Реймънд Фийст
Нокът на сребърния ястреб (23)

Глава 20
Битка

Тал се прицели.

Първият влязъл в обхват ездач излетя назад от седлото си след сполучлив изстрел на друг стрелец. Тал също стреля и втори от наемниците на Гарвана изрева и също падна от седлото.

Тал се обърна и извика на момчетата при катапултите:

— Стреляй!

Младежите освободиха въжетата и камъни, грънци, натрошени маси и столове, дори кухненски съдове полетяха към враговете.

— Пали!

Момчетата забиха запалени факли в залетите с масло дрипи и от катапултите се надигна черен дим. Момчетата бягаха към определените им позиции. По-големите сграбчиха лъковете, които им бяха оставили, и се изправиха, готови да поразят всеки неприятел, влязъл в селото.

Тал отново насочи вниманието си към нападателите и започна да стреля. Порази поне още двама, преди колоната да нахлуе в селото. На фона на черните валма дим от портата огънят от катапултите освети ярко нахлулия враг.

Тал извика на някаква жена долу:

— Почвайте с писъците!

Жената се подчини и миг след това въздухът се изпълни с ужасени викове, жените пищяха и плачеха, все едно колят невръстните им дечица пред очите им.

Нападателите се заоглеждаха объркано. Чуваха писъците, но не се виждаха никакви жени и не ги нападаха никакви мъже. Вместо това мъже от стените ги засипваха със стрели. Скоро от конете започнаха да падат все повече ездачи.

— Слизай! — извика някой, скочи от коня си и се присви зад шията му. — Те са горе по стените!

Тал и другите замятаха стрели колкото може по-бързо, за да ги задържат приковани долу. Тал извика на ородонски:

— Стойте тук и продължавайте стрелбата!

И забравил за стълбата, скочи на покрива на една от близките сгради. После с нов скок се прехвърли на стрехите й и се метна върху най-близкия ездач, останал на седлото, събори го долу и извади сабята си. Нападателят вече беше извадил своята, но издъхна, преди да е разбрал къде е противникът му.

Тал вече се намираше сред изпаднала в пълно объркване гмеж от сто души, които се мъчеха да удържат подивелите от пушека, виковете на умиращите и несекващото свистене на стрелите коне. Когато някоя стрела поразеше кон, той се изправяше на задните си крака и риташе и животните около него изпадаха в паника и се дърпаха.

Снишен под конските вратове, Тал посичаше всеки, оказал се в обхвата на сабята му. Шестима души бяха повалени на земята, издъхнали или умиращи, докато конниците разберат, че сред тях има враг. И точно когато командирите им зареваха заповеди, Джон Крийд поведе атаката си.

Мъжете на Крийд се втурнаха от сградата, зад която се бяха крили, а миг по-късно Джаскенел и неговите воини атакуваха от другата страна. Нападателите все още имаха числено превъзходство, но бяха изпаднали в пълно безредие, докато силите на Тал действаха организирано и имаха ясна цел.

За миг като че ли нещата изглеждаха в равновесие: по-малобройните защитници притискаха противника, а Тал се движеше сред нападателите като самата въплътена смърт и ги избиваше с хладнокръвна методичност. Противниците го зърваха за миг, след това той изчезваше зад някой надигнал се на задните си крака кон, само за да го видят след миг скочил върху тялото на техен паднал другар.

Но враговете започнаха да се организират и скоро атаката на ородоните и наемниците бе отблъсната. Тал извика на ородонски:

— Нападай! — И повтори командата на Общата реч.

През пушеците препускаха коне, между сградите и обратно навън през портата, и изходът на сблъсъка започна да се откроява. Тал изведнъж се озова обкръжен от шестима мъже и разбра, че е обречен на смърт.

Миг след това мъжът точно пред него бе поразен от стрела в шията, а другият до него облещи очи, ударен отзад от сабята на Джон Крийд. Тал се завъртя на място, смъкна главата на третия от раменете, продължи замаха и порази в рамото мъжа до него.

И тогава атакуваха дузината ездачи от другия край на селото.

Нападателите се обърнаха, видяха появилите се от пушека конници, които връхлитаха срещу тях с викове, и много от тях се обърнаха и побягнаха. Последваха ги още и щурмът скоро се превърна в паническо бягство.

Онези, които успяха, се метнаха на конете си и препуснаха бясно през сечището към дърветата, други побягнаха пеша. Много от тях бяха поразени от стрелците, останали на стената въпреки опасната близост на горящата порта и задавящия дим.

