Реймънд Фийст
Нокът на сребърния ястреб (19)

Глава 16
Турнир

Тал беше обнадежден.

Турнирът на майсторите вече бе в пълен ход и за своя радост той беше открил, че изумителният му успех в Двора на майсторите през последната година му е спечелил високо място в ранглистите. Над четиристотин сабльори се бяха добрали до град Ролдем, за да се стремят към златната сабя и титлата на най-голям майстор на сабята на света. Най-добрите тридесет и двама от тях, било по репутация или заради постигнатото в Двора на майсторите, бяха освободени от предварителните турове на състезанието. Тридесет и двамата не бяха класирани от Двора на майсторите, макар че събирачите на облози бяха направили своите класирания. В повечето случаи Тал го поставяха на не по-ниско от трето място. В няколко го смятаха за фаворит в спечелването на турнира. Само един мъж освен Тал, легендарният Верси Данго, бе излязъл непобеден в продължение на година състезания в Двора на майсторите. Ако Тал спечелеше турнира три пъти, казваха, че към статуята на графа в атриума на Двора на майсторите може би ще се добави нова.

Бяха му предложили официално място за сядане в централната галерия, участък на горното ниво с места за тридесет и двамата избрани състезатели и техни приятели, помощници и придружители. В момента в галерията, където грижливи слуги поднасяха освежителни храни и напитки, седяха или стояха над седемдесет души. Тал седеше с Паско.

— Онзи там, в сенките в ъгъла, не е ли Кендрик? — попита младият мъж.

— Той е, милорд.

— Записал ли се е за състезанието?

— Не, липсва му суетността да си въобрази, че е най-добрият тук — сухо отвърна Паско и добави: — Милорд.

— Какво прави тук тогава?

— Пази ти гърба — каза Калеб и се смъкна на стола от другата страна на Нокът.

— И двамата?

— И Магнус. Изобщо няма да го засечеш, обаче е тук наблизо — добави по-малкият син на Пъг.

Тал се ухили.

— Калеб, не съм си и представял, че ще те видя някога толкова модно облечен.

Калеб му върна усмивката, макар че изобщо не изглеждаше толкова развеселен като Тал.

— Просто маскировка — отвърна само.

Приличаше на богат търговец или на дребен благородник от Кралството. Единственото, което Тал разпозна, беше сабята му, същата както винаги. Иначе беше облечен от главата до петите според последната мода, макар че изборът му определено беше по-малко натруфен от тази на повечето мъже от Ролдем: жакет в тъмношоколадов цвят, светложълта риза и черни панталони и ботуши. Вместо шарените шапки, носени от градските контета, Калеб бе предпочел проста черна барета със златен клипс и едно ястребово перо.

Тал се засмя.

— Минаваш за кралски благородник, факт.

— Срещна ли се с херцога на Оласко на кралската вечеря преди два дни? — попита Калеб.

Лицето на Тал помръкна и той се наведе леко напред, подпрял лакти на колене. Сниши глас, за да може да го чуе само Калеб.

— Да. И разпознах един мъж: лейтенант Кемпънийл. Водеше войниците на Оласко, които подкрепиха Гарвана и убийците му при избиването на близките ми.

— Знам. Той е на турнира. И е един от тридесет и двамата, тъй че има сериозен шанс да се срещнеш с него.

— Бих предпочел да го срещна другаде, без свидетели.

— По време на турнирите понякога се случват злополуки. Фатални злополуки.

Тал го погледна.

— Да не ми казваш, че трябва да го убия пред краля и хиляда свидетели?

Калеб поклати глава и се усмихна тъжно.

— Суетността на младите. Не. Казвам ти да внимаваш, защото ако Кемпънийл има и най-смътно подозрение кой си, ти може да се окажеш нещастната жертва.

— Как би могъл да разбере? — попита Тал. — Нямам татуировки, които да ме отличат като оросин. Мисля, че съм убедителен в ролята на син на дребен благородник. Кой би могъл да си помисли друго?

— Заради начина, по който си го погледнал, несъмнено. Човек като него си създава много врагове през годините и без дори да ги знае по външност. Просто бъди нащрек.

