Реймънд Фийст
Нокът на сребърния ястреб (22)

Глава 19
Отбрана

Тал чакаше.

Джаскенел стоеше до него на върха на укреплението, загледан напред за първите знаци за приближаващите се нашественици. За хиляден път Тал прехвърляше в ума си всичко, което бяха направили през последните десет дни. Разпратили бяха бегачи до всички близки села, а те на свой ред бяха пратили други до селата още по на север. Ако Гарвана и отрядът му успееха да си пробият с бой път покрай това село — Квеала, — щяха да се натъкнат на съпротива при всяко друго, докато не бъдат принудени да се върнат на юг.

През десетте дни, откакто бе дошъл тук с отряда си, Тал изпитваше внезапни изблици на тъга и копнеж: Квеала му напомняше за родния му дом. Ородоните, разбира се, не бяха оросини, но ясно личеше, че някога са били близки родственици, тъй като много от обичаите им не се отличаваха от тези на оросините. И при тях я имаше познатата дълга къща, където мъжете се събираха на съвет, и кръглата къща, където се трудеха жените. Облеклото и обичаите им бяха досущ като на неговия народ. Но имаше и разлики и тъкмо разликите не по-малко от приликите му напомняха колко много е изгубил.

Квеала беше по-голямо от родното му село: зад стените на укреплението живееха тридесетина семейства, а не десетина като в Кулаам. Имаше четири общи сгради: дългата къща на мъжете, женската кръгла къща, общинска кухня и баня. По-малки къщи за отделните семейства изпълваха ограденото пространство около площада в центъра.

Той погледна отново към голото пространство около укреплението. Инженерите бяха изкопали ровове и ги бяха покрили с платнища; след това за маскировка ги бяха посипали с пръст, а вятърът и лекият навей сняг от последните две нощи ги бяха скрили напълно. Имаше един едва забележим клон, забит в земята на стотина разтега вдясно и на петдесет разтега от стената, и голям камък в края на сечището. От камъка до клона, а после от клона до портата беше безопасният подстъп до портата: иначе човек рискуваше да се наниже върху острите колове в рововете.

Тал за пореден път прецени отбраната и реши, че е добра. Имаше само две стени, от които можеше да се щурмува селото — южната и западната, където беше и главната порта. Северната стена минаваше по ръба на много стръмен склон и дори само двама стрелци можеха спокойно да я бранят — да поразяват всеки нападател, оказал се толкова глупав, че да се опита да стигне до селото оттам. Източната стена беше над клисура, пропадаща стръмно на цели шестдесет стъпки.

Инженерите бяха сглобили и два катапулта. Тези мъже бяха възхитили Тал с умението си да навлязат в гората с най-прости сечива, няколко въжета, шепа пирони и клинове и след три дни да се върнат с двете тежки машини. Водачът им, казваше се Гаскъл, заяви, че ако разполагали с ковачница, малко желязна руда и пещ, можели за една седмица да му направят истинска каменохвъргачка, но Тал отвърна, че според него катапултите ще са достатъчни и че сигурно ще имат само една възможност да изстрелят смъртоносния си каменен дъжд върху нападателите, преди Гарвана и хората му да се оттеглят.

Щурмуващите едва ли щяха да използват тежък, покрит с кожен навес „овен“, но можеха да опитат с някой голям дънер, качен на колелета, който да засилят към портата. Той обаче най-вероятно щеше да отскочи безвредно назад, ако преди това не спреше в изкопаните трапове. Бе направено всичко, което можеше да се направи.

И тъй, оставаше им само да чакат. Преди два дни предните постове ги бяха известили за банди въоръжени мъже, преминали през южните проходи и спрели на лагер на една ливада на половин ден езда на юг. Тал погледна към небето. Вече беше късен предобед, тъй че нападателите можеха да се появят във всеки момент. Погледна към южната стена. Джон Крийд срещна погледа му и кимна. В леса все още не се виждаше нищо.

Тал се замисли. Не беше експерт в тактиката и стратегията, беше прочел само няколко книги по темата, докато се учеше в Саладор, и нямаше никакъв практически опит във военното дело. Уменията му бяха като дуелист, със сабята, и не знаеше колко ще му послужи това на бойното поле. Тъкмо заради това му се налагаше да разчита на Джон Крийд и неговия опит. В отряда нямаше военни звания, но за всички останали беше ясно, че Крийд е неофициалният помощник-командир.