— Спри! — извика Тал.

Ородоните и наемниците дръпнаха юздите и Тал извика:

— Не бива да се пръскаме в тъмното! Можем да загубим всичко, което спечелихме.

Ородоните започнаха да ликуват. Някои се разтичаха да изгасят огъня с вода от селския кладенец.

В продължение на цяла минута хората от селото празнуваха победата, тупаха се по гърбовете и викаха победоносно, макар че скоро щяха да видят случайно падналите си другари в другите части на селото или под стената. Тал тъкмо се канеше да им каже да се пръснат и да съберат ранените и загиналите, когато от стената отекна вик:

— Спряха!

Тал забърза към портата — вече само димяща купчина греди, и погледна в далечината. Огънят зад него го бе заслепил за нощния мрак, тъй че му беше нужна цяла минута, докато очите му се приспособят, за да може да види какво става отвъд сечището.

Гарвана прегрупираше силите си!

Тал не можеше да си позволи колебание.

— Всички готови за бой! — изрева той. — Връщат се. — Извика на малкото останали стрелци: — Горе на стените! И се целете внимателно. — Сложи ръка на рамото на Джаскенел. — Кажи на по-големите деца да отведат веднага малките в гората, но жените остават и се бият, ако могат.

— Твоите очи са по-добри от моите — каза Крийд до него. — Аз виждам само някакво движение.

Огънят зад тях огряваше половината разстояние между портата и края на откритото пространство и повечето мъже до Тал виждаха само смътна мъглива пелена.

— Връщат се — повтори той. — Повечето са спешени, но мисля, че има и десетина ездачи. — После извика: — Стоим и се бием тук!

— Какво пък, винаги предпочитам боя на позиция пред бягане или обсада — заяви Крийд, после попита тихо: — Колко са?

— Повече от нас — отвърна Тал.

— Е, няма да ни е за първи път.

Тал притича до останките от портата, примига да махне сълзите от лютивия дим и погледна още веднъж навън.

Щом нападателите започнаха да се открояват в сумрака, разбра, че Гарвана е успял да въведе сред хората си някакво подобие на ред. Настъпваха в три бойни реда, по двадесет мъже в редица, като онези от първия ред държаха пред себе си щитове. Втората редица беше с всевъзможни дълги оръжия — алебарди за събаряне на конници от седлата, копия и дори две пики. Третият ред бе съставен от стрелци.

Тал извика на хората по стената:

— Мъжете отпред ги оставете! Избивате стрелците, ако можете!

Крийд до него примижа и каза:

— Готви се за конна атака.

— Защото не знае, че конницата ни е само от дузина мъже, които сега стоят тук.

Край него пробягаха двадесетина деца, по-големите с по някое малко на гръб, и продължиха към гората на юг, плътно покрай дървената стена.

Наизлязоха и жените, повечето с оръжия, взети от избитите хора на Гарвана. Тал ги насочи към сградите отдясно и ляво и им нареди да ударят нападателите в гръб, щом стрелците им влязат в укреплението.

След това изтегли силите си назад, колкото може по-близо около двата горящи катапулта. Пламъците бяха намалели, но зноят все още беше достатъчно силен, за да откаже всекиго да се доближи повече. Щяха да са смътни силуети на фона на пламъците, докато светлината щеше да открои ясно хората на Гарвана, щом влезеха в укреплението.

Нападателите стигнаха до по-близкия мост, мъжете в първия ред започнаха да пробягват по него на двойки, вдигнали щитовете си над главите, за да се предпазят от стрелите. Но очакваният дъжд от стрели не се появи: бранителите по стената изчакваха в обхвата им да влязат стрелците на Гарвана.

— Готови! — извика Тал и в този момент първият боен ред на противника атакува. — Не отстъпвай!

С бойни викове двадесетимата мъже от първия ред нахлуха през портата и боят се разгоря. Тал съжали, че не бе отделил повече време в упражнения срещу противник с щит, докато се тренираше в Саладор, защото макар да можеше лесно да надвие повечето сабльори в Двора на майсторите, да се справи с боец с щит бе доста по-трудна задача.

Плющенето на лъковете му подсказа, че стрелците и на двете страни работят усърдно. Чу някъде наблизо викове и писъци и реши, че хората на Гарвана стрелят по мъжете долу, без да обръщат внимание на неколцината с лъкове, които стреляха по тях от стената. Оставаше му да се надява, че неговите ще смалят бързо броя им.

