Робърт Асприн
Митични представи (5)

ГЛАВА ТРЕТА:

Деветдесет процента от всяка бизнес сделка се свеждат до това да съумееш да се продадеш на клиента.

КС. ХОЛАНДЪР

— Чакай да видя дали съм те разбрал по същество — рекох аз предпазливо. — Да не би да ми казваш, че те вероятно няма да ме наемат въз основа на моите способности?

Не можех да повярвам, че съм изтълкувал лекцията на Аахз правилно, ала той просия ентусиазиран.

— Точно така, младок — одобри мисълта ми люспестият ментор. — Сега вече го загря.

— Не, не съм — настоях. — Туй е най-шашавото нещо, което съм чувал! За Бога…

Аахз простена и скри лице в шепите си.

Тая сценка се повтаряше непрекъснато, откак напуснахме хана, а три дни демонски стенания са малко повече, отколкото човек би могъл да понесе.

— Съжалявам, учителю — сприхаво процедих аз, — но просто не ти вярвам. Приемал съм много работи, дето си ми казвал, ей тъй, на доверие, обаче това… това противоречи на здравия разум.

— Че какво общо има тук някакъв си здрав разум? — избухна внезапно Аахз. — Ние говорим за събеседване при наемане на служба!

При този изблик Батъркъп изпръхтя и отметна муцуна, което ни принуди да отскочим извън обсега на рога му.

— Мирно, друже! — сгълчах го успокоително.

При все че продължи да врътка очи, еднорогът стоически поднови своето тежко дело, без да потроши натоварената с нашите вещи тарга, която влачеше след себе си. Макар подобни инциденти вече да се бяха случвали в хана, двамата с Батъркъп се спогаждахме доста добре и той обикновено ми се подчиняваше. Точно наопаки, демонът и конят така и веднъж не успяха да смелят брашно, особено когато моят наставник решеше да повиши гневно глас.

— Чисто и просто е нужна малко кротост — уведомих самодоволно Аахз. — Хубаво ще бъде някой път да опиташ.

— Вместо да се фукаш със съмнителното си разбирателство с животните — остро отвърна люспестият, — да беше извикал твоя дракон обратно. Само това ни трябва — да го оставим да вдигне на крак цялата провинция.

Бързо се огледах. Прав беше. Придобивката от Пазара на Дева бе изчезнала… отново.

— Глийп! — позовах. — Ела тук, приятел!

— Глийп! — долетя в ответ.

Храсталакът от лявата ни страна се раздели и оттам се показа главата на дракона.

— Глийп? — рече той, като наклони мустакатата си морда.

— Я ела тук! — повторих.

Моят любимец не се нуждаеше от повече подканяне. Изскочи на открито и се затътри към мен.

— Продължавам да твърдя, че трябваше да оставим тоя глупав звяр в хана — промърмори Аахз.

Не му обърнах внимание, защото проверявах дали багажът, който бе увесен като дисаги върху гърба на дракона, е все още добре затегнат. Впрочем аз самият смятах, че мъкнем прекалено количество лични вещи, но демонът от Перв настоя. Глийп се опита да ме мушне любовно с глава и без да ща, поех в ноздрите си малко от дъха му. За момент се почудих дали колегата действително не е бил прав да иска да го зарежем нейде.

— Какво разправяше за интервютата при наемане на работа? — попитах с цел хем да сменя темата, хем да скрия факта, че съм се задушил.

— Момче, знам, че звучи невероятно — начена Аахз с внезапна откровеност, — пък и наистина си е тъй, но много неща са за дивене, особено в това измерение. Туй обаче не означава, че не ни се налага да се справяме с тях. Прав ли съм?

Тези фрази ми дадоха време да поразмисля. На мнозина би се видяло странно да имат за спътници демон и дракон. Всъщност, ако ми останеше свободна минутка да го преценя, комай и на мен би ми се сторило съвсем фантастично!

— Добре, господине — съгласих се най-накрая. — Мога да приема съществуването на невероятното като действителност. Сега пробвай пак да ми разясниш оная история с дворцовото магьосничество.

Еднорогът изпръхтя.

Тръгнахме отново, та Аахз да може да си подреди думите. За разнообразие Глийп се повлече кротичко до Батъркъп, вместо да хукне на поредното си проучвателно пътуване встрани.