В момента тридесет мъже от отряда отмаряха при входовете на къщите или под навеса до стената — пестяха силите си за предстоящата битка. Тал беше изпратил по десет мъже в двете съседни села с инженерите, за да подсилят и тяхната отбрана.

Според всички слухове на север се придвижваха два, може би три отряда. От време на време Тал го обземаше страх, че Гарвана и бандата му може да нападнат друго село, да оставят Квеала за друг отряд и така да го лишат от възможността за отмъщение. Мъчеше се да изтласка това опасение от ума си и да остави на съдбата да му донесе каквото ще му донесе. Така или иначе, щеше да спаси ородоните от участта на оросините. Рано или късно щеше да намери Гарвана и всички, извършили престъплението срещу неговия народ — ако не в тази предстояща битка, то в следващата или последващата.

— Сигналът! — каза внезапно Джаскенел.

Тал извърна очи натам, накъдето сочеше старецът, и видя слънчевия лъч, блеснал от огледалото. Изчака и започна да брои, а когато сигналът започна да се повтаря, каза:

— Двеста конници, идват през южния проход. — Пресметна бързо. — По-малко от час. Крийд?

— Да, капитане?

— Двеста конници идват от юг!

Крийд кимна. Всеки мъж в селото го беше чул.

— Готови сме.

Тал кимна. Готови бяха. Воините на ородоните вече се подреждаха по палисадата със своите оръжия и с новите мечове и лъкове, които Тал бе докарал с един от двата фургона. Както беше предположил, също като неговото племе, ородоните разполагаха със събрано оттук-оттам въоръжение, от що-годе използваемо до напълно негодно. Много мечове бяха семейни ценности, предавани от баща на син с придружаващата ги история как са се сдобили с тази или онази щръбка или пукнатина. Въпреки че бяха натежали от чест, щяха да се строшат още при първия сблъсък.

И макар ловните лъкове на ородоните да бяха добри, военните все пак бяха по-добри. Мъжете на Квеала съвсем не бяха глупави: веднага зарязаха лъковете си и ги смениха с двойно извитите, които Тал бе закупил от един търговец от Кеш. За първи път Тал беше видял такъв лък, когато се запозна с Рондар — това беше любимото оръжие на конния народ ашунта. Изработен бе от обшита с кожа кост и дърво, двойно извит, къс, но с изумителна сила. В ръцете на силен стрелец можеше да забие стрела през лека броня като арбалет. А Тал беше докарал и арбалети. Десетина ородонски жени бяха въоръжени с тях. Ако портата поддадеше и конниците нахлуеха в укреплението, щяха да ги обстрелват от всяка постройка, покрай която минеха.

По-големите деца също бяха въоръжени. Всяко дете над десет години носеше къс меч, а на по-големите момичета и момчета бе показано как да натягат, зареждат и стрелят с арбалетите. Тал бе обяснил само веднъж, край първия огън първата нощ, какво бе сполетяло жените и децата в селото му, за да убеди мъжете да се откажат от традицията си да крият семействата си в кръглата къща. Мъжете ородони бяха обичливи съпрузи и бащи и бързо помогнаха на жените и децата си да се подготвят за битката.

Крийд слезе от южната стена, пресече площада, качи се по стълбата и застана до Тал.

— Жалко, че не ми позволи да отведа пет-шест момчета в гората, капитане.

— Знам. Ако не бях изпратил двайсет души в другите села, щях да го направя с радост.

— Щеше да е добре да ги ударим в задника, докато ги отблъскваме тук. Познавам добре наемниците. Гарвана е опасен безумец, но някои от момчетата му ще го оставят веднага щом видят, че може да ги избият. Не всички от тях си въобразяват, че са непобедими, нали разбираш.

— Можем да ги подгоним оттук.

