Ърл Стенли Гарднър
Червенокосата авантюристка (17)

17

Изминаха цели двадесет минути, преди съдията Кипън да се върне в съдебната зала и да обяви:

— Господа, мистър Редфийлд ми телефонира, че тръгва насам и ще бъде тук след не повече от пет минути. Поради това, че наближава часът за следобедна почивка, предлагам съдът да бъде свикан, за да изслуша мистър Редфийлд.

Експертът по балистика, развълнуван и смутен, забърза напред и зае свидетелското място, без да може да размени и дума нито с Бъргър, нито с общинския прокурор.

— Доста се притесних — пое си дъх той. — Бих…

— Разбирам ви — прекъсна го съдията. — А сега ни кажете, мистър Редфийлд, успяхте ли да завършите необходимите тестове?

— Не, ваша милост.

— Разбрах, че казахте… — намръщи се съдията.

— Завърших предварителните тестове, ваша милост.

— Добре, добре! Какво показаха те?

Мейсън се облегна назад във въртящия се стол с ръце, преплетени зад тила, очите му бяха вперени по-скоро в тавана, отколкото в свидетеля. Ъгълчетата около устните му бяха повдигнати в усмивка.

— Установих, че куршуми № 1 и № 4 са изстреляни от един и същи пистолет, но това не е оръжието, вписано като веществено доказателство № 1. Куршумите № 2 и № 3 вероятно са изстреляни от пистолета, представен като веществено доказателство № 1, Празните гилзи в барабана на пистолета, приет като веществено доказателство № 1, не са изстреляни от него.

— Какво?! — възкликна Хамилтън Бъргър и скочи. Съдията Кипън примигна няколко пъти, докато схване казаното. Той изгледа онемелия Хамилтьн Бъргър, после усмихващия се и напълно незаинтересован наглед Пери Мейсън и присви устни:

— Да разбирам ли, че вашите разкрития говорят за замяна на гилзи и че тези в пистолета, описан като веществено доказателство № 1, са от куршуми, изстреляни от друго оръжие, които впоследствие са били заменени в барабана на този пистолет?

— Това е единственото възможно обяснение, за което се сещам, ваша милост.

— В такъв случай пистолетът, описан като веществено доказателство № 1, не е оръжието на престъплението.

— Изглежда случаят е точно такъв.

— Пистолетът, от който е изстрелян куршум № 4, открит в мансардата на мисис Юнис, е същото оръжие, от което е изстрелян и фаталният куршум, нали така?

— Да, ваша милост. Но все още не съм извършил всички необходими изследвания, за да бъда абсолютно сигурен. Предварителните резултати определено говорят за това. Мога да заявя, че в момента мой напълно доверен асистент работи по случая, той ще заснеме двата куршума — причинилият смъртта № 1 и № 4. Ще приложи суперекспониране, така че микроскопичните белези да бъдат различавани и на снимката, макар че още при огледа стана ясно, че са изстреляни от едно и също оръжие.

— Явно някой се е опитвал да фалшифицира доказателствата по делото, мистър Мейсън! — намеси се съдията.

— Възможно е, ваша милост.

— Оръжието, описано като веществено доказателство № 1, се намираше у вас, нали?

— Да, ваша милост.

— При тези обстоятелства и тъй като сте заинтересована страна, съдът смята за необходимо да ви задължи да дадете подробен отчет за всяка минута от онзи следобед, когато оръжието е било у вас.

— Ще бъде истинско удоволствие за мен, ваша милост — отвърна приветливо Мейсън. — Разбира се, налага се да призова неколцина свидетели, за да изясним този въпрос. Възнамерявах да повикам някои от тях по делото на обвиняемата, но с оглед на създалото се положение, ще се съобразя с искането на съда и ще ги призова още сега! Нека Хелън Чейни да заеме свидетелското място!

Мървин Олдридж скочи от мястото си.

— Тя няма да направи това!

Ударът на съдийското чукче властно призова към ред.

— Излезте напред, мистър Олдридж! — извика съдията.

