Робърт Асприн
Митични представи (25)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА:

Какво е туй, да не са китайски пожарникарски упражнения?

СУН ДЗЪ

Нито видях къде отиде Клод, след като престанах да му говоря, нито ме интересуваше. В момента изучавах противниковата армия с ново око. До този миг бях мислил дефанзивно, съставяйки планове за оцеляване. Сега вече разсъждавах като агресора. Легионите бяха в стегнат блоков строй с три до четири карета дълбочина и може би петнайсет широчина. Събрани заедно, те излъчваха страховито впечатление за мощ, за неустоима сила, която никога няма да отстъпи назад.

Това чудесно ме устройваше. Всъщност исках малка презастраховка, че те не биха се оттеглили скоро.

— Аякс! — викнах, без да обръщам глава.

— Тук съм, младо! — отвърна стрелецът близко до мен.

— Черньо може ли да изпраща твоите послания отвъд техния строй?

— Мисля, че да — провлече глас Аякс.

— Твърде добре — навъсено казах аз. — Същото упражнение като в първата битка, но този път не се цели в каруците. Трябва ми огнен полукръг зад последните им редици.

Както и по-рано, щом старецът започна да пуска стрела след стрела, тетивата ритмично запяха „дзъннн… дзъннн“. Сега обаче изглеждаше, че снарядите пламват много по-лесно.

— По-кротко, младо — предложи Аякс. — Изгаряш ги, преди да са стигнали земята.

Прав беше. Или бях застанал точно върху някоя силова линия, или гневът ми бе засилил моята енергия. На каквото и да се дължеше причината, изведнъж открих, че имам на разположение невероятно количество енергия.

— Съжалявам, Аякс — викнах аз и отклоних част от ума си встрани от точката на запалване. После се обадих: — Танда! Изтичай назад и доведи Глийп.

Имах предчувствието, че моят любимец може да ми свърши работа, преди разправията да приключи.

Челната редица на армията започна да напредва в такт с ритмичното бумтене на барабаните. Не им обърнах внимание.

— Брокхърст!

— Тук, шефе! — отвърна импът, като застана до мен.

— Забеляза ли вече командира?

— Още не — долетя горчивият отговор. — Навярно се е забил нейде назад в средата на войската.

— Добре, изкачи се на някое дърво и виж дали можеш да го откриеш — заповядах му.

— Веднага, шефе! Щом го забележа, искаш ли да му видя сметката?

— Не! — реагирах мрачно. — Ела и ми докладвай. Бих желал аз да се разправям с него.

Челната редица все още напредваше. Реших, че ще е за предпочитане да сторя нещо по въпроса. С един замах на ума ми запалих ливадата пред центъра на редицата. Изправените пред тази бариера карета спряха на място, а дясното и лявото крило продължиха своето движение напред.

— Глийп! — долетя познат глас, придружен от още по-позната струя лош дъх.

— Ние дойдохме! — ненужно оповести Танда.

Не им отделих веднага внимание и се заех да изучавам обстановката. Зад имперските формирования се издигаха ленти бял дим, показващи, че Аякс почти е приключил задачата си. Скоро армията щеше да бъде отрязана от всяко отстъпление. Време беше да започна да мисля за нашата атака. Първото нещо, от което се нуждаех, бе повече информация.

— Гюс! — рекох угрижено. — Искам да прелетиш бързичко над техните редици. Виж дали ще успееш да намериш някое място, където да пуснеш Бърфърт, но така, че да може да нанесе истинска вреда.

— Незабавно, шефе — изхриптя гаргойлът и тежко затрополи напред.

— Чакай малко — спрях го, тъй като ми беше хрумнала една мисъл. — Танда, у теб ли е още онзи лист-невидимка?

— Ей го тук! — ухили се тя.

— Добре — кимнах. — Боецо, вземи листа. Дръж го пред себе си колкото можеш по-дълго, докато ги оглеждаш. Няма никакъв смисъл да привличаш огъня, ако не ти се налага.

Гаргойлът пое рулото с недоволно свиване на раменете.

— Щом казваш, шефе — промърмори той. — Само че те надали могат да ми сторят нещичко.

