Бари Хюгарт
Легенда за камъка (8)

Глава 7

При предишното си гостуване у княза бяхме посетили неговото жилище. Този път той ни покани в ателието си. Когато влязох в него, бях поразен от гледката на четиридесет застинали залеза на слънцето. Князът бе наистина гений.

Рисунките и скиците, нахвърляни из цялото помещение, до една бяха изпълнени с живот. Можех да се закълна, че от нарисуваните дървета се стичаше истинска мъзга и че росата по изобразените цветя не бе по-малко действителна. Най-странното беше, че рисунките излъчваха някаква вътрешна светлина. Князът забеляза изумлението ми и се усмихна.

— Това е просто една малка хитрина, Воле — рече скромно. — Тази техника се нарича „по мо“и се изразява в умението да нанасяш по-тъмен туш върху по-светъл. Докато го правиш, не се забелязва нищо. След като обаче рисунката изсъхне ти се струва, че от нея струи истинска светлина. Получава се ефектът на втренчения поглед, както обичаше да се изразява моят учител.

— Бил си ученик на Трите несравними, така ли? — попита Господарят Ли.

— Няма нищо, което да не знаеш, Ли Као — отвърна князът с възхищение. — Да, няколко години бях негов ученик и не си спомням да съм познавал човек с по-неприятен нрав — князът прояви любезността да привлече и мен към разговора. — Истинското му име е Ку Кай Чи, но е известен като Трите несравними. Твърдеше, че никой не може да се сравнява с него по талант, по гениалност и по глупост. Без всякакво съмнение, той е най-големият майстор на „по мо“в цялата империя.

— Бил е, но ти отдавна си го задминал — промърмори Господарят Ли. — Княже, творбите ти са наистина невероятни, но продадат на някой търговец, а заради самото му съдържание, заради това, което е било написано в него. И е възможно, подчертавам, просто възможно, да са си отишли с празни ръце.

Господарят Ли постави парчето на масата и го почука с нокът.

— Ръкописът е бил кратък, много кратък — продължи той, — Шансът именно в този къс от него да се съдържа онова, което са търсили, не е толкова малък, колкото човек би могъл първоначално да си помисли. Бих казал, че шансът е не повече от двадесет или тридесет към едно, а на мен ми се е случвало да залагам при боеве между щурци и при много по-малък шанс. Княже, известно ли ти е Су Ма Чиен да се е срещал с твоя отвратителен предшественик?

Князът бе изненадан.

— Не знам — отвърна той. — Бих се удивил обаче, ако не се е срещал — добива след малко. — Преди да изпадне в немилост, Су Ма Чиен е бил довереник на императора. Най-вероятно е било да е изпратил именно него да провери каква истина има в твърденията, че по-малкият му брат е започнал да губи разума си.

— Дали пък именно по-малкият брат не е бил виновник за разжалването и кастрирането на Су Ма Чиен? — зададе си гласно въпрос Господарят Ли. — Абатът ми каза, че в щастливите дни на управлението на Смеещия се княз манастирът е бил ползван и като затвор. Може би това обяснява защо ръкописът е открит там.

— Искаш да кажеш, фалшификатът? — вметна князът и се почеса по главата.

— Един мой познат, изключително благочестив човек, посещаващ Окото на спокойствието, предложи интересна хипотеза — обясни Господарят Ли. — Фалшификатът може би е бил направен с цел Су Ма Чиен да бъде несправедливо обвинен в непочтителност към баща си. Почти повярвах в това, но сега, благодарение на теб, започнах да вярвам още по-убедено в нещо напълно различно.

Господарят Ли посочи с ръка ателието, изпълнено с прекрасните рисунки на княза.

— Ръката! Доверявай се единствено на ръката! Всъщност тази мисъл се върти из главата ми от дни. Когато погледнах за пръв път ръкописа и забелязах споменаването на бащата на Су Ма, веднага си казах „това е фалшификат“. Сетне обаче огледах по-внимателно краснописа и си рекох „това ще е Су Ма“. Ти направи същото. Този краснопис няма как да се сбърка с друг и заради това сега стигам до извода, че това не е най-великият фалшификат на света. И то поради една единствена причина — просто не е фалшификат. Самият Су Ма умишлено е изписал името на баща си, за да отправи предупреждение към читателите. За да им каже: „Четете! Четете внимателно! Нещо не е наред!“ Сиреч, той е искал да остави послание, което по някакъв начин е закодирал. Сега ние с теб ще се позабавляваме, като се съзтезаваме кой пръв ще успее да го разчете.

