Робърт Асприн
Митични представи (14)

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА:

Това не е представление за възрастни! Доведете момчетата!

У. ХЕЙС

Не зная как Танда ни транспортира от Буна на Дева. Ако знаех, нямаше да имаме нужда от нея. Разбрах единствено, че в подходящия момент тя захвана да напява монотонно, размърда рамене (сама по себе си пленителна гледка) и ние се озовахме там.

„Там“ в случая означава Пазара на Дева. Неподкрепена от друго обаче, тази фраза не дава дори и смътна представа за онова, което ни обграждаше, когато то постепенно дойде на фокус.

Преди много време въпросното измерение претърпяло икономически колапс. За да оцелеят, деволите (които най-напред бях запомнил като дяволи) използвали своята способност да пътуват между световете и станали пласьори на стоки. Чрез процеса на естествения подбор най-преуспелите от тях се оказали не най-добрите бойци, а най-ловките търгаши. Сега, след безчет участвали в тоя процес поколения, господа рогатите бяха придобили известност на най-печените ангросисти^[1] във всички измерения. Освен това се водеха като най-отраканите, най-безогледните и най-лакомите за печалба измамници, които някога са се появявали под слънцето.

Пазарът на Дева им вършеше работата на рекламна витрина. Той бе целодневен, целонощен и целогодишен панаир, където те се срещаха, за да се споразумяват един с друг за стоките, отмъкнати от различните светове. Макар че първоначално тържището е било основано и сега се поддържаше от деволите, хич не беше необичайно да видиш там пътешественици от много измерения, които зяпаха какво да купят по безкрайните редици сергии и щандове. Главното правило бе: „Ако изобщо нещо може да се открие някъде, то ще го намериш на Пазара на Дева.“

Бях идвал насам веднъж с Аахз. По него време търсехме някакво изненадващо оръжие, което да използваме срещу Исстван. Накрая се сдобихме с Глийп и Танда!… Тук просто е пълно с асортименти, дето те разсейват на всяко кьоше.

Споменавам това отчасти, за да обясня защо никой не ни обърна дори най-слабо внимание, докато наблюдавахме калейдоскопичната трескава дейност около нас — колкото и необичайно да изглеждахме четворицата.

Глийп се притисна към мен за по-сигурно, тъй като моментално се стресна от внезапната промяна на заобикалящата ни обстановка. Нямах мерак да се занимавам с него. Първото ми посещение на туй място се бе оказало прекалено краткотрайно, та да задоволя любопитството си. Така че сега лудешки въртях глава насам-нататък, опитвайки се да видя колкото е възможно повече за по-малко време.

Тананда бе по-делова.

— Е, Аахз, щом вече сме тук — провлече думите си тя, — знаеш ли накъде да вървим?

— Не, но веднага ще открия.

Без друго предупреждение той небрежно се пресегна и докопа за ръката най-близкия минувач — нисък грозник с големи като бивни зъби. После извърна жертвата към себе си, приведе се и я изгледа смръщен.

— Ей, ти! — изръмжа към нея. — Искаш ли да се биеш?

За миг сърцето ми спря. Само това ни трябваше — да се забъркаме в някоя кавга.

За късмет, наместо да измъкне оръжие, зъбльото отстъпи крачка назад и подозрително ни огледа.

— Не и с перверт^[2], подкрепян от дракон, не — отвърна предпазливо той.

— Хубаво! — ухили се Аахз. — Значи ако желаеш да наемеш някого, който да се бие вместо теб, къде ще отидеш?

— На Пазара на Дева — сви устни пришълецът.

— Туй ми е ясно! Но къде по-точно?

— Аха-а — възкликна онзи, внезапно прозрял. — Вървиш към двайсетина реда в ей тая посока, а сетне свиваш надясно и минаваш още трийсетина. Наемниците се навъртат там.

— Двайсет… после трийсет вдясно — старателно повтори демонът. — Мерси.

— Нещичко за упътването е за предпочитане пред благодарностите — усмихна се зъбльото, като протегна шепа.

— Прав си! — съгласи се Аахз и обърна гръб на нашия благодетел.

Съществото се поколеба за миг, па вдигна рамене и си продължи по пътя. Можех да го уведомя, че первертите по принцип (и Аахз в частност) не са известни с особена щедрост.

— Ще движим двайсет реда в тази посока, сетне трийсет нагоре — информира ни люспестият наставник.

Танда направи гримаса.

