилията на атлантите или на хората от нашата цивилизация се окажат неефективни и недостатъчни, както се е случило например с появяването на Бонпо-Буда преди 18013 години.

Телата на лемурийците в Генофонда на човечеството носят характерните белези за полуводния начин на живот. Следователно тяхното включване може да бъде целесъобразно, когато на планетата преобладава водната повърхност.

И атлантите са приспособени към същите условия. Телата им са сходни с тези на лемурийците, но са по-приспособени и за земен живот. Но по-ниското им равнище на развитие явно ще направи усилията им за възраждане на човечеството по-неефективни и може да се наложи помощта на лемурийците, както това се е случило например със Синовете на Боговете в зората на атлантическата цивилизация след гибелта на Лемурия. В това отношение може да се припомни насочващата роля на Бонпо-Буда (лемуриец) при възраждането на арийската (нашата) цивилизация след многобройните несполучливи опити на атлантически и арийски пророци.

Анализът на последните векове показва, че духовното равнище на арийците не се е повишило и това обяснява по-слабото им присъствие в Генофонда на човечеството. Ламите ни дадоха сведения само за няколко души, изпаднали в дълбоко сомати през последните няколко века (Мозе Сал Дзянг и др.). Арийците обаче са по-приспособени и затова могат да бъдат предпочетени за пророци при изключително земен начин на живот (пустини и т.н.), както и при по-сух климат на Земята.

Така стигаме до заключението, че в структурата на Генофонда на човечеството влизат късни лемурийци (лемуро-атланти), атланти и арийци (хора от нашата цивилизация). Както вече стана дума, той е разположен в пещери, пирамиди и може би в дълбоки водни слоеве. Засега по-конкретно можем да говорим за сомати-пещерите. Според нас те са три вида: 1. с хора само от предишни цивилизации — лемурийски, атлантски и смесени лемуро-атлантски; 2. с хора само от нашата цивилизация (арийски); 3. смесени (лемуро-атланто-арийски).

Склонни сме да допуснем, че последният тип пещери преобладава, тъй като позволява най-гъвкаво да се манипулират представителите на Генофонда на човечеството в съответствие с условията на живот на Земята.

Пещерите от втория тип (арийски) едва ли са надеждни и дълготрайни заради липсата на сериозна психоенергийна бариера. Както научихме от ламите, арийците се стараят да изпаднат в дълбоко сомати именно в пещери с лемурийци и атланти, като преодоляват бариерата, създавана от тях. Без нея подземният свят на Генофон-да би бил достъпен за любопитни, а появата на външни лица е нежелателна не само поради възможни зли намерения или неумерено любопитство, но и защото торзионните полета на тези хора могат да дестабилизират състоянието сомати.

Според нас механизмът на психоенергийната бариера е един от възможните варианти на дистанционната хипноза. Възниква обаче въпросът как все пак човек в състояние на сомати (при спрелцобменни процеси в главния мозък) предизвиква толкова силно психично въздействие. Мисля, че би трябвало да се отговори с въпрос — нима животът във финия свят (Онзи свят) може да мине без енергиен потенциал? Разбира се, че не. За съжаление, засега енергията на финия свят не е изучена добре от учените. Тя обаче непрекъснато се проявява във всекидневния ни бит — феномените от тибетската медицина, екстрасензорни въздействия, енергийни вампири или донори, негативна или позитивна аура и т.н. Нещо повече, всички описания, свързани с предишните цивилизации, свидетелстват, че те са експлоатирали предимно енергията на финия свят (въздухоплаване чрез мантри, пренасяне на тежести чрез „третото око“ и т.н.), чиято мощ, както каза споменатият вече църковен настоятел, е над физическия свят. Оттук следва, че въздействието на психоенергийната бариера е енергия от финия свят.

