Уилям Гибсън
Периферни тела (108)

108.
Утро с железен привкус

Томи влезе и приклекна на пети в подножието на стиропора й, с шапка в ръка. Флин беше замаяна от хапчето, което позволи на Такома да й даде, но бе успяла да поспи по-добре, отколкото от седмица насам.

— Седни на стиропора, Томи, ще си съсипеш коленете.

— Това ли е най-доброто, което са ти намерили? — попита той, завъртя се на пети и стовари задник на ръба на „матрака“.

— В служебното легло се чувствам като в болница. Освен това и Бъртън, и Конър много пърдят. Каква е тази история с Лука 4:5, дето си обират крушите? Сигурни ли сме, че не сме ги купили?

— Сигурно е, че не ги е купила твоята пачка — отвърна шерифът. — Точно затова те будя, преди някой да ме е викнал да го направя. За да ти разкажа какво става.

— Какво? — надигна се Флин на лакти.

— Според мен онези типове ги изтеглят, понеже те са магнит за медиите. Не сами по себе си, нали разбираш, но като добавиш нещо в казана и медиите ще плъзнат като мухи. Плюс това, ако правят нещо извън сценария, като например да си отидат, стават по-интересни, макар и само за един новинарски цикъл. Изглежда пиар операцията ти успява да им повлияе, държи те като цяло настрана от тях, но все пак от заминаването им има ефект.

— Защо тогава някой ще иска да се махат?

— За да не бъдат допълнителна примамка, когато нещо друго удари града — отвърна Томи. — Нещо, за което съперниците ти наистина не искат допълнително внимание, ако е възможно да си го спестят.

— Като например?

— Вътрешните. Стратегическо нападение на „Вътрешна сигурност“. Коли, персонал. Връзките на Гриф са достатъчни да узнаем за два големи конвоя, тръгнали в наша посока. Сериозно количество бели камиони. Междувременно при останките от къщата на Пикет братовчедът на Бен Картър участва в доста сериозния батальон Вътрешни, дето са там. И е споделил с Бен слуховете, че днес ще идват насам, за да забършат въоръжените останки от злата мултинационална наркоимперия на Корбел Пикет. За която по случайност се държат така, все едно те са й врътнали кранчето вместо твоя брат отмъстител, най-добрия му приятел и протеза на Администрацията за ветераните.

— Идват насам, така ли?

— Хич не се съмнявай.

— И ние сме злите останки?

— Точно така.

— Толкова ли са корумпирани?

— В днешния съвременен свят — да, поне отпреди около двайсет и четири часа. Определено са. Но вероятно държиш прекалено голям дял в един от основните корумпатори, за да им се сърдиш кой знае колко.

— И когато дойдат тук?

— Ще се съпротивляваме на ареста. Независимо какво всъщност можем да направим, ще се съпротивляваме на ареста. Тези купища керемиди няма да спрат умни муниции. Предназначени са да бъдат използвани точно срещу такъв тип импровизирани градски крепости. Покривът на сградата все едно никакъв го няма, а и Вътрешните имат истински нападателни дронове. Няма да има значение дали сме окопани в бункери. Плюс, че момчетата на брат ти по презумпция са негодни да се предадат по мирен път, въпреки лошите вероятности…

— А защо се случва точно сега?

— Най-доброто предположение на Гриф е, че и двете ръце се борят за най-горната позиция на дръжката на батата и няма място за ново местене. Просто така се е получило. Противниците са изкупили каквото е необходимо, за да си сложат Вътрешните в джоба и не е останало какво да купуваме, за да ги пъхнем в нашия.

— Нали Гриф е дупе и гащи с Гонзалес?

— Мисля, че вече се е свързал с нея, макар че тя сигурно е обула само единия крачол на гащите. Обаче всичко е политика и Вътрешните не са от нейната страна на масата, нищо че е президент.

— Кога ще стигнат до тук?

— Тази вечер. Но обичайно оперират след полунощ.

— Можеш просто да ги пресрещнеш при влизането им и да помогнеш да поддържат реда, Томи. Не виждам защо да се включваш на наша страна.

— Майната им — каза шерифът извънредно мило. — Искаш ли да хапнеш бурито? Донесох ти.

— А защо не го надушвам?

— Накарах ги да го опаковат двойно, та да не ми съсипе униформата — призна той и бръкна в един от големите странични джобове на якето си.