Ернст Мулдашев
От кого сме произлезли (22)

Общи сведения за предишните цивилизации

Елена Блаватская пише по този повод (т. 2, с. 169): „…_Историята на първичните раси е заровена в гроба на времето не за Посветените, а единствено за невежествената наука.“_

Според посочените източници никой не оспорва произхода на човека чрез уплътняването на духа. Формулирано на езика на съвременната физика, вълновият вариант на живота — духът, Онзи свят, постепенно се е материализирал и е придобил човешко тяло. Процесът на материализация на духа, на сгъстяване на психичната енергия напомня за приказката, в която при разтварянето на вълшебната покривка храната се появила от нищото. Разбира се, в това не може да се вярва.

От друга, страна, дори от уроците по физика знаем, че 2 г = 1 електрон, т.е. вълновият елемент е способен да се трансформира в материален. Жителят на гр. Уфа — Марат Фатхлисламов, на два пъти е посещавал Великия аватар Сатя Саи Баба в Индия и се е убедил със собствените си очи как той материализира мисълта, създавайки като че ли от нищото прахообразни вещества, ориз и други предмети. Марат донесе и няколко видеофилма, в които се демонстрира процесът на материализация.

Естествено, материализирането, извършвано от Великия аватар, може да е добре изпълнен фокус. Твърде убедително е обаче всичко, което прави! А и броят на хората, които му вярват, е смайващо голям — всекидневно го посещават около 10 000 души, а на тържеството по повод неговата 70-годишнина се събрали 1 000 000 души от цял свят. Трудно е да си представим чак такова количество простаци и будали.

Трябва да отбележим, че хипотезата за материализарането на психичната енергия има също толкова шансове да бъде доказана, колкото и възприетата в наше време хипотеза за възникването на живота чрез появата на органични молекули и тяхното постепенно усложняване.

Според религията и знанията на Посветените на земята е имало 5 раси (или цивилизации). Както вече отбелязах, представителите на първата раса, наричани самородените, били ангелопо-добни същества с ръст 50–60 метра, с едно око (онова, което сега наричаме трето) и се размножавали чрез делене. Представителите на втората раса, наричани родените по-късно или безсмъртните, били вече по-плътни, но все още призракоподобни същества с височина около 40 м и с едно око (също от типа на третото) и се размножавали чрез пъпкуване и спори. Третата раса, наричана двояките, андрогини или лемурийци, съществувала най-продължително и проявила най-голяма вътрешна изменчивост. В рамките на тази раса станала подялбата на половете, появили се костите, тялото се уплътнило и от четириръки и двулики същества с ръст около 20 метра те се превърнали в двуръки, с едно лице и по-ниски на ръст. Изключително развитие постигнали най-късните лемурийци — лемуро-атлантите. Представителите на четвъртата раса, наричани атланти, били с две ръце и едно лице, 6-8-метрови на ръст и имали плътно тяло. Представителите на петата раса, т.е. нашата цивилизация (наричана арийци), отначало били по-високи на ръст, но постепенно се смалили до днешните размери.

Смята се, че на Земята ще се изредят една след друга само 7 раси. Всяка от тях е имала и ще има по 7 субраси.

Кога е възникнал животът на Земята?

Във всички посочени източници се отбелязва, че животът и човекът са възникнали преди милиони години.

Е. П. Блаватская (т. 2, с.261): „Читателят може да попита защо изобщо говорим за дракони? Защото знанието за съществуването на подобни животни е доказателство за огромната древност на човешката раса.“

В „Хрониката на Акаши“ пише: „паралелно с човека са съществували животни, които са били на същата степен на развитие, както и той. Според съвременните понятия биха ги причислили към влечугите.“ (Р. Щайнер „Из летописите на света“, 1992, с. 66)

Блаватская в „Тайната доктрина“ (т. 2) дава достатъчно данни за продължителността на последните земни цивилизации: „Лемурия е загинала около 700 000 години до началото на това, което сега наричаме Третичен Период“ (с. 392), „…наводнението, заляло последните части от Атлантида, е станало преди 850 000 години…“ (с. 416), „…след загиването на последните представители (има предвид атлантите от острова на Платон, оживели след Всемирния потоп) на расата на атлантите преди около 12 000 години…“ (с. 158), „…и че арийците (нашата цивилизация) са съществували вече 200 000 години, когато първият велик остров или континент (на атлантите) е бил потопен“ (с. 495).

Очевидно възникването на човека чрез уплътняване на духа е отнело на природата милиони години еволюционен труд. Във връзка с това отново ще цитирам Е. П. Блаватская (т. 2, с. 392): „Преди появата на високо разумната и интелектуалната раса на no-късните лемурийци е изминал период от няколко милиона години от времето на първата раса, която нямала разум; както и другият период между най-ранната цивилизация на атлантите и историческия период…“ И тъй, животът на Земята се е появил преди милиони години, а човешките раси (цивилизации) са се раждали една след друга, като постепенно са се усложнявали. В същото време историята е била изпъстрена с глобални катастрофи, които са унищожавали цели цивилизации. Затова е било напълно логично да се създаде Гено-фонд, подсигуряващ човечеството в случай на глобални катастрофи.