— Ще бъда.

— Просто исках да разбера дали случайно на събирането не е имало някой друг, някой, който може би не е изглеждал… съвсем на място.

— Не — отвърна Тал. — Херцогът имаше някакви близки със себе си, синът му, предполагам, заради приликата, но не ги представи. По негова преценка рангът ми едва ли е толкова голям, че да си прави труда. Кого търсиш?

— Не знам — каза Калеб. — Има един… магьосник. Двамата с баща ми са си пресичали пътищата преди години. Имаме сведения, че може да се е върнал. Мислехме го за мъртъв, но може би сме сгрешили… — Очите му за миг се зареяха в празното, после той добави: — Според това, което съм чувал за него, този човек е по-труден за убиване и от хлебарка.

— Как се казва?

— Наричаше се с много имена, тъй че се съмнявам да използва някое от познатите ни.

— Как изглежда?

— Външността му се променя.

Тонът на Тал стана язвителен.

— Човек, който може да прилича на кого ли не, и с име, което никой не знае. Разбира се, че ще си отварям очите за него, Калеб.

— Според това, което каза баща ми, вероятно ще можеш да усетиш нещо у него в мига, в който го срещнеш, ако го срещнеш. Той е магьосник, могъщ, а сърцето му е черно като катран.

Тал замълча, загледан в двубоите долу: четири тура в различни ъгли на залата. После отрони:

— В някой момент трябва да убия херцога на Оласко.

— Знам. Той стоеше зад унищожаването на народа ти, Тал.

— Защо?

— Защото оросините бяха неудобни за плановете му, нищо повече. Трябваше му чист път до северната граница на Фаринда, а твоите съплеменници стояха на пътя му. По-лесно беше да ги премахне, отколкото да договори път през планините. Тревожеше се, че твоето племе може да пресече пътя му към краля на Фаринда.

— И затова изби всички мъже, жени и деца във Висока твърдина?

— Да. — Калеб подпря ръце на перилото на галерията. — Той подготвя нашествието към Фаринда вече от пет години. Принуди със сила Латагор да сключи примирие и да разреши да остави там гарнизон. Говори се, че пролетта ще тръгне срещу ородоните.

— Защо? — попита Тал. — Те изобщо не са толкова близо до Фаринда.

— Защото му трябва нещо, което те имат: златните мини. Войната е скъпо начинание, а ородоните почти не копаят златните си мини в тяхната част от планините. С това, което успее да вземе от тях за година, ще може да финансира поне десетгодишна война.

Умът на Тал се замая. Ородоните бяха далечни братовчеди на народа му и като такива бяха единствените живи хора, с които изпитваше родствена връзка.

— Пролетта?

— Да, така се говори.

Тал стана.

— Калеб, да се приберем. Трябва да говоря с Робърт и Магнус.

Калеб също се надигна.

— За какво?

— За това, което смятате да правя, след като спечеля този проклет турнир.

И без да се обръща да види дали Калеб ще го последва, Тал бързо заслиза по стълбището.

Робърт и Магнус седяха на масата. Паско вареше на огнището котле кешийско кафе. Калеб се беше облегнал на стената, а Тал стоеше прав срещу двамата магьосници.

— Е, ако спечеля този турнир, след това какво?

Магнус погледна Робърт и той кимна.

— Ще имаме задача за теб.

— Това го предположих. Но каква?

Магнус опря лакът на масата.

— Ще ти се каже, когато моментът е подходящ.

Отчаянието на Тал изби на повърхността.

— Години наред вече правя каквото ми се каже. Дължа ви живота си вече няколко пъти, но в един момент все пак трябва да ми се доверите. Това незнание ме обърква. Изглежда, някой се опитва да ме убие, а не зная защо. Не знам дали е заради вас… — Посочи един по един четиримата мъже в стаята, — или защото аз съм направил нещо, докато играя тази роля, която създадохте вие.

— Ти я създаде, Тал — каза Робърт. — Ние ти казахме кой трябва да станеш. Как да станеш Талвин Хокинс беше твой избор. Никой не ти е наредил да станеш играч на хазарт, женкар и развратник. Можеше да се представиш за учен или търговец, но ти си избра този живот.

