Ърл Стенли Гарднър
Червенокосата авантюристка (18)

18

Съдията Кипън огледа с неодобрителен поглед претъпканата зала.

— Искам да отправя няколко забележки към адвокатите на двете страни и към присъстващите. Съдът не одобрява сензационността, която витае около този процес! — Погледна за миг Пери Мейсън и продължи. — Нашата конституция повелява процесите да бъдат публични. Това не означава обаче, че протичането на всяко дело, даващо възможност за спекулации, трябва да се превръща в панаирджийска атракция. Присъстващите в залата са длъжни да разберат, че това е систематично разследване, а не шоу. Желателно е те да се въздържат от коментари, в противен случай залата ще бъде опразнена.

Съдът е възмутен от начина, по който делото се използва от пресата. Сутрешните вестници са изпълнени със сензационни репортажи, двусмислени коментари и интервюта. Съдът, естествено, не е в състояние да контролира пресата, но обръща внимание на адвокатите на двете страни, че целта на това предварително разглеждане е да установи съществуват ли основания да започне процес срещу обвиняемата. Съдът ще посрещне с дълбоко неодобрение всеки опит и на двете страни за зрелищност. Той ще приема единствено фактите.

А сега, мистър Редфийлд, след извършените от вас анализи, бих искал отново да заемете свидетелското място.

— Желаете ли да разпитам свидетеля? — попита Хамилтън Бъргър.

— Това ще направя аз! — отвърна съдията. — Мистър Редфийлд, завършихте ли балистичния анализ и микроскопските проби?

— Да.

— Какви са резултатите?

— Куршумът, причинил смъртта, и куршумът в гредата на къщата, обозначени съответно с № 1 и № 4, са изстреляни от пистолета, приет за веществено доказателство № 2. Куршумите № 2 и № 3 са изстреляни от пистолета, представен като веществено доказателство № 1.

Съдията се намръщи, докато осмисляше важността на казаното.

— А какво ще кажете за гилзите, намерени във веществено доказателство № 1.

— Гилзите са от куршуми, изстреляни от веществено доказателство № 2. Не са от оръжието, в което са открити.

— Означава ли това, според вас, че тези две гилзи са били извадени от веществено доказателство № 2 и са били поставени във веществено доказателство № 1?

— Това е единственото възможно обяснение.

— Може ли да се определи, дали са подменени и неизползваните патрони?

— Не, ваша милост.

Съдията Кипън вникна и в тези показания, после присви устни решително:

— Ще помоля адвокатите да се въздържат от въпроси, докато съдът се добере до същността на изложеното. Ще помоля мис Чейни да заеме свидетелското място.

Един възпълен мъж се надигна от мястото си.

— Ваша милост, бих желал да се отбележи в протокола, че аз, Хармън Б. Пасинг, се явявам в качеството си на адвокат на Хелън Чейни.

— Много добре. Дава й се правото да бъде представяна от адвокат. А сега нека мис Чейни заеме свидетелското място.

— Мис Чейни не е тук — намеси се отново Пасинг.

— Какво? — извика съдията.

— Съжалявам, ваша милост, тя не е тук.

— Защо?

Пасинг повдигна рамене.

— Най-малкото, защото не е редовно призована.

— Вчера беше тук.

— Да, ваша милост. И даде свидетелски показания.

— Сигурно е знаела, че ще бъде потърсена и днес.

— С цялото си дължимо уважение към съда ще отбележа, че към нея не е отправена дори формална препоръка да присъства днес тук.

— Мисля, че грешите.

— Съжалявам, ваша милост. Проучих протокола от заседанието много внимателно.

Съдията изгуби контрол над себе си, наведе се над масата, лицето му почервеня:

— Посъветвал сте я да се измъкне, без да понесе наказание за неуважение към съда!

— Бях повикан тук, за да окажа услуга на моя клиентка. Проучих всички факти по делото и доколкото ми беше възможно, запознах мис Чейни със законните й права — отвърна любезно Пасинг.

Съдията се позамисли и насочи гнева си този път към обвинението.

— Мис Чейни трябваше да бъде редовно призована! — После се обърна към Пасинг и ядно изрече: — Предполагам, че вече е извън юрисдикцията на този съд!

— Разбрах, че е в Лас Вегас. Повикаха я по работа.

— Прекрасно. Да чуем сега какво има да каже мистър Олдридж. Мистър Олдридж, заемете свидетелското място.