Корабостроителят пристъпи напред и втренчи поглед в него.

— Какво казахте? — запита го Кипън.

— Казах, че Хелън Чейни няма да застане на свидетелското място!

— Мистър Олдридж, съдът отбелязва, че мис Чейни е в съдебната зала и нарежда тя да заеме свидетелското място! Освен това той възприема вашата намеса като проява на скандално неуважение към него! Съдът няма да ви глоби за вашето несдържано поведение, тъй като разбира, че делото неколкократно взема неочакван, драматичен и невероятен на пръв поглед обрат и си дава сметка, че сте изнервен! Настоявам, обаче, да се преместите на по-заден стол и да се въздържате от каквито и да било забележки и сигнали към свидетелката или… Мис Чейни! Мис Чейни, не напускайте залата! Мис Чейни, върнете се! Полицай, спрете тази жена!

Полицаят, който седеше до вратата, се втурна в коридора. В съдебната зала настъпи всеобщо объркване, когато и фоторепортерите се юрнаха навън. Съдията се опита да въдвори ред. Част от присъстващите се скупчиха пред вратата, не искаха да пропуснат представлението.

— Ще опразня залата, ако не се въведе ред! — извика съдията Кипън. — Тишина! Всички да седнат на местата си!

— Ваша милост — изправи се Хамилтън Бъргър, — човек трудно би могъл да предвиди такава бъркотия, освен ако не е участвал в процес редом с изявен адвокат! — и той яростно закима по посока на Пери Мейсън. — Бих желал да запитам съда, не може ли да прекъсне заседанието?

— Съдът няма да прекъсне заседанието, ако тази жена не се върне в залата и не се подчини на разпореждането — обяви съдията. — Този съд… — Той млъкна, когато вратата се отвори и полицаят въведе Хелън Чейни.

— Доведете я тук! — нареди му съдията.

Хелън Чейни беше преведена по пътеката между редовете.

— Затворете вратите! — заповяда съдията. — Онези от присъстващите, които се втурнаха навън и прекъснаха съдебната процедура, могат да останат в коридора! Затворете вратите и ги заключете! — После се обърна към Хелън Чейни: — Мис Чейни, съдът постанови да заемете свидетелското място, а вие избягахте!

Тя погледна плахо Мървин Олдридж, после съдията.

— Не ме ли чухте?

Тя срещна погледа му и тихо потвърди.

— Е, това поне е нещо! — промърмори през зъби съдията. — Не се опитахте да излъжете! Защо побягнахте?

— Не искам да свидетелствам!

— Защо?

— Страхувам се. Ненавиждам публичността… Аз…

— Тук не става въпрос за вашите желания — каза съдията. — Сега се намирате под закрилата на съда и той ще следи да не ви задават въпроси, които биха ви поставили в неудобно положение и не са свързани с делото. Заемете свидетелското място, вдигнете дясната си ръка и положете клетва! Искам да отговаряте на въпросите изчерпателно и откровено! Разбрахте ли ме?

— Да, мистър!

— Обръщайте се към мен с „ваша милост“!

— Да, ваша милост.

— Идете там и вдигнете дясната си ръка!

Хелън Чейни изпълни нареждането на съдията, закле се и зае свидетелското място.

— Сега тази свидетелка ще бъде разпитана — обяви съдията. — Призовавам адвокатите на двете страни да не прекъсват съда, освен ако е крайно наложително да възразят на някой от зададените въпроси! Подчертавам, че съдът допуска формални протести и желае да изясни този случай докрай!

— Мис Чейни, вие чухте показанията на мистър Олдридж, нали?

— Да, ваша милост.

— Доколкото разбрах, мистър Олдридж ви е дал пистолет „Колт“, който не се различава от оръжието, отбелязано като веществено доказателство № 1 в това дело. Къде се намира сега този пистолет?

— Аз… аз…

— Къде е? — Гласът на съдията прогърмя в залата.

— Тук, у мен.

— Какво ще рече това?

Тя посочи ръчната си чанта.

— Зареден ли е?

— Да, ваша милост.

— Защо носите зареден пистолет?