Магнус добави:

— И по всичко личи, че това е живот, който ти подхожда, Тал.

Тал не можеше да сдържа отчаянието си.

— Става дума за моя живот. Това е моят живот. На Робърт съм длъжник. Образованието ми през последните години ме научи на много и едно от нещата, които научих, е да гледам на всеки свой избор отстрани. Аз съм оросин и ще изпълня дълга си доблестно. Никой никога няма да ме чуе да отхвърля или да ме види да наруша своя клетва. Но това не означава, че просто трябва да се подчинявам слепешком, Робърт. Ако ще ви служа добре, не трябва ли да знам някои неща?

Робърт въздъхна.

— Ще ти кажа следното, Тал. Събитията вкарват целите ни в една посока. Този мъж, за когото те предупредихме, ще е близо до херцога, ако не тук в Ролдем, то в Опардум, столицата му. Херцог Каспар е амбициозен.

— Явно — отвърна Тал. — Това сам го разбрах, когато видях неговия капитан Хавревулен в Латагор да крои свалянето на доминара. Знам, че е решил да си присвои Фаринда. Но не знам защо.

— На юг от Каспар са земите, контролирани от Пограничните лордове — няколко херцогства, които са в постоянни вражди: Мискалон, Рускалон, херцогство Маладон и Симрик, Салмартер и Фарлорън. Единственото успешно завоевание в този окаян район беше, когато Маладон покори Симрик и го държа в подчинение двеста години. Всички те претендират за Спорните земи, а Оласко се грижи никой от тях да не вземе връх. В негова изгода е да ги държи слаби и колебливи. На запад от него е принципатът Аранор. Принцът на Аранор е братовчед на Каспар по майчина линия и братовчед на краля на Ролдем по бащина, така че Каспар и предците му е трябвало да не посягат на Аранор в течение на много години, въпреки че въпросният принц е жалък идиот и Каспар би могъл да управлява там при силното влияние, което има.

— Отвъд Аранор са Фарлорън и Опаст — продължи той. — И двамата владетели имат здрави връзки с Островното кралство, макар в миналото да са воювали с Островите. Островите биха реагирали бързо, ако Оласко тръгне срещу тях. На север е Стегата на Бердак, която трудно може изобщо да се нарече държава. Първият владетел, крал Бердак Първи, е бил пират с мания за величие, а потомците му едва ли са нещо повече. Повечето „благородници“ в тази земя са разбойници, а крал Халорън управлява най-ефективно, като не ги закача. Да ги завладее Оласко би било все едно да нагази в тресавище. Графство Конар не е много по-добро, но племенните вождове там са варвари с чувство за доблест, също като блатния народ на север от тях. Ето защо Каспар иска Фаринда, за да разположи армията си на границата на Островното кралство, без да притесни много другите си съседи.

— Защо? Иска да поведе война срещу Островите ли? — Тал сви рамене. — Спомените ми по география са малко смътни, но това не би ли поставило армията му на няколкостотин мили от най-близкия град на Кралството в Ран?

— Нямаме представа защо ще иска армията му да е там, освен няколко хипотези. Разсъжденията ще оставим за друг път, но със сигурност знаем следното: херцог Каспар Оласко е може би най-опасният човек сред живите, що се отнася до мира в района. Стреми се да наложи контрол над Източните кралства и подозираме, че търси начин да тласне Ролдем във война с Островите.

— Аха. А ако Ролдем тръгне на война с Островите, Кеш също ще се намеси.

— И регионалният конфликт се превръща в много по-мащабен конфликт, с война и в Източните, и в Западните владения на Кралството — допълни Магнус.

— Чел съм достатъчно история, за да разбирам малко от властови амбиции — каза Тал, — но ми се струва, че Каспар се надценява.

— Няма да е първият владетел, готов да извлече изгода от страданията на други — каза Робърт. — Може да глътне Пограничните лордове, когато му скимне. Няма голям интерес да управлява хаотичните племена на север от него, освен ако не реши в бъдеще да ги сложи под желязната си пета. Засега му трябва да си осигури контрол над Фаринда и да довърши подготовката си за война с Кралството. Така че първо трябва да покори Фаринда. За да подсигури това свое начинание, трябва да неутрализира Ородон и Латагор, както и Високи предели.

