Робърт Асприн
Митични представи (21)

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА:

Какво ли ще стане, ако обявят война, а пък дойде само едната страна…

ЛУЦИФЕР

— Събуди се, момче!

Върнах се към пълно съзнание, понеже бях насила запокитен настрани по горските бабунки — вероятно подпомогнат от бързо задействащия се крак на моя ментор.

След като се пързулнах и спрях, изразходвах по-голямата част от енергията си и повдигнах глава.

— Аахз — обявих надуто, — като водач на този отряд взех още едно решение. Отсега нататък искам да ме събужда Танда.

— Няма такъв вариант — злобарски ми се присмя люспестият. — Тя отиде на разузнаване на десния фланг. Или аз, или драконът.

Прекрасен избор. Изведнъж осъзнах колко е светло.

— Хей! — примигнах. — Късно ли е?

— Смятай, че има горе-долу една минута, преди пукотевицата да започне — нехайно отвърна Аахз.

— Колко! — ахнах. Веждите на первекта щръкнаха за миг, докато премисляше думите си. Бунатските мерки за време все още малко го затрудняваха.

— Един час! — усмихна се той тържествуващо. — Точно така. Един час.

— Тъй е по-добре — въздъхнах и пак се отпуснах в хоризонтално положение.

— Ставай бе, момче! — заповяда Аахз. — Оставихме те да спиш, докогато можехме, но вече ни трябваш, за да инспектираш войската.

— Ти инструктира ли я? — прозинах се аз и приседнах. — Ясен ли е планът?

— Толкова ясен, колкото изобщо би могъл да бъде, като се вземе всичко предвид — помръдна рамене той.

— Хубаво — надигнах се на крака. — Хайде да вървим. Пътем ще ме осведомиш за последните промени.

Двамата с него бяхме стояли до късно през нощта, обмисляйки днешния план, и сега открих, че наистина горя от нетърпение да го видя вкаран в действие.

— Трябва да си щастлив, че не си на страната на противника — изхили се Аахз, когато тръгнахме да се присъединим към останалите. — Старият Клод здравата си уплътнява времето, което му отпуснахме.

— Намира им работа, нали? — усмихнах се аз.

— От поник слънце — самодоволно потвърди демонът. — Упражнения, заточване на мечовете — в имперската армия няма мегдан за скука, туй поне е сигурно.

Не бях убеден, че споделям ентусиазма на Аахз, задето враговете прекарвали много време в острене на оръжията си. За късмет бях избавен от необходимостта да му отговоря, тъй като Гюс затрополи към нас.

— Току-що изтървахте рапорта на Брокхърст — уведоми ни той. — На левия фланг все още нищо.

— Можем ли да разберем от сигналите им дали са получили допълнителни подкрепления? — попитах.

— Ако им вярваш на флагчетата — възрази Аахз. — Няма да е за пръв път някоя армия да открие, че неприятелят е разгадал кода й, и да започне да изпраща подвеждащи сигнали.

— О — рекох дълбокомислено.

— Като стана дума за това — подхили се моят наставник, — знаеш ли какви съобщения са предавали вчера? Ония, в които се говори за „срещнахме лека съпротива“.

— Спомням си.

— Е, изглежда, Клод е решил, че ако иска да си изкара повишение от тая работа, следва да качи залога. През нощта ни е издигнал във „въоръжена опозиция… трябва да се потисне със сила!“. Ловко, а?

Преглътнах с мъка.

— Това означава ли, че ще придвижат подкрепления? — кимнах, стараейки се гласът ми да звучи нормално.

— Няма начин, момче — намигна ми Аахз. — Клод отхвърли всички предложения за помощ, които дойдоха по веригата. Той продължава да твърди, че може да се оправи и с отряда, който командва.

— Бих казал, че прекале-е-но много си е проточил вратленцето — подметна Гюс.

— … и ние сме просто онези, дето ще му го клъцнат — довърши Аахз.

— Къде е Аякс? — смених темата.

— Долу, в края на гората, за да си избере стрелкова позиция — отвърна гаргойлът. — Не се тревожи, шефе. Буден е.

Всъщност, що се отнася до Аякс, не това ме тревожеше. Все още ясно си спомнях гневния му вид, когато снощи го нарекох страхливец.

— Добрутро, младо — поздрави стрелецът, като се появи от храстите. — Смятам, че съм подбрал чудесно местенце.

— Здрасти, Аякс — отвърнах. — Виж… ъ-ъ-ъ… когат’ намериш малко време, бих искал да си поговорим за снощи.

— Тая изобщо не я мисли — успокои ме старецът и се захили. — Аз дори съвсем я забравих.