Сечеше и забиваше по-бързо от всякога, мъчеше се да опази бойците около себе си, а и себе си. Падаха нападатели, но на тяхно място прииждаха нови и нови.

Времето сякаш застина. Тал се въртеше наляво и надясно, нанасяше удари и блокираше почти без мисъл, оставил се да го водят инстинктите на дуелист. Част от ума му се мъчеше да придаде някакъв ред на царящата наоколо суматоха, но просто като че ли не можеше да осмисли ставащото.

Някакъв едър наемник с грозен белег на лицето изрева гневно и скочи към нега, замахна с щита си в лицето му. Тал залитна, падна и усети внезапна пареща болка. Превъртя се надясно: беше паднал върху една тлееща греда и си беше опърлил лявото рамо. Скочи на крака, стиснал сабята, и видя, че наемникът с белега лежи по корем, а Джон Крийд изтръгва сабята си от хълбока му.

— Джон! — извика му Тал и той се сниши и отскочи навреме, за да избегне оръжието на друг нападател.

Тал натисна напред между Крийд и един от ородоните и довърши с един удар онзи, който за малко щеше да порази Крийд.

Шумовете на битката отново се извисиха — викове на болка и безсилие, проклятия и гневни ревове. Въздухът бе натежал от вонята на кръв, изпражнения, урина, пушек и пот.

После цялото това безумие сякаш се удвои, щом жените изскочиха от скривалищата си и връхлетяха върху вражеските стрелци, вече навлезли в укреплението. Стрелците се принудиха да хвърлят лъковете и да извадят мечовете си, и в този момент жените се възползваха от предимството си. Макар и без опит в боравенето с оръжия, се нахвърлиха върху нападателите и пометоха поне десетина: удряха с ками, кухненски ножове, ръжени и каквото още им беше попаднало в ръцете. Една свали вражески нападател, като го прободе в окото с кука за плетене. После изтръгна сабята от ръцете му и се нахвърли върху друг.

Балансът на силите се обърна. Тал отстъпи за миг и видя всичко като на картина, можеше да огледа грижливо всеки детайл. Четирима ородонски стрелци все още бяха живи горе по бойниците и се целеха в нападателите, останали най-открая. Ядрото на хората на Гарвана се заогъва, задържано от неговия боен строй, а жените нападаха бойците му в тил. Селяните вече бяха спечелили числено предимство. Зад всичко това Тал видя нещо, от което очите му се разшириха. Две от момчетата, пратени да отведат малките в гората, се бяха върнали, грабнаха два от изтърваните от стрелците лъкове и започнаха да стрелят по мъжете, вкопчени в бой с побеснелите жени.

Тал усети, че точно това е мигът, който очакваше.

— Напред! — извика и се хвърли в центъра на битката. Уби двама в странична атака и нападателите изведнъж се огънаха, готови да се разбягат.

— Избийте ги всички! — изрева той, колкото за да изплаши нашествениците, толкова и за да даде отдушник на целия гняв, който бе трупал в себе си от години.

Замахна и отсече ръката на един, който тъкмо се канеше да прободе жена, скочила върху друг от враговете. Бандитът зяпна невярващо за миг швирналата от отсечената му ръка кръв, после болката и шокът го надвиха и той се смъкна на колене. Тал го посече във врата с едно бързо извъртане на острието и мъжът рухна като мокра парцалена кукла.

Тал изрита следващия в крака и той залитна и изтърва щита си, а един от воините на ородоните го промуши смъртоносно.

За миг Тал се оказа ужасно затруднен от други трима нападатели, които се обърнаха срещу него едновременно, тъй че му се наложи да парира яростно трите удара в сляпа последователност; но след това мъжът отляво бе поразен отзад, другият вдясно получи стрела в рамото и Тал бързо се справи с останалия в средата.

Вряза се в мелето и порази други двама, пропусна един и се завъртя наляво, изгубил равновесие.

Засече с крайчеца на лявото си око движение и в следващия миг нещо избухна в лицето му и светът се превърна в яркожълто петно, после — в червено. А накрая всичко почерня.

 

Някой плисна вода в лицето му и Тал се съвзе. Примига и видя Джон Крийд — бе коленичил над него с черпак в ръка. Шумът на битката беше заглъхнал. Чуваха се викове и някакъв друг шум, но не и трясък на оръжия, писъци и ругатни.

