Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il Decameron, 1350–1353 (Обществено достояние)
- Превод от италиански
- , 1970 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 93 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (29 декември 2007)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (9 март 2008 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2024 г.)
Издание:
Издателство „Народна култура“, 1970
Никола Иванов — превод
Драгомир Петров — превод на стиховете
При спорни моменти в редакцията на сканирания текст е използвано и изданието на изд. „Захарий Стоянов“ от 2000 г.
История
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция
Ден втори
Завършва първият ден на Декамерон, започва вторият. Под ръководството на Филомена се повеждат разговори за хора, които след всевъзможни премеждия и противно на собствените си очаквания стигат до благополучен край.
Слънчевите лъчи били вече донесли навсякъде новия ден, а птиците го възвестявали на всеослушание, чуруликайки радостно по зелените клонки, когато дамите и тримата младежи, след като станали от сън, тръгнали из градината; дълго се разхождали те ту в една, ту в друга посока и пристъпвайки бавно из росната трева, виели пъстри венци. И сторили същото, както предния ден: нахранили се още по хладина, изиграли няколко танца и се прибрали да си починат; като ударил деветият час, се събудили и по волята на кралицата пак се събрали и насядали около нея на прохладната зелена поляна. А тя, красива и привлекателна, с лавров венец на глава, огледала дружината и като поразмислила, заповядала на Неифила да разкаже една новела, с която да постави началото на разказите за този ден. Без да възразява, Неифила започнала весело.