Ърл Стенли Гарднър
Червенокосата авантюристка (11)

11

Докато пътуваха към Холивуд, Пери Мейсън беше в изключително добро настроение.

— Къде отиваме, шефе? — запита Дела.

— Мислех да се качим отново на мястото на престъплението. Но преди това ще се обадя на Пол. Искам да му дам колкото се може повече време.

— Ако смяташ да му телефонираш, преди да тръгнем нагоре, тук е последната ти възможност.

— Май си права!

— Мейсън спря колата пред една телефонна кабина.

— Ти ли ще се обадиш, или аз?

— Обади се ти. Разбери какви са новините и кажи на Пол, че ще се свържа с него по-късно.

— Отнасяш се прекалено небрежно към случая — изгледа го проницателно тя.

— Но какво искаш? Нашата клиентка е стреляла срещу човек, който се е опитал да я нападне. Може вече да са установили, че той е престъпник с дебело полицейско досие.

Дела ядосано грабна монетата от ръката му и се втурна навън. Мейсън се настани удобно на седалката и дори не обърна внимание на изражението на лицето й. Избра цигара от табакерата, почука я в нокътя на палеца си, постави я между устните си, сетне я запали, издуха облаче дим и затвори очи.

В телефонната кабина Дела разшири очи от напрежение. Тя извади бележника си, записа нещо и като остави слушалката да виси, се завтече към колата.

— Шефе! — Гласът й беше изпълнен с ужас.

— Какво се е случило?

— Убитият в колата е Стивън Мерил! Идентифицирали са го и като Стонтън Вестър Гладън, мошеник, търсен за фалшификация и измама. Същият, който задигна малкото наследство на Ивлин Бегби. Тя е направила оплакване срещу него и оттогава има досие в полицията.

— Ами!

— Убийството въобще не е било извършено така както го описа Ивлин Бегби. Било е предумишлено убийство!

— Наистина ли?

— Когато колата е полетяла надолу, фаровете й не са били запалени. А и някои други подробности не съвпадат с версията на Ивлин. По обяд тя се е обадила и е оставила съобщение за Мерил. Полицията го научила от Руби Инуд, жената, с която Бегби е говорила по телефона. Тя живее в същата къща. Мерил намерил някакви пари. Никои не знае откъде. Разполагал със седем хиляди и петстотин долара, които показвал на свои познати. Разправял, че трябва да се откупи от Ивлин Бегби, затова й телефонирал и си определил среща с нея.

— Среща ли?

— Точно така. Тя му казала, че е на работа до три следобед и след това е свободна до осем вечерта. Предложила му да се срещнат в четири и половина някъде по пътя към „Краункрест“. Уточнила и мястото.

— Така, така! Полицията наистина работи много бързо.

— Вече имат и свидетели. Дрейк твърди, че са се хванали здравата за работа.

— Мога да си представя!

— И още нещо. Стив Мерил имал пистолет. Размахвал го наляво и надясно. Бил много горд с него. Явно това е оръжието на престъплението. Един от новите модели „Колт“.

Мейсън изцъка.

— Какво искаш да кажеш, шефе?

— В такъв случай трябва да го е откраднал. Нали чу Мървин Олдридж да твърди…

— Шефе, знаеш, че това е лъжа. Той прикрива Хелън Чейни. Нима ще му позволиш да се измъкне безнаказано?

— Твърде рано е да се каже, но не можеш да обвиниш един уважаван човек като Мървин Олдридж, че прикрива нещо… Какво друго ти съобщи Дрейк?

— Полицаите са побеснели. Търсят те. В акцията се е включила и градската полиция. Сержант Холкъм от отдел „Убийства“ е в „Краункрест“ и се мъчи да открие Ивлин. Джо Падена им съобщил, че когато ти си й казал, че е застреляла мъжа, тя изпаднала в истерия и според него отишла на лекар.

Сержант Холкъм е откачил. Поставил е постове пред входа на сградата и пред кантората ти и се опитва да изцеди Пол. Дрейк е разтревожен.

— Така, така!

— Пол смята, че полицията има очевидни доказателства срещу Ивлин — тя е притиснала Мерил на онзи път, застреляла го е, сложила е калъфката на главата му, взела е парите и е бутнала колата в пропастта. После се качила на своята и най-хладнокръвно си заминала. По-късно, в подходящ момент, ти е телефонирала за пистолета, накарала те е да предложиш тя да го донесе и след това е разиграла сценката с нападението и всичко останало.

— За нещо подобно говорят и доказателствата.

— Дрейк чака на телефона. Много е нервен.

— Прекрасно. Предай му, че му благодарим за всичко, което направи за нас. Да върви да спи!

Дела Стрийт го погледна гневно, сетне изведнъж прихна да се смее.

— Какво има? — попита Мейсън.

— Притежаваш дарбата да изкарваш човека от кожата, когато пожелаеш, но тази вечер постигна върха!

След тези думи тя повторно изтича до телефонната кабина, предаде на Дрейк съобщението и се върна.

— Не трябваше да го правиш!

— За какво говориш?

— Да се държиш така с Пол. Той беше повярвал, че искаш да изпревариш полицията в събирането на доказателства. Обадил се е на много от неговите детективи да се явят в кантората, за да са ти под ръка. Запасил се е с огромно количество кафе, защото мислел, че ще бодърства цяла нощ. Беше готов да действа, а ти го пращаш вкъщи да спи. Това почти го сащиса. Още един такъв шок и ще напусне завинаги играта.

— Добре де! И Пол трябва да спи. В края на краищата той работи много, а постоянното напрежение е вредно.

— Продължавай! Бъди все така гаден и потаен! Не ми се доверявай!

— На няколко преки оттук има таксита. Ще те закарам дотам. Ще вземеш такси до вас… Гледай да се наспиш добре!

— А ти къде отиваш?

— В „Краункрест тевърн“, естествено! Да помогна на сержант Холкъм. Щом полицията ме търси, държа да съм на разположение!