Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (10)

Какво знаят обикновените хора за произхода на човечеството?

Ако в Русия, САЩ или Германия зададем този въпрос на обикновени хора, то някои от тях веднага ще отговорят, че човекът произлиза от маймуните. Други ще кажат, че пришълци от Космоса са донесли на Земята семето на човечеството. Повечето обаче ще те погледнат като чудак и ще кажат „не зная“, показвайки с цялото си държание, че това изобщо не ги интересува, след като в живота им и без друго има достатъчно проблеми като например как да прекопаеш градината, да отидеш до магазина, да си платиш дълговете и т.н. Провокирани от въпроса, че според една от Дарвиновите теории различните хора са произлезли от различните видове маймуни, повечето започват да отричат Дарвин, мъчително избирайки между макак и шимпанзе и очевидно недоволни от подобен непрестижен „роднина“.

В Индия и Непал и думичка няма да чуеш за маймуна, а посоченият провокационен въпрос ще предизвика само смях. Маймуните, които тук скачат по покривите на къщите и се мотаят постоянно по сметищата, очевидно предизвикват в тях същите чувства, както в нас гълъбите или враните — никому не би хрумнало да изпитва чувства на синовно преклонение пред тях. Съвсем друго нещо са кравите — те са свещени животни.

В тези страни населението е убедено в божествения произход на човечеството. Естествено, обикновеният човек не може да обясни какво означава това. От самото си детство той е научил наизуст основите на будистката религия и, без да е разбрал постулатите на великото учение, все пак знае такива термини като медитация, „трето око“, състрадание. Обикновеният човек в тези страни обаче искрено вярва във величието на религиозното познание за света и е убеден в необходимостта от духовното развитие. На въпроса за същността на религиозното учение, той no-скоро от недоразвитост и бедна реч ще отговори: „Това е сложно.“

Будистката религия според мен е най-научната религия в цял свят. Понякога не само на обикновения човек му е трудно да я разбере, случва се и ученият да не я осъзнава докрай поради излишната материализираност на представите си. Съвременният учен обикновено се присмива на разясненията на обикновения индиец за движещата сила на страданието. А той простодушно ти обяснява, че ако си пристигнал в Бомбай от Москва, то ти страдаш, че в този момент не си в Москва, а когато се върнеш в Москва, ще страдаш, че си напуснал Бомбай и т.н., т.е. постоянно пребиваваш в страдалческо състояние.

Въпреки примитивизма на подобни обяснения, акцентирането на вниманието върху ролята на душевната сила дава своите плодове. Например в почти милиардна Индия около 40% от населението живее под такава черта на бедността, каквато не е сънувал и най-бедният бедняк у нас. Въпреки това там не е разпространена престъпността, особено грубата — с убийства и насилие. Представям си какво би се случило в САЩ, където и сега в Ню Йорк е опасно да се разхождаш дори денем, ако 40% от населението се премести от разкошните имения в съборетини, покрити с парчета от кашони и мръсни парцали, или в паянтови постройки, цименти-рани с кравешки изпражнения. За посткомунистическите страни, където процъфтяваше атеизмът, няма какво да говорим.

Почти във всички варианти на будистката религия се споменава колелото, което символизира кръговрата на живота и смъртта. Обикновените хора идват и въртят тези колела, разположени в манастирите, като свързват вечността на душата с цикличността на живота и смъртта. Затова източните хора не се страхуват от смъртта — те са сигурни, че после ще живеят отново.

Това отчасти оказва влияние върху начина на кормуване на индийските и непалските водачи. Тук пътищата са лоши и много тесни, но няма ограничения на скоростта. Всички коли, включително огромните ТИР-ове и подобните на консервени кутии малки возила, препускат с висока скорост, предприемайки тройни и четворни изпреварвания. В такъв момент започваш да си припомняш с носталгия за нашите катаджии. Защото тук имаш усещането, че участваш във фронтална атака. Шофьорът чува забележката ти, че всеки момент можем да загинем и кима с глава, изразявайки съгласието си. Хиляди километри в Индия и Непал пропътувахме по този начин. Все пак ние не сме свикнали толкова лесно да се сбогуваме с живота.

По света съм виждал десетки прояви на религиозния фундаментализъм. Особено в мюсюлманските страни. При посещенията си в Иран, Йемен, Йордания, Обединетите арабски емирства, Бахрейн винаги изпитвах жалост към жените, които и в най-изпепеляващата жега са принудени да се движат по улиците с черни хиджапи, покрили всичко, което може да бъде покрито по тялото, включително и лицето. Сигурно на тях също им се иска да си на-червят устните, да си сложат сенки на очите, да облекат нова рокля, а не цял живот да мъкнат на гърба си омръзналия им хиджап. Мъжете изглежда също не са във възторг от безалкохолните сватби. В много от тези страни религиозният фанатизъм е издигнат в ранг на държавна политика, защото най-вероятно помага да се задържи властта.