— Добре, ще го кажа още веднъж — въздъхна Крийд. — Ямите, които трябва да ги задържат, ще задържат и нас. — Посочи забития клон, бележещ безопасния подстъп. — Трябва да минем оттам и след това към големия камък, за да излезем, а щом няколко техни момчета изпопадат в ямите, те ще го разберат. Гарвана може да постави трима стрелци ето там… — Посочи едно място, сравнително безопасно, в края на дърветата. За да ни задържат, докато се прегрупират. Ако не избием поне половината от хората му, ще почне обсада. — Изведнъж замълча и подуши въздуха. — Пушек!

— Да! — намеси се и Джаскенел. — Пушек от катран.

— Искат да ни запалят — каза навъсено Тал. — Моето село го подпалиха, когато налетяха. — Обърна се и извика на ородонската реч: — Стрелци! Целете се най-напред в конниците с факли! — След това повтори заповедта на Общата реч и отново се обърна към Джон Крийд. — Ти по-добре се върни на южната стена. Ще ударят и тук, и там, сигурен съм.

Крийд кимна и се върна на позицията си. След малко един от наблюдателите в югозападния ъгъл на укреплението извика:

— Ездачи сред дърветата!

Изведнъж от леса изригнаха конници и препуснаха през сечището.

— Целете се добре и не хабете стрели! — извика Крийд.

Тал гледаше като омагьосан как първите ездачи препускат в галоп към първата редица ями. Затърси познати лица с надеждата да види Гарвана или някой друг, който да прилича на убийците на семейството му. Но бяха все непознати и гърдите му се стегнаха при мисълта, че някой от виновниците за гибелта на близките му може да се измъкне ненаказан. После първият конник стигна до ямите. За един много кратък миг Тал се зачуди дали платнището няма да се окаже прекалено здраво, понеже конят сякаш летеше по него, но платното и рамката от клони рухнаха. Крясъкът на ездача се сля с цвиленето на коня, щом кон и ездач се нанизаха на подострените колове. Конниците препускаха твърде бързо, така че следващите не успяха да дръпнат юздите навреме и също пропаднаха в изкопите. Малцината извадили късмет успяха да ги прескочат и да препуснат по здравия терен зад тях, но само на две крачки по-напред ги очакваше нова линия ровове.

Четвъртият ред конници спря рязко и Тал извика:

— Катапулти!

Двете момчета, на които бе поверена отговорността да стрелят с катапултите, дръпнаха въжетата, освобождаващи големите дървени лостове, и кошовете изхвърлиха във въздуха десетки големи колкото юмрук камъни. Каменният залп се изсипа върху ездачите и свали поне половината от конете. Тал пресметна набързо: над тридесет ездачи вече бяха на земята, тежко ранени или мъртви. Сред неговите хора още нямаше нито един пострадал. Той обаче знаеше, че това скоро ще се промени.

И в този момент зърна Гарвана. Водачът на мародерите се появи от края на леса и извика на хората си да се изтеглят. Озовалите се най-близо до стената падаха от залповете стрели. Всеки с факла в ръка бе поразен от по няколко.

Дори с изключително острото си зрение Тал не успя да различи чертите на Гарвана, но можеше да си го представи как беснее, докато реве заповедите си на обзетите от паника наемници. Онова, което бяха очаквали, че ще се окаже лек набег — опожаряване и опустошение на едно задрямало село — се бе превърнало в погром още в първите минути: близо една четвърт от хората на Гарвана бяха мъртви или ранени.

Изведнъж Тал осъзна, че е проявил прекалена предпазливост. Ако бе позволил на Крийд да отведе неколцина стрелци сред дърветата зад позицията на Гарвана, полетът на стрелите точно в този момент щеше да ги прекърши съвсем. Щяха вече да са побягнали, вместо да се прегрупират за ново нападение. Сега обаче Гарвана нямаше да остави селото на спокойствие и вече кроеше друг план. Няколко от хората му слязоха от конете и навлязоха в гората. След няколко минути се чу кънтенето на брадви и западаха дървета.

— Сега какво? — подвикна Тал към Крийд.

— Според мен е решил да се оправи с ямите — отвърна Крийд и посочи разровеното сечище и оголените изкопи.

Тал се огледа и се увери, че всички са на позициите си. Слезе бързо по стълбата, мина през двора и се качи при Крийд.

