Уилям Гибсън
Периферни тела (38)

38.
Момичето от кочана

След като Доминика се обади на Лев да се качи горе, Недъртън се върна отвън да погледа упражненията на периферничката в екзоскелета. Мускулите на голите й ръце и бедра бяха наистина добре очертани. Той се почуди дали така са били отпечатани.

Аш не се виждаше наблизо — водеше спор с Осиан, който явно се намираше другаде. Недъртън го знаеше, понеже чуваше нейната част от разговора, водещ се на поредния псевдославянски вариант на съвместния им крипто-език. Отиде до затворения бар и опита да притисне палец към стоманения овал. Не се случи нищо.

За сметка на това се появи Аш, която пренесе голяма бяла керамична ваза с цветя покрай безмълвно напъващото се периферно тяло нагоре по трапа.

— Не беше необходимо — каза й той, когато тя стигна горната площадка.

— Тя заслужава посрещане — отвърна Аш, а бледото й лице контрастираше с ярките цветя. — Не можеш да й предложиш напитка.

Недъртън изпита неочакван прилив на съчувствие към не съвсем разбираемия конструкт на Флин, който щеше да обитава периферничката. И нея нямаше да почерпят с питие.

— Вода, и то в определени часови рамки — допълни Аш, като сбърка изражението му със загриженост за периферничката. — Има аларма за дехидратация. Но никакъв алкохол… — И се промуши покрай него с цветята си.

— Кога я очакваме?

— След два часа, броено от сега — обади се Аш зад гърба му.

— Два часа ли? — Уилф се извърна. Тя местеше вазата на различни места на бюрото му.

— Мейкън е много добър — обясни му.

— Какъв Мейк?

— Мейкън. Печатарят й в кочана. Бърз е.

— Що за име е това?

— На град. В Джорджия. Американският щат… — Аш пренареждаше цветята във вазата им, а стадо далечни животни трополеше през опакото на лявата й китка. — Ще я посрещна заедно с теб.

— Така ли?

— Откога не си ползвал периферник?

— Бях на десет — каза Недъртън. — Парти с хомункули на „Хемпстед Хийт“. Устройваше го съученик.

— Именно — обясни Аш и се обърна с лице към него и ръце на хълбоците. Отново носеше целомъдрената си рокля. Уилф си спомни стойката на хомункулуса на таблото на колата на Лев.

— Ти си била! — възкликна. — Нали? Ти караше — до и от онази другата къща?

— Разбира се. И какво ще й кажеш, когато пристигне?

— За кое?

— Какво е това — отвърна Аш. — Къде се намира. Кога се намира. Нали затова ти плащаме?

— Никой не ми плаща нищо, ще извиняваш.

— Обсъди го с Лев — запъна се тя.

— Не гледам на това като на работа. Тук съм да подкрепям Лев.

— Тя няма да има ни най-малка представа какво става. Никога не е изживявала периферно тяло. Ти самият също нямаш опит. Още една причина да присъствам.

— Лев не ми е споменавал, че тя идва след два часа.

— Той не знае — сподели Аш. — Осиан научи току-що. Нашият Лев е горе със скъпата си жена. Забранено ни е да му се обаждаме, докато е с нея. Когато му кажем, ще информира Лоубиър. Предполагам, че тогава тя ще ни даде съвети. Междувременно най-добре да решим какво да споделим с момичето, ако Лоубиър не си каже тежката дума.

— Знаеш ли какво е захванал Лев с нея? На мен не иска да ми каже.

— Значи не е пълен идиот. Все още.

— Но довеждането на Флин тук е нейна идея, нали?

— Да — призна Аш.

— Защо?

— Каквато и да е причината, тя много бърза. — Техничката докосна един панел на ламперията. Отвори се малка вратичка. Тя нагласи циферблатите отзад. Недъртън усети лек полъх.

— Задушно е — обясни Аш.

— Нали кабинетът уж се намира в Колумбия.

— Е, несъмнено и в Колумбия имат климатици. Лоубиър искаше и двамата да разполагате с разнообразни костюми. Някои от тях определено не са за седене тук. Момичето ще разглежда Лондон. Ти също.

— Поръчала ми е дрехи?

— Не е лоша идея. Не изглеждаш достатъчно професионално.

— Когато за първи път говорих с Флин — подчерта Недъртън, — тя си помисли, че това може да е просто поредната част от играта, за която смяташе и работата си.

— Казахме на брат й, че това е игра.

— По-добре ще е да узнае истината.

Аш не отговори. Просто го изгледа.

— Какво ме зяпаш?

— Чудех се дали изобщо си казвал подобно нещо досега — обясни тя.

— Защо да се опитваме да я подвеждаме? Тя е умна. Ще се досети.

— Не съм сигурна дали е най-добре, от стратегическа гледна точка.

— Ами тогава й дайте още пари — предложи Недъртън, — разполагате с всички средства в техния свят или поне бихте могли да ги имате, а тук не можете да ги харчите за нищо. Кажете й истината и удвоете парите. Ние сме нейното щедро бъдеще.

Аш погледна нагоре и наляво. Изчурулика нещо на изкуствен език, какъвто не бе съществувал допреди малко. Пак се обърна към Уилф.

— Изкъпи се! — нареди му. — Изглеждаш гнусно. Дрехите ти са в килера вляво, най-отзад.

— Лоубиър ли ги е избирала?

— Аз, но по нейни насоки.

Черно, предположи Недъртън, освен ако Лоубиър нямаше нещо по-празнично наум.

— Започвам да се чувствам като затворник.

— Аз бих го нарекла другояче.

— Как?

— Реалност — обясни Аш. — Ще си ни необходим за обозримото бъдеще.