Тал го погледна изненадано.

— Така картината се изяснява. Първо унищожава моя народ, за да си осигури подстъп към Фаринда. Сега подсигурява десния си фланг, като възпрепятства всякаква помощ за Фаринда през Високи предели или Латагор.

— Да, ако Кралството реши да се намеси рано и ако крал Риан е толкова умен, колкото казват, че е. Тогава би трябвало да реагира веднага щом осъзнае риска. Не може да нападне Оласко пряко, без да въвлече във война Аранор и след това Ролдем, но със сигурност може да плати на наемни части и да ги прехвърли с кораби до Крайбрежен страж, а оттам до Латагор или Високи предели. Каспар не може да рискува с армия зад гърба си.

— Защо никой не се е справил с този проблем досега? — попита Тал.

Робърт погледна Магнус и той обясни:

— Бих могъл да хвърля огнено кълбо в скута на Каспар, но той ще унищожи краля, семейството му и половината благородническо съсловие на Ролдем и пак ще излезе невредим от пепелищата. Човекът, за когото споменахме одеве, е много силен и Каспар има около себе си повече прегради срещу нападение с магия от който и да било на света, убеден съм. Телохранителите му са фанатични и той никога не остава сам. Убийството му би било голям подвиг.

— И тук се намесвам аз?

— Може би — отвърна Робърт. — Все още не знаем. Ако спечелиш турнира, има голяма вероятност Каспар да прояви интерес към теб. Обича да държи около себе си хора с голям талант, музиканти, певци, художници, готвачи, магьосници и велики фехтовачи.

— Е, добре. Вече мога да разбера защо смятате, че е важно да спечеля това състезание. Изглежда, че целите ни се осъществяват, ако Каспар Оласко умре.

Робърт погледна доскорошния си ученик право в очите.

— Така изглежда, нали?

— В такъв случай, ето го моето условие — каза навъсено Тал. — Каспар ще умре последен.

— Защо? — попита Магнус.

— Защото според думите ви излиза, че вероятността да бъда убит в опит да се добера до него е огромна, а ако трябва да падна, за да отмъстя за моите хора, предпочитам да оставя жив един убиец, отколкото цяла дузина. Каспар ще умре след Гарвана и хората му, но първо е лейтенант Кемпънийл. — Изгледа ги един по един и добави: — Той няма да излезе жив от турнира.

 

 

Първите кръгове не поднесоха особени изненади. Най-неочакваният развой беше появата на един млад мъж от Кеш, човек без знатно потекло, казваше се Какама, който с лекота отстраняваше всеки пореден съперник. Склонните да поемат хазартни рискове залагаха здраво на него.

На четвъртия ден, когато финалните шестдесет и четирима състезатели започнаха последните три турнирни дни, дойде ред за първия двубой на Тал. Над четиристотин сабльори се бяха сразили в по три тура на ден, за да бъдат излъчени тридесетте и двамата към вече квалифицираните тридесет и двама претенденти. Предстояха срещи предобеда и следобед до финалния кръг в шестък следобед, пред краля и неговия двор.

Първият противник на Тал се оказа капитан от личната гвардия на един ролдемски барон. Беше третият му турнир и първият път, в който бе достигнал до финалните шестдесет и четири места.

Дуелите се водеха с гола стомана до първо проливане на кръв, предаване или отстраняване. Всеки претендент можеше да се предаде по всяко време и обикновено състезателите го правеха от страх да не бъдат наранени или от публично унижение. Един състезател можеше да бъде отстранен поради неявяване навреме за дуел или поради дисквалифициране от съдиите, трима Дворцови майстори, които ръководеха всеки тур. Всяко пренебрегване на указанията на съдиите, преднамерен опит за нараняване на противника или отказ да остане в очертаната зона на дуела бяха основания за отстраняване.