Материализъм или идеализъм?

Кое е първично — идеята или материята? Този вечен спор в религията и трудовете на Посветените се накланя по посока на идеализма. Има ли доказателства? Трудно е да се намерят преки доказателства, понеже всичко е погребано назад във времето. Но вече никой не оспорва паралелното съществуване на финия и физическия свят и факта, че мисълта, т.е. психичната енергия има и материални измерения. От друга страна, постепенното усложняване на органичните молекули след появата на примитивни форми на живот и последвалия им прогрес също не може да се изключи. Има ли доказателства? Някои лабораторни експерименти дават смътна представа за процесите, но истината също е погребана назад във времето.

Материалният вариант на живота е някак си по-осезаем и по-разбираем, затова изпитваме и по-голямо доверие към него. Вълновият вариант ни изглежда като нещо мистично и приказно, понеже при съвременното ни ниво го разбираме лошо и сме склонни да възкликваме „О, чудо!“ или тотално да отричаме всичко. Все пак навярно вълновата и материалната страна на живота са свързани, също както са свързани финият и физическият свят.

Когато е трудно да се открият преки доказателства, ви остава да вярвате в правотата на божественото учение, ако не сте атеист. Ако се съпостави развитието на науката и религията, можем да откроим слепната тенденция: науката не може да отхвърли божественото учение и намира все повече и повече доказателства за неговата правота. Трябва да осъзнаем, че сме само малка частица от Висшия разум и не е наша работа да бъдем съдници. Както е известно, най-големият грях е да смяташ себе си за Бог. Консервативният учен извършва огромен грях, абсолютизирайки достигнатото от него като истина от последна инстанция и напълно отричайки новите научни кълнове, чието „шумолене“ вече се разнася из научните кръгове.

Лемурийците

От посочените източници става ясно, че земните континенти са били различни преди няколко милиона години. Главният континент на Лемурия е бил разположен в района на Австралия, която изглежда е остатък от него. По този повод в „Тайната доктрина“ четем: „…Jukes пише: от времето на Оолитния (Юрския) период в Австралия са настъпили no-малко промени, отколкото на други места.“ (т. 2, с. 248); „По онези времена Земята е била не толкова плътна и по-течна.“ (Р. Щайнер, „Из летописите на света“, с. 48).

Лемурийците са се разделяли на ранни и късни (лемуро-атланти).

Ранните лемурийци са били с огромен ръст (около 20 метра), с по четири ръце и две лица. Отначало телата им са били изградени от меки вещества, пластични и гъвкави. Точно при тях за първи път в процеса на еволюцията са се появили кости, които укрепили конструкцията на тялото и ги направили по-приспособими към земния живот, макар че увеличили теглото им. Според една от хипотезите (Лобсанг Рампа, „Докторът от Лхаса“, с. 231) по това време Земята се е въртяла по друга орбита и гравитацията е била значително по-слаба. Животните са съществували в множество разновидности и са били по-едри. Може би това са легендарните динозаври? Този факт не може да се изключи, още повече ако се вземе предвид горе-долу паралелното съществуване в един и същи период на огромните влечуги и лемурийската цивилизация.

Ранните лемурийци почти не са притежавали памет, речта им напомняла нещо като пеене, общували си най-вече чрез „четене на мисли“, а основното си внимание са концентрирали върху развитието на волевите моменти в живота. Като производни на втората раса („родените По-късно“, „безкостните“), ранните лемурийци отначало също са били хермафродити, но после се извършило разделянето на половете — появили се мъжете и жените.

По този повод Е. П. Блаватская пише (т. 2, с. 249): „Третата раса на човечеството е най-тайнствената…Тайната как точно е станало зараждането на единия или другия пол не може да бъде напълно обяснена. Ясно е обаче, че отделните единици на третата раса са започнали да се разделят още в своите обвивки или яйца…“

Също тя посочва (с. 211), че те са се размножавали по начин, подобен на пъпкуването — както и повечето растения, червеи, охлюви и т.н. В „Хрониката на Акаши“ разделянето на половете се обяснява така: индивидите с доминиращ женски елемент са били душевно по-развити и са изпитвали любов към индивидите с доминиращ мъжки елемент (Р. Щайнер, „Из световните летописи“, с. 46, 47).

Както вече отбелязах, ранните лемурийци са били четириръки и двулики. След разделянето на половете двете задни ръце постепенно атрофирали поради това, че „третото око“, разположено в задната част на главата, започнало да се скрива навътре в черепа. То е било прототип на циклопското око на първата и втората раса и е „виждало“ във вълновия диапазон на финия свят, т.е. в света на психичната енергия (свръхвисоките честоти). Доколкото разбирам, то е „виждало“ горе-долу така, както „виждат“ съвременните йоги, изпадайки в транс или сомати. Двете задни ръце са обслужвали това „трето око“.

Според мен двете предни очи са се появили при ранните лемурийци, защото са започнали все повече да се „потапят в материята“, което изисквало зрение за физическия свят. Постепенно неговата роля се е увеличила в сравнение със зрението в ефирния свят.