Пасинг се обади отново:

— Бих искал да бъде отбелязано в протокола, че съм защитник и на мистър Олдридж. За него са, валидни същите съображения, както за мис Чейни. И мистър Олдридж не е тук. Доколкото ми е известно, той също е в Лас Вегас. Мога да уверя съда, че проучих най-внимателно протокола на заседанието и по отношение на мистър Олдридж и като негов адвокат му обясних, че не е редовно призован, нито му е препоръчано да присъства на заседанията. Казах му, че ваша милост вероятно очаква той да присъства на днешното заседание и сигурно смята, че е редовно призован.

— Защо тези хора не са редовно призовани? — гневно се обърна съдията към обвинението.

— Ваша милост, и аз съм изненадан толкова, колкото и вие. Смятах, че ще бъдат тук — обади се Хамилтън Бъргър.

— Не ви питам какво сте смятал. Питам ви защо се получи така?

— Трудно ми е да ви отговоря. Разполагам с многоброен персонал, който има най-разнообразни задължения. Вероятно това е един от ония случаи, когато всеки мисли, че друг ще свърши работата. Мога ли да помоля съда за кратка отсрочка?

Бъргър се наведе и прошепна нещо на Строн. Той повдигна рамене и разпери ръце в израз на несъгласие. Бъргър продължи ядосано. Строн поклати глава и му отвърна нещо.

Хамилтън Бъргър се изправи отново.

— Ваша милост, мислех, че тези свидетели са редовно призовани. Оказа се, че един от прокурорите, чието задължение е да подготвя делата за съда, е запитал мис Чейни и мистър Олдридж дали ще присъстват днес и те са отговорили утвърдително. Не е искал да притеснява толкова високопоставени личности, като им връчи призовки. Ние смятахме, че свидетелските показания на мистър Олдридж ще бъдат необходими относно покупката на оръжието и изчезването му след това. Истината е, че не отдавахме голямо значение на тези показания, защото не съществуваха съмнения, че оръжието, причинило смъртта, е принадлежало на обвиняемата. Вчерашният обрат беше изненада за нас.

— След всичко, което се случи, тези хора трябваше да бъдат редовно призовани — изръмжа съдията.

Лицето на Бъргър почервеня.

— Разбира се, че можех да им връча призовките, ваша милост, но сметнах, че това вече е направено. От друга страна, на съда беше съвсем лесно и удобно да нареди на свидетелите да се явят и днес. Не приемам, че единствено моята служба трябва да поеме отговорността! След направения пропуск се съгласявам с мистър Пасинг, че тези хора са били в правото си да напуснат щата.

— Съдът не се разпореди, защото сметна, че обвинението е свършило онова, което се очаква от него в подобни случаи! — отвърна кисело съдията.

— Съжалявам, ваша милост! — в отговора на Бъргър прозвуча повече гняв, отколкото разкаяние.

— Как ще продължи процесът в такъв случай? — запита съдията.

— Обвинението приема, че това е един доказан случай, който може да бъде представен на съда. Историята, която разказа обвиняемата, явно е измислена.

— Как стигнахте до това заключение?

— Ваша милост, според нейната версия, мъжът е имал на главата си калъфка от възглавница. Фактите са, че калъфката е била поставена на главата му след неговата смърт. Освен това, тя е носила пистолета, с който е стреляно два пъти…

— Пистолет, който няма нищо общо с убития — отряза съдията.

— Ваша милост! — Хамилтън Бъргър сякаш внезапно осъзна мястото си. — Съвсем очевидно е, че някой е подменил оръжията. Не съм човекът, който ще посочва имена, но службата ми ще извърши разследване и се надявам да намеря виновника — каза той, като се обърна и изгледа многозначително Мейсън.

— Не бъдете толкова сигурен! — отвърна съдията. — Само човек, който е имал достъп и до двата пистолета, би могъл да извърши подмяната.

— Но, ваша милост, съвсем ясно е, че подмяната е извършена след стрелбата. Обвиняемата призна, че е стреляла. Фактът, че пистолетът е бил подменен, когато властите са го получили, не оправдава обвиняемата. Всъщност той подчертава, че убийството е предумишлено, а също така демонстрира един хитро замислен и злонамерен опит да се обърка следствието.

— Съдът няма да подведе никого под отговорност, докато не събере повече доказателства. Замяната е направена умишлено от някого, който е имал тази възможност.