— Да, чухме. Защо просто не го попита конкретно?

— Моят начин е по-бърз — самодоволно избуча Аахз.

— Нима? — вметнах, без да пестя скептицизма си.

Первектът се намръщи.

— Слушай, младок. Искаш ли ти да ни водиш през тая зоологическа градина?

— Ами… — поколебах се.

— Тогава си затваряй устата и нека аз да го сторя, разбра ли?

Всъщност на мен ми се щеше Аахз да ни води накъдето се бяхме запътили. Първо, така той бе зает да пробива коридор през тълпата. Второ, в случая не ми оставаше нищо друго, освен да се дивя на зрелищата, които Пазарът предлагаше в изобилие, докато следвах демона. Значи пак изкярих.

Колкото и да се напъвах обаче, наоколо имаше прекалено много неща, за да могат да бъдат видени само с чифт очи.

На някакъв щанд двама деволи спореха с едно същество със слонска глава за нечий череп; поне аз си помислих, че е череп. На друг щанд тлъст девол правеше показно пред смесена група купувачи, като извикваше облачета зелени мехури от своята малка дървена кутийка.

Внезапно пътят ни бе почти препречен от лазурна будка — там се предлагаха пръстени, изстрелващи светкавици. Направо нямаше начин да се мине между демонстриращия продавач и клиентите, които изпробваха новите си придобивки.

Но Аахз и Танда въобще не намалиха ход, ами уверено продължиха напред, като се промъкнаха точно между светкавиците. Сякаш по чудо те съвсем не ги засегнаха.

Стиснах зъби, пипнах Глийп за ухото и ги последвах. Енергийните стрели не успяха да улучат и нас. Явно никой девол не би причинил вреда или не би позволил на когото и да било в неговия магазин да нанесе вреда на потенциален купувач. Беше добре да го знам.

Светкавичните колелца обаче ме наведоха на любопитна мисъл. Последния път, когато се разделихме с Танда, Аахз й даде един пръстен, който изстрелваше топлинен лъч, способен да изпече мишена с големина на човек на място. Точно така… казах, че той й го даде. Някой би могъл да си помисли, че това е доказателство за дълбочината на чувствата, които демонът изпитва към нея. Лично моята хипотеза е, че се беше поболял. Нейсе, светкавиците ми напомниха за онзи подарък и аз се запитах какво ли се е случило с него.

Щом ускорих леко ход, скъсих разстоянието до двамата отпред само за да открия, че те вече сериозно са потънали в разговор. Шумотевицата, която заглушава всичко на Пазара, осуетява и всеки опит за по-детайлно подслушване, но аз се изхитрях от време на време да долавям откъси от беседата им, докато вървяхме.

— … чух… ужасно скъпи, нали? — рече красавицата.

— … направо им смъкна теглото… — отвърна самодоволно Аахз.

Приближих ги малко, мъчейки се да използвам по-добре своите уши.

— … си мислиш, че имат някого? — попита Танда.

— С толкова много пръти? — сопна й се Аахз. — Доколкото разбирам, това е между главните ом…

Останалата част от спора ми се изплъзна. Някаква висока до коляното ми, цялата в пипалца купчина се шляпна о моите ботуши и офейка, като се мушна в отметнатото встрани платнище на една палатка. По петите я преследваха двамина твърде гневни на вид деволи.

Наистина зоологическа градина, казах си аз.

Не обърнах внимание на гонитбата и на последвалите писъци, защото повторно се опитах да настигна люспестия и Тананда. Те явно спореха относно някакви наемници. Искаше ми се да чуя колкото се може повече за тях — както за да подобря образованието си, така и понеже в крайна сметка можеше да се наложи да ги водя в битка.

— … ги намерим? — питаше Танда. — Знаем само мястото в най-общи линии.

— … проблем — отвърна уверено Аахз. — Просто се ослушвай за пеенето.

— За пеенето ли? — младата дама бе скептично настроена.

— То им е като запазена марка. Освен това ги вкарва точно в тяхната…

Един девол се изстъпи пред мен и гордо ми показа шепа семена. После ги хвърли с драматичен жест на земята и пътят ми беше препречен от черен трънлив храст, който изскочи от почвата. Страхотно! При други, по-безгрижни обстоятелства щях да бъда запленен, ала в момента бързах.