По този повод Е. П. Блаватская пише (т. 2, с. 374): „Третото око… отначало е било единствен зрителен орган. Двете предни физически очи са се развили едва по-късно — както при животното, така и при човека — като орган на физическото зрение, който в началото на третата раса е бил в същото положение както при някои слепи гръбначни. Двете предни ръце са обслужвали двете предни очи.“ И тъй, ранният лемуриец е изглеждал доста особено — огромен на ръст, четирирък и двулик. Може би паметта на човечеството, пренесена през милионите години, е запазила този необикновен облик в изображенията и идолите на индийските езотерични богове. Ранните лемурийци изглежда наистина са били съвършени в това отношение, понеже са виждали и са действали както във физическия, така и във финия свят.

Късните лемурийци вече са били двуръки и еднолики. Задните им ръце атрофирали, а задното „трето око“ се скрило дълбоко в черепа, но не престанало да функционира, тъй като костната преграда на черепа не важи за психичната енергия. Духовният елемент в живота на късните лемурийци все още е бил от голямо значение, принципът SoHm не е бил в сила и те са поддържали връзка с Всеобщото информационно пространство чрез „третото око“. Те са били високоразумна и интелектуална раса.

Но най-интересното за късните лемурийци е твърдението на Блаватская (т. 2, с. 247, 247, 410), че и в наше време съществуват преки потомци на лемурийците, които не са минали през пещта на генетичните промени в четвъртата (атлантите) и петата (нашата цивилизация) раси. По-конкретно тя пише: „Можете да различите остатъчни елементи от този велик навремето народ (Лемурията на третата раса) в някои пло-скоглави аборигени в Австралия“, „…австралийските туземци — съществуващи по едно и също време с архаичната флора и фауна — трябва да причислим към дълбоката древност. Цялото обкръжение на тази тайнствена раса, за произхода на която етнологията мълчи, свидетелства за истинността на езотеричната гледна точка“, „…оцелелите от онези късни лемурийци, които се спасили от гибелта, погълнала тяхната раса, когато главният континент бил погълнат от водите, са станали родоначалници на част от сегашните туземни племена …Австралия сега е една от най-древните страни над водите…“

В „Хрониката на Акаши“ също има подобни сведения: „Те (лемурийците) са се изродили, а потомците им продължават и днес да населяват някои области на Земята като диви народи“ (Р. Щайнер „Из летописите на света“, с. 22).

Във връзка с това изследването на Австралия, която според тези източници е част от древния континент Лемурия, представлява за нас голям интерес. Възможно е аборигените да са запазили от анатомичните особености на лемурийците.

Лемуро-атлантите

От всички източници става ясно, че лемуро-атлантите съществено са се отличавали от своите предци — ранните лемурийци, и от потомците си — атлантите. Те са били по-съвършени и от едните, и от другите. Един руски Посветен, разказвайки за късните лемурийци, твърдеше, че в сравнение с тях атлантите и хората от наша-та цивилизация са като неразумни деца. В „Хрониката на Акаши“ пише, че в началния период на атлантическата цивилизация имало вождове, които били въплъщение на Бога на земята и чиито души са свързани с Висшия разум (Р. Щайнер „Из летописите на света“, с. 46, 56).

Интересът към лемуро-атлантите се поддържа още и от факта, че според някои версии те и сега са основните представители на загадъчната страна Шамбала. Съвременните хора виждат техните летателни апарати като тайнствени летящи чинии.

Какви са били лемуро-атлантите? Най-подробното описание на живота и гибелта на лемуро-атлантите намерихме при Е. П. Блаватская („Тайната доктрина“, т. 2, с. 278, 340, 342, 395, 397, 427, 429, 447, 530, 537) и Лобсанг Рампа („Докторът от Лхаса“, с. 230–232). В тези източници пише, че лемуро-атлантите са се раждали със способността за ясновидство, обхващащо всичко скрито. Зрението им е било неограничено и те са разпознавали нещата мигновено. За тях не съществували нито разстояния, нито материални прегради. Познавали са из основи тайните на природата и първоначалната мъдрост. Наричали ги Синове на Боговете.

Лемуро-атлантите не изповядвали религия, защото не познавали догмите и нямали убеждения, основани върху вярата. При тях напълно се разтворило „третото (менталното) око“, поради което са усещали своето единство с вечно съществуващото, вечно непостижимото и невидимото всичко — Единното Всемирно Божество. Това е бил „Златният век“ на онези древни времена, когато боговете ходели по Земята и свободно общували с простосмъртните. Когато той приключил, боговете се оттеглили, т.е. станали невидими, а по-късните поколения започнали да се прекланят пред техните царства — стихиите.

Лемуро-атлантите са строили огромни градове, използвайки мрамор, лава, черен камък, метали и редки почви. Те изсичали от камъни своите собствени изображения — по-свой размер и подобие, и им се кланяли. Древните останки на гигантските съоръжения са били съградени от тях. Огромни монолити с тегло до 500 тона били използвани в строителството. Съществува предположението, че „висящите камъни“ в долината Солзбъри — Англия, и египетският сфинкс са техни творби.

