Ърл Стенли Гарднър
Червенокосата авантюристка (13)

13

Мейсън седеше до леглото. Дела Стрийт отмести подноса с остатъците от закуската. Облякла една от нейните нощници, Ивлин се облегна назад и се усмихна на Пери Мейсън.

— Как се чувствате? — запита я той.

— Фантастично! Главата ми още се върти, но сънувах прекрасен сън.

В клетката папагалът, възбуден от наплива на посетители, извиваше шийка, мъчейки се да не пропусне нещо. От време на време крещеше: „Бедна Поли! Бедна Поли! Поли искаш ли солета? Хубава Поли! Внимавай, Поли! Ау, ау!“

— Днешният ден ще бъде напрегнат за вас — каза Мейсън на Ивлин. — Трябва да се подготвите за него.

— Мислите ли, че… Бихте ли ми разказал?

— Ще ви разкажа всичко, но то ще ви разстрои.

— Какво?

— В катастрофиралия автомобил на дъното на дерето имаше труп. Прострелян отдясно в главата, върху която бе нахлузена калъфка за възглавница с два прореза на мястото на очите. Тя беше закрепена с ластична лента.

Ивлин поклати глава. Папагалът отново се разкрещя.

— На калъфката е имало още една дупка, но според техническия експерт не е дупка от куршум, тоест тя е поставена, след като мъжът е бил убит.

— Този изстрел не го ли е… Не го ли е… Не е ли умрял веднага?

Мейсън кимна.

— Внимавай! — изкрещя папагалът.

— Но той караше колата, когато го видях за последен път! — възпротиви се Ивлин.

— Полицията не е на същото мнение. И още нещо. Идентифицирали са трупа.

— Кой е?

— Името… Всъщност името, с което се е подвизавал в Холивуд, е Стив Мерил. Очевидно това е мъжът, когото сте познавала като Стонтън Вестър Гладън.

Тя трепна и се изправи, като внимателно се вглеждаше в лицето му.

— Не се шегувате, нали, мистър Мейсън?

— Би било твърде зловеща шега — рече адвокатът, след това добави многозначително: — За вас.

— Но това обяснява всичко! — възкликна тя.

— Кое по-точно?

— Нима не разбирате? Открих, че Мерил и Стонтън Вестър Гладън са едно и също лице. Той ме измами и аз подадох оплакване срещу него. Само един Господ знае колко още са били измамените. Ако полицията беше разбрала, че Стонтън и Мерил са едно и също лице, той щеше да си изпати. И затова е трябвало да ми затвори устата. Това е причината да се обади, че е готов да се споразумеем. Изчакал е да тръгна с колата, после се опита да ме избута от пътя.

— И вие стреляхте два пъти?

Тя потвърди мълчаливо.

— И един от куршумите е попаднал в главата му?

— Но ако е бил с калъфка и аз съм изстреляла този куршум, той би трябвало да остави следа…

— Там е въпросът. По тази причина полицията ще ви обвини в предумишлено убийство: първо сте убила Мерил и после сте поставила калъфката на главата му и сте съчинила историята с нападението.

— Бедна Поли! Бедна Поли! — изкрещя съчувствено папагалът.

— Но, мистър Мейсън, това е абсолютно… Това е най-абсурдното нещо. Няма да успеят да го пробутат.

— Ако можете да обясните, как калъфката от вашата възглавница е попаднала върху главата на Мерил, бихте имала някакъв шанс.

— Внимавай сега! Внимавай сега! — обади се пак папагалът.

— Има ли други подробности, мистър Мейсън?

— Мерил наел шевролет от една агенция. Живеел е в комплекса „Стърнуд“. Неговите обитатели обикновено оставят колите си на съседния паркинг. Оскар Лумис притежавал същия модел шевролет като наетия от Мерил. Държал апартамент в същия блок и бил паркирал колата си до тази на Мерил. В пет без двадесет Лумис излязъл и видял, че колата му я няма. Уведомил полицията. Малко по-късно се появил Боулс, който също живеел в този блок и предположил, че Мерил е разменил колите по грешка. Той го бил видял да потегля с някаква жена.

— Боулс ли? — прекъсна го Ивлин. — Какво е правил там? Мислех, че е в Ривърсайд.