Марат Фатхлисламов от Уфа, който се занимава с подобни проблеми, сподели пред нас мнението на йогите по този въпрос, които в състояние на транс виждат в района на сомати-пещерите т.нар. асури. Асурите са защитни субстанции на финия свят, които имат формата на попова лъжичка с опашчица. При появата на външен човек те се активизират и изсмукват енергията му, предизвиквайки усещания за страх, тревога, негодувание, главоболие и слабост. Специални хора чрез медитация са способни да влязат в контакт с асурите. Затова във всички източници на източните религии (например при Лобсанг Рампа) изрично се споменава, че никой освен Посветените не може да види хората в състояние на сомати. И причината е в енергията на душите и финия свят.

Да приемем, че психоенергийната бариера в пещерите е за сметка на енергията на финия свят. Все пак някой обаче трябва да я създава? Кой е този „някой“? Съществуват два варианта — или е за сметка на енергията на душите на хората, или се създава от Шамбала.

При първия вариант нека да си спомним механизма на дълбоко сомати, описан no-горе при разговорите с лами и свами. Духът на човек в такова състояние, както е известно, се намира на Онзи свят и е свързан с тялото чрез т.нар. сребърна нишка. Да допуснем, че енергията на вълновата форма на живот на Онзи свят посредством тази „сребърна нишка“ може да слиза на Земята и да оказва влияние в района на пещерите. С други думи, духът на човека в сомати чрез канал, наричан „сребърна нишка“, наблюдава тялото си и околното пространство и оказва енергийно въздействие върху нежеланите пришелци. Неслучайно Блаватская пише, че сомати-пещерите са „защитени от цели войнства духове…“ Очевидно е имала предвид, че хората в дълбоко сомати могат да издигат защитна бариера за сметка на своите духове.

Духът на човек в сомати е на Онзи свят, т.е. в друго пространствено-времево измерение, в което и живее вълновата форма на живот на Онзи свят. „Сребърната нишка“ е особеност на човека в състояние на сомати и го отличава от умрелия. С нейна помощ духът може да намери тялото си, подложено на консервация, да влезе в него и да го върне към живот на Земята. Но природата е създала човека така, че всеки жизнен елемент, независимо дали е физически орган или вълнова структура, никога не изпълнява само една функция — функциите като правило са две. Следователно „сребърната нишка“ също има двойна функция — връзка между духа и тялото и защита на тялото чрез енергията на Онзи свят.

Колкото до ролята на Шамбала за психоенергийните бариери в пещерите, тя също не бива да се подценява. Шамбала като особена форма на живот, експлоатираща предимно феномена „материализация-дематериализация“ на слезлите под земята лемурийци, е призвана да съхранява не само статуса им на най-великата цивилизация на Земята, но и да охранява най-свещените елементи на земния живот. А най-свещеният елемент е Генофондът като хранилище на трите основни земни цивилизации и като залог за вечността на миналото, настоящето и бъдещето. Затова подземното царство Шамбала явно държи под бдителен контрол Генофонда, защитен от бурите и войните на земната повърхност.

Хората от Шамбала, чието основно местожителство е същата Земя, а не Онзи свят, са способни да коригират енергийния потенциал на духовете на хората в сомати, а чрез тях и психоенергийната бариера на пещерите. Не е изключено и Шамбала да взема енергийно участие в създаването или укрепването на психоенергийните бариери.

С какви енергии и с какви информационни източници Шамбала участва в защитата на сомати-пещерите? На това подробно ще се спрем в следващата „глава“, посветена на загадъчните Шамбала и Агарти.

Както вече посочихме, механизмът на психоенергийната бариера е създаден на принципа на постепенното увеличаване на отрицателното въздействие върху организма на пришелеца. Смъртта е крайният етап. Отначало възниква усещането за страх, което трябва най-безболезнено да го пропъди. Второто усещане е негодуванието, което сякаш заповядва на човека да напусне святата пещера. И едва след това се появяват физическите феномени: главоболие, слабост и накрая — смърт. Целият механизъм на психоенергийната бариера като че ли предупреждава: не върви към смъртта си, защото навлизаш в светая светих на Генофонда на човечеството, където любопитството ти не струва кой знае колко.