— Какво стана? — попита той и понечи да се надигне. Главата му се замая.

— Леко — каза Крийд, докато една жена от ородоните помогна на Тал да седне. — Удари те задният замах на един меч. Тъпакът, който насмалко не ти счупи главата, замахваше срещу мен. Удари те с тъпото, иначе щеше да пируваш в палата на Лимс-Крагма.

При споменаването на носещата нещастие черна богиня жената промълви молитва, за да я умилостиви.

— Колко време бях припаднал?

— Само минути — отвърна Крийд и му помогна да стане. — Леко.

Тал кимна и опипа челото си. Усети издуващия се оток. Наистина беше извадил късмет.

— Предпочитам късмета, отколкото да съм добър — изломоти той, спомнил си Паско за първи път от месеци. Огледа се. — Свърши ли?

— Този път ги разбихме наистина. Последните хвърлиха оръжията и помолиха за милост. Някои побягнаха през портата и бяха поразени от стрелците ни. Само неколцина успяха да се доберат до дърветата и да се скрият.

— Гарвана?

— Подозирам, че препуска на юг толкова бързо, колкото може да издържи конят му.

Тал бавно се огледа и този път започнаха да се открояват подробности. Десетина врагове стояха на колене, с вързани отзад ръце. Мъртвите нападатели бяха отнесени близо до портата и струпани като дърва за огрев.

Няколко жени бяха плувнали в сълзи, намерили мъжете си мъртви. Мъже също плачеха над загиналите си жени.

Джаскенел пристъпи почтително към него.

— Ти спаси моя народ, Нокът на сребърния ястреб.

Говореше на езика на ородоните, тъй че Джон Крийд не го разбра, но долови благодарността в гласа му.

— Помогнах да бъде отмъстено за моя народ — отвърна Тал на езика на оросините. После добави на Общата реч: — Трябва ми кон.

— Веднага — каза Джаскенел и подвикна на едно от момчетата да оседлае кон и да го докара при Тал.

— Какво ще правиш? — попита Крийд.

— Тръгвам след Гарвана.

— Замаян си от удара в главата. Вече е нощ, той ще има половин час преднина, докато тръгнеш, а и вероятно води поне няколко души със себе си.

Тал кимна.

— Знам. Но мога да го проследя.

— Да го проследиш? В нощта, сред тези планини?

Джаскенел погледна Крийд.

— Щом казва, че може да го проследи, значи може.

— Да дойда ли с тебе? — попита Джон Крийд.

— Не. Само ще ме забавиш. — Тал сложи ръка на рамото на Крийд. — Благодаря ти за всичко, Крийд. Нямаше да мога да помогна на тези хора без съветите ти.

— Няма защо, Тал. Имаш качества за добър капитан. Ако решиш, че можеш отново да поведеш отряд, кажи ми. Винаги съм готов да служа с човек, когото не го е страх да е в челото.

— Дните ми на наемник свършиха. Това тук беше еднократно. В товарния ми фургон ще намериш торбичка златни монети. Раздели ги между хората, както намериш за добре, и задръж и за себе си. Играеш капитан, докато момчетата се върнат в Латагор, нали?

— Това мога да го направя. — Крийд посочи към пленниците. — А какво да правим с тях?

— Какво правите обикновено, когато врагове наемници се предадат?

— Ако зависи от нас, пускаме ги срещу клетва, че няма повече да се бият срещу нас, но обикновено зависи от работодателите.

Тал се обърна към Джаскенел.

— Тези мъже избиха моя народ. Щяха да подпалят домовете ви и да избият вашите жени и деца без милост. Вие решете.

Джаскенел не се поколеба. Само погледна воините, които ги пазеха, и рече:

— Убийте ги.

Преди пленниците да понечат да станат, извиха главите им назад и им прерязаха гърлата.

Джаскенел погледна Крийд и Тал и заяви:

— Така е справедливо. Получават милост, каквато дадоха.

Крийд изглеждаше притеснен, но кимна.

— Няма място за много обич към хората на Гарвана, но на някои от момчетата ми няма да им хареса. Най-добре ще е да поемем на юг още на съмване.

Доведоха коня и Тал каза:

— Трябва ми мях с вода.

Една жена изтича до колибата си и се върна с пълен мях. Подаде му и един вързоп.

— Малко храна, за гонитбата.

Тал кимна. Нагласи оръжията си — сабята, лъка и пълния колчан, махна с ръка, после смуши коня и препусна навън през портата в нощта.