— Беше прав за стрелците в гората. Обещавам да се вслушам във всичко, което предложиш.

— Все още мога да прехвърля няколко души през северната стена — отвърна Крийд. — Но изненадата вече е невъзможна. Мисля, че трябва просто да си седим на задниците и да видим какво ще направят.

— Ти какво щеше да направиш, ако беше на мястото на Гарвана?

— Щях да си подвия опашката и да се разкарам през планините на юг, но пък аз не съм побъркан от злоба кучи син, който не иска да признае, че са го отблъснали. Ако бях обаче, щях да строя „костенурки“, за да могат с тях хората ми да се доближат до стените, и щях да построя рампи над рововете, и след това да доведа хората си достатъчно близо, за да подпалят палисадата. Или портите изгарят и нахлувам, или изчаквам, докато защитниците не започнат да излизат сами, и ги избивам.

— Как ще се оправим с тези костенурки?

— При нормална обсада костенурките се правят от майстори. Големи, на колела, с таран, скрит под покрива, и с място за войници вътре, за да са прикрити от стрелите. След това се доближават до портата или долу при стената, за да могат да започнат да я подкопават и да я съборят. Така че изливаме врящо масло или пускаме куки на въжета, вдигаме костенурката с макара и я обръщаме…

— Но това не е замък и те няма да строят нещо толкова сложно. Какво ще направят според теб?

— Ще сглобят някакъв щит, та пет-шест души да могат да се доближат на бегом до стената достатъчно, за да хвърлят факли и да я подпалят. След това ще опитат щурм.

Тал погледна към момчетата до катапултите и извика:

— Можете ли да ги пренавиете?

Едно от по-големите момчета закима енергично и подвикна:

— Видях как се зареждат! — Грабна един дълъг кол, нагласи го в жлеба и изрева на другите момчета: — Давайте заедно, всички!

Момчетата започнаха да натягат въжетата. Няколко жени им се притекоха на помощ.

— Сложете в кошовете всичко, което може да нарани! — извика им Тал. Обърна се към Крийд. — Съжалявам, че не съобразих, че може да се наложи втори залп. Щях да наредя да съберат повече камъни.

— Няма смисъл да се ядосваме за минали неща — отвърна Крийд. — По-добре да помислим за следващия ход на Гарвана.

— Кога смяташ, че ще е той?

— Мисля, че ще изчака да падне нощта. Ако ни удари по тъмно, губим някои от предимствата, които имаме сега. Ако почне да поставя рампите през нощта, нашите стрелци едва ли ще са толкова точни. Може би ще пусне малък отряд да се промъкне до източната стена и няколко души да я прехвърлят, докато повечето му момчета блъскат по западната порта.

Предвиждането на Крийд се оказва точно: през целия следобед защитниците чуваха ека на брадви и чукове из горите, но щурм не последва. След това, по залез-слънце, докато последните лъчи светлина се отразяваха от облаците високо на запад, ударите на брадвите спряха. Няколко дълги, мъчителни минути селяните сякаш бяха затаили дъх. Лекият ветрец шумолеше в клоните, чуруликаха птици, увлечени във вечерната си песен, но иначе всичко се беше смълчало. А след това се чу глух тътен, пращене на ботуши по сухи нападали клони и конско цвилене. След миг от гората се появи дълъг дървен мост, а след него излезе и „костенурка“. Приличаше на плоскодънна лодка с ръбести страни, дълга поне двадесет стъпки. Мъжете, които я носеха, крачеха в колона, вдигнали ръце, за да я държат над главите си. Тал грабна лъка си, макар да прецени, че разстоянието е твърде голямо за приличен изстрел в гаснещата дневна светлина. Мъжете с костенурката продължиха към стената, а тези с дървения мост изостанаха.

— Ще има ли някаква полза от стрелите? — попита Тал.

— Това е прясно отсечено дърво, съвсем сурово — отвърна Крийд. — Ако имахме нафта или масло, което да се лепне и да пламне, може би, но… — Сви рамене. — Можем да я поопърлим, но няма да се подпали.

От стената изсвистя стрела и се заби в земята на няколко разтега от настъпващата костенурка. Тал извика:

— Пестете стрелите! — След това отново се обърна към Крийд. — Имам план.