— За самозащита.

— Имате ли разрешително за него?

— Аз… Мистър Олдридж ми каза…

— Питам ви, имате ли разрешително за оръжието?

— Не.

Съдията се обърна към полицая.

— Придружете свидетелката. Вземете заредения пистолет от чантата й и извадете патроните. Отбележете фабричния му номер в протокола, за да изключим веднъж завинаги неразбориите с двата пистолета. Маркирайте този пистолет като доказателство №2. Докато правите това, ние ще заведем другия пистолет като веществено доказателство по делото.

— Бих желал съдът да отбележи протеста ми относно приемането на пистолетите като доказателство — обади се Пери Мейсън.

— Съдът отбелязва протеста и го отхвърля. И двата пистолета ще бъдат приети. Те ще бъдат задържани, за да се изключи всякаква възможност за фалшифициране на доказателствения материал.

Съдията изгледа враждебно Мейсън, а той му отвърна с вежлива усмивка. После се обърна към секретаря:

— Какъв е номерът на оръжието, вписано за идентифициране под № 1 и сега се внася като веществено доказателство?

— 17475-ЛВ.

— А номерът на оръжието, вписано като веществено доказателство № 2, което полицаят току-що взе от свидетелката?

— 17474-ЛВ.

— Двата пистолета постъпват като веществени доказателства и остават в съда. Всеки, който посегне на тях без специално разрешение от съда, ще бъде съден за обида на този съд! Няма да позволим повече неразбории с доказателствения материал! Мистър Редфийлд, съдът ви предава тези два пистолета. Утре в десет, когато ще свикам отново съда, искам от вас задълбочен доклад. Предупреждавам ви, че преди да заемете свидетелското място, нямате право да огласявате вашите разкрития пред когото и да било, освен пред вашия асистент. Трябва да предупредите и него. Не желая делото да се решава във вестниците. Осъзнавам, че събитията от днешния следобед са доста драматични и вестниците ще вдигнат около процеса доста шум. Не мога да попреча на това! Не е в моята власт! Но имам твърдото намерение да упражня контрол върху по-нататъшното развитие на делото. Не искам да се свързвате с никого! В това число и с адвоката на обвиняемата и хората около него, а също и с прокурора!

— Но, ваша милост! — запротестира Хамилтън Бъргър. — В края на краищата обвинението е натоварено с този процес и то счита, че мистър Редфийлд, в качеството си на свидетел на обвинението…

— Не ме интересува вашето мнение! Нещата взеха прекалено неприятен обрат. Съдът знае, че за един общински чиновник е прекалено трудно да опази каквато и да било информация от пресата. Съдът не е заинтересован от лабораторията на мистър Редфийлд да изтече информация преди утрешното заседание. Ясно ли е, мистър Редфийлд?

— Разбирам.

— Да смятаме ли, че съдът се оттегля? — обади се Мейсън.

— Точно така.

— В такъв случай преди това искам да задам един-два въпроса на свидетелката.

— Не съм съгласен! И без това се струпаха доста неприятности. Не желая спорът да се задълбочи, преди да сме разбрали точно къде се намираме.

— Тогава ще предложа съдът да попита свидетелката, защо е носила оръжие. Каква опасност я е заплашвала?

— Защо?

— Защото съм убеден, че лицето, от което се е страхувала и чиито заплахи са я принудили да носи пистолет, е Стивън Мерил.

Хамилтън Бъргър скочи от мястото си.

— Ваша милост, сега разбирате за какво намеквах в забележките си! Защитата знае, че това нейно искане ще бъде разтръбено от вестниците. Няма съмнение, че то е абсолютно безпочвено, но ще налее вода в жадната за пикантни подробности воденица на пресата…

— Достатъчно, мистър Бъргър! Адвокатът Мейсън изтъкна пред съда какво очаква да докаже.

— Моите почитания, но мисля, че грешите! Не е ли вярно, че той умишлено се възползва от възможността да направи това напълно абсурдно по своята същност изявление, на което при стеклите се обстоятелства, съдът няма да попречи на свидетелката да го отрече? На свой ред настоявам този въпрос да бъде зададен на свидетелката тук и сега, за да можем поне в момента да ограничим скандалните интерпретации!