Цивилизацията на лемуро-атлантите е била най-развитата на земното кълбо. Имали са летателни апарати, с които напускали Земята. По този повод Сатя Саи Баба казва (Джон Хислъп, „Беседи с Бхагаван Шри Сатя Саи Баба“, с. 165), че тези летателни апарати са се задвижвали със силата на мантрите, т.е. чрез специални заклинания или, казано с други думи, използвана е психична енергия.

Лобсанг Рампа описва хора с гигантски ръст, живели заедно с ранните атланти. Той отбелязва, че те са били по-едри от атлантите, макар последните да са били два пъти по-високи от съвременните хора. Лобсанг Рампа нарича тези гиганти суперинтелектуалци. По това време климатът е бил по-топъл, флората — по-обилна, а Земята се е въртяла по друга орбита и е имала планета близнак. Гравитацията е била много по-слаба.

Пак при него намерихме сведения за конфликтите между различните групи лемуро-атланти. Те завършили с война, довела до ужасяваща експлозия, която променила орбитата на Земята. По-късно хората забелязали, че планетата близнак започнала да се приближава към Земята. И тогава моретата излезли от бреговете си, а ветровете задухали с невиждана сила. Расата на лемуро-атлантите забравила за препирните и набързо се издигнала в небето със своите летателни апарати. Те предпочели да напуснат Земята завинаги.

На Земята продължили ужасните катаклизми. Приближаващата се планета ставала все по-голяма и скоро между нея и Земята прескочила огромна искра. Небето се покрило с черни облаци, настъпил непоносим студ. Много от хората (атлантите) загинали. После Слънцето започнало да се отдалечава, да изгрява от Изток и да залязва на Запад. Земята преминала в друга орбита и придобила нов спътник — Луната. Впоследствие хората открили върху земната повърхност голяма яма (може би това е древният Попигайски кратер), образувала се по време на сблъсъка между планетите.

И тъй, съществуват много сведения за това, че цивилизацията на лемуро-атлантите е била най-развитата земна цивилизация.

Напълно ли са загинали те? Някои данни свидетелстват, че те и досега може би се намират в състояние на сомати в Генофонда на човечеството. Според други — лемуро-атлантите са в основата на загадъчната Шамбала, след като са се научили в процеса на еволюцията да преминават от физическо във фино състояние и обратно. Описвайки страната Шамбала, Николай Рьорих нееднократно посочва, че нейните хора са способни да изчезват или да стават невидими.

Да вярваме ли на всичко това? Не зная. Мисля обаче, че преминаването от физическия към финия свят и обратно е напълно възможно.

Атлантите

Както пише Лобсанг Рампа („Докторът от Лхаса“, с. 235–237), след катастрофата, предизвикана от сблъсъка между планетите, останалите живи атланти започнали да се приспособяват към променените условия на Земята, но вече в отсъствието на суперинтелектуалците, които биха могли да помогнат за оцеляването им. Като спомен за тях възникнала религията. Жреците се опитвали, използвайки религията, да подчиняват хората на своята власт. Мамутите и бронтозаврите изчезнали, тъй като не се приспособили към новия климат. Небето, което преди било червено, станало небесносиньо. Понякога валял сняг, ветровете били станали осезаемо по-студени, появили се приливите и отливите. Хората постепенно ставали все по-ниски.

Жреците на атлантите разбирали, че без знанията на лемуро-атлантите обществото трудно ще прогресира. Започнали да събират старинните им писания, опитвали се да ги дешифрират. Били предприети разкопки за откриването на други източници на древните знания. Овладяването им довело до прогрес.

Били построени големи градове, учените постоянно изобретявали все по-нови средства за покоряване на природата. Хората построили летателни апарати и започнали да се издигат във въздуха със самолети без крила. Те летели безшумно и можели да „застиват“ във въздуха, защото хората разбрали тайната на гравитацията и се научили да използват антигравитацията. Управлявали например във въздуха огромен камък с помощта на устройство, голямо колкото длан. Превозването на стоки ставало предимно по въздуха, наземен транспорт използвали при малки разстояния, превозването по вода било рядкост.

Е. П. Блаватская (т. 2, с. 533) също пише, че атлантите са притежавали летателни апарати. Тя посочва: „…Именно от четвъртата раса са получили… най-ценните науки за скритите свойства на скъпоценните и другите камъни, както и химията…“

В „Хрониката на Акаши“ (Р. Щайнер, „Из летописите на света“, с. 20) е отбелязано, че атлантите властвали над това, което се нарича жизнена сила. Например в пшениченото зърно е концентрирана сила, благодарение на която прераства кълнът. Атлантите имали приспособления, с чиято помощ тази или подобна жизнена сила се превръщала в механична, прилагана при летателните и другите апарати.

