Уилям Гибсън
Периферни тела (44)

44.
Перверзно трудно

Без Флин вътре, периферното тяло сякаш заемаше и по-малко пространство. Седеше там, където преди това бе седяла тя и гледаше към Лев, облегнат на ръба на бюрото.

— Добре мина — заключи той и изгледа поред Недъртън и Аш, седнала на другото кресло. — Тя е голяма работа, нали?

— Преди малко говорих с Лоубиър — каза публицистът — и тя е съгласна, че малко време навън може би е добра идея…

Всъщност това беше предложение на самата Лоубиър, но посещението на Флин беше минало толкова добре, че според Уилф и той заслужаваше да си припише малко почести. Самата Флин беше настояла да излезе навън, но именно той бе погледнал към вазата с цветя на Аш и бе предложил градината. Бяха заварили там Лев с Гордън и Тиена, излезли да торят лехите със скъпата си модифицирана ДНК.

— Да — отвърна Лев и го изгледа продължително, — Лоубиър ми позвъни, докато идвахте насам.

— Тя ще се върне — напомни им Аш.

— Лоубиър ли?

— Твоето момиче полт. Привлякохме й вниманието. Макар че няма да прави всичко, което й предлагаме… — Тя гледаше към Недъртън.

— Така е.

— Предполага се, че те бива да манипулираш хората — намекна Аш. — Честно казано, не забелязах подобно нещо.

— Имам си моментите — усмихна се Недъртън. — Резултатите не винаги са годни за повторение. Всъщност, забелязах, че и ти си доста добра в тази област.

— Спрете — нареди Лев. — Аш е по-скоро генералист, а ти си високо специализиран. Доста съм доволен от това положение.

— Затруднението ми — обясни Недъртън — идва от липсата на контекст. Докато не ми кажеш какво иска да направи Лоубиър, какво възнамерява да постигне, нямам с какво да работя.

— Какво ти каза тя, когато се обади? — попита Лев.

— Казах й, че според мен е най-добре да съобщим на Флин, че това не е игра. Тя се съгласи, че трябва да започна да й обяснявам кочана — до степента, в която го разбирам. Което, предполагам, всъщност не е много по-малко от това, което знаеш ти. Вярно ли е, че нямаш представа какъв е този сървър или къде се намира?

— Никаква — призна Лев. — Приели сме, че е в Китай или във всеки случай е китайски, но това е само предположение. Някой разполага с устройство за получаване и пращане на информация от и до миналото. Самото извършване на това действие още от първия път генерира континууми. Освен ако те не са вече там, буквално безкраен брой еднакви светове, но това е чисто академичен въпрос. Каквато и да е машината, здраво криптирана е. На Аш и Осиан им трябваха месеци да си проправят път, дори с доброволната помощ на няколко опитни хобисти.

— Перверзно сложно е — съгласи се Аш.

— Но — попита Недъртън, без всъщност да очаква смислен отговор — какво иска Лоубиър?

— Да научи какво се е случило с Аелита и защо — отвърна Лев, — както и кой е виновен.

— Ако вкусът ти витае в областта на перверзно трудното — отбеляза Недъртън, — то измъкването на сведенията от Дийдра и кохортата й — ако приемем, че знаят — би решило въпроса. Но това не е експеримент, в което имам желание да участвам.

Погледът, който му отправи Лев, никак не му хареса.