Тал позволи на капитана да се порадва на няколко минути изява и не пожела да го засрами след дванадесет години упорито усъвършенстване. Но това все пак не беше двубой. След размяната на удари, забивания и парирания през първите три минути Тал лесно видя многобройните откривания. Беше забелязал, че една хубавелка гледа влюбено младия капитан, сигурно му беше жена или годеница, така че реши да му позволи да загуби с достойнство. Продължи схватката още две минути, след което леко го поряза по ръката над лакътя, и с това спечели победата.

Младият капитан отдаде формално чест, Тал му отвърна със същото и капитанът се оттегли в прегръдките на младата жена.

Другите двубои не бяха толкова изящни. Няколко от състезателите се оказаха шумни горделиви глупаци, притежаващи все пак едно качество: умение в боравенето със сабята. В дуелите първия предобед се получиха три сериозни наранявания — един приключи с осакатяване за цял живот. Тал гледа повечето от тях, за да добие известна представа срещу какво може да се изправи в следващите турове.

Следващият му противник се оказа едър сабльор с широки рамене от град Родез, казваше се Раймундо Веласкес. Беше сдържан и ефективен, хвърляше се бърз като рис при всяко откриване. Тал разбра, че трябва да е нащрек с този човек при двубоя си следобеда.

След това се оттегли в гардеробната, където бяха подредили храна и освежителни напитки за състезателите. Тал избегна храните, които можеше да го направят по-муден и сънен, както и вината и ейла; похапна леко, пи студена вода и се върна да наблюдава дуелите.

Избягваше да говори с когото и да било, в това число и с Калеб, който наблюдаваше зорко. Тал знаеше, че Магнус и Робърт също трябва да са някъде наблизо заради възможна магическа заплаха, но не изпитваше нужда да си бъбри с някого. Вече беше на турнира и според всичко, което бе видял досега, трябваше да спечели.

След последните сутрешни дуели отиде в банята на масаж, за да е свеж в началото на следобедния тур.

 

Двата следващи кръга бяха труднички, но Тал се справи и с двамата си противници: родезийския сабльор и след него един капитан от кралската гвардия. Следобеда на втория ден залата се изпълни със зрители, тъй като всички благородници и богати особи, успели да си спечелят вход в Двора на майсторите, се струпаха да наблюдават осмината, които трябваше да се сведат до четирима.

Първият противник на Тал се оказа наемен войник от Кралството, казваше се Бартлет, от Ястребово гнездо. Поразпита Тал за връзките му с по-известните от фамилията Хокинс и младежът му разказа версията си. Барлет подхвърли, че изобщо не бил чувал за именията на скуайъра, макар да бил родом от този район.

Тал небрежно изтъкна, че баща му имал земи доста далече от по-известния клон на фамилията, и отбягна по-нататъшния разговор, като заяви, че трябва да се подготви за двубоя.

Успя да отстрани наемника за рекордно време, секунди след началото на двубоя, дадено от съдиите. Направи две стъпки напред и вместо да предприеме подвеждаща атака със съчетание от удари, се хвърли рязко напред и го порази в горната част на лявата ръка, като му пусна кръв.

Галерията избухна в овации, а наемникът остана да стои слисан от изумление, както заради скоростта на атаката, така и заради липсата на каквито и да било хитрости: тъкмо това го бе изненадало. Изглеждаше ядосан по-скоро на себе си, че са го направили на глупак, отколкото на Тал, но отдаде чест и щом напуснаха арената, каза:

— Гледайте да спечелите, скуайър. По-малко ще изглеждам тъпак в очите на хората, ако съм отстранен от шампион.

— Ще се постарая — отвърна му Тал с усмивка.

След като приключиха и другите три двубоя, Тал разбра, че съперникът му ще е изненадващо талантливият кешийски младеж, Какама. Лейтенант Кемпънийл пък щеше да се изправи срещу граф Янго Ваардак, мъжа, завършил втори предната година срещу оттеглилия се шампион.

Тал изкара една неспокойна нощ, притеснен повече от това, че Ваардак може да победи Кемпънийл, отколкото за своя двубой. Беше наблюдавал младия кешиец и знаеше, че победите му се дължат на бързина — може би по-добра и от неговата, — на дързост и на готовност да се открива, като залага на туше.

