Уилям Гибсън
Периферни тела (85)

85.
Хора от бъдещето

Недъртън каза, че били изпечатали всичко това с тъй наречените „асемблери“, които, както тя предположи, беше видяла да убиват сестрата на бившата му.

Онова, което той нарече „фийд“, представляваше прозорец в полезрението й, не толкова голям, че да не вижда накъде върви, но се оказа сложничко да го гледа и да следи движението си. Като виз, най-вероятно, предположи Флин, но без да се налага да си го слагаш на окото.

Архитектите бяха казали на асемблерите да отрежат един участък по протежение на оригиналната улица, във формата на голям кръг, с дълъг празен цилиндър в средата. Сградите поначало си бяха в руини, стърчаха само отделни техни секции, така че профилът, който асемблерите изрязаха, беше дори по-малко от долната половина на този кръг. Там, където се бяха намесвали, независимо от срещнатия материал, оставената повърхност беше гладка като стъкло. Човек очакваше нещо такова от мрамор или метал, стоеше странно при старите червени тухли или дървото. Отрязаните от асемблерите участъци приличаха на прясно отрязан дроб, гладки като ламперията в караваната на Лев. Но от срезовете и бездруго не остана да се вижда много, понеже следващата стъпка беше залесяването на разреза по протежението му с приказни дървета, чиито стволове бяха прекалено масивни, за да са истински, корените минаваха отвред, потъваха надолу в руините зад ръбовете на среза, а короните им се издигаха така високо, че най-горните клони изобщо не се виждаха.

Хибриди, както ги нарече Уилф. Частично приспособени от амазонската джунгла, комбинирани със секвенции от индийските гори и слепени в едно цяло от асемблерите. Кората на тези дървета беше като кожата на слон, с по-нежна текстура на усуканите корени.

При говорене Недъртън ръкомахаше. Наложи се да пусне ръката на Флин, за да обясни фийда — как хората са създали всичко това — но тя откри, че да се държат за ръце е успокоително, просто да докосваш нещо живо тук, дори и допирът да не минава през собственото й тяло. Гледаше на Уилф по-различно, откакто й беше казал за джакпота. Мислеше си, че е така, защото е видяла колко силно го е съсипала историята и как той самият не знае какъв е. Влагаше много енергия да убеждава хората и това му беше работата или причината да има такава, но всъщност през цялото време убеждаваше себе си: че просто съществува, независимо в какво се опитваше да убеди теб.

— Онази, на чието парти отиваме, тя ти е бивша приятелка, нали? — попита Флин. Фийдът беше свършил, прозорецът се затвори, а баджът на Недъртън угасна.

— Не гледам на нея по този начин — обясни той. — Връзката ни беше доста кратка и изключително лоша идея.

— Кой ти я е дал?

— Никой.

— Дийдра някакъв вид художник ли е?

— Да.

— Каква по-точно?

— Прави си татуировки — обясни Уилф. — Но това не е всичко.

— Нещо като с пръстените и подобни?

— Не. Татуировката не е продуктът. Тя самата е продукт. Животът й.

— Онова, което са наричали „риалити шоу“?

— Не знам. Защо сте спрели да ги наричате така?

— Понеже накрая само това даваха, като изключим Ciencia Loca и аниме, и онези бразилски сериали. Старомодни, ако може така да се каже.

Уилф спря, зачетен в нещо, което Флин не виждаше.

— Да. В определен смисъл Дийдра е произлязла от това. Риалити телевизия. Сляло се е с политиката. След това с пърформанса.

Продължиха нататък.

— Според мен това вече се е случило у дома — каза Флин. Тук ухаеше страхотно. Мокрите дървета бяха причината. — Не й ли свършва кожата?

— Всяко от произведенията й е цял епидермис, от пръстите до основата на шията. Отразява преживяванията й по време на периода на работа. Тя го сваля, дава на съхранение и произвежда факсимилета — миниатюри, за които хората се абонират. Ани Куреж, в ролята на която ще влезеш ти, има пълен комплект, макар че не може да си ги позволи със своята заплата.

— Защо?