— Точно така! — повтори Хамилтън Бъргър и отново погледна Пери Мейсън. Адвокатът срещна погледа му и само се усмихна.

Бъргър почервеня.

— Ще открия кой е извършил това! — извика той. — Дори ако се наложи да ангажирам всички следователи за цяла година. И тогава някой ще бъде лишен от адвокатски права!

— Адвокатски права? — Съдията повдигна въпросително вежди. — Директни обвинения ли отправяте, мистър Бъргър?

— Искам да кажа, че ако този човек е адвокат — поправи се припряно Бъргър, — ще направя всичко възможно, за да бъде лишен от адвокатските си права, а ако не е, ще го подведа под отговорност.

Съдията Кипън погледна Пери Мейсън.

— Ще направите ли някакви изявления, мистър Мейсън?

— Да, ваша милост.

— Седнете, Бъргър. Мистър Мейсън, какво ще кажете?

— Искам да призова един свидетел.

— Съдът ще изслуша всеки, който сте си дали труда да доведете, мистър Мейсън.

— Призовете Айрин Кийт.

Айрин Кийт пристъпи напред, положи клетва, зае свидетелското място и погледна Мейсън с неприязън.

— Вие сте много близка приятелка на мис Чейни, нали?

— Бях.

— И на Мървин Олдридж?

— Да.

— Ще ви покажа пистолет, модел „Колт“, обозначен като веществено доказателство № 1. Познат ли ви е?

— Не зная.

— Вероятно сте виждала пистолети, които изглеждат като тези двата?

— Да.

— Може би сте имала някога такъв пистолет?

— Не си спомням.

— Нямам предвид точно тези двата. Става дума за друг пистолет от същия вид.

— Да.

— Носехте ли такъв пистолет на десети този месец?

— Ваша милост — намеси се Бъргър. — Защитата се опитва да оплете собствения си свидетел.

— На всички е ясно, че този свидетел е вражески настроен — отвърна Мейсън.

— Протестът се отхвърля — отсече съдията.

— Не мога да отговоря на въпроса.

— Хелън Чейни ви зае своя пистолет, нали?

— Да.

— На десети този месец?

— Ами, да.

— Пистолетът, който ви даде, най-вероятно е веществено доказателство № 2?

— Струва ми се, че… да.

— Какво направихте с него?

— Не мога да отговоря…

Съдията Кипън се наведе през масата, втренчи очи в Айрин Кийт и каза на Пери Мейсън:

— Аз ще продължа разпита на свидетелката. Мис Кийт, всичко е много сериозно. Търпението на съда има граници. Не желая никакви двусмислици! Кажете ни какво направихте с пистолета?

Айрин Кийт наведе глава; после внезапно впери поглед в съдията.

— Отказвам да отговоря, защото отговорът може да ме изобличи.

Въздишка на удивление премина през залата. Съдията се дръпна назад, като ужилен.

— Отказвате да отговорите? — не искаше да повярва той.

— Точно така.

— Но вие признахте, че сте носела такова оръжие.

— Да.

— И то приличаше на изложените тук.

— Не съм експерт по огнестрелни оръжия.

— Това е без значение. Приличаше ли на тях?

— Да.

Съдията забарабани нервно по махагоновата маса. Лицето му бе червено от гняв.

— Присъства ли тук адвокатът ви?

— Не.

— Консултирахте ли се с него относно свидетелските си показания?

— Да.

— Значи следвате указанията на вашия адвокат, отказвайки да дадете показания?

— Той ми каза, че ако поема отговорност за това, имам право да не давам показания.

— Ще ми се да поспоря с вашия адвокат. Щом сте отговорила на въпроса дали сте притежавала подобен пистолет в деня на убийството, съдът смята, че нямате право да премълчавате какво сте направила с него под предлог, че това може да ви навреди! Ако сте дала пистолета на някого… Освен ако…

Съдията замълча, после рязко попита:

— Имате ли нещо общо с убийството на Стивън Мерил!

— Не, ваша милост.

— Присъствахте ли на убийството?

— Не.

— Подозирахте ли, че може да бъде убит?

— Не, ваша милост.

— Замисляла ли сте с друго лице убийството на Стивън Мерил?

— Не.