Събуди се рано и бързо се облече, после вдигна Паско и останалите. В Двора на майсторите се залови енергично със съчетание от гимнастически упражнения. След като приключи, хапна плодове, пийна сок и взе една карета до баните.

Двете срещи, които щяха да определят финалистите, бяха насрочени по обед. Финалистите щяха да се бият пред краля и придворните в двореца след свечеряване. Тал се стараеше да се съсредоточи колкото може единствено върху предстоящия двубой, но единственото, за което можеше да мисли, бе как ще се изправи срещу Кемпънийл.

Два часа преди обед се върна в Двора на майсторите и се оттегли в стаята, заделена за състезателите. Оказа се, че не е единственият — младият сабльор от Кеш вече седеше в единия ъгъл. В края на първия ден от състезанието в стаята беше претъпкано и шумно от оживеното бърборене на участниците и техните слуги. Днес беше тихо като в гробница. Нокът се оттегли в другия ъгъл, кимна учтиво на Какама. Паско се наведе над него и пошушна:

— Мисля, че е от Исалан, като Накор.

— Какво от това?

— Просто, че ако е като Накор, не сте видели и половината от това, с което разполага. Просто го запомнете.

— Смяташ, че е мислил толкова напред?

— Улових го как ви наблюдава, докато вие го наблюдавахте на третия му двубой. Смятам, че ако сте забелязали откриване, то е защото е искал да го видите.

— Защо?

— Защото вие бяхте фаворитът.

— Един от фаворитите.

— Не и за този, който разбира какво става. — Паско мина на „ти“. — Ти си суетен, Тал, и показваш всичко, което имаш, когато печелиш. Не си оставяш скрити ходове. Това момче разполага с пълния инвентар на ходовете ти. Представа си нямаш на какво е способен. Внимавай.

Тал се отпусна в стола си и отвърна:

— Благодаря. Може да се окаже, че си ме спасил за пореден път.

— Е, този път може да съм те спасил от неудобство, не от смърт.

— Не мисля.

— Какво?

— Погледни го.

Паско се обърна и изгледа младия кешиец, който седеше кротко и наблюдаваше Тал изпод вежди.

— Наречи го интуиция или моята „бучка тревога“, но освен ако не съм се заблудил ужасно, той възнамерява да ме убие.

 

Полуфиналният тур бе проведен с повече пищност и церемониалност от предишните. Присъстваха много членове на кралската фамилия и повечето от важните знатни особи.

Когато обявиха състезателите за първия двубой, стомахът на Тал се сви. Кемпънийл и Ваардак щяха да се срещнат първи, а Тал и кешиецът след тях. Младежът се сети, че като фаворит Майсторите са запазили неговата среща за накрая. При все това му се искаше да приключи с нея колкото може по-скоро.

Нито той, нито кешиецът наблюдаваха първия сблъсък. И двамата предпочетоха да си останат в противоположните ъгли на стаята. Ваардак и Кемпънийл бяха направили същото — всеки в своя ъгъл със свитата си. Графът бе придружен от поне петима слуги, докато лейтенант Кемпънийл разполагаше с един адютант и един сержант от личната гвардия на Оласко. Тал разполагаше с Паско, а кешиецът седеше сам. Ако се съдеше по далечните провлачени гласове, Майсторът, обявяващ финалните сблъсъци, се бе увлякъл във възможно най-пищното и словоохотливо представяне, а от придружаващите речта му одобрителни възгласи Тал разбираше, че тълпата жадно попива всяка негова дума.

Паско заговори на ухото му:

— Поразпитах тук-там. Този младеж се е появил все едно отникъде, факт. Никой кешиец от тези, с които се срещнах, не е чувал за него. Изглежда странно, че младок с умение като неговото не си е спечелил име в Кеш.

— Да, наистина е странно.

— Не знам дали ще се опита да ви убие, или не, милорд, но у него има нещо доста необичайно. Седи там и не мърда вече от цял час.

— Може да е заспал.

— Значи има железни нерви — каза Паско.