— Виж дали това ще ти се стори смислено — обади се най-после моят ментор. — Дворцовите магьосници не вършат много работа… поне вълшебническа. Тях ги държат най-вече за показ, като символ на ранга, за да демонстрират, че един двор се е замогнал достатъчно, та да наеме маг. Твърде рядко се случва да ги извикат да направят нещо. Ако беше шут, щеше да ти се спука гьонът от задачки, но ти си в друга категория. Запомни, Скийв: повечето хора се плашат от магическото изкуство и го използват колкото е възможно по-малко.

— В такъв случай — уверено подхвърлих аз — значи са ме наели. По нищонеправене мога да изляза срещу всеки магьосник на Буна.

— Тук спор няма — сухо отбеляза Аахз. — Само че проблемите не са чак толкоз лесни. За да запазиш службата, не са нужни почти никакви усилия. За да я получиш обаче, току-виж доста си се поозорил.

— О! — въздъхнах с облекчение.

— Разбираш ли, момко, ще трябва да спечелиш краля и вероятно неговите съветници — продължи демонът. — Ще се наложи да ги впечатлиш със себе си, а не със своите способности.

Намръщих се.

— Туй пък как да го схващам?

— Слушай, младо. Нали вече ти обясних, че един дворцов маг е фасада, фигура за показ… Те ще търсят някой, който биха искали да се мотае из двора им, някой, дето е внушителен на вид — независимо дали върши нещо, или не. Ти си длъжен да излъчваш сто процента самоувереност. И което е най-важно, ще трябва да изглеждаш досущ като чародей… или най-малкото така, както те си мислят, че изглеждат господа чародеите. Ако съумееш да се облечеш като магьосник, да говориш и да се държиш като магьосник, може би никой няма и да забележи, че на Скийв му липсват съответните способности.

— Благодаря ти, Аахз — направих гримаса. — Наистина сътворяваш чудеса, за да вселиш у мен кураж.

— Хайде, не се цупи — сгълча ме зеленият демон. — Знаеш как да левитираш относително големи предмети, можеш донякъде да летиш и тъкмо навреме се изпедепса в хватката с преобразяването. За прост новак се справяш съвсем добре, но не се самозалъгвай, че си близо до ранга на пълновластен вълшебник. Ще възразиш ли нещо?

Прав беше, разбира се, ала щях да се изям, ако си го признаех.

— Щом съм такъв спънат незнайко — рекох студено аз, — защо сме се запътили да ставам дворцов магьосник?

От яд Аахз ми се озъби.

— Ти, момче, не слушаш какво ти говоря — изръмжа. — Да задържиш службицата, когато веднъж си я докопал, е нищо работа. С това можеш да се нагърбиш и сега. Номерът е да успеем да те назначат. За късмет, с няколко малки промени и леко обучение, мисля, че ще сколасаме да те подготвим за възпитаното общество.

— Какви промени? — попитах, раздразнен от собственото си любопитство.

Аахз направи цяло представление, оглеждайки ме от главата до петите.

— Като за начало — рече, — в начина, по който се обличаш.

— Че какво му е лошото на този начин? — възразих отбранително.

— Нищо му няма — отвърна той с невинен гласец. — Е… ако, разбира се, искаш хората да те смятат за някакъв селяндур с фъшкии по обувките. Естествено, ако желаеш да бъдеш видна дворцова фигура, то е друга история. Никой уважаван магьосник не би се оставил да го спипат в подобни одежди.

— Но аз съм уважаван магьосник! — заявих.

— Нима? От кого?

Тук ме хвана натясно, така че потънах в мълчание.

— Това по-специално бе причината да демонстрирам предвидливост и да вземем някои нещица от хана — продължи Аахз, като с широк замах посочи товара на Батъркъп.

— Пък аз си помислих, че просто плячкосваш каквото свариш — подхвърлих сухо.

— Момче, внимавай к’ви ги плещиш — предупреди ме той. — Всичко туй е само заради теб.

— Ами-и? И не очакваш нищичко за себе си от цялата сделка?

Язвителността ми, както винаги, му убягна.

— О, да, ще се навъртам наоколо — призна си люспестият. — По този въпрос нямай грижа. Пред хората аз ще бъда твоят чирак.

— Моят чирак?

Службата изведнъж взе да ми се вижда далеч по-хубава.