— В такъв случай нямате основание да се позовавате на конституционна защита с цел оневиняването ви. Ако сте дала оръжието на някого, но без зла умисъл, не е необходимо да се прикривате зад Конституцията. Без сериозни мотиви всеки подобен опит ще се тълкува като обида на съда! Отново ви питам, на кого дадохте оръжието?

— Отказвам да отговоря, защото от отговора може да излезе, че съм виновна.

— Създаде се особено положение. Съдът възнамерява да предприеме драстична мярка и няма да позволи да бъде манипулиран.

— Ако ваша милост разреши, ще се опитам да изясня тази ситуация, която озадачава съда! — изправи се Мейсън. — Ще ми позволите ли да задам въпрос на свидетелката?

— Да чуем! — отсече съдията.

— Когато се позовавате на правото си да не давате показания, тоест, на Петата поправка на Конституцията, не изразявате ли всъщност страха си, че от отговора ви може да се получи, че имате вина по отношение на друго престъпление?

— Вие сте отговорен за цялата тази… — избухна яростно Айрин Кийт.

Съдията удари с чукчето.

— Свидетелката да отговори на въпроса!

— Не съм длъжна!

— Напротив! — отвърна съдията.

— Казах, че от отговора ми може да излезе, че съм виновна и това е всичко, което ще измъкнете от мен. Разказала съм всичко на адвоката си и действам според неговите указания.

Съдията Кипън се поколеба за миг, дали да не подведе под отговорност свидетелката за обида на съда. После се обърна към Мейсън.

— Мистър Мейсън, струва ми се, че имате съвсем конкретни въпроси към свидетелката. Ако ги зададете, може би ще помогнете да се изяснят нещата!

Мейсън отново се обърна към Айрин Кийт:

— На десети този месец имахте ли спор със Стивън Мерил заради някакви бижута?

— Отказвам да отговоря.

Съдията погледна Мейсън с учудване.

— Какво означава това?

— Ваша милост, може би ще успея да изкопча отговора!

Хамилтън Бъргър скочи.

— Ваша милост, протестирам!

— Протестът се отхвърля! — отсече съдията, без дори да погледне към главния прокурор. — Продължавайте, мистър Мейсън! Задайте въпросите си!

— Мис Кийт, не е ли вярно, че на десети този месец сте дала на Стивън Мерил голяма сума пари?

— Отказвам да отговоря по същата причина!

— Не е ли вярно, че на десети сте разполагала с пистолет, който сте дала на Стивън Мерил?

— Но, ваша милост — намеси се отново Хамилтън Бъргър, — възразявам срещу начина, по който се задават въпросите!

— Протестът се отхвърля!

— Ваша милост, моля да бъда изслушан!

Съдията дори не го удостои с внимание. Погледът му беше прикован върху Айрин Кийт.

— Няма да ви попреча да изложите аргументите си, мистър Бъргър, но мисля, че вашият протест не е добре обмислен. Съдът има твърдото намерение да разнищи докрай тази история!

— Ваша милост — протестира Бъргър, — съвсем очевидно е към какво се стреми мистър Мейсън. Той знае, че свидетелката няма да отговори на въпросите, свързани с оръжието, и се опитва да даде материал на пресата, като лансира абсурдни предположения. Все едно аз да я попитам; не е ли вярно, че на десети този месец се опитахте да подкупите съдията Кипън да убие Стивън Мерил с оръжие, което сте му дала и което напълно прилича на представените като веществени доказателства по това дело? И тъй като всеки път, когато се поставя въпросът за оръжието, тя ще се страхува да отговори, за да не излезе виновна и ще се позовава на Петата поправка, който и да е въпрос би звучал като обвинение, което тя не може да отрече. Добре известно е, че адвокатът на защитата е прочут с остроумието си и способността да набляга върху драматичното. Отново сме изправени пред дело, чието предварително задаване на въпроси би трябвало да протече съвсем нормално. То обаче се манипулира, така че съдебната зала се превърна в цирк.

— Завършихте ли, мистър Бъргър? — запита съдията като не откъсваше очи от свидетелката.

— Да, ваша милост.

— Протестът ви се отхвърля! Свидетелката да отговори на въпроса!

— Отказвам, защото от отговора може да излезе, че съм виновна.

— Продължавайте, мистър Мейсън!

— Нямам други въпроси.

— Аз бих желал да задам един въпрос — отново се обади Бъргър.

— Имате това право.

