Ърл Стенли Гарднър
Червенокосата авантюристка (2)

2

Точно в един и тридесет, и пет Мейсън затвори вратата на библиотеката, покани Нийли да седне, изправи се над него и рече:

— Сега вие ще играете ролята на Хари Боулс, а аз вашата. Ще ви разпитвам. Доколкото ви е възможно, ще отговаряте на въпросите ми така, както Боулс отговаряше на вашите.

Нийли кимна. В цялото му поведение се четеше огромно доверие.

— Когато се върнете в съдебната зала — продължи Мейсън, — трябва да помните няколко неща. Едно от тях е, че сте длъжен да задържите интереса на съдебното жури. Няма да го постигнете като се ровите из бележките си. Всеки път, когато след зададения на свидетеля въпрос спрете и започнете да прехвърляте бележките си, създавате впечатление, че не знаете как да продължите и че свидетелят ви е объркал. Трябва да го засипвате с въпроси. Като водопад. Не бива да спирате. Просто трябва да го затрупвате с въпроси. Разбирате ли?

Нийли мрачно кимна.

— Трудно е толкова бързо да се измислят въпроси, поне аз не мога. Свидетелят твърдеше, че я е видял да вади куфара от колата и да взема нещо от него. Трябваше пак да го попитам дали е сигурен в това. Така ние отново и отново повтаряме едно и също и той настройва журито срещу клиентката ми. Но не ми хрумнаха други въпроси, които да му задам. Какво друго остава скрито?

— Ще видим — засмя се Мейсън. — Освен това в никакъв случай не бива да се връщате към неща, за които свидетелят вече е дал показания.

— Какво друго мога да направя? Той даде показания, че я е видял. Идентифицира я и аз трябваше да продължа да го питам.

— Всичко това е точно така — прекъсна го Мейсън, — но не го разпитвайте в същия ред, в който е дал показанията. Атакувайте го от друг ъгъл.

— Страхувам се, че не ви разбирам.

— Ще поясня думите си. И тъй, вие сте Боулс. Ще ми отговаряте така, както той ви отговаряше. Ако не знаете какво да кажете, измислете нещо, което ще бъде най-неблагоприятно за клиентката ви. Ще се справите ли?

— Много лесно. Цялата сутрин съм бил от другата страна. Наистина, бих желал да ви подхвърля няколко отговора.

— Добре, започваме. Готов ли сте?

Нийли кимна.

— И тъй — Мейсън насочи пръст към младия адвокат, — твърдите, че сте видял, как ответницата вади куфар от багажника на колата, оставя го на земята и се навежда да го отвори?

— Да — каза Нийли и добави отмъстително: — Това действително беше ответницата и аз я видях да го прави.

— Когато ви помолих да го демонстрирате, показахте и как го е направила. Наведохте се от кръста надолу, без да свивате колене.

— Точно така. По същия начин се наведе и тя.

— Не сте имал друг повод да я забележите, нали?

— Какво имате предвид?

— Ами, някаква жена просто вади куфар от кола, паркирана срещу мотел. Няма нищо необикновено в това. Случва се всеки Божи ден.

— Да. Предполагам, че е така.

— И тъй не я забелязахте точно тогава, нали?

— Напротив — ухили се Нийли победоносно. — Забравяте, вече казах, че когато се наведе, вниманието ми беше привлечено от краката й.

— Видяхте краката й, така ли?

— Ами, да.

— И те привлякоха вниманието ви?

— И още как!

— Хубави крака?

— Много хубави!

— И ги забелязахте, когато тя се наведе?

— Да. Палтото й се повдигна и аз… ги зърнах…

— Видяхте достатъчно от тях, за да ви направят впечатление?

— Точно до коляното.

— И казахте, че е извадила нещо от куфара?

— Точно така.

— Какво направи с него?

— Сложи го в джоба си.

— В джоба на дрехата под палтото, или в джоба на палтото?

— В джоба на палтото.

— Много добре. И тъй, тя трябва да е била с палтото, когато е пъхнала онова нещо, каквото и да е било то, в джоба му?

— Да. И в двата джоба. Сетне затвори куфара и го остави в багажника.

— Това палто е с доста широки поли. Ще помоля ответницата да излезе напред и да го облече. След това нека се обърне с гръб към съдебното жури и да се наведе така, както свидетелят Боулс описа. Така ще разберем каква част от краката й е могъл да види.

Нийли погледна Мейсън и очите му се разшириха от учудване.