— Добре! — В гласа на съдията се долавяше нарастващ гняв. — Съдът не одобрява проточилите се коментари по въпросите на публичността. Той не желае това дело да се решава във вестниците. От друга страна признава, че в тази страна има свобода на печата и че процесът е открит.

Съдията Кипън се завъртя на стола и се обърна към Хелън Чейни:

— Защо носехте пистолет?

— За самоотбрана.

— От кого?

— От всеки, който би ми сторил зло или ме заплашва.

— Преди това носехте ли оръжие?

— Не.

— Защо от двадесетина дни насам започнахте да носите пистолет?

— Защото мистър Олдридж ми го купи.

Съдията почервеня.

— Мис Чейни, избягвате отговора на въпроса! Ако е необходимо, съдът може да ви принуди да отговорите, но бих желал доброволно да прекратите тази игра на криеница. Защо носехте пистолета?

— Защото ме заплашваха.

— Кой?

— Какво значение има това? — отново скочи Хамилтън Бъргър. — Да предположим, че е изцяло извън предмета на делото. Да предположим, че това лице не е свързано с процеса. Не се ли намесваме в личния живот на мис Чейни, като търсим доказателства, нямащи отношение към делото?

— Изпуснахте духа от бутилката — отвърна съдията. — Задавам тези въпроси, защото вие го пожелахте. Протестът се отхвърля! Мис Чейни, отговорете на въпроса!

— Бях заплашена от Стивън Мерил.

В залата настъпи продължителна тишина. Съдията намръщено изучаваше свидетелката, преценявайки вероятността за избухване на скандал.

— Мижете ли да ни обясните как бяхте заплашена?

— Стивън Мерил искаше пари от мен. Отначало исканията му бяха абсурдни. В деня, когато се случи нещастието с него, той ми позвъни рано сутринта. Каза, че е притиснат от обстоятелствата и трябва веднага да му броя парите. Предложи ми да подновим развода, при положение, че му ги дам.

— Това не е заплаха.

— Заплаши ме преди това… Когато за първи път предяви исканията си.

— По-точно?

— Беше прикрита заплаха. Каза, че няма да живея достатъчно дълго, за да се омъжа за Мървин Олдридж, ако не си уредим сметките.

— Всичко това вместо да хвърли светлина върху делото още повече го обърка! По-добре да не бяхме започвали този разпит! Но го направихме по настояване на обвинението!

Хамилтън Бъргър понечи да каже нещо, но навреме спря.

— Бих желал съдът да попита свидетелката каква сума й е поискал Стивън Мерил в деня на своята смърт — намеси се отново Мейсън.

— Защо? — отсече съдията.

— Може да се окаже от важно значение!

— Не мисля така!

— Да предположим, че сумата, която й е поискал, е седем хиляди и петстотин долара.

— Мистър Мейсън, служейки си с намеци, отново ловко вмъквате факти!

— Бих задал лично на свидетелката този въпрос, ако ми позволите да я разпитам. Ако не ми разрешите пряк разпит, имам право да правя предложения на съда!

— Съдът ще зададе още един въпрос и после ще прекъсне заседанието. В момента той няма да приеме повече предложения от страна на защитата! Ще ви задам и този въпрос, мис Чейни: Колко поиска Стивън Мерил?

— Седем хиляди и петстотин долара.

За миг-два в залата настъпи мъртва тишина. После съдията така ожесточено удари с чукчето, че му счупи дръжката.

— Съдът се оттегля до утре сутринта в десет! Полицай, ще ви държа лично отговорен за опазване на веществените доказателства! Ще ги предадете на мистър Редфийлд. От него ще получите разписка и не бива да допускате никой друг до тях! Мистър Редфийлд, ще ви държа отговорен за веществените доказателства, докато са във ваше владение! Закривам заседанието!

