Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il Decameron, 1350–1353 (Обществено достояние)
- Превод от италиански
- , 1970 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 94 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (29 декември 2007)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (9 март 2008 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2024 г.)
Издание:
Издателство „Народна култура“, 1970
Никола Иванов — превод
Драгомир Петров — превод на стиховете
При спорни моменти в редакцията на сканирания текст е използвано и изданието на изд. „Захарий Стоянов“ от 2000 г.
История
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция
Ден десети
Завършва деветият ден на Декамерон, започва десетият и последен ден, в който под ръководството на Панфило дружината разсъждава за тия, които са проявили благородство или великодушие в любовните или други дела.
Когато Панфило станал и заповядал да събудят дамите и неговите другари, по някои облачета на запад все още играели бакърени отблясъци, докато краищата на ония, дето били на изток, изглеждали като позлатени, а самите те сияели от приближаващите се към тях слънчеви лъчи. Когато дружината се събрала, Панфило обсъдил с останалите накъде да тръгнат да се поразвлекат, след което пристъпил бавно, съпровождан от Филомена и Фиамета, а другите тръгнали след тях. Те дълго се разхождали, беседвайки за бъдещия си живот, питали се, отговаряли си и след като направили голяма обиколка, щом слънцето започнало да напича, се прибрали в двореца. Тук наредили да изплакнат чашите и който бил жаден, пил от бистроструйния извор, а после всички тръгнали да се разхождат под приятните сенки на градината, докато станало време за обед. След като се наобядвали и подремнали, те както обикновено се събрали там, където им наредил кралят; той заповядал на Неифила да разкаже първата новела и тя започнала весело така.