Джовани Бокачо
Декамерон (25)

Завършва вторият ден на Декамерон, започва третият. Под ръководството на Неифила дружината разсъждава за тия, които благодарение на своето умение или са успявали да получат каквото са искали да имат, или са успявали да си възвърнат изгубеното.

В неделя, когато кралицата станала и накарала да събудят и нейната дружина, червеното сияние на зората вече преливало в златисти отблясъци, предвестници на изгряващото слънце. Много преди това на мястото, където щели да отседнат, сенешалът бил изпратил голяма част от необходимите вещи, заедно с хора, които да приготвят каквото трябва. Като видял, че кралицата тръгва на път, сенешалът се разпоредил да натоварят набързо и останалите неща, а когато всичко било готово, потеглил и той заедно с обоза и слугите, които били останали с дамите и младежите.

Кралицата поела по глуха странична пътека, цялата обрасла в зелена трева и изпъстрена с цветя, които започвали да се разтварят при докосването на първите слънчеви лъчи, и се отправила с бавна стъпка на запад; след нея вървели дамите и тримата младежи от дружината, а пред тях се носела радостната песен на двадесетина славеи и други пойни птички; така, сред приятни разговори, шеги и смях, те изминали не повече от две хиляди крачки и преди да удари половината на третия утринен час, кралицата ги отвела пред голям, разкошен дворец, който се издигал на нисък хълм, с изглед към долината.

Влезли в двореца, обходили го от край до край и като видели големите зали, чистите и богато украсени стаи, подредени с всичко необходимо за живеене, изказали своето възхищение и отправили най-похвални слова към неговия собственик; а когато слезли долу и огледали просторния, сенчест двор, пълните с отлични вина изби и струящата в изобилие студена вода, възторгът им станал още по-голям.

После решили да отдъхнат и насядали в голямата лоджия, която гледала към двора и тънела в зеленика и всякакви цветя, каквито имало по това време на годината; в същия миг се появил предвидливият сенешал и им поднесъл най-разнообразни сладкиши и превъзходни вина, та да се подкрепят.

После те накарали да отворят оградената с висок зид градина, която се намирала в съседство с двореца, и влезли; още на входа се смаяли на нейната неповторима красота и тръгнали да я разглеждат най-внимателно от единия до другия край. И по средата, и наоколо градината била прорязана от широки, прави като стрела алеи, покрити със сводове от лозници, които, по всичко личало, тая година щели да родят много грозде, защото били натежали от цвят; той изпълвал градината с чудно благоухание, а то се смесвало с аромата на множество други цветя и треви и дружината си помислила, че е попаднала сред всички дъхави подправки, каквито може да им поднесе Изтокът. От двете страни на алеите се нижел истински жив плет от ясмин, бели и червени рози, поради което човек можел да се разхожда навсякъде под дъхавите прохладни сенки не само сутрин, ами и по пладне, когато слънцето е високо. Много време ще е необходимо да ви разказвам колко и какви треви и растения имало там и как били подредени; едно само ще ви кажа: нямало рядко растение, което да понася нашия климат и да не било засадено в най-голямо изобилие.

Насред градината се простирала зелена поляна (тя била не по-малко забележителна, а може би била и най-прелестното нещо от всичко, що се намирало там); поляната била покрита със ситна зелена тревица, толкова зелена, че тъмнеела, а сред нея пъстреели безброй цветя; наоколо се извисявали свежите зелени корони на кедрите и на портокаловите дървета, отрупани със зрели и зелени плодове и с цвят; гледката не само радвала окото, ами доставяла удоволствие и на обонянието. По средата на поляната се издигал водоскок от ослепително бял мрамор, с най-прекрасни фигури и орнаменти; в центъра на водоскока стърчала Колона, а над нея — статуя, из която високо към небето бликала силна струя вода — дали направо от извора, или по изкуствен начин, това не знам, — а после се връщала обратно в прозрачния басейн с приятен ромон; водата била в такова количество, че само част от нея би могла да движи цяла воденица. Тази вода (става дума за излишната, дето преливала от басейна на водоскока) изтичала по някакъв скрит път, после отново излизала на повърхността, за да потече по многобройните, изкусно направени поточета, ограждащи поляната; водата продължавала по-нататък из цялата градина по също такива поточета, за да се събере отново в единия й край, откъдето изтичала към долината, образувайки бистър като сълза поток, и преди да се разлее, задвижвала с голямата си сила и не без полза за собственика цели две воденици.

Гледката, която представлявала и градината, и прекрасната й уредба, и растенията, и водоскока, и изтичащите от него ручеи, допаднала извънредно много на дамите и на тримата младежи и те започнали да твърдят, че ако е възможно да има рай на земята, биха го направили точно такъв, като тази градина; и не можели да си представят какво друго биха могли да добавят, за да стане още по-прелестен.

Те се разхождали из градината безкрайно доволни, виели пъстри венци от клопките на най-различни дървета, наслаждавали се на чуруликането на рояците пойни птици, които сякаш се надпявали, и изведнъж забелязали още нещо, което ги накарало да възкликнат възторжено и което, грабнати от приятната гледка, не били забелязали преди; градината гъмжала от прекрасни животни, може би стотици породи, и те почнали да си ги сочат един на друг: ето тук подскачат зайци, виж, по-нататък лежат сърни и сърнета, ей там пък пасат млади елени. А освен тях имало безброй други животни, които се разхождали кротко, сякаш били опитомени; тази гледка била още едно удоволствие, което се прибавило към другите.

След като обходили навсякъде и се нагледали ту на едно, ту на друго, те наредили да сложат масите край хубавия водоскок, изпели шест песнички, изиграли няколко танца, а после, по волята на кралицата, седнали на трапезата, където им поднесли голям брой изкусно и добре приготвени най-изтънчени блюда; като се развеселили, те станали от трапезата и отново се отдали на музика, песни и танци, докато най-сетне кралицата решила, че станало твърде горещо и който иска, може да отиде да си почине.

Някои се прибрали да си полегнат, а другите, омаяни от красотата на гледката, решили да останат при водоскока; и докато ония спели, едни от тях седнали да четат романи, други — да играят шах или дама. Но като ударил деветият час, всички станали, напръскали си лицето със студена вода и по волята на кралицата се отправили към водоскока, където насядали в станалия пече обичаен за тях ред, очаквайки да започнат разказите на предложената от кралицата тема.

Първият, на когото кралицата дала думата, бил Филострато, и той започнал.