Съдията се изправи и гневно закрачи към кабинета си. Полицаят отключи вратата на съдебната зала. Хората, които останаха зад тях и се мъчеха да чуят какво става вътре, бяха пометени, когато вратите се отвориха под напора на зрители и репортери, тичащи към телефоните. Само за няколко секунди всички телефонни кабини на етажа, пък и на двата съседни, бяха окупирани от мъже, които бясно въртяха телефонните шайби и докладваха на дежурните редактори.

Нийли загрижено погледна Мейсън.

— Нийли, надявам се, че няма да ви въвлека в някое обвинение за неуважение към съда още при първото ни съвместно дело.

— По дяволите! Съдията Кипън е бесен. Кой ли ще опере пешкира?

— Наистина!

— Мистър Мейсън, ще бъде ли много дръзко от моя страна, ако ви помоля за нещо?

— За какво по-точно?

— Дайте ми честната си дума, че нямате нищо общо с куршумите, намерени на местопрестъплението!

— Кои куршуми?

— Ами всички, но по-специално № 2 и № 3.

— Не мога да направя това, Нийли!

— Защо?

— Досетете се!

— Боже мой, мистър Мейсън! Ако вие… сте изстрелял тези куршуми, защо… по дяволите!

— Искате да се оттеглите от делото?

— Разбира се, че не! Не съм дезертьор.

— Тогава не се тревожете!

— Но, мистър Мейсън, това означава, че ще се окажем в затвора. Може да започнат и процедури за лишаване от адвокатски права!

— На какво основание?

— Фалшифициране на доказателства!

— Какви доказателства?

— Ами пистолета.

— Ако Стивън Мерил не е бил убит с този пистолет, ние можем да стреляме с него колкото си искаме. Това не е фалшифициране на доказателства. Този пистолет е като всеки друг.

— Но Мървин Олдридж се закле, че това е пистолетът, който сте му показал. И ако пистолетът, който ви е дала Ивлин Бегби е същият, значи това е оръжието на престъплението.

— Не може да е пистолетът, с който е стреляла, защото двете гилзи в барабана са от друг пистолет.

— Ами тогава има фалшифициране на доказателства…

— От кого?

— След като признахте, че сте изстрелял двата куршума…

— За известно време нямам намерение да признавам нищо.

— Но прокурорът подозира, че вие сте го направил, пък и съдията май се досеща.

— Нийли, мисля, че добре познавам закона. Мисля, че зная нещичко и за човешката природа. Аз няма да оставя обвиняемата без цент в джоба да бъде осъдена за убийство, просто защото някой иска да й го припише. Бях сигурен, че независимо кога е открил куршума в района на престъплението, сержант Холкъм ще се закълне, че го е видял веднага, щом е пристигнал там. И ще твърди, че е намерил нещо, което другите са пропуснали. Можех да разпитвам сержант Холкъм до посиняване. Той щеше само да твърди все по-убедено едно и също. И щеше да лъже, но аз нямаше да мога да го докажа. Като изстрелях куршума в дървената подпора, предизвиках разпита, който се надявам да доведе до по-благоприятни резултати.

— Но разликата е само техническа. Вероятно можете да оспорвате фалшифицирането на доказателства… Възхищавам се на смелостта ви, но не мога да се меря с вас.

— Когато се пързаляш по тънък лед, единственият начин да не пропаднеш е да бързаш като дявол.

— Страхувам се — призна си простодушно Нийли. — А и за нищо на света не мога да разбера какво се опитвате да постигнете.

— Обърквам фактите.

— Защо?

— Все някога сте пържил яйца на лагерен огън, нали?

— Да, но каква е връзката?

— Сигурно сте правил опит да изпържите яйца на очи и след като сте разкъсал един от жълтъците, разбърквате всичките яйца, за да кажете, че сте приготвил омлет.

— Да — съгласи се Нийли.

— Точно така се постъпва в един процес, в който има нещо нагласено. Разбъркаш ли всички яйца, никой не може да различи разкъсания жълтък. Разбъркаш ли фактите, разваляш плановете на човека, който си мисли, че идеално е планирал всичко.