Освен че въздействали върху гравитацията и използвали жизнената сила, атлантите употребявали психичната енергия с помощта на „третото око“. Нострадамус посочва, че при строителството на пирамиди и други подобни монументи атлантите пренасяли камъните с „поглед“ (изглежда са се настройвали с помощта на „третото око“ на вълновите елементи на камъка и по този начин са противодействали на гравитацията). Е. П. Блаватская (т. 2, с. 375) отбелязва, че в процеса на еволюцията им „третото око“ започнало да губи своята функция, но те предприели мерки, за да стимулират „вътрешното си зрение“. След като овладели необичайните за нас сили (антигравитацията, жизнената сила и психичната енергия), атлантите създали високоразвита цивилизация, останки от която намираме и днес.

Е. П. Блаватская (т. 2, с. 538) пише следното: „…пирамидите на Египет, Карнак и хилядите развалини… на монументалния Начкон-Ватв Камбоджа… развалините в Паленке и Уксмала в Централна Америка… (светът) на неизбледняващите бои в Луксор — тирският пурпур, яркият вермийон и заслепяващото синьо, които украсяват стените…, са толкова свежи, както в първия ден на полагането им… неразрушимият цимент на пирамидите и древните акведукти… сабята-дамаскиня, която може да бъде сгъната в ножницата, без да се пречупи… несравнимите нюанси на витражите… тайната на стъклото, поддаващо се на обработка…“

Лобсанг Рампа („Докторът от Лхаса“, с. 237) пише, че са общували помежду си чрез телепатията, която изпълнявала ролята на „универсален език“. Постепенно започнала да се развива речевата функция, появили се различни езици, хората все по-трудно се разбирали един друг. Било измислено писмото.

В „Хрониката на Акаши“ (с. 18, 19) се отбелязва, че атлантите са се отличавали от съвременните хора с прекрасно развита памет и с не по-малка предразположеност към логиката. При тях се ползвали с авторитет предимно възрастните хора заради дългогодишния си опит.

По време на атлантическата цивилизация географията на континентите е била по-различна. В същата „Хроника на Акаши“ (с. 17) се казва, че атлантическият континент се е разпростирал на мястото на Атлантическия океан между Европа и Америка. Е. П. Блаватская (т. 2, с. 279, 280) разграничава два основни континента: единият в Тихия океан, вторият — в Атлантическия. Както отбелязва тя, Мадагаскар, Цейлон, Суматра, Ява, Борнео и островите на Полинезия са части от огромния тихоокеански континент Атлантида. За размерите му може да се съди по Сандвичевите острови, Нова Зеландия и остров Пасха, които са били „трите върха на потъналия континент“. Туземците от тези острови никога не са се познавали и въпреки това твърдят, че островите им преди са били част от огромен континент. Но най-интересното беше, че местните жители говореха на един език и имаха еднакви обичаи.

Вторият континент Атлантида се е разпростирал в Атлантическия океан и негови части са Азорските и Канарските острови. На мястото на съвременния азиатски континент е имало само големи острови.

Съществуват сведения, че атлантите са били от различни нации и подраси. Например в „Хрониката на Акаши“ (с. 23–29) се разграничават 7 подраси. Първата подраса (рмоагали) се е отличавала с високоразвита памет и магична сила на словото. Втората подраса (тлавиатли) придобила честолюбие и запазвала в паметта си своите подвизи и деяния. Третата подраса (толтеки) е предавала постиженията и талантите си на своите потомци, във връзка с което са се появили клановете и вождизмът. Четвъртата подраса (пратуранци) изпитвала по-силни користни желания и стремежи. Петата подраса (прасемити) се характеризирала с развити аналитични способности. Шестата подраса развила мисловната си сила, поради което се появила жаждата за нововъведения и промени. Седмата подраса (монголи) развила още по-интензивно мисловната сила, но стигнала до убеждението, че най-умно е най-древното.

Е. П. Блаватская (т. 2, с. 278, 280, 281, 493, 532, 533) отделя две подраси на атлантите — деви и пери, отбелязвайки, че девите са били силни гиганти, и разграничава атлантите от хората, чийто облик напомнял Буда, от хората, приличащи на статуите от остров Пасха. Според нея първите били Синове на Боговете, а вторите — на злобни магьосници. Освен това атлантите били жълти, черни, кафяви и червени. Жълтите са прародители на китайците, монголите и туранците, черните — на африканските негри, а червените — на евреите.

Тя пише и за греха на атлантите, които злоупотребили с новите технологии. Светилището, предназначено за Бога, било превърнато в езически молитвен дом — място за всякакви духовни беззакония. В резултат започнали безкрайни войни между различните групи атланти.

Лобсанг Рампа (с. 238, 239) обяснява, че причина за възникването на войните е била появата на различни езици сред атлантите. Същият автор пише, че атлантите са изобретявали все нови и нови видове оръжия. Появило се лъчево оръжие, което предизвиквало мутации. Бактериологичното причинило ужасна епидемия от инфекциозни болести. Скоро създали и оръжие, чиято употреба довела до появата на невидими дотогава облаци в стратосферата. Земята се разтресла и като че ли се олюляла около своята ос. Потопи, пожари, смъртоносни лъчи убивали хората с милиони. Някои се спасили в херметизирани кораби, които плували по повърхността на водата, други се издигнали във въздуха с летателни апарати.