Будистката религия е изключително търпима и почти не ограничава човека в неговите житейски прояви. Механизмите за въздействие върху обществото са съвсем различни. За разлика от култа към ограниченията, в условията на които човек винаги може да бъде наказан, в будистките страни съществува култ към душата с такива понятия като съвест, състрадание, медитация. Изградена е разклонена мрежа от училища, които обучават как да се вдълбочиш в своята душа и как да я анализираш. Силата на подобно въздействие върху обществото според мен не е по-малка. Само веднъж видяхме как в северозападна Индия в храм на сикхи тълпа вярващи фанатично целуваше стъпалата на светилището, което по понятни причини е опасно заради разпространението на инфекции.

Будисткият култ към душата, както разбрахме по време на експедицията, е основната причина всеки що-годе образован човек добронамерено и лесно да възприема нашата хипотеза за произхода на човечеството. Многобройните вечеринки и покани в различни клубове, особено в Индия, често прерастваха в дискусии по темата. Почти винаги слушателите изпадаха във възбуда, а после един през друг разказваха какво знаят по въпроса. От приличие ние правехме записи, но не придавахме на тези данни сериозно значение. Впечатляващо беше обаче, че логическият път за опознаване на онова, което при съвременното ниво на материалистичната наука не може да бъде измерено или докоснато, не предизвикваше никакви съмнения. Това се дължи на факта, че всеки е убеден в съществуването на висши сили, в сравнение с които човешките знания са нищожни, и само логиката може да те въведе в неизвестното, за да получиш нови данни, необходими на хората и науката.

Практически всеки човек в тези страни е убеден в наличието на „трето око“ и в основната му фукция — looking inside (да гледаш навътре). Някои говорят за главната точка на носа, която се намира там, където се пресичат допирателните на долните клепачи, но се затрудняват как да обяснят функцията й. Повечето смятат за напълно вероятно Буда да е носител на знанията от предходна цивилизация и т.н.

Руският човек е с по-приземени представи за обкръжаващия го свят. Духът като че ли по-слабо го интересува, макар произходът на човечеството и всевъзможни чудеса от типа лежане върху гвоздеи, демонстрирани понякога по телевизията, да са му доста любопитни. Разбира се, нашият човек не е „Тома неверни“, но за обществено полезно той смята само онова, което се прави с ръцете. Например, когато Сергей Селиверстов, участник в екипа ни, посрещна в Катманду група руски алпинисти, един от тях размаха вестник „Аргументи и факти“ с публикация за нашата експедиция и попита:

— Какво, да не би вашият ръководител да си няма друга работа? По-добре да беше оперирал очи…

Стана ми обидно, понеже годишно правя десетки най-сложни операции. Естествено, на такъв човек не можеш да му обясниш, че откритият от нас алоплант, помогнал вече на повече от милион безнадеждно болни, при последните изследвания показа особени биоенергийни свойства. Нито пък че само широкото осмисляне на понятията биологическа и душевна енергия може да доведе до конкретни медицински изследвания, имащи за цел принципно нови методи на лечение за онези болни, на които все още не сме в състояние да помогнем. При това безнадеждно болният иска да възстанови здравето и зрението си днес. Той не може да чака кога науката ще открие начини за спасяването му. Консервативният човек едва ли ще разбере, че ненапразно повече от половината човечество вярва в истинността на религиозните будистки знания, че те може би са от знанията на предхождаща, по-развита цивилизация и че е възможно обвързването им със съвременната наука в името на поне една разкрита тайна от многобройните медицински загадки.

Руският човек, въпреки тесногръдото атеистично възпитание през комунистическите години, според мен е по-романтичен и възприемчив към новото, отколкото, да кажем, американецът. Многогодишният култ към долара направи американецът възприемчив само към онези новости, благодарение на които може да натрупа пари, макар че и тук има изключения.

Хората са различни. Различни са и техните възгледи върху ролята на материалното и духовното начало в живота. Разбира се, те са еднакви поне в онзи смисъл, че имат единен произход. Повечето от тях естествено не се замислят за това, увлечени в кръга на битовите проблеми. Но и на най-слабо образованият човек все пак му е интресно от кого е произлязъл.