Психоенергийната бариера на сомати-пещерите по своята същност е рожба на добрите сили, като четирикратно предупреждава, че не бива да се влиза в тях. И само като крайна мярка любопитният пришелец намира смъртта си, тъй като празното любопитство е несравнимо с ролята на Генофонда.

„Той“, за когото говорят специалните хора, и само „Той“ може да задоволи това любопитство. Трудно ми е да кажа кой е „Той“. Мисля, че е човек от Шамбала. Но за него също ще стане дума в следващата „глава“.

Загадъчните адепти

В литературата и източните религии често се споменават т.нар. адепти. Кои са те? Отначало, докато анализирахме източниците, дълго не можех да разбера точно това: едни автори ги наричаха одухотворени дълголетници на Изтока, други — хора в състояние на дълбоко сомати. Едва впоследствие схванах, че адепти се наричат способните да изпадат в състояние на сомати, като в случая се обединяват два вида сомати: когато тялото преминава в каменно-неподвижно състояние и душата общува с Онзи свят, без да губи връзка с тялото (т.е. обичайното дълбоко сомати); когато душата общува с Онзи свят, но тялото остава в обичайното си състояние, като продължава да функционира във физическия свят (т.нар. сахаджа сомати).

Първият вид сомати може да продължава хиляди и милиони години. Вторият вид, според данните, които получихме, продължава стотици и хиляди години. С други думи, хората в състояние на втория вид сомати са отшелниците, живеещи 300, 400, 1000 и 2000 години.

Ако човек изпада в сомати от първия вид, би могло да се повярва в безкрайно дългия живот на каменно-неподвижното му тяло. Но доста по-трудно е да се повярва, че човек в сомати от втория вид, който в бита кой знае колко не се отличава от обикновените хора, може да живее стотици и хиляди години, запазвайки младостта си.

Независимо от това има немалко свидетелства за съществуването на хора във втория вид сомати. Л. Печуров от Москва, бил в Непал близо три години, в писмо описва няколко отшелници, които по думите на местните жители живеят 100, 200, 300 и повече години. Авторът на писмото бил поразен, че при тях липсват топли дрехи въпреки планинския студ. Специално е запомнил една жена адепт, която изглеждала на не повече от 35 години. Тя живеела в параклис и по-голямата част от времето си прекарвала в позата на Буда върху тигрова кожа. Хранела се рядко с вегетарианска храна, като задължително употребявала растението сома. Според местните жители била на повече от 300 години.

Като пример за адепт явно може да се смята и знаменитият Бабаджа, за когото в Индия казват, че е на 1700 години, а на външен вид не изглежда на повече от 31_ _години.

Сред адептите са известни преминавания от втория вид сомати в първия и обратно. Например, описаният в третата част на тази книга човек, преживял 300 години, отначало е бил предимно на повърхността и само понякога е влизал в пещерата за сомати, но по-късно прекарвал по-голямата част от времето в сомати.

Най-вероятно адептите също се отнасят към своеобразната съставна част на Генофонда. Напълно възможно е те да излизат от него, да живеят известно време сред хората, а след това пак да влизат в пещерите.

Каква е ролята на адептите? Те едва ли могат да се нарекат пророци, тъй като влиянието им върху човечеството не е толкова голямо. Сред тях са описани само хора от нашата цивилизация. Предполагам, че адептите играят свързваща роля между Генофонда и живеещите на земната повърхност.

Кратко отстъпление — за адептите, дълголетието и раковите заболявания

Фактът, че първият и вторият вид сомати съществуват паралелно и са взаимозаменяеми, говори за близостта на механизмите на дълголетието в единия и в другия случай. Очевидно играе роля не само спирането на обмяната на веществата с преминаване на тялото в каменно-неподвижно състояние, но и особеното състояние на човешкото биополе, при което се забавят процесите на стареене. В науката обаче е установено, че клетките на човешкия организъм имат строго определен жизнен цикъл. Затова е трудно да си представим, че той многократно се увеличава. Какво е все пак обяснението?

