Робърт Асприн
Митични представи (18)

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА:

Митичните представи са главната причина за войните!

А. ХИТЛЕР

За късмет армията не бе помръднала от мястото си, където беше, когато заминахме за Дева. Казвам за късмет, понеже Аахз изтъкна, че те спокойно биха могли да подновят нашествието си в наше отсъствие. Ако бе станало така, сега щяхме да се намерим зад неприятелските редици, а даже и в средата на някой от техните лагери.

Разбира се, той ми посочи това, след като се бяхме върнали на Буна. Аахз е пълен с полезни късчета информация, ала от усещането му за навременно съобщаване има още много да се желае.

Аякс не си губи времето след пристигането ни. С пъргавина, която опровергаваше възрастта му, стреландецът опъна лъка си и застана, присвил очи към далечните лагери.

— Е, младо — запита, без да отмества поглед от вражеските редици, — коя е първата ми партида мишени?

Готовността му малко ме постресна, но Аахз ловко ме отърва.

— Преди всичко — заяви важно той — ще трябва да направим едно съвещание за окончателно планиране.

— Не сме очаквали, че и ти ще бъдеш с нас, Аякс — добави Танда. — След като имаме на наша страна истински стреландец, съвсем естествено е бойните ни планове да претърпят драстично преразглеждане.

— Хич не ме е еня — сви рамене дядото. — Просто ми се щеше да знаете, че съм готов да си заработя парите. Съвещавайте си се на спокойствие. Толкоз много войни съм виждал да се объркват, щот’ никой не си е дал зор да планира нещичко! Ако нямаш нищо напреки обаче, мисля малко да подремна. Кат’ ти потрябва стрелба, направо ме викни.

— Ъ-ъ-ъ… отивай, Аякс — съгласих се аз.

Без повече приказки старецът се отпусна на земята и попридърпа леко плаща към себе си. След няколко минути вече тихо похъркваше, но открих, че въпреки всичко все тъй здраво държи лъка.

— Ей това е опитен войник — подчерта Аахз. — Взима си съня, когато и където може.

— Шефе, искаш ли да поразузная туй-онуй? — запита Гюс.

— М-м-м… — поколебах се аз и крадешком хвърлих поглед към наставника си.

Той го забеляза и лекичко ми кимна.

— Разбира се, Гюс — довърших. — Ще те чакаме тук.

— Аз ще ида на разузнаване в другата посока — предложи импът.

— Добре, Брокхърст. Аахз, можеш ли да им изнесеш кратък инструктаж?

Опитвах се да прехвърля топката към него, а той се включи в разговора тъй ловко, сякаш го бяхме репетирали.

— Има няколко неща, за които ни е нужна конкретна информация — изтежко започна моят ментор. — Първо, трябва ни бойно поле — малко и с пръснати тук-таме прикрития. Гюс, ти ще провериш за това. Знаеш какво ще ни подхожда. Ти пък, Брокхърст, виж какви подробности можеш да ни донесеш за трите най-близки лагера.

Двамата разузнавачи енергично кимнаха.

— И непременно гледайте да не ви видят — предупреди ги первектът. — Никаква информация няма да ни е от полза, ако не се върнете.

— Хайде сега, Аахз — засегна се Гюс. — Мислиш ли, че разполагат с нещо, което може да направи дупка в старата скала?

И за демонстрация халоса с предмишница една фиданка. Дръвчето рухна без ни най-малко да нащърби ръката на гаргойла.

— Не знам — призна Аахз. — Ама и не искам да знам. Ти си сред нашите тайни оръжия. Няма смисъл да известяваме предварително врага. Схващаш ли какво имам предвид?

— Да, схващам — закима Гюс и с тежки стъпки се отдалечи.

— Скоро се връщам — рече Брокхърст и ни махна с десница, преди да се отправи в противоположната посока.

Помахах на импа, сетне промълвих на Аахз:

— Сега, като откъснахме малко време, имаш ли нещо против да ми кажеш какъв е окончателният ни план? Аз не зная даже предварителните.

— Лесна работа — отвърна демонът. — Нямаме никакъв план… засега.

— Добре, ами кога ще си го изградим? — попитах с насилено търпение.

— Вероятно на бойното поле — прозя се той. — Дотогава ще е безсмислено. Съществуват прекалено много променливи.

— Не е ли разумно да имаме поне обща идея какво ще правим, преди да сме излезли на бойното поле? — настоях. — Би било доста добре за душевното ми спокойствие.