— Въпреки това го използвай — наредих му аз. — Хайде тръгвай.

Гюс подскочи тежко във въздуха и се понесе над ливадата с бавни махове на масивните си криле. Беше ми трудно да повярвам, че толкова голямо и направено от камък чудовище може да лети, но го виждах с очите си. Може би се осланяше на левитацията.

— Всичко е запалено, младо — изкиска се Аякс, като прекъсна мислите ми. — Мога ли да сторя още нещо за теб?

— Не точно сега, Аякс — отговорих, — обаче стой наблизо.

Бях щастлив, че тази част от моята концентрация вече е свободна. Следващият фокус щеше да ми отнеме всичката енергия, която успеех да насъбера.

Съсредоточих ума си върху тревата пред наближаващото ляво крило. Като доказателство за ефективността на моите усилия тоя сектор от редицата закова на място.

— Иха-а-а! — възкликна Танда с истинско възхищение. — Това си го бива.

Ефектът, който целях, беше да накарам тази трева да прерасне в армия от импове, надигащи се от земята, за да противостоят на имперските войни. В случая вместо демони избрах импове, защото са по-ниски и поради туй изискват по-малко енергия за поддържане на илюзията.

Каквото и да постигаха в действителност магичните ми усилия, то бе достатъчно да накара солдатите да реагират. След като офицерите им изкрещяха няколко заповеди, войниците хвърлиха безредно множество копия на тревата пред тях. Разбира се, оръжията нямаха никакъв ефект срещу противник фантом.

— Слушай, младо — побутна ме внезапно Аякс. — Искаш ли да направя нещо за тез типове, дет’ стрелят по нашия гаргойл?

Извърнах се леко, за да разбера докъде е напреднал Гюс. Летящата фигура тъкмо минаваше над войските в центъра, същите ония войски, които моят огън задържаше на място. Сега аскерите можеха да забележат фигурата зад листа-невидимка и вече реагираха със завиден професионализъм.

Лъконосците от съответното формирование трескаво пускаха стрели по странния силует, който отведнъж се бе появил над главите им, а техните другари полагаха максимум усилия да стигнат до гаргойла, като хвърлят по него копия.

Видях всичко това само с един поглед. Видях обаче и още нещо.

— Почакай минута, Аякс — наредих. — Я гледай!

Изстреляните и хвърлените от централната редица оръжия падаха към земята в гъсто строените подразделения на войските, които все така очакваха заповеди. Няма нужда да обяснявам, че това не беше добре прието — още повече че до момента те не можеха да видят истинската мишена на техния челен отряд. Сигурно им се струваше, че по някаква магия или обсебени от демони, съюзниците им изведнъж са се обърнали и са взели да ги обстрелват.

Няколко карета започнаха да отвръщат на стрелбата, като заповядаха на подчинените си лъконосци да се включат в действие. Други вдигнаха своите щитове и тръгнаха напред с извадени мечове.

Резултатът беше пълен хаос, понеже войските от центъра се опитваха да се защитят от атаката на собствените си подкрепления.

Имайте предвид, че не го бях планирал по тоя начин, но спешно се възползвах от ситуацията. Щом присъствието на един гаргойл може да причини такава суматоха, помислих си аз, няма да е лоша идея да повдигнем още малко залога.

С бързо бръсване на ума ми промених външния вид на Гюс. Сега точно над центъра им се рееше голям дракон. Ефектът си заслужаваше да се види.

Аз обаче не си позволих лукса да наблюдавам. В тези няколко момента бях научил нещо и исках да го изпробвам.

Разтворих във въздуха моята армия импове, а сетне я материализирах отново — не пред войските, ами насред тях! Това хвърли подразделенията в пълен безпорядък. Когато войниците удряха или замеряха илюзорните фигури, най-често вместо врага уцелваха своите другари.

Ако туй продължеше, скоро щяха да бъдат твърде заети да се бият един с друг, за да ни безпокоят.

— Шефе! — извика Брокхърст, носейки се като стрела към мен. — Забелязах командира!

— Къде? — попитах мрачно и се опитах да не изключвам вниманието си от разгарялата се на ливадата битка.

Импът посочи с ръка.

