Робърт Асприн
Митични представи (17)

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА:

За туй ще се безпокоя утре.

С. О’ХАРА

— Ъ-ъ… наемниците отвън ли чакат? — запитах най-накрая.

— Момче, ти не й отговори на въпроса — отбеляза Аахз, като ме загледа с подновено подозрение.

— Внимавай да не си изкривиш врата, както се озърташ за войниците си, хубавецо — посъветва ме Танда. — Няма нито един. Изглежда, че нашият велик дипломат си е намерил еша.

— Бандити! — избухна демонът. — Имаш ли някаква представа колко щеше да ни струва, ако се бях съгласил да им платя сметката в бара като част от договорните условия? Е, ако на това му викат група с идеална цел, бих желал аз да им проверявам счетоводните книги.

Моите надежди за спасение потънаха досущ камък.

— И ти не ги ли нае? — трепнах.

— Не — намръщи се Аахз, — което ни връща обратно на първото квадратче. Сега ще трябва да набираме войска човек по човек.

— Ама не опита ли…

Но не довърших, защото ме прекъснаха с ръмжене:

— Слушай, момче. Сторих, каквото можах, и доникъде не стигнах. Бих искал да видя как ти ще се справиш по-добре.

— Той вече се справи! — обяви Брокхърст, като се надигна от стола. — Докато ти си пилееше времето, тук Скийв самичък си нае боен отряд.

Аахз се обърна към своя критик и гърлено изпердаши:

— Той какво?… Брокхърст! К’во дириш насам?

— Чакам заповеди за нашата предстояща кампания — невинно реагира импът.

— Каква кампания? — кръвнишки го изгледа моят наставник.

— Онази на Буна, разбира се — примигна Брокхърст. — Шефе, още ли не си му казал?

— Шефе-е? — ревна Аахз. — Шефе, а?

— Няма що да викаш — избухна Аякс, извръщайки се да види новопристигналите. — Чухме те добре.

— Аякс! — възкликна ликуващо Тананда.

— Танда! — изкрещя в отговор старецът.

С един скок тя се озова пред него, но той ловко препречи лъка си между тях.

— По-кротко, момиче — позасмя се. — Остави тия твои атлетични поздрави. Не съм толкоз млад кат’ някога, нал’ разбираш.

— Ти ли, стари мошенико! — подразни го Танда. — Ти ще надживееш всички ни.

Аякс повдигна драматично рамене.

— Туй донейде зависи от това колко свестен генерал е тоз хлапак — отбеляза той.

— Момче — изръмжа Аахз през стиснати зъби, — искам нещо да ти кажа! Веднага!

— Този нрав ми е познат! — заяви Гюс, като се появи от задната стая.

— Ха, Гюс! — облещи се Аахз.

— От камък и скала! — потвърди гаргойлът. — И ти ли участваш в същата експедиция? Шефът нищо не рече, че ще работим с перверти.

Вместо да отвърне, люспестият первект се стовари на един стол и скри лице в шепите си.

— Танда! — простена. — Хайде обясни ми отново как е възможно такова хлапе да не прави бели.

— Ъ-ъ-ъ… Аахз — обадих се предпазливо, — може ли да поговоря с теб за минута… насаме?

— Що пък не, мисля, че това е отлична идея, шефе — кимна той.

Усмивката, с която ме дари, не беше приятна.

* * *

— Абе, момче! — проплака Аахз, щом привърших разказа си. — Колко пъти се налага да ти повтарям? Тук е Пазарът на Дева! Трябва да внимаваш какво казваш и на кого го казваш, особено ако става дума за пари.

— Но аз им рекох, че нищо не е окончателно, докато не разберем дали ти не си наел някой друг — запротестирах на свой ред.

— Само че тъй като не съм наел никой друг, сега сделката е окончателна.

— И не можем ли да се измъкнем от нея? — запитах с надежда.

Аахз тъжно поклати глава:

— Да се измъкнем от сделка на Дева? Ще ни изхвърлят завинаги от Пазара толкова бързо, че свят ще ни се завие. Нали знаеш, че това измерение го управлява Асоциацията на търговците?

— Добре де, ти нали спомена, че искаш помощ отвън?

— Не очаквах да отидем чак толкоз отвън — изкриви лице той. — Един имп, един одъртял стреландец и един гаргойл.

— И неговият саламандър — добавих аз.

Чертите на ментора леко се разведриха.

— Гюс още ли се движи с Бърфърт? — запита. — Туй вече е плюс.

— Единственият действително несигурен фактор — произнесох замислено — е гремлинът.

— Това пък откъде ти хрумна? — прозина се Аахз.

— Ами той върви по петите на Аякс. Въпросът е: „Защо?“ И дали ще ни последва на Буна?

— Момче — стана сериозен моят събеседник, — казвал съм ти го и по-рано. Такива неща като гремлини няма.

— Но, сър, аз го видях.

Той се опита да ми влезе в положението.

— Нека туй да не те тревожи, Скийв. След този ден, дето си го имал, не бих се изненадал, ако беше зърнал и Джаберуока^[1].

— Какво е това…

В същия момент към нашата беседа се присъедини и Танда:

— Всичко ли уредихте?

— Горе-долу толкоз, колкото ще го уредим все някога — въздъхна Аахз. — Макар че ако ме питаш за честното ми мнение, с такава компания ставаме повече за зоологическата градина, отколкото за война.

— Господинът е малко критично настроен към моя избор на завербованите — признах аз.

Зеленокосата игриво вирна глава.