Без дори да поспра, та да нахокам рогатия търговец, аз се издигнах във въздуха, тъй като отчаянието сякаш притури крила на краката ми… Отчаяние, подпомогнато от малко левитация. С лекота прерипнах храсталака и плавно се спуснах от другата му страна, но там бях почти премазан от Глийп, когато той изскочи от преградата.

— Глийп? — рече звярът, като любопитно сведе глава към мен.

Надигнах се от прахоляка, гдето ме бе проснал неговият ентусиазъм, и му треснах един юмрук.

— Следващия път гледай къде вървиш! — гневно заповядах аз.

В отговор той проточи дългия си език и облиза лицето ми. Дъхът му беше убийствен, а пък езикът му остави слизеста следа. Явно моето предупреждение го бе ужасило.

Като сподавих дълбока въздишка, взех, че се втурнах след Аахз. Зеленият дракон тежко затрополи зад гърба ми.

Тъкмо да ги настигна, когато первектът изведнъж спря и понечи да се обърне. Неспособен да блокирам търчането си презглава, аз се забих в него и го съборих на земята.

— Бързаш ли, хубавецо? — попита Танда с лукав блясък в очите. — Бързаш, а?

— Виж какво, Аахз — запелтечих, навеждайки се отгоре му, — не съм искал да…

От полуседнало положение неговата ръка се стрелна и ме цапна така, че почти ме извърна обратно.

— Следващия път гледай къде вървиш! — изръмжа той.

— Глийп! — рече драконът и облиза лицето ми.

Или главата ми се въртеше повече, отколкото си мислех, или веднъж вече бях участвал в същата сцена.

— Сега, момче, престани да се правиш на шут и слушай.

Моят ментор отново бе на крака и съвсем делови.

— Тук за известно време ще се разделим. Ще проявиш търпение, докато аз се спазаря с наемниците.

— Ама, Аахз — измяуках, — не мога ли…

— Не, не можеш! — отсече той. — Оная банда, която търся, е съставена все от умници. Трябва ни само един от твоите тъпи въпроси насред преговорите и те ще вдигнат три пъти цената си.

— Но… — започнах без особена увереност.

— Ти ще чакаш тука — заповяда демонът. — Повтарям, ще чакаш. Никакви побоища, никакви купувания на дракони, просто чакаш!

— Аахз, аз мога да остана със Скийв — предложи услугите си девойката.

— Добре, госпожице. И гледай да не се напъха в някоя каша, става ли?

С тези думи той се обърна и изчезна в тълпата. Всъщност не бях много разочарован. Искам да кажа, че с удоволствие бих отишъл с него, ала с още по-голямо удоволствие бих прекарал известно време със зеленокосото момиче… разбира се, ако насред Пазара на Дева можеш да смяташ, че си насаме с някого.

— Е, Танда? — рекох аз, като пуснах най-сияйната си усмивка.

— После, хубавецо — живо отвърна тя. — Точно сега се налага да изпълня пет-шест поръчки.

— Поръчки? — примигах на парцали.

— Аха… Аахз е страхотен с живата сила, но аз не бих се отказала да имам няколко допълнителни трика в ръкава си, в случай че събитията загрубеят. Ще намина към сектора за специални ефекти да видя с какво разполагат.

— Хубаво — измърках. — Хайде да вървим.

Красавицата обаче поклати глава.

— Е, ти оставаш тук. Мисля, че с това ще се справя по-добре сама. Тези местенца, които искам да посетя, не са пригодени за цивилизовани купувачи. Двамата с дракона ще ме изчакате малко.

Опитах се да възразя:

— Но нали ти трябваше да ме пазиш да не се забъркам в някоя каша?

— Точно затуй не те взимам с мен — усмихна се сладко Тананда. — Сега имаш ли нещо като оръжие?

— Ами… — поколебах се — в дисагите на Глийп се намира нещо като меч.

— Чудесно! Извади го и го препаши. Той ще държи сганта на разстояние. После… м-м-м… ме чакай ей там!

И тя посочи някакво необичайно на външен вид каменно здание с олющен надпис отпред.

— Какво е това? — аз се взрях подозрително в него.

— Гостилница „Златният полумесец“ — бе отговорът. — Прилича на ресторант. Влезни да хапнеш. Храната не е вкусна, но донякъде е смилаема.

Няколко секунди оглеждах сградата.

— Всъщност — реших се най-накрая — струва ми се, че бих предпочел…

И тук нейде открих, че приказвам на себе си. Танда беше изчезнала без следа.

За втори път в живота си бях останал сам на Пазара на Дева.