Наистина! Там беше Звяра, който крачеше гневно от формирование към формирование, мъчейки се да възстанови реда във войската си.

Чух издайническия шепот от издърпването на стрела от колчана.

— Аякс! — ревнах аз. — Не стреляй. Той е мой… само мой!

И щом казах тези думи, разтворих всички импове, които бяха близо до Звяра, и вместо това промених чертите на лицето му така, че той заприлича на Аахз.

Шашардисаните солдати видяха как сред тях се появи един демон, размахал меч — демон от оня вид, за който те знаеха, че може да бъде убит. Повече подкокоросване не им трябваше.

За миг мярнах стреснатото изражение на Звяра, преди войските му да се скупчат около него, после цяла гора от униформи го затули от погледа ми.

— Задачата е изпълнена, шефе — обяви Гюс, като възникна до мен. — Каква е следващата?

— Ти… к’во търсиш… — запелтечих аз.

Бях забравил, че при завръщането му листът-невидимка ще скрие гаргойла от нашите очи. Внезапната му поява ме сконфузи.

— Бърфърт ще дойде, веднага щом приключи с обсадното им оборудване — продължи Гюс, размахвайки каменна десница към врага.

Погледнах оттатък ливадата. Прав беше! Тежкото оборудване, което бе подредено зад армията, сега беше потънало в пламъци.

Сетне забелязах още нещо.

Войските вече не се биеха едни с други. Със сепване осъзнах, че между уреждането на сметките ми със Звяра и появата на Гюс бях забравил да поддържам отрядите от импове! При отсъствието на някакъв видим противник имперските сили очевидно се бяха осъзнали и кръжаха насам-натам, опитвайки се да възстановят формированията си.

Не след дълго щяха да бъдат готови отново да атакуват.

— Какво ще правим сега, шефе? — попита нетърпеливо Брокхърст.

Добър въпрос. Реших да поувъртам, докато се пробвам да измисля отговор.

— Ще ви начертая една схема. Някой да ми даде меч.

— Ето, момче. Използвай моя — отвърна Аахз, като ми протегна оръжието.

— Благодаря — рекох разсеяно. — Вижте, тази линия тук е тяхното главно формирование. Ако ние… Аахз!?

— Здрав и читав — ухили се моят наставник. — Съжалявам, че закъснях.

Аахз си беше! Стоеше си, спокойно скръстил ръце, сякаш през цялото време е бил част от нашата група. Реакцията на колегите обаче показваше, че те са изненадани не по-малко от мен от неговото появяване.

— Но ти… — заекнах аз. — Огънят…

— О-о-о, това ли? — сви рамене люспестият. — Щом разбрах какво правят, използвах И-скачача, за да се прехвърля в друго измерение. Единственият проблем беше, че още не бях успял да възстановя настройката, и ми излезе душата, докато намеря пътя обратно към Буна.

Облекчението ме заля като студена вълна. Аахз беше жив! И — много по-важно — бе тук! Изгледите за развоя на битката изведнъж взеха да ми се струват доста по-добри.

— Какво ще правим сега, сър?

— Не знам защо питаш мен, Скийв — невинно примигна насреща ми моят ментор. — Струва ми се, че до момента и сам се справяш чудесно.

Страхотно! Тъкмо когато ми трябваше съвет, получавах комплименти.

— Виж бе, Аахз — започнах нахъсено. — Очаква ни битка, която…

— Шефе! — прекъсна ни Брокхърст. — Там нещо става!

Със свито сърце се обърнах и пак проучих положението.

На сцената се бе пръкнала нова фигура, ако се съди по външния й вид — началник някакъв. Той енергично крачеше пред войската, като ту крещеше, ту размахваше ръце. По петите му вървяха ято офицери, които си мърмореха под нос и кършеха пръсти.

— Това пък какво ли е? — промълвих полу на себе си.

— Момче, стегни се — посъветва ме демонът. — Ако съм чул добре, новината е лоша.

— Хайде сега, Аахз — изпъшках. — Как е възможно нещата да станат по-лоши, отколкото вече са?

— Лесно — сопна ми се той. — Онова там е върховният командващ на имперската армия. Дошъл е да открие какво пречи на напредъка на левия му фланг.