Аз съм Вол Номер Десет и не ми е по силите да разчета дори един-единствен йероглиф от древен стенографски текст. Изправих се, като вътрешно се присмивах над късовете от разговора, достигащи до ушите ми. Двамата се държаха като деца, а ни предстоеше сериозна работа.

— Никога не съм виждал толкова много грешки в толкова малко редове.

— Дали това не е умишлено?

— Дали именно грешките не са изходната точка?

— Любопитно е да видим колко от грешките са свързани с числата.

— Прав си. Ето — тук пише: „сто четиридесет и шестте люспи на дракона“.

Дори и аз още от училище знам, че един дракон има 36 зли люспи и 117 добри или общо 153. Погледнах двамината снизходително и се отправих към градината, за да разгледам цветята.

— По-добре да разделим числото на цифри. Едно, четири, шест.

— Всяка цифра би могла да е свързана пряко с всяко споменаване на името на Тан, баща му.

— Изглежда е бил напрегнат. Сравнява знаците върху един камък с „двеста петдесетте и три точки за иглолечение“.

Тези хора май бяха забравили, че ни предстоеше да разберем причините за смъртта на двама монаси, че селяните бяха все още подлудени от странния звук, че Княжеската пътека бе частично разрушена. Откъснах няколко глухарчета.

— Едно… две… три. Работата е ясна — рече щастливо Господарят Ли. — Воле, престани да се мотаеш и ела насам!

Аз да се размотавам? Върнах се с достойнство на мястото си и надникнах през рамото на Господаря Ли. Пръстът му затанцува върху парчето ръкопис.

— Зашифрованите раздели започват със споменаването на името на бащата на Су Ма и продължават до следващата грешка Цифрите показват интервалите между важните думи. Ето какво мога да прочета по този начин: „Надолу по стълбите… зимникът… тунелът към строителната площадка… камъкът на олтара…“

Ли Као се отпусна с удовлетворение. Погледнах го учудено.

— И това ли е всичко? — попитах недоверчиво.

— Това е всичко, което ни е необходимо. Това е всичко, което всъщност би било достатъчно за всеки крадец — отвърна спокойно Господарят Ли. — Су Ма е имал предвид именно този дворец, освен, ако не ви е известно друго място, където на олтара има камъни. Или е смятал да слезе, или е съветвал някого да слезе по стълбите надолу, към зимника, където трябва да се открие и тунел, водещ към строителна площадка и към олтар с камък. Зимниците са разположени винаги дълбоко в земята. Колкото до строителната площадка, какво може да бъде предназначението й, когато е подземна?

Господарят Ли бръкна под наметалото си и извади оттам парче тъкан. С ужас установих, че това е част от бинта, с който бе обвита мумията на Смеещия се княз.

— Княже, това парче е избледняло, но все още може да се забележи, че цветът му е бил императорско жълто, както всъщност и подобава на брата на един император — каза Господарят Ли. — И ми идва наум, че любимата съпруга на лудия княз, Ту Ван, починала няколко месеца преди него. Не е ли редно твоят предшественик все още да е носил траур, когато и той е напуснал този свят?

Князът го погледна и след това лицето му стана мораво на цвят, когато съобрази какви са последиците от този факт. И аз съобразих, само че малко по-късно.

— Разбира се, че бинтът би трябвало да е бял. С други думи искаш да кажеш, че преди малко съм направил на пух и прах скелета на някой непознат.

— Цзао Цзао изградил седемдесет и две фалшиви гробници — каза тихо Господарят Ли.

— В никакъв случай няма да минавам през това изпитание седемдесет и два пъти! — изпищя князът.

— Не вярвам да е необходимо — отвърна Господарят Ли. — А ти, Воле, се събуди. Смеещият се княз е натрупал невероятни богатства, които никой не е успял да открие. И до ден днешен наивници продължават да си купуват фалшиви карти и да ровят за съкровища из долината. Ние пък разполагаме с обяснението на Су Ма Чиен. Обяснението, което са искали да научат и крадците. С каква цел, според теб, Смеещият се княз е строил нещо дълбоко в земните недра? Мило момче, по всяка вероятност сме седнали върху капака на гробница, в която се съдържа достатъчно плячка, за да се купи половината империя.