— Аахз, какво те тормози? Мислех си, че двамата с Гюс сте стари фронтови дружки…

— За Гюс изобщо не се тревожа — бързо я прекъсна демонът. — Нито за Бърфърт. Под огъня този дребен гущер е страхотен.

— Е, аз пък мога да гарантирам за Аякс — информира го Танда. — Не се лъжи заради възрастта му. Бих предпочела той сам да ми пази гърба, а не цяла компания набедени стрелци.

— Аякс наистина ли е от Стреландия? — скептично запита Аахз.

Момичето повдигна рамене.

— Откакто го познавам, все туй разправя. И след като веднъж го видях как борави с лъка си, нямам никакви причини да не му вярвам. Защо?

— Досега никога не съм срещал истински стреландец — отвърна первектът. — Дори бях склонен да мисля, че цялото това измерение е легенда. Хубаво де, ако Аякс може да стреля и наполовината тъй добре, както се говори за сънародниците му, въобще не възразявам, че и той е в отбора.

Взех да се чувствам мъничко по-комфортно. За беда Аахз забеляза усмивката ми.

— Виж, импът е друга работа — мрачно продължи моят ментор. — Нямам нищо против да работя с който и да е имп, но да наемеш такъв, останал без никакви магически способности, си е прахосване на бели пари.

— Не забравяй, че той е убиец — изтъкна Танда. — Има-няма способности, бас държа, че ще намерим за какво да го използваме. Преди малко си говорихме с гремлина…

— А, не! И ти ли започна? — изръмжа Аахз.

— Какво да съм започнала? — примига тя невинно.

Люспестият съвсем помрачня.

— Тая дивотия с гремлините. Всеки малоумник знае, че такива неща като гремлини не съществуват.

— Искаш ли да му го кажеш и на него? — усмихна се Танда. — Ей сега ще го извикам тук и… о, по дяволите! Пак е изчезнал.

Аахз демонстративно стана от стола си.

— Ако си си направила вече кефа — изскърца той, — тогава по-добре да потегляме. Нали помниш, война ни чака.

— О-оп! Сетих се нещо! — възкликна девойката и затършува из туниката си.

— Знам, че е по-разумно да не питам — въздъхна Аахз, — обаче какво…

— Ето го! — обяви тя и му подхвърли познат предмет. Беше метална палка, дълга около осем пръста и два пръста в диаметър, с бутон на единия край.

— И-скачач! — викнах аз, понеже мигновено идентифицирах устройството.

— Същият, дето го даде на Исстван — гордо се ухили Танда. — Задигнах му го, когато се разделяхме. Във всеки случай ти сигурно ще искаш да му възстановиш настройките, преди да го използваш.

— Ако се сетя как точно бяха — навъси се нашият партньор и загледа с подозрение уреда.

— Помислих си, че може да ти влезе в работа, в случай че се разделим, а потрябва бързо да се измъкнеш — мръдна кръшно рамене тя.

Аахз я прегърна с една ръка и се усмихна.

— Одобрявам идеята ти.

— Това означава ли, че би могъл да ме научиш как да пътувам през измеренията? — запитах обнадежден.

— Тъкмо сега няма да я бъде, момче. Нали си спомняш, имаме да водим война.

— Ох! Да, помня.

— Тогава си събирай войската и да потегляме — нареди Аахз.

Аз мигом станах от стола.

— Добре — съгласих се. — Ще взема Глийп и… Я чакай! Ти моята войска ли каза?

Менторът се подхили.

— Ти си ги наел, ти си ги води.

— Учителю, ама ти…

— Аз, разбира се, ще бъда твоят военен съветник — продължи с нехаен тон той. — Постът на Безстрашния вожд обаче е изцяло твой. Всъщност нали ти си дворцовият магьосник?

Преглътнах с мъка. Това някак си досега не ми беше идвало наум.

— Но какво да сторя? — попитах отчаяно.

— Ами-и… — проточи Аахз. — Най-напред ще те посъветвам да ги изведеш отвън, за да можем да се отправим заедно на Буна… естествено, освен ако искаш да оставиш тук своя дракон.

Това дори не заслужаваше отговор. Извърнах се с лице към войните от отряда си и ги огледах с (както се надявах) властен взор, който би трябвало незабавно да привлече вниманието им.

Никой не забеляза. Всички бяха увлечени в дружеска беседа.

Шумно се прокашлях.

Нищо.

Почудих се дали да не ида на тяхната маса.

— Слушай! — лавна внезапно Аахз, като ме изплаши почти до смърт.

Разговорът рязко спря и всички глави се извърнаха към мен.

— А-а-а… — започнах уверено аз. — Вече сме готови да тръгваме. Хайде отвън. Чакайте ме до дракона.

— Слушам, шефе! — обади се Брокхърст на път към вратата.

— След минута ще дойда, младо — изхъхри Аякс, мъчейки се да се надигне.

— Хайде, деденце — рече Гюс. — Може ли да ти подам ръка?

— Не се казвам Деденце, а Аякс! — начумери се стреландецът.

— Само се опитах да ти бъда в помощ — заизвинява се гаргойлът.

— Мога и сам да си стана — натърти Аякс. — Туй, че съм дърт, не значи, че съм безпомощен.

Озърнах се за съдействие към Аахз, но двамата с Танда вече бяха излезли.

Докато отново се извръщах към стареца, ми се стори, че мернах през вратата пред нас да се шмугва една малка синя фигурка. Ако това беше гремлинът, когато най-подир се добрах до улицата, от него нямаше и следа.