Е. П. Блаватская (т. 2, с. 278, 439, 466, 534) така обяснява войната между атлантите. Черните атланти, които били управлявани от низшите материални духове на Земята и съставлявали две трети от човечеството, воювали срещу жълтите атланти, останали верни на боговете и представляващи една трета от човечеството. Двете групи атланти се различавали една от друга не само физически, но и духовно. Те били отлично осведомени за първоначалната мъдрост и тайните на природата, взаимно антагонистични в своята борба. Тя описва как вождът на жълтоликите, виждайки греховете на черноликите, изпратил своите въздушни кораби (вимана) с благочестиви хора при братята управници с думите (с. 379): „Нека всеки жълтолик изпрати сън (хипнотичен) на всеки чернолик. Нека дори те (магьосниците) избегнат болки и страдания. Нека всеки човек, верен на слънчевите Богове, завърже (парализира) всеки човек, верен на лунните богове, за да не избегне никой своята участ… Когато черноликите се събудили и си спомнили за своите вимана, за да се спасят от надигащите се води, те видели, че онези били изчезнали.“

И тъй, цивилизацията на атлантите, оцеляла след гибелта на лемурийската цивилизация, овладяла древните знания на лемуро-атлантите и ги развила, но постепенно между отделните групи атланти се натрупвал антагонизъм, който довел до война. Безкрайните войни и все по-новите оръжия неизбежно предизвикали гибелта на Атлантида.

Гибелта на Атлантида. Всемирният потоп

Информация по тези въпроси успяхме да намерим главно в монументалния труд на Е. П. Блаватская (т. 2, с. 158, 179, 276, 278, 279, 284, 364, 365, 378, 379, 392, 393, 416, 438, 439, 458, 466, 495, 501, 509, 514, 535, 536, 537, 541, 546). Известни допълнения успяхме да направим и в посочените вече книги на Р. Щайнер (с. 17) и Лобсанг Рампа (с. 239, 240).

Безкрайните войни и невижданото по своята мощ оръжие в крайна сметка повлияли върху стабилността на земната ос. Преместването й предизвикало глобални промени в земните недра, които били съпътствани от изчезването на Атлантида и появата на нови континенти. Последната фатална война, избухнала между жълтите и черните атланти, предизвикала гибелта на последните, които в момента на потъване на континентите били под хипнотично въздействие (телепатично оръжие). Жълтите успели да се спасят с летателните си апарати (вимана), като кацнали на „Земята на огъня и метала“, под която се разбират днешните Хималаи, Тибет и Гоби. Двата главни континента на Атлантида потънали.

Всемирният потоп бил предизвикан от това, че „полюсите сменили местата си“. От книгата на Е. Блаватская се разбира, че „Земята на огъня и метала“ била полярната област (Северният полюс). Оттук следва, че по времето на Атлантида самият полюс се е намирал в района на Хималаите, Тибет и пустинята Гоби. В резултат на разместването на земната ос Северният полюс се преместил на сегашното си място.

„По време на Всемирнния потоп цялата Земя била една огромна водна пустиня, само върховете на Хималаите и Тибет заедно с високото плато (Гоби) стърчали от водата. На мястото на пустинята Гоби се плискало голямо вътрешно море, там имало остров, който по своята несравнима красота нямал съперници в целия свят и бил обитаван от последните оцелели представители на раса, предшествала нашата. Този остров според преданието съществува и досега като оазис, обкръжен от страшното безлюдие на пустинята Гоби.“

Лобсанг Рампа пише, че при атлантите съществувало племе, което се ползвало навремето с особената благосклонност на суперинтелектуалците (лемуро-атлантите). То обитавало великолепен бряг на едно от моретата. След Всемирния потоп територията му се издигнала над морското ниво и била обкръжена от високи планини (може да се предположи, че това е Гоби — бел. Е. М.). Жреците на племето били предсказали потопа. Те предварително отразили историята, картата на света и на звездното небе, а също така и тогавашните научни представи, върху златни плочи. Заедно с образци на инструменти, книги и други предмети те били скрити в каменни пещери на няколко отдалечени едно от друго места, за да ги намерят хората от бъдещето и да опознаят своето минало.

В резултат на издигането на територията климатът силно се променил, мнозина от жителите умрели от преохлаждане и разредения въздух. А оживелите станали родоначалници на съвременните издръжливи тибетци. Точно по тези места дълбоко в планинските пещери са скрити плочите, съхраняващи Знанието. В пещерите имали право да влизат малцина от новите жреци. Другите свидетелства за изчезналата цивилизация се намират в един изоставен, от никого неохраняван град, сред просторите на планинския масив Тян-Шан.

