Ърл Стенли Гарднър
Червенокосата авантюристка (12)

12

Мейсън вкара колата си в гаража на сградата, където живееше, обърна я и каза на портиера:

— Остави я така, Джо! Ще се кача до горе и след минута се връщам.

Той забърза към апартамента си, взе от една кутия два патрона 38-и калибър и се върна почти веднага.

Качи се на колата, внимателно прекоси Холивуд, а сетне по серпантините на планинския път се отправи към „Краункрест“.

Бяха успели не само да извадят тялото, но и да измъкнат колата от дерето. Най-вероятно я бяха закарали до лабораторията за проверка на пръстови отпечатъци и снимки. Добре се виждаха следите по наклона, откъдето аварийната кола беше изтеглила автомобила. Множеството батерии от светкавици, изхвърлени наоколо, говореха, че вестникарските фоторепортери са имали доста работа. Мейсън спря колата и излезе в дъжда. Повървя около петстотин метра нагоре по пътя, прицели се нарочно в червената дървена подпора на мантинелата и дръпна спусъка. След това вдигна оръжието така, че дулото му бе насочено към един дъб и изстреля втория куршум в стеблото на дървото. Завъртя барабана, извади празните гилзи, замени ги с два нови патрона, които измъкна от джоба си, и нехайно пусна пистолета в жабката на колата. После запали и подкара направо към „Краункрест“.

Поройният дъжд плющеше по циментовия паркинг, барабанеше по покрива на ресторанта и се изливаше на поточета по стрехите. На паркинга имаше две полицейски и няколко репортерски коли. А също и една-две коли на клиенти. Явно оплакването на Джо Падена, че хората нямат желание да пътуват с автомобили до кръчмичката в такава дъждовна вечер, беше оправдано. Мейсън паркира колата си, изключи светлините и угаси двигателя. Някакъв репортер, който гледаше през големия френски прозорец, изведнъж грабна камерата си и хукна към вратата. Няколко минути по-късно блесна светкавица и заслепи адвоката.

Сержант Холкъм излезе разгневен като лъв.

— Мейсън, къде по дяволите е клиентката ви?

— Последния път, когато я видях, беше изпаднала в истерия. Мисля, че я заведоха на лекар.

— Адреса?

— Не го знам.

— Бил Ферън ми каза, че ви е дала пистолета, с който е стреляно.

— И какво от това?

— Не се правете на глупак, Мейсън! — Холкъм беше раздразнен. — Вие сте адвокат! Пистолетът е доказателство. Искаме го! Трябваше да го предадете в полицията!

— Ферън не ви ли каза, че му предложих да огледа пистолета, а той ми отговори…

— Но тогава не е знаел, че с него е извършено убийство!

Около тях вече се бяха насъбрали репортери, които не обръщаха никакво внимание на дъжда.

— Убийство ли казахте?

— Добре ме чухте! Убийство!

— Мисля, че много погрешно разглеждате случая — успокои го Мейсън. — Някакъв човек направил опит да задържи мис Бегби…

— Не ми разправяйте врели-некипели — изрева Холкъм. — Спестете ги за съда! Къде, по дяволите, е този пистолет?

— Пистолетът ли? — Мейсън погледна към колата и се намръщи. — Това, което казахте, сержант, хвърля нова светлина върху случая.

— Не се шегувам, Мейсън. Знам всичко за пистолета. Нов модел „Колт“, много лек, джобен формат, 38-и калибър. Говоря като служебно лице. Извършено е убийство и е стреляно именно с него. Това го превръща във важно доказателство. А сега, ако смеете, продължавайте да укривате доказателствата по този случай, но тогава ще ви обвиня в нарушаване на закона. Ще предадете ли пистолета, или не?

За миг Мейсън се поколеба, после отвори колата, протегна ръка към жабката, но спря.

— Я почакайте, сержант! Нямам нищо против да ви предам веществено доказателство по случая, но ако го направя, няма да е по заповед за предоставяне на пистолет, с който е извършено убийство. Ако ми искате оръжието, за което вярвам и знам, че е същото, с което Ивлин Бегби е стреляла…

Сержант Холкъм сграбчи Мейсън за реверите и го блъсна. Сетне отвори жабката, бръкна вътре и победоносно извади оръжието, завъртя барабана, със задоволство отбеляза наличието на двете празни гилзи и го пусна в джоба си. Репортерите се скупчиха и заблъскаха. Блеснаха светкавици. Един от тях се обади:

— Сержант, бихте ли повторил действията си? Нека заснемем отблизо как вадите пистолета от жабката.

Холкъм изпълни молбата му с голяма охота. Мейсън остана мрачен встрани до приключването на снимките. Сержантът се обърна към него:

— Искам да ни предоставите Ивлин Бегби!

— Веднага, щом лекарят разреши.

— Тази лекарска пасмина! — възкликна Холкъм. — Банда некадърници! Скрили сте я някъде!

— Не зная къде е. Освен това мисля, че нямате право да бърникате в колата ми…

— Глупости! Няма смисъл да споря с вас. Получих, каквото исках.

Той се обърна и закрачи към кръчмата. Мейсън се възползва от обстоятелството, че репортерите и фотографите се тълпяха около сержанта, за да заснемат пистолета в едър план, заобиколи автомобила си, седна зад кормилото, запали и преди някой да го забележи, се отправи към Холивуд.