Вече отбелязахме, че нашият трансплантационен материал стимулира регенерацията на човешките тъкани, а биополето на растящите клетки потиска патологичната регенерация (рака) и нормализира функциите на болните клетки. Мисля, че подобен механизъм е в основата на дълголетието при адептите. За сметка на медитацията адептът постига такова състояние на своето биополе, което потиска патологичната регенерация (рака), нормализира функциите на болните клетки и стимулира регенерацията на нормалните клетки в организма. С други думи, тайната на дълголетието не е в увеличаването жизнения цикъл на клетките, а в замяната на изживяващите времето си клетки с нови и в избягването на преминаването им в ракови.

Известно е, че една от основните причини за смъртта на възрастните хора е ракът, т.е. патологичното израждане на изживяващите цикъла си клетки. Ако чрез биополето се избегне това израждане и се стимулира регенерацията на нормални клетки, може да се постигне почти безкрайно обновяване на човешкия организъм, което означава запазване на младостта и здравето за стотици и хиляди години.

Известно е обаче, че високодиференцираните клетки (на мозъка, ретината, сърдечния мускул и др.) нямат способността за регенерация и функционират в организма само в рамките на своя жизнен цикъл. Дали наистина е така? Изследванията от последните години показват, че дори толкова високодиференцирани клетки като тези на ретината проявяват способност за регенерация под въздействието на т.нар. фактор за нарастване на фибробластите. Той се създава от регенериращите (растящите) клетки! Оттук следва, че ако се задейства процесът на регенерация на някакви клетки за сметка на химически агенти (фактора за нарастване), може да се предизвика регенерация и на други клетки, включително и на високодиференцирани. Ако е възможна регенерацията на високодиференцираните клетки в организма, възможен е и процесът на обновяване на клетките в човешкия организъм. А това е път към дълголетието и вечната младост.

Как да се задейства системата за постоянно обновяване на клетките в организма? Адептите го постигат чрез медитативно въздействие върху своето биополе. Може ли да бъде постигнато от обикновени хора? Вероятно науката скоро ще стигне до това. Засега определени перспективи се очертават при въвеждането на алоплант в акупунктурните точки на организма. Стимулирането на регенерацията на нормалните клетки трябва да въздейства положително върху човешкото биополе и да предизвика обновяване на клетките. Перспективно е и облъчването на организма с биополе на млади растящи организми или растения. Вече се осъществяват експерименти в тази насока.

Пещери и пирамиди

Кои пещери са годни за сомати? Свами Дарам сочи, че те трябва да са разположени високо в планините, на границите на вечния сняг, където въздухът е много чист. Бонпо лама казва, че те трябва да са скрити от чужди погледи.

В света има много пещери. Някои от тях обаче са особено привлекателни за сомати. Марат Фатхлисламов разказва, че в Индия, в района на град Бадринат, съществува цяла „пещерна страна на йогите“. Недалеч от нея се намира „следата на Вишну“ — отпечатък от огромно плоско човешко стъпало. Посветеният Лобсанг Рампа пише, че сомати-пещерите са предимно в Тибет, Хималаите, Египет, Южна Америка и на едно специално място в Сибир. Той отбелязва също, че много храмове са построени над такива пещери.

Съществуват немалко сведения, че и пирамидите са място за локализиране на Генофонда. За това говорят индийските свами и тибетските лами. Елена Блаватская пише, че адепти от третата, четвъртата и петата раса се намират в подземни жилища под пирамидоподобни градежи. Чрез ултразвукови изследвания е установено, че под пирамидите наистина има празнини. Дали те не очертават именно разположението на Генофонда на човечеството? Тази хипотеза не може да се изключи. Най-малкото тя е за предпочитане пред битуващите обяснения за ролята на пирамидите като астрономически съоръжения или гробници на фараоните. Монументалността например на Хеопсовата пирамида поразява, а строителството на подобно съоръжение от 50-тонни блокове не е подвластно на съвременната техника. Монументалността му сякаш предопределя величествеността на целите, а кое може да бъде по-величествено от Генофонда на човечеството!