Вик от залата го предупреди, че двубоят е свършил, и той извърна очи към вратата, за да види кой след кого ще влезе и как ще се държат. След минута вратата рязко се отвори и вътре пристъпи граф Ваардак, стиснал се за лявата ръка.

Между пръстите му бликаше кръв. Един от слугите му се опитваше да го утеши:

— … на ръба беше, милорд. Можеше да стане и обратното, сигурен съм. Беше… късмет, нищо повече.

Графът явно не искаше да го утешават и само изръмжа:

— Престани да дрънкаш и я превържи тая проклета драскотина.

След това в стаята влезе лейтенант Кемпънийл, с доволна усмивка. Хвърли поглед първо към Тал, а след това към кешиеца, все едно каза безмълвно: „Довечера ще се видим с някой от вас двамата в двореца“, но си замълча. Удостои ги поред с леко кимване, след което отиде да говори с граф Ваардак.

Малко след това Майсторът на двора влезе и обяви:

— Талвин Хокинс, Какама от Кеш, моля, заповядайте.

Кешиецът носеше сабята си увита в дълга ивица черен плат вместо в ножница. Сега коленичи, разви я и очите на Тал се разшириха, като я видя.

— Това не е дългата сабя, която използваше досега. Какво е това?

Паско изруга тихо.

— Катана. Боравят с нея с една или с двете ръце и е по-остра от бръснач. Рядко може да се види, защото калпавите не могат да удържат срещу броня, а добрите са прекалено скъпи и могат да си ги позволят само най-богатите благородници. Но за рязане на плът са жестоки. Кани се да ви покаже боен стил, с какъвто не сте се срещали досега.

— Казвай, Паско. Какво трябва да правя?

Докато ставаха в отговор на поканата на Майстора, Паско заговори:

— Онова, което си видял от Накор в боя с голи ръце — мисли за него. Лъжлив замах и внезапни удари. Вероятно ще ти влезе веднага. Ако изобщо имаш време да избираш между късмет и майсторство, това е.

Тал вдиша дълбоко и бавно издиша, докато крачеха към вратата, извеждаща към главната зала за двубои.

Посрещнаха ги шумни ръкопляскания и ободрителни възгласи. В ъглите на най-големия правоъгълник бяха поставени знаци и Тал разбра, че поне ще има пространство за действие.

След като шумът утихна, Майсторът заговори:

— Ваши благородия, дами и господа. Това е последният двубой на турнира на Двора на майсторите. Победителят от тази среща ще се бие тази вечер в двореца пред Службата на Златния меч и ще бъде признат за най-великия фехтовач на света. Вляво от мен, представям ви Какама, от село Ли-Пе в империята Велики Кеш.

Овациите бяха оглушителни. Какама дотук бе дълготрайната изненада, след като си бе извоювал пътя от първия кръг, и мнозина, които нямаха друга причина да го приветстват, го направиха дори само заради това.

— Вдясно от мен, представям ви Талвин Хокинс, скуайър на Морган Ривър й Белкасъл, баронет на Силвърлейк от Островното кралство.

Даде знак на двамата да застанат до знаците на пода, показващи стартовите им позиции, и обяви:

— Милорд, майстор Какама, това е дуел до първа кръв. Подчинявайте се на заповедите на майсторите и се пазете да не се нараните сериозно. По моя команда… начало!

Какама направи стъпка назад, вдигнал оръжието в дясната си ръка и с изпъната напред лява, с дланта нагоре. Нова стъпка и изведнъж кешиецът се завъртя на пръсти, лявата му ръка се вдигна към дясната и мечът се завихри в дъга с невероятна скорост, насочен към главата на Тал.

Тал залегна на пода и се претърколи — невиждан досега на турнира ход, но обичаен за кръчмарски свади. Няколко мъже сред публиката задюдюкаха и се разсмяха, но повечето посрещнаха хода му с възбудени възгласи, защото беше ясно, че целта на кешиеца е да му отсече главата.

— Какама! — извика стъписан Майсторът на двора. — Само до първа кръв!

Кешиецът пренебрегна заповедта и с три къси стъпки предприе бърза атака срещу Тал. Вместо да отстъпи, този път Тал сам скочи напред и замахна с цялата бързина, на която бе способен.