В очите му имаше блясък, който противоречеше на думите му, ала щом той бе готов да се преструва, че нищо не се е случило, това засега напълно ме устройваше.

— Не ми се ще да ви прекъсвам — прекъсна ни Аахз, — но считам, че приятелчето Клод вече е на сто процента готово да тръгне.

И действително лагерът в далечината се оформяше в походна колона. Влачените на ръка каруци бяха натоварени и подредени, а край тях личаха строени ескортиращите групи. Сигналната кула въпреки външния си вид очевидно също бе лесно подвижна и неколцина потни войници я бутаха напред в края на шествието.

— Закъсня! — подхили се Аякс. — Нал’ ти рекох, младо, във всички измерения армиите са от един дол дренки.

— Хайде, момче — живо каза Аахз. — Свърши си работата. Вече е време да заемем позиция.

Кимнах и затворих очи, за да се съсредоточа. С няколко мазки на умствената ми четка промених чертите на Гюс, докато гаргойлът стана огледален образ на мен самия.

— Много добре — критично отбеляза Аякс, поглеждайки ту Гюс, ту моя милост.

Повторих процеса и възстанових Аахзовата маскировка като „съмнителния тип“.

— Е, значи ние потегляме — махна с ръка менторът. — И нека врагът да се обърка!

Днешният план изискваше Гюс да ме замества. Идеята беше, че ако нещо тръгне на зле, неговата каменна плът не само ще го предпази от вреда, но и ще служи като щит за прикритие на Аахз.

Някак не ми се виждаше редно да остана в относителна безопасност отзад и същевременно да изпратя другиго да рискува вместо мен. Хрумна ми, че предната нощ, когато разговарях с Аякс, може би бях нарекъл страхливец не този, когото трябваше.

Човекът от Стреландия обаче комай прие ставащото без никакви въпроси.

— Давай след мене, младо — избъбри. — Не ща да изпусна нищо!

С тези думи той се извърна и се шмугна в храсталака, без да ми предостави друга възможност, освен да тръгна подире му.

За щастие избраната от Аякс позиция не беше далеч. Стар или не, бързо установих, че е опънал жестока крачка.

После натегна лъка си, приклекна и тихичко зачака, подхилвайки се в предчувствие.

Като се настаних до него, използвах останалото време да проверя енергийните линии — онези невидими потоци, от които магьосниците черпят своята сила. Наблизо имаше две мощни линии: една във въздуха, една на земята и това беше добре. Макар Аахз да ме бе научил как да натрупвам енергията вътрешно, при толкова много действие, колкото бяхме предвидили през деня, исках да разполагам с максималната възможна порция, която можех да получа.

Наблюдавахме как Гюс и Аахз вървят с широка крачка и страхотно достойнство към избраното за битката място. Замряла в мълчание, противниковата войска ги гледаше да заемат позициите си.

За миг всички застинаха като в жива картина.

Сетне Клод се обърна към своя отряд и изрева. Незабавно половин дузина стрелци изскочиха от колоната и се пръснаха ветрилообразно от двете страни на каруците. Демонстративно бавно всеки един от тях извади и зареди стрелата си, а после вкупом наведоха лъкове към двете фигури, които препречваха пътя им. Аз съсредоточих моята енергия.

Клод викна нещо към нашите другари. Те не помръднаха.

Концентрирах се.

Стрелците пуснаха снарядчетата си. Гюс с драматичен жест вдигна ръка.

Стрелите спряха във въздуха и паднаха на земята.

Лъконосците удивено се спогледаха. Офицерът изрева към тях нова заповед, те неуверено опънаха тетива и произведоха още един залп.

Беше по-разпокъсан от първия, но аз съумях да го спра все тъй успешно.

— Добра работа, младо! — възкликна радостно Аякс. — Туй ще да им е за урок.

И наистина правилните редици на войниците се поразбъркаха, защото хората започнаха да приказват помежду си. Клод също забеляза това и заповяда на своите стрелци да се върнат в строя.

Първият рунд беше за нас!

Главозамайването ми обаче бе краткотрайно. Сега солдатите изтеглиха мечовете си. Двете групи, натоварени да пазят каруците, се придвижиха наоколо, образувайки два фланга, готови да погълнат нашите съотборници. Като допълнително доказателство за нервността му Клод дори накара войниците, чиято задача бе да теглят тези каруци, да напуснат своите места и да се дръпнат напред, за да подсилят центъра на строя.

Ние точно туй и искахме.

— Сега, Аякс! — изсъсках аз. — Изстрелвай ги нависоко.

— Помня, младо — ухили се старецът. — Щом ти си готов, и аз съм готов.