— О, аз вече имам обща идея какво ще правим — призна Аахз.

— Не е ли сладък? — личицето на Танда се сви в гримаса. — Сър, а съгласен ли си да я споделиш с нас? И ние също сме заинтересовани.

— Е, добре — начена той някак си лениво, — тая игра се нарича отлагай и деморализирай. По мои сметки няма да успеем да ги надвием със сила. Твърде малко неща са в наша полза, така че не виждам смисъл дори да опитваме.

Преглътнах една язвителна забележка и го оставих да продължи.

— От друга страна, би трябвало да можем да предизвикаме известно отлагане и демобилизиране — захили се Аахз. — Веднага ще ви кажа, че при този вид битка в нашия актив влизат две големи оръжия.

— Аякс и Гюс — предположих аз с желание да помогна.

— Страхът и бюрокрацията — поправи ме люспестият.

— Туй пък какво ще рече? — намръщи се Тананда.

Аахз пусна широка зъбата усмивка.

— Танда, момичето ми, ти си изпортена от това, че се носиш като лястовичка между измеренията. Забравила си как мисли човекът от улицата. Средният човек в което и да е измерение не знае най-важните неща за магията, да не говорим за нейните ограничения. Ако нашето момче им заяви, че може да накара слънцето да спре или дърветата да растат с корените нагоре, те ще му повярват. Особено пък ако успее да демонстрира няколко странни чешита като доказателство за своята мощ, а ми се струва (трябва да признаеш), че отборът, дето си е събрал да го подкрепя, е достатъчно странен.

— Какво е бюрокрация? — попитах аз, когато най-накрая съумях да се вклиня в разговора.

— Клатикрация… системата — осведоми ме Аахз. — Организацията за вършене на работа, която пречи работата да бъде свършена. В този си вид тя се нарича командна верига. Една армия, голяма колкото онази отсреща, трябва да действа като добре смазана машина, защото иначе започва сама да се настъпва по краката. Бас държа, че ако хвърлим две-три шепи пясък в скоростната й кутия, те ще губят повече време да се борят помежду си, отколкото да ни преследват.

Ето един от първите случаи, когато моят учител наистина поясни нещо, дето го беше казал. Щеше ми се да не го бе пояснявал. Чувствах се по-объркан, сравнявайки с преди това.

— Ъ-ъ-ъ… и как ще постигнем всичко туй? — заинтересувах се аз.

— Ще мога да ти отговоря по-точно, след като изкараш първия си военен съвет — сви рамене Аахз.

— Че не го ли държим в момента?

— Имам предвид заедно с врага — навъси се той. — По някое време в близкото бъдеще ще ти се наложи да седнеш с един от техните офицери, за да решите как ще се води тази война.

— Аз ли? — примигнах.

— Ако си спомняш, ти си водачът на защитата — усмихна ми се Аахз.

— Това е част от работата, хубавецо — потвърди Танда.

— Чакайте малко — прекъснах ги. — Ей сега ми хрумна нещо. Мисля, че разполагам с по-добра идея.

— Виж, това вече ще трябва да го чуя — захили се менторът.

— Мълчи, Аахз — нареди Танда, като го смушка в ребрата. — К’во измисли, хубавецо?

— На наша страна имаме двама обучени убийци, нали така? — отбелязах аз. — Защо просто не ги вкараме в употреба? Ако достатъчно вражески офицери вземат, та опънат внезапно петалата, съществува възможност армията им да се разпадне. Не е ли тъй?

— Няма да я бъде, момче — грубо заяви Аахз.

— Защо?

— Ние може да заобикаляме правилата, но не можем да ги променяме — бе отговорът. — Войните се водят между войски. Да се избиват офицерите без участието на техните войски нарушава традицията. Много се съмнявам, че и твоята собствена жива сила ще го приеме спокойно. Старите бойци като Аякс в никакъв случай няма да се съгласят да участват в подобен план.

— Прав си — откликна Танда. — Убийците сключват договори за отделни индивиди при лична вражда, обаче не и срещу генералитета на една армия.

— Но то ще е толкова лесно — настоях аз.

— Слушай, момче, погледни го от тая страна — намеси се первектът. — Ако ти си в състояние да го направиш, и те могат да го направят. Така, както стоят в момента нещата, теб убийци не те заплашват. Наистина ли искаш да промениш това?

— Какво трябва да приказвам на военния съвет? — запитах.