— Зная. Изпратил съм детективи да проучат това. Мисля, че Мерил е инсценирал обира на бижутата, за да ви накисне, да присвои бижутата и да осуети женитбата. Все още не съм наясно как го е направил, но изглежда, че Боулс му е съучастник. Той твърди, че не е познавал Мерил преди обира и че Стив се е свързал с него едва когато разбрал, че е свидетелствал на делото. Професионалната ми интуиция ме кара да изпитвам дълбоко недоверие. Във всеки случай Боулс и Мерил са се сприятелили. Мерил му се е доверил, разказал му е за вас и за положението, в което е изпаднал, след като сте го разпознала на снимката. Но Боулс има алиби. В пет без двадесет е бил с Лумис. По-късно към тях се е присъединила и Руби Инуд, момиче от същия блок. Тримата отишли да вечерят и били заедно до осем часа. Тази Инуд изглежда е леко момиче. Не работи, а живее в чудесен апартамент, облича се изискано и има много приятели. Говори се, че колата, която кара сега, й е подарена от някой си Лотарио. Боулс не е замесен в убийството на Мерил, но все си мисля, че има пръст в обира на бижутата. Що се отнася до Мървин Олдридж, той няма алиби за времето между пет без двадесет и седем и тридесет. Айрин Кийт ми каза, че си е била вкъщи и чакала да й се обадя. Бях изпратил детективи да проверят това. Не си е била вкъщи. Но в момента вие сте горещата следа. Полицията призова по радиото лекаря, който ви е оказал помощ, да се свърже веднага с тях. Положението става напрегнато. Не мога да ви крия повече!

Тя кимна разбиращо.

— Ще ви се наложи — продължи Мейсън — да преживеете нещо неприятно.

— Какво?

— Да попаднете в предварителния арест.

— Ще го понеса. Аз… вече започвам да свиквам.

— Искам нещо от вас.

— Хайде, изплюйте камъчето!

— Да говорите!

— Какво трябва да кажа, мистър Мейсън?

— Всичко. Искам да разправите на вестникарите за разбития си живот. Как малкото наследство, което е трябвало да ви отведе в Холивуд, ви е било отнето. Всичко за средствата, които Стонтън Вестър Гладън е използвал, за да ви измами!

— Няма ли да им дам допълнителен коз? Това не е ли мотив за извършване на престъпление? Няма ли така да потвърдя, че съм имала причини да го убия?

— Наистина. Но те ще открият всичко това рано или късно. Много по-добре ще бъде за вас, ако първа им го кажете. Вестниците ще изпратят много драскачи на сълзливи репортажи. Ще се интересуват от живота ви. Разкажете им го. Подчертайте, че сте учила актьорско майсторство.

— Но това също ме прави уязвима. Ще излезе, че разказвам роман и притежавам достатъчно сценично майсторство да го изиграя добре.

— Точно това целя. Искам репортерите да се запитат дали сте завършена актриса, която протака следствието, или сте честно и искрено момиче, което казва истината. Колкото повече са коментарите, толкова по-голяма популярност ще придобиете. Колкото повече небивалици съчинят за това дали сте наивно искрено същество, или изпечена лъжкиня, толкова повече ще нараства престижът ви на артистка.

— Хубава Поли! Внимавай сега! Ето ти бисквитка — изкрещя папагалът.

— Разкажете им абсолютно всичко. Цялата история. В момента, в който се опитате да скриете нещо, ще се оплетете в паяжина. Това ще ви попречи да разкриете цялата си индивидуалност. Не ще успеете да ги убедите. Защото през цялото време ще си мислите за премълчаното. Точно затова искам да се изправите пред тях и да излеете душата си.

— А пред полицията?

— По същия начин. Повтаряйте им всичко отново и отново, колкото пъти ви попитат. Не скривайте нищо!

— Много съм доволна.

— От какво?

— Че ме съветвате да постъпя така, мистър Мейсън. Защото в края на краищата аз съм невинна. — Тя го погледна право в очите като леко ококори своите.

— Отличен трик.

— Кой?

— Този с ококорването, когато поглеждате някого и искате да ви повярва.

— Но това не е трик, мистър Мейсън! Аз съм искрена…

— Склонен съм да ви вярвам — усмихна се Мейсън, — защото моето златно правило е винаги да вярвам на клиента, но това беше трик. Забелязах, че го правехте и преди.

За миг тя се понамръщи, но после внезапно се разсмя:

— Май имате право… Толкова дълго съм го упражнявала пред огледалото, че ми е станало навик. Затова се подразних, когато намекнахте, че го правя съзнателно. Всъщност това е едно от нещата, които Стонтън Вестър Гладън ме караше да отработвам. Не е ли смешно, че съм принудена да използвам същия трик по повод… на неговата смърт?

— Лекарят, при когото бяхте, е на тръни. Полицията е съобщила описанието ви и той се чувства задължен да им се обади, особено след като вече не се нуждаете от грижите му. Скоро полицията ще бъде тук. Лекарят ще ги уведоми, че мис Дела Стрийт ви е довела тук, настанила ви е в леглото и той ви е инжектирал успокоително.

— С колко време разполагам?

— Само за един душ и да се облечете.

Тя се изправи.

— Дела и аз ще излезем. Изкъпете се и се облечете. Полицаите ще бъдат тук след двадесетина минути.

Мейсън отвори вратата пред секретарката си, а после внимателно я затвори, след като излязоха. Тя го погледна въпросително. Адвокатът тихичко й каза:

— Твърде много се забъркахме, Дела. Вече няма връщане назад! Що се отнася до мен, ще посрещна събитията лице в лице.

— Лицето е хубаво, но още по-хубава е фигурата.