— Всъщност ги няма — обясни Недъртън. — Измислих го заради Дийдра.

— Защо?

— За да я накарам да си сложи дрехите.

Флин го погледна изпод вежди.

— Значи я одират?

— Докато й расте нов епидермис. Свалянето и замяната са взаимносвързани, на практика са една цяла операция.

— Боли ли я след това?

— Не съм присъствал, докато го е правила. За последно е било малко преди да ме наемат. Трябваше ни чисто епидермално платно. Беше се съгласила, след срещата с теб, или по-скоро с Ани Куреж и други двама неопримитивистки куратори, да не се татуира, докато не завърши нашия проект.

— А те какво са?

— Кое?

— Неопримитивистите.

— Неопримитивистките куратори. Неопримитивите или са оцелели самостоятелно през джакпота, или са излезли съзнателно от глобалната система. Онези, с които беше свързан проектът ни, представляваха доброволци. Екологична секта. Кураторите изучават неопримитивите, преживяват и каталогизират тяхната култура.

Трима велосипедисти приближаваха от противоположна посока, облечени в ярки дрехи. Деца, предположи Флин, когато прехвърчаха покрай тях, в, както й се стори, костюми на супергерои.

— Май тук не ти харесва особено — каза тя.

— Зелената алея ли?

— Бъдещето. Също и на Аш.

— Аш демонстративно не мисли за това — обясни той.

— Познаваш ли я отпреди да си причини това на очите?

— Познавам Лев отпреди той да наеме тях двамата. Тя дойде такава. Когато става въпрос за добри техници, взимаш до каквото се докопаш.

— С какво се занимава Лев? — Флин не беше сигурна дали богаташите задължително се занимават с нещо.

— Семейството е овластено. От стария клепт. Руснаци. По-големите му двама братя явно са способни да поддържат статуквото. Той е един вид скаутът на семейството. Търси разни неща, в които биха могли да инвестират. Не за печалба, а колкото да поддържат форма. Източници на нововъведения.

Флин се загледа нагоре към клоните, които вече сякаш капеха по-малко. Там подскачаше животинче в червено, с размер на голяма птица, но с пеперудени крила.

— Това не е нововъведение за теб, нали?

— Не — отвърна Уилф, — не е. Това е причината да съществуват неопримитивистки куратори. Да събират всякакви дребни късчета новост, която неопримитивите биха могли да създадат, независимо колко зловещи. Което беше и причината да работим с Дийдра. Технологичните новости в онзи случай — и то по-лесно усвояеми от обикновено. Три милиона тона рециклирана пластмаса под формата на цяло парче плаващ недвижим имот. Ето онова пред нас е Хайд Парк.

При тези му думи Флин забеляза, че приближават края на зелената алея — дърветата тук не бяха толкова високи, бяха посадени по-нарядко и се разгръщаха. Вече чуваше квакане като от мегафон.

— Какво е това?

— „Спикърс Корнър“ — обясни Уилф. — Всички тук са луди. Позволено е.

— А какво е онова бялото, като част от сграда?

— Мраморната арка.

— Има няколко арки. Все едно са я свалили от нещо друго и един вид просто са я сложили на това място…

— Така е — съгласи се публицистът. — Но пък вероятно е имала повече смисъл, когато колите са минавали през нея.

Вече бяха излезли от зелената алея и се спускаха по разширяващите се стълби към нивото на парка.

— Онзи, който говори — обади се Флин, — сигурно е на кокили, но не ми се струва много вероятно.

Паешкият силует, предположи тя, трябва да беше към десет фута висок.

— Периферно тяло — отвърна Уилф. Облата розова глава на високото създание беше увенчана с нещо като ръбат тромпет, в същото розово, и говорещият ревеше през него нещо неразбираемо към малка тълпа заобикалящи го зрители, поне един от които май беше пингвин, макар и висок колкото човек. Високият говорител носеше тесен черен костюм, с много тесни ръкави и крачоли. Флин не разбираше какво казва, но й се стори, че долавя думата „номенклатура“.

— Всички са луди — повтори Недъртън. — Вероятно и са периферници до един. Безвредни са обаче. Насам.