— Когато му дойде времето, ще ти дам напътствия — увери ме Аахз. — В този момент имаме да планираме други подробности.

— Например? — полюбопитства Танда.

— Например какво да предприемем с тия сигнални кули — сопна се той като посочи с глава една от постройките в далечината.

Сетне помълча и добави:

— Вероятно няма да ни остане време да разгадаем кода им, така че най-доброто, което можем да сторим, е някак си да им прекъснем сигналите. Ти каза, че си подбрала някои специални ефекти от Пазара. Имаш ли средство, дето бихме го използвали срещу въпросните кули?

— Не съм сигурна — смръщи се замислено Танда. — Ще ми се да ми беше споменал нещо за това, преди да ида да пазарувам.

— Какво ще кажете за Аякс? — подхвърлих.

— Какво за Аякс? — контрира Аахз.

— Колко близо трябва да бъде до мишените, за да прекъсне работата им със своята стрелба?

— Не знам — повдигна рамене демонът. — Защо не питаш него?

Изгаряйки от нетърпение да последвам собственото си предложение, приклекнах до дремещия стрелец.

— Ъ-ъ-ъ… Аякс — повиках го кротко.

— Кво щеш, младо? — реагира старецът, като се събуди в миг.

— Виждаш ли тези сигнални кули? — посочих му далечните постройки.

Той се изправи на крака и присви очи в указаната посока.

— Разбира се, че ги виждам.

— Ние… м-м-м… аз се чудех дали можеш да използваш лъка си, за да прекъснеш сигналите им?

Вместо отговор Аякс изтегли една стрела изпод плаща си, постави я на тетивата и я пусна, преди да успея да го спра.

Стрелата изчезна към най-близката кула. Със свито сърце напрегнах взор, опитвайки се да проследя полета й.

На платформата на кулата стоеше един човек, подпрял флагчето си върху парапета до него. Внезапно флагчето се прекатури и полетя към земята — очевидно прекършено на няколко пръста от напречната летва. Мъжът се приведе и вдигна от пода долната част на дръжката, като гледаше с явно объркване счупения й край.

— Някакви други мишени? — запита Аякс.

Беше се облегнал небрежно на лъка си, извърнал гръб към сцената. Дори не си бе дал труда да погледне дали стрелата му ще попадне в целта.

— М-м-м… не точно сега, Аякс — уверих го аз. — Отивай да спиш.

— Нищо против, синко — усмихна се старият човек и взе да се настанява на земята. — Утре ще има много мишени.

— Това пък откъде го разбра?

— Ако се съди по този сигнал, дет’ го прекъснах току-що — ухили се той, — армията е решила утре да потегли.

— Ти можеш да четеш сигналите? — примигнах насреща му.

— Естествено — кимна Аякс. — Войските използват само осем различни кода и аз ги знам всичките. То си е част от моя занаят.

— И те ще потеглят утре?

— Нал’ туй ти думам — намръщи се стрелецът. — К’во става, да не си глух?

— Не — побързах да го уверя. — Просто новината изцяло променя бойните ни планове. Лягай да спиш.

Върнах се към нашата малка конференция и намерих Аахз и Танда потънали в разговор с Брокхърст.

— Лоши вести, момче — информира ме Аахз. — Импът разправя, че армията на врага щяла да тръгне утре.

— Зная — отвърнах. — Ей сега го научих от Аякс. Брокхърст, ти също ли можеш да разчиташ сигналите?

— Не — призна розовият имп. — Гремлинът обаче умее.

— Какъв гремлин? — показа зъби Аахз.

— Преди минути беше тук — начумери се Брокхърст и се заоглежда наоколо.

— Е, хубавецо — въздъхна Танда и впи поглед в мен, — мисля, че току-що времето ни за планиране се изчерпа. По-добре извикай твоя дракон. Смятам, че съвсем скоро ще се нуждаем от всичката помощ, която можем да съберем.

Глийп се бе скрил малко след нашето пристигане, но от дъжд на вятър го чувахме как се движи из храсталака.

— Танда, я иди ти да докараш дракона — нареди Аахз. — Въпреки че не ми е ясно той с какво би могъл да ни помогне. Аз и „шефът“ ще трябва да обсъдим утрешния му военен съвет.

Цялата увереност, която по-рано си бях изградил, като слушах за великия план на ментора, ме напусна. Зеленокосото момиче беше право. Времето ни бе изтекло.