Изчаках го да вдигне лъка си и концентрирах мощен енергиен лъч в една точка на няколко пръста пред оръжието му.

Това наподобяваше упражнението за запалване на свещта и в момента действаше също тъй добре, както когато го опитвах предишната нощ.

Колчем някоя стрела излетеше от лъка на Аякс, тя пламваше и продължаваше да гори при полета си.

С невероятна скорост стрелецът отново и отново изпращаше със съскане своите метателни снаряди през моята запална точка. Поддържането на необходимия поток от енергия изискваше цялата ми концентрация, тъй като от време на време трябваше да го отмествам, щом Аякс избереше нова мишена.

Най-накрая той остави големия лък до себе си.

— Туй би следвало да свърши работа, младо — усмихна ми се. — Само поглеж.

Погледнах. В далечината зад войнишките редици от каруците се издигаха тънки струйки дим. След няколко минути продоволственият отряд на Клод щеше да остане без никакви продоволствия.

Стига да разполагахме с тия няколко минути! Още докато гледахме, бойците започнаха да настъпват към Аахз и Гюс и мечовете им заблестяха на слънцето.

— Май ще е по-добре да сторим нещо по тоз въпрос! — измърмори Аякс, като пак вдигна оръжието си.

— Почакай една секунда, господине! — наредих му аз и присвих очи към фигурките в далечината.

Между Аахз и гаргойла се проведе кратка консултация, а сетне Гюс отстъпи крачка и взе енергично да жестикулира към своя компаньон.

Това ми отне известно време, но най-накрая схванах съобщението. Затворих с усмивка клепачи и премахнах маскировката на моя наставник.

Възцари се истински пандемониум. Войниците в челните редици хвърлиха по един поглед към демона, застанал срещу тях, и панически хукнаха назад, като едва не прегазиха хората зад гърба си. Щом колоната разбра какво става, бягството се превърна в същински погром, при все че силно се съмнявам дали онези отзад знаеха защо именно бягат.

Дори и някой да забеляза горящите каруци, на практика никой не се позабави.

— Ехе-хе-хей! — възкликна Аякс и ме тупна по гърба. — Туй свърши работа. Глей ги как търчат. Тез приятели комай никогиш по-рано не са виждали перверт.

— Вероятно наистина не са виждали — подметнах аз, докато се опитвах с разтъркване да възстановя що-годе чувствителността на рамото си.

— Знайш ли — провлече глас стрелецът, присвивайки очи към сцената под нас, — дойде ми нещо наум. Тия момчета офейкаха толкоз бързо, че забравиха да сигнализират на когото и да било. Мислиш ли, че ще можем да го сторим вместо тях?

— Как? — попитах.

— Е — ухили се той, — аз разпознавам сигналите, пък ти си магьосник. Ако ти кажа какъв сигнал да подадеш, мож’ ли го направи? Без никой да го държи.

— Сигурно ще успея — съгласих се. — Какво ще ни трябва за целта?

— Чакай да се сетя — навъси вежди стреландецът. — Ще ни трябват един череп, две ивици червен плат, една черна топка, една…

— Спри малко, Аякс — казах, като вдигнах ръка. — Смятам, че има по-лесен сигнал, който те ще разберат. Гледай сега.

Изпратих нататък нова струя енергия и платформата на кулата избухна в пламъци.

— Мислиш ли, че ще разчетат съобщението? — подсмихнах се аз.

Аякс наблюдава втренчен известно време горящата кула.

— Доста те бива за това, младо — промърмори той най-подир. — Да изпратиш огън толкова надалеч.

— Аха — започнах скромно, — ние, магьосниците, можем…

— Разбира се — продължи старецът. — Щом умееш да вършиш туй, значи всъщност ний с Черньо не сме ти трябвали, за да се справиш с тези каруци, нал’ тъй?

Схванах грешката си прекалено късно.

— Аякс, аз…

— Много ми е чудно, що си даде всичкия тоя зор само да ме убедиш, че не съм безполезен.

— Ти не си безполезен — ревнах насреща му. — Това, че просто понякога не си необходим, не означава, че си безполезен. Може и да съм млад, но съм достатъчно възрастен, за да го знам.

Аякс ме гледа някое време, сетне изведнъж се усмихна.

— Да пукна, ако не си прав, мла… Скийв — разсмя се той. — Май и аз го знаех, ама замалко съвсем го забравих. Дай мъничко вино от таз бъчонка, дет’ е привързана към твоя дракон. Ще ми се да ти се отблагодаря както се полага, задет’ ми го напомни.

Към лагера си тръгнахме заедно.