— Много обичам, когато капитанът има план: така шансът да те убият става по-малко произволен.

— Вземи няколко души и свалете лостовете на портата.

Крийд се намръщи.

— Искаш портата да поддаде?

— В подходящия момент.

Крийд кимна, обърна се и изрева на група мъже наблизо:

— След мен!

Заловиха се бързо с ключалките и подсилващите греди, наместени в големите железни скоби. Нокът извърна поглед от мъжете, които дърпаха припряно гредите, и погледна настъпващата към палисадата костенурка. Тя стигна до първата линия ровове и спря, мъжете под нея зачакаха отряда след тях да донесе моста.

— Огън! — извика Тал.

Мъжете по бойниците стреляха във високи дъги под смрачаващото се небе. Повечето стрели падаха безвредно на земята, но два-три крясъка показаха, че има нанесени щети. Тал не се залъгваше, че стрелбата ще има някакъв успех, но знаеше, че Гарвана ще стане подозрителен, ако защитниците оставят щурмуващите на мира, докато те прехвърлят първия ров.

Запъхтени от усилието, мъжете на Гарвана прехвърлиха моста над първата линия. Тези под костенурката отстъпиха назад, след това тръгнаха в строй, бързо минаха по моста и се прехвърлиха от другата страна. Щом стигнаха до втория ров, отново обърнаха костенурката към палисадата така, че да осигурят колкото може прикритие, а от гората се появи втори подвижен мост.

Тал виждаше как Гарвана подканя хората си във вечерния сумрак, макар да не можеше да чуе какво точно им казва. В укреплението запалиха факли и това му подсказа нова идея. Той се обърна и извика на сина на Джаскенел, младия Танса:

— Струпайте колкото можете запалителен материал около катапултите и бъдете готови да го запалите, когато ви подам сигнал.

Младежът не се поколеба, а затича да предаде заповедта. След няколко мига жени, деца и няколко старци вече носеха най-различни неща от постройките и ги трупаха при катапултите.

Крийд извика отдолу:

— Готови сме! — Стойте там — отвърна Тал и заслиза бързо по стълбата. — Ето какво искам от теб. Вземи десетина мъже и коне и ги задръж при източната стена. Бъдете готови за езда. Другите ти хора ги искам зад онази сграда там… — посочи първата постройка вдясно, при влизане през портата, — да са скрити, когато портата падне. Искам Гарвана да си помисли, че е пробил, и се моля да нахълта в бясна езда и да не разбере, че не го чака просто жалка сбирщина ородонски планинци.

— Ти какво ще правиш?

— Ще съм на стената с толкова ородони, колкото останат горе с мен.

— Ще изгориш, човече.

— Не и ако сляза навреме.

Крийд сви рамене.

— Добре, какъв е сигналът?

— Няма как да подам сигнал. Много шумно ще бъде. Казваш на тези, които според теб са най-годни да водят, просто да започнат да стрелят откъм южната стена, когато повечето от бандата на Гарвана нахлуят вътре, след това ревеш на скритите зад сградата да ги ударят в тил. Когато решиш, че е моментът, препускаш насам и ги обкръжаваме.

— Капитане, това е лудост. Имаме само десетина бойци, а Гарвана е с над сто и двайсет.

— Разликата ще намалее, като ги ударите. А и той няма да знае колко конници имаш. Постарай се да вдигнеш колкото може повече шум: при целия пушек той няма да може да вижда много.

— Пушек ли?

Тал посочи селяните, които трупаха припряно около катапултите всичко, което можеше да гори. Крийд поклати глава.

— Онзи идва да изгори това село до основи, а ти се каниш да го направиш вместо него?

Тал се засмя.

— Тези хора винаги могат да го възстановят, но за тази цел трябва да са живи. — Помисли за миг. Разполагаше с тридесетима наемни бойци и още двадесет и пет възрастни воини ородони, както и с няколко момчета, които можеха да влязат в боя, и още около тридесет здрави жени, които можеха също да се бият, ако се стигнеше до това. — Ако успея да сведа силата на Гарвана под седемдесет души, когато ти препуснеш от укритието, можем да хвърлим същия брой срещу тях.

— Ще е касапница.

