Ърл Стенли Гарднър
Червенокосата авантюристка (19)

19

Полицаят кимна на Мейсън:

— Съдията Кипън желае да види вас и мистър Нийли.

Когато двамата се отправиха към вратата, видяха Бъргър и Строн да излизат. Лицето на общинския прокурор беше червено от яд. Той дори не погледна към тях, макар че се разминаха на метър разстояние. Полицаят отвори вратата и Мейсън и Нийли прекрачиха прага на кабинета.

— Седнете! — покани ги съдията. Погледът му, насочен към Мейсън, беше изпитателен И преценяващ.

— Мистър Мейсън, нека сложим картите на масата! Ще бъда откровен и ще призная, че преди да започна това дело, председателят на съда ми обърна внимание, че някои от вашите дела са били доста впечатляващи, изпълнени с драматични събития в съдебната зала и са излизали, ще се изразя консервативно, от нормалния ход на предварителното задаване на въпроси.

Мейсън кимна.

— Постигнахме съгласие, че е желателно на тази практика да се сложи край. Уверих председателя на съда, че внимателно ще пазя правата на обвиняемата, но че ще взема всички мерки, за да не се превърне заседателната зала в театрална сцена.

Мейсън кимна отново.

По устните на съдията заигра бледо подобие на усмивка.

— Само един бегъл поглед върху сензационните заглавия на сутрешните вестници е достатъчен, за да се разбере, че направените разкрития, които изглеждаха така логични, са превърнали процеса в един изпълнен с напрежение спектакъл.

Мейсън не реагира.

— Все още не съм се срещнал с председателя на съда. Без съмнение това ще стане днес. Премисляйки всичко, което се случи, излиза, че съм изпаднал в пълна безизходица и най-вече не намирам никакво обяснение за поведението на свидетелката Айрин Кийт. Известна. Богата. А поведението й е такова, че всичко писано досега бледнее пред онова, което ще се появи в следобедните вестници. Да вземем и Хелън Чейни. Известна актриса. Избяга от съда, за да не даде показания. Мървин Олдридж, богат бизнесмен, е напуснал щата явно по същата причина. Твърде вероятно е да се оженят. А след сватбата, според закона, нито една от страните не може да бъде призована да свидетелства срещу другата без нейно съгласие.

Не се съмнявам, че и Айрин Кийт щеше да напусне щата, ако не беше призована да свидетелства. Действията й явно са направлявани от адвокат, който е отличен специалист!

По отношение на обвиняемата ще бъда безпристрастен. Ако е извършено престъпление, за което говорят фактите, и, ако се докаже, че тя го е извършила, няма да се измъкне. Но ако престъплението е извършено от друг, ще бъде справедливо съдът и обвинението да произнесат оправдателна присъда.

Мейсън кимна в съгласие.

— Бях съвсем откровен с вас! Прокурорът няма никакво понятие какво се крие зад мълчанието на Айрин Кийт. Явно само вие се досещате нещо! Бих желал да го узная! — Съдията направи жест, че е свършил.

— Искам да поясня своята позиция. Законът разглежда като престъпление подвеждането на лице, което е призовано като свидетел с цел да бъде повлияно върху неговите показания. В същото време не съм съгласен, че ролята на адвоката се състои само в задаването на въпроси в съдебната зала. И така, аз получих от Ивлин Бегби пистолет. Не съм подменял пистолетите, но когато разбрах, че друг го е сторил, за да обърка следствието, направих необходимото това да се установи.

— Да не искате да кажете, че сте взел подменения пистолет и сте стрелял в дървената подпора и дъба? — запита мрачно съдията.

— Точно това се опитвам да не ви кажа — отговори усмихнато Мейсън.

— Продължавайте! — засмя се и съдията.

— На десети този месец се е случило нещо, което е дало възможност на Стивън Мерил да получи седем хиляди и петстотин долара. Имам чувството, че си е осигурил и пистолета. Веществено доказателство № 2.

— А веществено доказателство № 1? Как беше включен този пистолет в делото?

— Нали чухте свидетелските показания? — усмихна се Мейсън.

— Не ми помогнахте кой знае колко, мистър Мейсън.

— Ако ми дадете свобода на действие, ще се върна в залата и ще се опитам да разплета това кълбо. Но ако го направя, вероятно председателят на съда ще си помисли, че сте разрешил да се извърши светотатство в съдебната зала.

Съдията замислено потърка брадата си.

— Какво ви кара да мислите, че ще се справите? Обвинението не успя!

— Точно там е въпросът.

— Как смятате да процедирате?

— Ето как! Убиецът на Стивън Мерил трябва да го е познавал добре и щом е бил с него и е знаел за претенциите на Ивлин Бегби и за пистолета. Сигурно е бил човек, на когото Мерил е имал доверие. Той го е убил и е оставил колата на някой черен път. След това е презаредил пистолета и го е подхвърлил в стаята на Ивлин Бегби, така че тя да го открие. После е задигнал калъфката, отишъл е в съседните сгради, които са в строеж, и с бинокъл е проследил откриването на пистолета. Когато тя е тръгнала към мен, а той е бил сигурен, че ще го направи, я е последвал, нахлузил си е калъфката на главата, изплашил я е, и след като я принудил да стреля два пъти напосоки, я е оставил. Знаел е, че ще предупредя полицията. После се е върнал при колата с трупа на Мерил, поставил е калъфката върху главата му и е бутнал колата надолу по склона.

— Чудесна теория, но за жалост не е подплатена с факти.

— Разрешете ми да действам и аз ще се добера до фактите.

Съдията се замисли.

— Ако разкриете какво се е случило, като стриктно се придържате към процедурите на закона, давам съгласието си. Но ако Хамилтън Бъргър има възражения и те са основателни, ще ги подкрепя.

— Благодаря Ви! Мисля, че се разбираме прекрасно! — Мейсън дръпна стола си и се изправи.

— Не съм напълно убеден в това — отвърна кисело съдията. — Поставихте ме в много неизгодна позиция.

— Може да се окаже, че не е толкова неизгодна. Хамилтън Бъргър вече се е накиснал добре и ще се позамисли, преди да предприеме нещо.

Мейсън кимна на Нийли и двамата адвокати напуснаха кабинета, оставяйки съдията объркан, ядосан и разколебан.