По данни на Блаватская египетските пирамиди са построени преди 75 000–80 000 години, а не преди 4000–5000 години (според данните от радиовъглеродния анализ). Ако се вярва на Блаватская, най-вероятно те са били създадени от атлантите от острова на Платон (Нострадамус описва строителството им чрез насоченото въздействие върху гравитацията с помощта на „третото око“). Както е известно, атлантите от острова на Платон са имали тесни контакти с египетската цивилизация. След гибелта им (кометата Тифон) мистериите и окултните науки (по Блаватская) потънали в дълбока тайна. Може ли това да се интерпретира като засекретяване на Генофонда, предизвикано от критичното състояние в резултат на космическата катастрофа? Тази версия също не бива да се изключва. Наличието в пирамидите на египетски фараони, сравнително леснодостъпни за околните, може би е един от елементите на засекретяването, отвличащ вниманието от основната тайна, разположена под нея.

Може би атлантите от острова на Платон, проследявайки движението на планетите и кометите, са предполагали, че ще загинат от космически катаклизъм. И затова предварително са построили монументалните съоръжения (пирамидите) с подземни храмове, в които да слизат представители на тяхната цивилизация и да изпадат в състояние на сомати. Оттук следва, че под пирамидите (египетски и вероятно мексикански) може би се намират атланти в състояние на сомати от острова на Платон (последните атланти на Земята, спасили се от Всемирния потоп).

Предположението обаче има слабо място — входовете към подземните храмове са херметично затворени и са дълбоко под земята. Как атлантите ще излязат оттам? Отговорът се крие в думите на ламите: „Камъкът за тях не е преграда!“. И наистина психо-енергийното въздействие върху гравитацията (спомнете си за строителството на пирамидите по Нострадамус) по удивителен за нас начин може да отвори изходи към земната повърхност.

Бил ли е египетският фараон мъртъв? Може би се е намирал в състояние на сомати? Подобен вариант не е за изключване, тъй като след изваждането й от гробницата мумията на египетския фараон започва да се разрушава. Ако се е намирал в сомати, промяната на температурния режим (смяната на плюс 4°С със стайна температура) би могла да доведе до дестабилизиране на състоянието му и до гибелта на тялото.

Не са за изключване и опити на древните египтяни по изкуствен начин да постигнат сомати-състоянието. Те са знаели за него от атлантите, знаели са и за ролята на пирамидите. Но постигането на дълбоко сомати вероятно ги е затруднявало. Опитвайки се да стигнат до него (чрез химически вещества и т.н.), те може би са вярвали, че фараоните ще оживеят. Затова до тях са оставяли предмети от всекидневието и скъпоценности. Естествено, не можем да отричаме и популярното предположение, че се е извършвало балсамиране на телата, чиято тайна между другото и досега не е разкрита.

Кое от предположенията е вярно? Трудно е да се отговори. Необходимо е допълнително да се проучат пирамидите и мумиите на фараоните от гледна точка на явлението сомати. Въпреки това обаче очевидна е необходимостта от грижливо отношение към пирамидите и другите подобни монументи от древността. Германският учен Рудолф Хантенбринк вкарва в един от тесните проходи на Хеопсовата пирамида минитанкета, снабдена с видеосистема. Тя стига до каменна врата, зад която той предполага, че съществува живот. Готви се да оборудва танкетата с боен лазер, за да прореже отвор във вратата и да влезе вътре. Ами ако зад нея има човек от предишна цивилизация в състояние на сомати? Психоенергийната бариера едва ли ще подейства върху бойния лазер, но със сигурност състоянието му ще бъде дестабилизирано.

Любопитството ни не може да има толкова висока цена! Древният човек е изпаднал в сомати и е прекарал хиляди или милиони години не за да задоволява нашето любопитство. Научното любопитство е двигател на прогреса, но ученият не е Бог, за да нахлува с груба ръка в божествено творение. Нали древният човек е представител на Генофонда на човечеството.