— Боже мой, въобще не помислих за това!

— Също и Боулс. Сега, докато изпълнявате неговата роля, ще ви задам още няколко въпроса. Казахте, че тогава сте видял ответницата за първи път. А кога я видяхте за втори път?

— В полицейския участък в Корона между лицата за разпознаване.

— Не ви питам това — Мейсън размаха укорително пръст в лицето на младия мъж. — Питам ви кога я видяхте за втори път?

— Ами… Сред лицата за разпознаване.

— Сигурен ли сте?

Нийли кимна, но изражението на лицето му говореше за неувереност.

— Не сте много убедителен — засмя се Мейсън.

— В интерес на истината не съм задавал въпросите на Боулс по този начин.

— Защо?

— Мислех, че няма да има никаква полза. Нали разбирате, свидетелят даде показания, че я е забелязал при колата и след това я е разпознал в полицейския участък в Корона.

— Уточни ли, че тогава я е видял за втори път?

— Не — призна Нийли. — Само намекна, но не беше твърде многословен.

— Не изпускайте този факт — посъветва го Мейсън. — Разберете дали след като е отишъл в полицията и е дал описанието й, полицаите не са прибрали момичето. Трябва да установите дали не са му дали възможност да я види предварително, а след като я е идентифицирал, не са я поставили между лицата за разпознаване.

— Но това вече е предрешаване на делото, защото той сигурно пренася впечатлението си тогава, когато я е видял в редицата между лицата за разпознаване.

— Оставете настрана впечатлението му. Досаждайте му. Атакувайте го. Не му давайте възможност да мисли между въпросите. Отговори ли на един, веднага задавайте друг.

— Не мога толкова бързо да измислям въпросите. Над това се мъча още от сутринта. Щом се замисля какво да го питам, и главата ми се изпразва.

— Не го допускайте. Засипвайте го с въпроси. Каквито и да са. Питайте го какво е било времето. Какви са били гумите на автомобила. Дали са били с бели джанти. Питайте го къде точно е била паркирана колата, на колко метра от ъгъла, на колко сантиметра от бордюра. Питайте го какво е правил там, дали е вървял или защо е спрял да върви. Ако е спрял, за да наблюдава момичето, уточнете кога е станало това. Колко време е стоял там. Питайте го защо е бил на това място, колко дълго е останал, къде е отивал, какво го е спряло, кога е тръгнал отново. Просто го засипвайте с въпроси и непрекъснато го следете като ястреб, активизирайте цялата си способност да се концентрирате, помнете всичко, което казва, съпоставяйте отговорите, за да търсите слабото място.

— Боже мой, мистър Мейсън, налага ли се едновременно да мисля за всичко това?

— Ако искате да бъдете добър адвокат по наказателни дела, не само трябва да мислите едновременно за всичко, но сте длъжен и да държите под око съдебното жури. Трябва да знаете какво им е направило впечатление и кое — не. Да долавяте кога започват да се отегчават и тогава да направите нещо ефектно, за да привлечете отново тяхното внимание. Необходимо е през цялото време да мислите за протокола. Да следите за грешки. Да внимавате. Въпросите си трябва да формулирате така, че да изваждат наяве правно допустими доказателствени факти. Начинът ви на изразяване не бива да предизвиква протести от противниковата страна и най-вече такива протести, които съдът може да приеме. Това ще накара журито да мисли, че не знаете какво правите.

— Но, Боже мой, нима успявате да мислите за всичко това едновременно?

— Да — ухили се Мейсън. — То става автоматично. Стоя прав и бълвам непрекъснат поток от въпроси, през цялото време мисля за всичките тези неща, а и за половин дузина други. А сега трябва да се връщам в кантората си. Влизайте и направете на пух и прах този свидетел!

— Мислите ли, че лъже, мистър Мейсън?

— Може и да лъже — сви рамене адвокатът. — А може и да казва истината или онова, което смята за истина. Ще ви съобщя обаче едно сигурно нещо: той не е видял краката на младата дама, когато се е навела, ако е била облечена с това палто. Много е дълго. Накарайте я да го облече и да се наведе — няма да видите краката й.

— Въобще не ми е идвало наум за това, а би трябвало. Ами да, сега след като ме подсетихте, е ясно като бял ден.

Мейсън хвърли поглед на часовника си, протегна ръка и се сбогува с Нийли:

— Влизайте и си свършете работата. И помнете, това е ваше дело. Не разказвайте на никого за малката ни беседа!