— Тези хора се бият за живота си, Джон. За какво се бият мъжете на Гарвана?

— За пари, но са корави, опитни мъже и… — Крийд поклати примирено глава. — Ти си капитанът и проклет да съм, ако имам по-добър план, тъй че ще караме по твоя.

Вик от стената подсказа на Тал, че вторият мост е прехвърлен над втория изкоп.

— Взимай най-добрите си десетима конници, Джон, и боговете дано да са с нас.

После се обърна, изтича до стълбата, бързо се качи на стената и предаде на хората горе какво иска от тях.

Всички наемници напуснаха бойниците, едни на южната стена, други долу зад сградата, според заповедта. Тал се обърна към Джаскенел:

— Трябват ми смели мъже, които ще останат тук с мен и ще стрелят по хората на Гарвана, щом влязат в укреплението.

— Всичките ми хора ще останат, ако пожелаеш.

— Трябват ми само десет — отвърна Тал. — Пет от тази страна на портата с мен и още пет от другата страна. Избери Най-добрите си ловци. Но трябва да накарат нашествениците да помислят, че сме много повече на стените, тъй че им кажи да викат и да се движат напред-назад.

— Ще стане.

— На другите кажи да отидат при онази сграда долу. — Той посочи сградата срещу онази, зад която Крийд отвеждаше наемниците. — И да чакат зад нея. Щом видите, че моите хора атакуват иззад онази сграда, нападате врага с всички, които могат да се бият. — Замълча за миг. — И кажи на жените да почнат да пищят, все едно гледат как загиват децата им, когато запаля ей там. — Посочи към катапултите. — Да пищят, все едно всичко е загубено, но искам всички да са въоръжени и готови да бранят децата.

— Ще бъдат, Нокът на сребърния ястреб — отвърна Джаскенел и сведе глава. — Каквото и да се случи тази нощ, ородоните ще възпяват името ти, Последни от оросините.

Тал стисна ръката му и каза:

— Дано нашите предци ни гледат отгоре и ни се усмихват тази нощ.

— Дано — отвърна старият вожд и тръгна да предаде заповедите.

Тал погледна надолу и видя, че костенурката вече почти е допълзяла до стената. В дървото се бяха забили стрели като бодли на таралеж, други отскачаха безвредно.

— Пестете стрелите! — извика той.

Костенурката остана под портата близо половин час. Тал се зачуди какво правят, а след това мъжете долу започнаха да се изтеглят. Той надникна надолу и видя нещо струпано до портата, но в тъмното не успя да различи добре какво е. Притича през селцето до Крийд и му описа какво е видял.

— Мехове, пълни с нещо гадно, нещо, което гори — каза Крийд. — Гледайте за стрелците им, ако хвърлят горящи стрели да го запалят.

Тал кимна.

— Благодаря. Късмет.

Изтича обратно и се върна на стената тъкмо когато стрелците, стоящи пред Гарвана и другите двама капитани с него, започнаха да палят стрелите си. Зареди лъка си и се прицели. Ако бяха достатъчно близо, за да поразят портата, значи щяха да са достатъчно близо и за мишени. Веднага щом първата огнена стрела полетя, Тал пусна своята. Един от стрелците долу изкрещя, а Тал вече пак опъваше лъка. Петима от стрелците на Гарвана бяха ранени или мъртви — трудно беше да разбере кое от двете, — преди в меховете с масло в основата на портата да се забият достатъчно стрели, за да ги подпалят.

Както бе предсказал Крийд, беше нещо гадно, масло с ужасна миризма, което гореше с много силна топлина. Разнесе се черен дим и заплаши да задуши Тал и другите на стената, но те останаха по местата си.

Портата горя десетина минути. Тал се беше присвил зад горната част на палисадата. Чуваше пукота на гредите и знаеше, че напречните железни скоби, придържащи трупите, скоро ще се разпаднат и портата ще рухне.

След няколко мига гредите рухнаха и портата зейна отворена. Тал чу как някой от нападателите извика и се разнесе тропот на конски копита. Стотината конници препуснаха в галоп към първия мост.

Тал вдигна лъка си.

— Готови! — извика на хората си и зачака ездачите да се приближат достатъчно.