— Пред хората! — бързо повтори Аахз. — Насаме ще продължаваш с уроците си постарому. Сещай се за това, преди да проявиш излишна игривост със своя „калфа“.

— Абсолютно, сър — уверих го. — Та какво казваше да променя в начина си на обличане?

Той косо ме изгледа: явно бе станал подозрителен заради моето въодушевление.

— Не че ми има нещо, както съм си и така — добавих, а сетне се начумерих театрално.

Последното сякаш уталожи подозренията му.

— Впрочем така нищо не ти е наред — изръмжа демонът. — Извадихме късмет, че когато ги пропъдихме заедно с Исстван, ония двамина импа зарязаха по-голямата част от своите дрехи.

— Хигинс и Брокхърст?

— Да, точно за тях говоря — усмихна се зловещо на спомена си Аахз. — За имповете ще ти кажа едно. Може да са по-слаби търговци от деволите, ама пък се обличат веднъжким.

— Трудно ми е да повярвам, че целият този багаж, дето го опакова, са само дрешки — скептично отбелязах аз.

Моят наставник изпухтя:

— Разбира се, че не са. Има и специални ефекти.

— Как, специални ефекти?

— Нищо ли не помниш бре, момче? Споделих с тебе всичко това още когато се видяхме за пръв път. Колкото и да е лесна дадена магия, не можеш да я оставиш да изглежда лесна. Трябват ти няколко паса с ръцете, да издърдориш нещо неразбрано — нали се сещаш, както работеше Гаркин.

Колибата на майстор Гаркин, където за сефте се запознах с магическото изкуство, бе пълна със свещи, флакончета с чудати смески, прашасали книги… беше си истинско тайнствено леговище! Естествено оттогава насам бях открил, че повечето от такъмите му изобщо не са необходими за същинското действие на вълшебствата.

Започнах да прозирам какво има предвид Аахз, щом рече, че ще трябва да се науча да правя зрелище.

— Разполагаме със сума ти работи, които можем да вградим в твоето представяне, Скийв. Преди да си отиде, Исстван остави доста вехтории. А когато ги разопаковаме, нищо чудно да видиш някои познати вещи. Мисля, че имповете са си услужили с част от оборудването на Гаркин и са го домъкнали в хана. Бас ловя.

— Така ли? — попитах, наистина заинтригуван. — Взели ли са бакъреното котле на стария майстор?

— Котле ли? — намръщи се моят первски ментор.

— Нима не помниш? — притекох му се на помощ. — Когато пристигна, ти го използва да пиеш вино от него.

— Вярно, бе! Струва ми се, че го мярнах. Защо?

— Нямам специална причина — невинно отговорих аз. — Просто винаги ми е харесвало.

Докато в началото на своето чиракуване наблюдавах Гаркин, бях проумял, че в това бакърче се крият някакви тайни, които умирах да разбера. А и си давах сметка, че (ако е възможно) бих ги запазил като изненада за Аахз.

— Ще се наложи да сторим нещо и за физическия ти вид — продължи замислено демонът.

— Какво му…

— Прекалено си млад! — отвърна той, предугаждайки въпроса ми. — Никой не назначава млади магьосници. Все искат да вземат някого, дето се е поочукал. Да речем, че ние…

Млъкна внезапно и изви врат, за да поогледа наоколо.

— Момче — бавно произнесе, като изучаваше небето, — твоят змей пак липсва.

На бърза ръка се озърнах. Прав беше.

— Глийп! — викнах. — Тука, приятел.

Драконската глава се появи от дълбините на гъсталака зад нас. От устата му висяха краката на нещо хлъзгаво, но преди да успея да го идентифицирам точно, моят любимец преглътна и онуй, каквото и да беше, изчезна завинаги.

— Глийп! — гордо обяви той, после облиза бърни с дългия си раздвоен език.

— Глупав дракон — мрачно измърмори Аахз.

— Евтин е за хранене — контрирах аз, разчитайки на стиснатата природа на демона.

Докато чакахме звярът да ни настигне, имах достатъчно време да осъзная, че за пръв път нямам нито морални, нито етични проблеми, загдето участвам в един от плановете на Аахз. Ако нищо неподозиращият Родрик Пети се подлъжеше по нашия маскарад и ни наемеше, бях сигурен, че кралят ще получи много повече, отколкото се е договорил.