Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Peripheral, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Атанасов, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Киберпънк
- Научна фантастика
- Постапокалипсис
- Роман за съзряването
- Твърда научна фантастика
- Темпорална фантастика
- Шпионски трилър
- Характеристика
-
- XXI век
- Близко бъдеще
- Виртуална реалност
- Изкуствен интелект
- Линейно-паралелен сюжет
- Паралелни вселени
- Четиво за възрастни
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Уилям Гибсън
Заглавие: Периферни тела
Преводач: Иван Атанасов
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Изток-Запад
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 25.02.2019
Отговорен редактор: Иван Атанасов
Коректор: Любен Козарев
ISBN: 978-619-01-0393-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9361
История
- — Добавяне
38.
Момичето от кочана
След като Доминика се обади на Лев да се качи горе, Недъртън се върна отвън да погледа упражненията на периферничката в екзоскелета. Мускулите на голите й ръце и бедра бяха наистина добре очертани. Той се почуди дали така са били отпечатани.
Аш не се виждаше наблизо — водеше спор с Осиан, който явно се намираше другаде. Недъртън го знаеше, понеже чуваше нейната част от разговора, водещ се на поредния псевдославянски вариант на съвместния им крипто-език. Отиде до затворения бар и опита да притисне палец към стоманения овал. Не се случи нищо.
За сметка на това се появи Аш, която пренесе голяма бяла керамична ваза с цветя покрай безмълвно напъващото се периферно тяло нагоре по трапа.
— Не беше необходимо — каза й той, когато тя стигна горната площадка.
— Тя заслужава посрещане — отвърна Аш, а бледото й лице контрастираше с ярките цветя. — Не можеш да й предложиш напитка.
Недъртън изпита неочакван прилив на съчувствие към не съвсем разбираемия конструкт на Флин, който щеше да обитава периферничката. И нея нямаше да почерпят с питие.
— Вода, и то в определени часови рамки — допълни Аш, като сбърка изражението му със загриженост за периферничката. — Има аларма за дехидратация. Но никакъв алкохол… — И се промуши покрай него с цветята си.
— Кога я очакваме?
— След два часа, броено от сега — обади се Аш зад гърба му.
— Два часа ли? — Уилф се извърна. Тя местеше вазата на различни места на бюрото му.
— Мейкън е много добър — обясни му.
— Какъв Мейк?
— Мейкън. Печатарят й в кочана. Бърз е.
— Що за име е това?
— На град. В Джорджия. Американският щат… — Аш пренареждаше цветята във вазата им, а стадо далечни животни трополеше през опакото на лявата й китка. — Ще я посрещна заедно с теб.
— Така ли?
— Откога не си ползвал периферник?
— Бях на десет — каза Недъртън. — Парти с хомункули на „Хемпстед Хийт“. Устройваше го съученик.
— Именно — обясни Аш и се обърна с лице към него и ръце на хълбоците. Отново носеше целомъдрената си рокля. Уилф си спомни стойката на хомункулуса на таблото на колата на Лев.
— Ти си била! — възкликна. — Нали? Ти караше — до и от онази другата къща?
— Разбира се. И какво ще й кажеш, когато пристигне?
— За кое?
— Какво е това — отвърна Аш. — Къде се намира. Кога се намира. Нали затова ти плащаме?
— Никой не ми плаща нищо, ще извиняваш.
— Обсъди го с Лев — запъна се тя.
— Не гледам на това като на работа. Тук съм да подкрепям Лев.
— Тя няма да има ни най-малка представа какво става. Никога не е изживявала периферно тяло. Ти самият също нямаш опит. Още една причина да присъствам.
— Лев не ми е споменавал, че тя идва след два часа.
— Той не знае — сподели Аш. — Осиан научи току-що. Нашият Лев е горе със скъпата си жена. Забранено ни е да му се обаждаме, докато е с нея. Когато му кажем, ще информира Лоубиър. Предполагам, че тогава тя ще ни даде съвети. Междувременно най-добре да решим какво да споделим с момичето, ако Лоубиър не си каже тежката дума.
— Знаеш ли какво е захванал Лев с нея? На мен не иска да ми каже.
— Значи не е пълен идиот. Все още.
— Но довеждането на Флин тук е нейна идея, нали?
— Да — призна Аш.
— Защо?
— Каквато и да е причината, тя много бърза. — Техничката докосна един панел на ламперията. Отвори се малка вратичка. Тя нагласи циферблатите отзад. Недъртън усети лек полъх.
— Задушно е — обясни Аш.
— Нали кабинетът уж се намира в Колумбия.
— Е, несъмнено и в Колумбия имат климатици. Лоубиър искаше и двамата да разполагате с разнообразни костюми. Някои от тях определено не са за седене тук. Момичето ще разглежда Лондон. Ти също.
— Поръчала ми е дрехи?
— Не е лоша идея. Не изглеждаш достатъчно професионално.
— Когато за първи път говорих с Флин — подчерта Недъртън, — тя си помисли, че това може да е просто поредната част от играта, за която смяташе и работата си.
— Казахме на брат й, че това е игра.
— По-добре ще е да узнае истината.
Аш не отговори. Просто го изгледа.
— Какво ме зяпаш?
— Чудех се дали изобщо си казвал подобно нещо досега — обясни тя.
— Защо да се опитваме да я подвеждаме? Тя е умна. Ще се досети.
— Не съм сигурна дали е най-добре, от стратегическа гледна точка.
— Ами тогава й дайте още пари — предложи Недъртън, — разполагате с всички средства в техния свят или поне бихте могли да ги имате, а тук не можете да ги харчите за нищо. Кажете й истината и удвоете парите. Ние сме нейното щедро бъдеще.
Аш погледна нагоре и наляво. Изчурулика нещо на изкуствен език, какъвто не бе съществувал допреди малко. Пак се обърна към Уилф.
— Изкъпи се! — нареди му. — Изглеждаш гнусно. Дрехите ти са в килера вляво, най-отзад.
— Лоубиър ли ги е избирала?
— Аз, но по нейни насоки.
Черно, предположи Недъртън, освен ако Лоубиър нямаше нещо по-празнично наум.
— Започвам да се чувствам като затворник.
— Аз бих го нарекла другояче.
— Как?
— Реалност — обясни Аш. — Ще си ни необходим за обозримото бъдеще.