Стоманата изкънтя в стомана и тълпата ахна: вече и най-бавно схващащите бяха разбрали, че това не е показен дуел, а че гледат двама мъже, опитващи се да се убият един друг.

— Спри! — последва командата от старшия съдия, но никой от двамата не се вслуша. Какама отново се завъртя и нанесе нисък удар, който щеше да изкорми Тал, ако той се беше спрял да изпълни командата.

— Паско, кортикът! — извика Тал.

Паско измъкна кортика от колана си и щом Какама отново се хвърли напред, а Тал скочи назад, му го метна. Тал го улови с лявата ръка във въздуха и се завъртя настрани, а Какама го нападна отново.

Бойният стил, приложен от кешиеца, беше чужд за Тал, но той се надяваше, че с помощта на кортика за дуелиране в лявата ръка ще успее да блокира оръжието на противника или да го използва в близък бой, ако му влезе в гарда, и да наклони везните в своя полза.

Съдиите вече викаха към галерията за доброволци, които да прекратят двубоя, защото бе ясно, че е излязъл извън всякакви правила. Никой не се отзова. Идеята да се опитат да разделят двама от най-опасните дуелисти на острова явно не допадаше на никого.

На Тал му се стори, че чува някой да вика за стрелци с арбалети, но нямаше време да се обърне, за да се увери. Какама отново връхлиташе здраво и този път Тал нямаше пространство, където да залегне, и да се превърти.

Едва успя да спаси живота си с кортика, когато ударът на Какама отгоре изведнъж премина в страничен замах към врата му, с извъртане на китките. Ръката на Тал се вдигна по рефлекс и задържа оръжието, колкото да парира удара. Това му отвори възможност и той замахна и удари кешиеца в рамото.

— Първа кръв! — извика главният съдия, но Какама пренебрегна заповедта на Майстора и скочи напред, за да нанесе смъртоносния си удар.

Тал отстъпи, все едно се опитва да задържи дистанцията помежду им. След това изведнъж се закова на място и със замах отдолу метна кортика с цялата си сила към корема на противника си.

Кешиецът извъртя сабята си с две ръце и отби късото оръжие, но междувременно Тал налетя бързо и високо и докато Какама се опитваше да вдигне сабята си и да блокира, вече бе влязъл в гарда му и сабята му се вряза дълбоко отстрани във врата на Какама.

И вместо да се отдръпне и да рискува последен ответен удар от издъхващия, го блъсна с всичка сила. Кешиецът отхвърча назад, катаната излетя от вече отпускащите се пръсти и издрънча на пода. Кръвта швирна на фонтан от врата му.

Тал коленичи до издъхващия и го погледна в очите.

— Кой те изпрати? — изръмжа му, но кешиецът не отвърна нищо.

Паско притича и застана до него. В залата се бе възцарила мъртва тишина. Явно никой не бе готов да аплодира победата — беше ясно, че случилото се няма нищо общо със спорта.

Главният съдия пристъпи по дървения под, застана в центъра и заяви:

— Тъй като вие явно се защитавахте, скуайър Талвин, няма да бъдете дисквалифициран за това, че не спряхте, когато ви бе заповядано.

Както бе коленичил, Тал вдигна очи към него, после се изправи и отвърна с горчив смях:

— Не можем да провалим дворцовото забавление тази вечер.

Съдията го изгледа, но не отвърна нищо. Накрая заяви:

— Явете се по залез-слънце в двореца, скуайър Талвин.

Хората не излизаха от галерията, стояха като заковани на местата си, сякаш очакваха някой да им обясни какво точно е станало. Най-сетне се появиха слуги и изнесоха тялото на убития, други започнаха да чистят кръвта от пода.

Тал се обърна към Паско.

— Този път наистина ми трябва баня.

— И ще трябва да потърсим отговори на някои въпроси — каза Паско.

Тал кимна. Паско го заметна с наметалото му и взе сабята от ръката му.

— Знам кого искам да убия, но вече трябва да се тревожа кой иска да убият мен.

— И защо — мрачно добави Паско.