— Мис Кийт, вярно ли е, че на десети този месец влязохте в сговор със Стивън Мерил, за да убиете президента на САЩ и че за тази цел сте дала на Стивън Мерил пистолета, който сте носила у себе си и който напълно прилича на едно от оръжията, изложени като веществени доказателства по това дело?

— Въпросът ви е несъстоятелен, мистър Бъргър. Смятам, че той опасно се приближава до опит за обида на съда!

— Просто се опитвам да изразя позицията по въпросите, задавани от защитата — би отбой Бъргър. — Искам да покажа, че след като свидетелката се страхува да даде показания относно пистолета, който е бил у нея на десети, е достатъчно да се прояви юридическа ловкост, за да се заплете в абсурдни предположения! Този отказ се използва, за да се прокара една теория, която би създала благоприятна популярност на обвиняемата.

— Разбирам гледната ви точка. Но с оглед поведението на свидетелката съдът счита, че обстоятелствата трябва да бъдат напълно изяснени. Можехте да изложите възраженията си по по-достоен начин.

— Моля за извинение, но при тази размяна на реплики между съда и обвинението, се пропуска фактът, че свидетелката все още не е отговорила на въпроса — прекъсна ги Мейсън.

— Съвсем ясно е, че тя няма да промени позицията си — обади се прокурорът. — Тя…

— Да не сте ясновидец? — прекъсна го Мейсън. — Или съветвате свидетелката да не отговаря на въпроса?

— Протестирам! — изкрещя Бъргър. — Ваша милост, това е опит да се внуши, че…

— Напълно основателно при създалите се обстоятелства — изръмжа съдията. — Съдът ви се извинява, мистър Мейсън! На свидетелката не беше дадена възможност да отговори на въпроса. Мис Кийт, отговорете на обвинението.

— Отказвам.

Мейсън се усмихна, Бъргър клюмна.

— Мис Кийт, ясно е че между вас и Стивън Мерил е имало някаква връзка, която не желаете да разкриете, някакви отношения по друг повод. Давала ли сте на Стивън Мерил седем хиляди и петстотин долара на десети този месец? — запита съдията.

— Отказвам да отговоря.

— Мистър Мейсън — продължи съдията, — явно имате някакво подозрение за мотивите, които диктуват поведението на свидетелката. Съдът не е в състояние да установи основателни причини за него.

Мейсън отвърна с безразличие:

— Всичко, което мога да кажа, е, че свидетелката вероятно е потърсила съветите на много компетентен адвокат и че поведението й, що се отнася до юридическата страна на въпроса, е издържано.

Хамилтън Бъргър отново скочи.

— Ваша милост, това е нов опит за търсене на ефекти! Адвокатът на защитата се произнася, че свидетелката е в правото си да не отговаря на въпроси, които са несъстоятелни…

Съдията удари с чукчето.

— Обвинението да се въздържа от коментари за тактиката на защитата! Ако имате някакво обяснение за поведението на свидетелката, бих желал да го чуя.

— Много добре! Ще задам един въпрос. Мис Кийт, консултирала ли сте се някога с мистър Пери Мейсън, адвокат на обвиняемата, за поведението ви като свидетелка по това дело?

— Не.

— А по някакъв друг въпрос мистър Мейсън бил ли е някога ваш адвокат?

— Не.

За да скрие объркването си, Бъргър се обърна и зашепна нещо на Строн.

— Съдът се оттегля за тридесетминутна почивка — обяви съдията. — През това време ще разговарям с адвокатите на двете страни. Съдът специално разпорежда всички свидетели по делото да бъдат тук при възобновяване на заседанието. Свидетелите не могат да отсъстват при никакви обстоятелства! Надявам се, че това е ясно! Съдията огледа залата. — Има ли свидетели или лица, призовани редовно, които не са разбрали, че са длъжни да бъдат тук след половин час? — После се обърна към Айрин Кийт: — Разбрахте ли, че това се отнася и за вас?

— Да, ваша милост.

— И че ако не го сторите, ще бъдете подведена под отговорност за неуважение към съда?

— Да, ваша милост.

— Чудесно! Съдът се оттегля за половин час. Той желае да разговаря най-напред с мистър Бъргър и мистър Строн. След тях да заповядат мистър Мейсън и мистър Нийли. Моля, адвокатите да бъдат готови.

Съдията дръпна стола, изправи се и гордо напусна залата. Пери Мейсън се обърна към Нийли и се засмя.