— Къде отиваме?

— Реших, че може да обиколим Серпентината. Да видим корабите. Малки реплики. Понякога преиграват исторически битки. „Граф Спий“ е особено добър.

— Говорителят изобщо изнася ли смислена реч?

— Това е традиция — отвърна Уилф и поведе периферното тяло по гладка чакълена пътека в бежово. Там също имаше хора, които се разхождаха в парка, седяха на пейките, бутаха детски колички. На Флин не й приличаха особено на хора от бъдещето. Предположи, че Аш й изглежда така, повече от всички други, които беше видяла наоколо, ако не се брои триметровият тромпетоглав, когото Уилф определи като периферник. Все още чуваше сърдития му глас зад гърба си.

— Какво ще представлява посещението ни на партито на бившата ти?

— Ще ми се да не я наричаш така. Дийдра Уест. Не съм съвсем сигурен. Ще има овластени личности, поне според Лев и Лоубиър. Самият Възпоменател, навярно.

— Това кой е?

— Служител от столичната управа. Не съм сигурен как да ти обясня каква е традиционната му функция. Поначало, според мен, е била да напомня на кралското семейство за древен дълг. После е станала напълно символична. След джакпота е по-добре да не се споменава.

— Той познава ли Дийдра?

— Нямам представа. Не съм присъствал на подобни събития и много се радвам.

— Страх ли те е?

Уилф спря и погледна спътничката си.

— Предполагам, че съм нервен, да. Нямам никакъв опит в подобни работи.

— Аз също! — Тя го хвана за ръката. Стисна я.

— Съжалявам, че нахлухме в живота ви — уточни Уилф. — Беше прелестно там, където се намираше ти…

— Беше ли? Тоест, така ли?

— Градината на майка ти, на лунна светлина…

— В сравнение с това тук?

— Да. Винаги съм мечтал за онова, в определен смисъл, минало. Не съм го осъзнавал съвсем. Сега не мога да повярвам, че го видях с очите си!

— Можеш да разгледаш и още — отвърна Флин. — Нося колесарчето във „Фаб“-а.

— В кое?

— „Форевър Фаб“. Там работя. Работех. Преди да започне всичко…

— Това имах предвид — Недъртън се скова. — Променяме всичко.

— Всички сме бедни, като изключим Пикет, който вероятно вече е мъртъв, и един-двама други. Не е като тук. Няма кой знае какво за правене. Когато Бъртън постъпи в Морската пехота, исках и аз да се запиша в армията, но майка ни имаше нужда от грижи. Все още има… — Флин огледа просторния, равен парк — поляните и пътеките като чертежи от часа по геометрия. — Това е най-големият парк, който съм виждала. По-голям от онзи до реката в Клантън, където е фортът от Гражданската война. И тази зелена алея вероятно е най-шантавото нещо, направено от човешка ръка. Единствена ли е?

— Оттук можем да минем по зелени алеи до Ричмънд Парк, Хемпстед Хийт и от тях — нататък. Общо са четиринайсет. И стоте реки, всички възстановени…

— Остъклени отгоре и осветени?

— Някои от най-големите… — Уилф се усмихна, но се спря, понеже явно сам се изненада. Флин не го беше виждала да се усмихва много-много, не и по този начин. Той пусна ръката й, но не изведнъж.

Пак тръгна напред. Флин закрачи до него.

Появи се познатата им червена бучица.

— Виждам баджа на Мейкън — съобщи Флин.

— Кажи му здрасти — отвърна Недъртън.

— Здрасти. Мейкън?

— Здрасти — отвърна техникът. — Гледай сега, имаме проблем. Клоувис те иска при нас.

— Какво?

— Лука 4:5 са отвън с табели и хвърчат лайна. Вие с брат ти и майка ти сте на табелите. И братовчедът Леон.

— Що за простотия?

— Изглежда „Колдайрън“ е новото им попадение, което са обявили за омразно на Бога.

— Къде е Бъртън?

— Прибира се от Пикет. Тъкмо тръгна.

— Мамка му — възкликна Флин.