Данни за това, че в пещерите на Тибет и Гоби е скрито великото Знание, намираме и при Е. Блаватская. Тя обаче не разказва за златните плочи и книгите, а недвусмислено намеква за хора в сомати, намиращи се в тази област на земното кълбо: „…Малцината от безсмъртните хора, спасили се, когато загинал свещеният остров, намерили пристан във великата пустиня Гоби, където пребивават и досега, невидими за всички и защитени от достъп до тях от цели войнства духове“ (с. 466); „… в Аиряна — Ваеджо, където се строи Бара… годината изглежда като един ден и една нощ… това е ясен намек за полярните области“ (с. 365); „…там, във Бара, ще донесеш семената на мъжете и жените, семената на всякакъв род домашни животни… за да се съхранят там и да не се изчерпват, докато тези хора пребивават във Бара…“ (с. 364).

От всичко казано следва, че по време на Всемирния потоп, предизвикан от изместването на земната ос и полюсите, част от атлантите са се спасили, като се преместили в района на Хималаите, Тибет и Гоби. По времето на Атлантида районът е бил полярна област, но изглежда с други климатични условия от сегашния Северен полюс. Издигането на планините и на платото (Гоби и Тибет) са променили условията на живот. Една част от оцелелите атланти станали родоначалници на съвременните тибетци, други се укрили в планинските пещери и изпаднали в състояние на сомати, запазвайки за хилядолетията и себе си, и своите знания. Там се съхраняват и златните плочи, книгите и инструментите, свидетелстващи за знанията на атлантическата цивилизация.

Авторите отбелязват, че са се спасили само „благочестивите“, т.е. хората, способни да се освободят от негативната енергия — важно условие за изпадане в дълбоко сомати. Спасили са се също така и част от атлантите, пътували в херметизираните кораби, както и онези, които били издигнати над морското равнище заедно със земята, върху която живеели. Другите загинали под водата, възможно е над главите им да са се съединили планините.

Кога е загинала Атлантида? Подобни сведения намерихме само при Е. Блаватская. На няколко места тя отбелязва, че Всемирният потоп и гибелта на главните континенти на Атлантида са станали преди 850 000 години. По време на Всемирния потоп атлантите загинали веднага. Оцелелите изчезнали в периода отпреди 850 000, — 700 000 години. По нататък обаче Блаватская си противоречи: на едно място отбелязва, че преди 850 000 години е имало половин дузина потопи и последният от тях е станал преди 100 000 години, на друго — че в периода преди 850 000 — 11 000 години вече е нямало потопи. Тя специално отбелязва, че Всемирният потоп, унищожил основните континенти на Атлантида преди 850 000 години, е библейският потоп, останал в паметта на хората. Малките „потопи“ нямат нищо общо с него.

При това положение какво се е случило преди 11 000 години? При Нострадамус, Е. Блаватская и в „Хрониката на Акаши“ се отбелязва, че освен Хималаите, Тибет и Гоби след Всемирния потоп отпреди 850 000 години е останал незалят още един участък от сушата (в съвременния Атлантически океан), описан от Платон и наречен в източниците „островът на Платон“. Там останали живи атланти, които не разпилели своите знания и технологии. Те живеели на своя остров, оказвайки влияние върху развитието на хората от нашата зараждаща се цивилизация, появила се върху издигналите се от океана континенти. Е. Блаватская приписва построяването на великите египетски пирамиди на атлантите от „острова на Платон“ и назовава времето — преди 78 000 години, когато „Египет току-що се бил появил от водите“. Отбелязва положителното влияние на атлантите върху древните египтяни: „Династията на древните египтяни притежавала всички знания на атлантите, макар в жилите им да не течала кръвта на атлантите.“

Преди 11 000 години атлантите от „острова на Платон“ видели на небосклона нова звезда. Тя се уголемила и скоро, както описва Нострадамус, започнала да бълва нетърпима жар. Това била кометата Тифон (по Нострадамус), която паднала в района на Атлантическия океан. В резултат „островът на Платон“ потънал, а последните атланти на земното кълбо загинали. Кометата пробила земната кора и в океана се изляла магма. В атмосферата се издигнало голямо количество пара и прах и над Земята за дълги години се спуснала тъма. Зародилата се по онова време наша цивилизация отново попаднала в трудни условия за оцеляване.

Китайските източници също описват Атлантида и посочват, че е пропаднала на дъното на океана, а спасилият се „китайски Ной“ продължил човешкия род.

За причините, довели до гибелта на Атлантида, съществуват две мнения. Първото — на Е. Блаватская, гласи, че е геологически катаклизъм. Второто („Хрониката на Акаши“, Лобсанг Рампа, Нострадамус, отново Блаватская на друго място в книгата си) свидетелства за греха на атлантите, които злоупотребявали със знанието и новите технологии.

Разсъждавайки за гибелта на Атлантида, нямаме право да изключим периодично повтарящите се геологически катаклизми. Но не можем да пренебрегнем и ролята на греха, колкото старомодна и религиозна да ни се струва тази мисъл. От получените по време на експедицията сведения става ясно, че атлантите са били включени към Всеобщото информационно пространство (Бога) и оттам са черпели знания. Използването им за военни цели наистина е било голям грях. И само Бог знае какво влияние оказва финият свят (светът на психичната енергия) върху физическия — може би негативната енергия води до геологически катаклизми. Не можем да не се съгласим обаче, че грехът на атлантите е довел до тежката карма за нашата цивилизация, изолирана от знанията на Всеобщото информационно пространство и принудена да се реализира сама. Само малцина Посветени имат правото да влизат в системата от знания на Висшия разум.