Сомати и времето

Пришанти Нилаям (Сатия Саи и Нара Нираяна Ашрам, 1993, с. 17) описва изпадането в сомати в пещера и излизането от него. И отбелязва, че 18 дена, прекарани в сомати, са изглеждали като 48 минути. С просто аритметично действие може да се пресметне колко бързо тече времето в сомати. Излиза, че това става 717 пъти по-бързо в сравнение с обичайния му ход. Възможно ли е точно този да е ходът на времето, по което живее Онзи свят?

Какво изпитва човек в сомати?

Отговор на този въпрос доста подробно дава Лобсанг Рампа („Третото око“, 1992, с. 192–194), който като Посветен е изпадал в състояние на сомати. Авторът описва как ламите са го въвели в пещера, разположена под храм, и са го повели по тайните й коридори. Показали му три огромни човешки тела (двама мъже и една жена) — жената над три метра, а мъжете около пет. Външността им била необичайна. Не би могло да се приемат за мъртви, а no-скоро за заспали. „Виж, сине — казал един от ламите, — те са живели на нашата земя (Тибет — бел. Е.М.), когато тук още не е имало планина, когато море е миело брега и други звезди са светели в небесата.“

По-нататък Лобсанг Рампа описва как изпада в сомати: „Започнах да правя респираторни движения, както ме учеха в продължение на няколко години. Тишината и мракът ме потискаха. Беше истинска гробна тишина. Неочаквано тялото ми се изпъна, мускулите ми се напрегнаха. Изтръпналите ми крайници започнаха да студенеят. Имах усещането, че умирам на дълбочина сто метра от земната повърхност. Ужасен удар разтърси тялото ми отвътре и започнах да се задушавам. Дочух страшен шум и трясък.

Постепенно всичко започна да потъва в странна синя светлина. Разбрах, че се намирам над собственото си тяло. Издигах се като стълб дим. От дълбините на тялото ми се точеше нишка синьо сребро, вибрираше като жива и танцуваше с ярък блясък.

Гледах неподвижното си тяло, лежащо недалеч от телата на гигантите. Постепенно дочух шум на море и плисък на заливащи брега вълни. Чух гласове и видях весела група почернели хора. Гиганти! Всички до един бяха гиганти!

След известно време образите, които виждах, се замъглиха и изчезнаха. Неприятно усещане ме обзе и ми стана толкова студено, че си спомних, че лежа върху каменна плоча. Мозъкът ми трескаво заработи. Когато се изправих, усетих колко са изтръпнали крайниците ми. Клатех се от слабост. Едва не губех съзнание от глад. Ламата ми каза, че съм лежал на тази плоча в продължение на три денонощия…“ Мисля, че коментарите са излишни.

Генофондът на човечеството — демонстрация за вечността на земния живот

Обобщавайки данните и разсъжденията ни за Генофонда на човечеството, бих искал да припомня баналната истина, че светът, в който живеем, е невероятно сложен. Дори и не се замисляме, че целият земен живот е гениално обмислен и създаден като завършена и стройна система с подсигуряващи звена, запас от издръжливост и залог за постъпателно развитие. И че това е дело на Висшия разум!

Отначало в главите ни не се побираше хипотезата, че под земята съществува Генофонд на човечеството — звучеше невероятно. По-късно, когато натрупахме известни сведения и започнахме да ги съпоставяме, съществуването и функционирането му станаха толкова естествени за нас, че дори си позволихме да анализираме „сполучилите“ или „несполучилите“ пророци, излезли оттам, а не просто сляпо да им се кланяме. От това уважението ни към пророците и техните завети не стана по-малко. Дори още по-остро усетихме наличието на Бога, създал Генофонда на човечеството като извор на знания и гарант за вечността на земния живот.

На Земята обаче има още едно звено на живота, което е тясно свързано с Генофонда на човечеството и чиято тайна са се опитвали да разгадаят много човешки поколения. Това е Шамбала.