Ако съберем откъслечните и разнообразни сведения за взаимоотношенията между атлантите и хората на нашата цивилизация, посочени от Е. П. Блаватская (т. 2, с. 178, 278, 384, 387, 439, 440, 441, 495, 509, 532, 533, 536), в „Хрониката на Акаши“ (с. 31, 33, 34, 37, 38, 41, 46, 56) и Лобсанг Рампа (с. 240), се получава изключително интересна картина.

Хората от нашата цивилизация са се появили в недрата на атлантическата почти 200 000 години преди потопа (станал преди 850 000 години), т.е. повече отпреди 1 000 000 години. По онова време атлантите започнали да раждат деца с необикновена за тях външност — точно те били първите хора от петата раса (нашата цивилизация). Отначало това се е смятало за анахронизъм. Но такива деца се появявали все повече. Те били по-ниски на ръст от атлантите, в сравнение със съвременния човек обаче били по-високи и едри.

В периода на съвместния живот с атлантите преди Всемирния потоп за хората от нашата цивилизация, както и за атлантите, не важал принципът SoHm, т.е. те също са били включени към Всеобщото информационно пространство. Последното послание SoHm започнало да действа доста по-късно — след Всемирния потоп. След него са се спасили малък брой атланти, сред които имало жълти, кафяви, червени и черни. Оцелели са също и хора от петата раса (нашата цивилизация). И атлантите, и хората от нашата цивилизация били спасени от Вайсвата Ману (или Ной), който бил атлант, както твърди Е. Блаватская (т. 2, с. 278).

Има сведения, че хората от нашата цивилизация дори и след Всемирния потоп не преставали да воюват с оцелелите атланти. Изглежда тези войни са останали в паметта ни като древни легенди и сказания, разказващи за смели рицари, побеждавали великани (деви и пери) и същества, надарени с магьосническа сила („третото око“?). Въпреки това атлантите и хората от нашата цивилизация се размножавали не само отделно едни от други, но се и смесвали помежду си. И това се проточило до времето, когато потънал „островът на Платон“ (преди 11 000 години). По-старата раса (атлантите) губела все повече от отличителните си признаци и придобивала чертите на по-младата и нова раса. Египетската цивилизация, която най-дълго и мирно съществувала съвместно с атлантите от „острова на Платон“ и се е смесвала с тях, придобила много от тайните знания и технологии на атлантите.

При смесването жълтите атланти станали родоначалници на китайците, монголците, туранците; черните — на негрите; червените — на евреите; кафявите — вероятно на европейците. Отбелязват се два източника за произхода на човечеството — Тибет и Африка. Струва ми се обаче, че африканският първоизточник на нашата цивилизация е загинал преди 11 000 години заедно с „острова на Платон“ и доминиращ се е оказал тибетският източник, което се потвърждава от офталмогеометричните изследвания.

Най-интересно е следното: всички автори отбелязват, че оцелелите след Всемирния потоп хора от четвъртата и петата раса били управлявани от „божествени царе“. Кои са те? Ако си спомним, че същите автори наричаха лемуро-атлантите Синове на Боговете, можем да предположим, че след Всемирния потоп точно лемуро-атлантите са управлявали хората от четвъртата и петата раса. Те са ги обучавали как да развиват своите знания, загубени след потопа. Душите на „божествените царе“ били свързани с Висшия разум.

От къде са се появили на Земята обаче лемуро-атлантите, загинали по време на предишната глобална катастрофа 1 000 000 години преди Всемирния потоп? Така по пътя на логиката стигаме до извода за съществуването на Генофонда на човечеството, включващ хора от различни цивилизации, откъдето те могат да излизат при необходимост.

Заключение

Лемурия и Алантида, съществували на Земята една след друга, са били високоразвити цивилизации. Но развитието на всяка от тях неизбежно довеждало до конфликти и войни, които предизвиквали гибелта им. Земята преживяла две глобални катастрофи. Първата унищожила лемурийците, втората — атлантите.

Всяка цивилизация се е зараждала в недрата на предишната. Нейните древни знания и технологии не се предавали обаче на следващата. Оцелелите след глобалните катастрофи хора, поставени в сурови условия на живот, губели своите знания и технологии и възниквала опасността да подивеят напълно. И само знанията, запазени в дълбоките пещери, както и „божествени царе“, появили се неизвестно откъде, им помагали да се развиват и да вървят по пътя на прогреса.

Може би наистина съществува Генофонд на човечеството, включващ представители на различни цивилизации в състояние на сомати, чиято задача е да запазва живота на планетата и в случай на глобални катастрофи да управлява оцелелите, както и да дава нови кълнове човешки живот? Нашата цивилизация също може да бъде сполетява от глобална катастрофа. Дали Генофондът съществува все още? Какво има там, в сомати-пещерите?