Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Peripheral, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
filthy (2019 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2019 г.)

Издание:

Автор: Уилям Гибсън

Заглавие: Периферни тела

Преводач: Иван Атанасов

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 25.02.2019

Отговорен редактор: Иван Атанасов

Коректор: Любен Козарев

ISBN: 978-619-01-0393-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9361

История

  1. — Добавяне

Благодарности

Идеята да превърна в „Трети свят“ миналото на алтернативен континуум дължи всичко на „Моцарт с огледални очила“ (1985 г.) от Брус Стърлинг и Ливайс Шайнър, макар че там пътуването е физическо, с фокус върху експлоатацията на добива на природни ресурси. Филтрирана през симулационен гейминг, телеприсъствие и дронове, тази идея прерасна в нещо, за което бръщолевех на Джеймс Глейк при първата ми среща с него, точно когато започвах проекта, превърнал се в тази книга. (По-късно той привлече вниманието ми към онзи цитат от Уелс).

Описанията на Чийпсайд и Нюгейт дължат много на „Цилиндърът на мистър Бригс“ (2011 г.) на Кейт Кахуун.

Няколкото пейзажа, включени в Лондон на Уилф, са от интервюто на Джон Фокс с Етиен Джилфилън за мартенското издание на „Фортиън таймс“ от 2011 г.

В хемпстедската си градина Ник Харкауей ми разказа ужасяващи неща за вътрешното устройство на гилдиите в лондонското Сити, а тъй дълго избягвах да си пъхам носа в съвсем буквалните истини за тях.

„Град Задник“ — Buttholeville — е заглавието на песен с текст (и, предполагам, заглавие) от Патерсън Худ.

Колкото по-дълго време пиша романи, толкова по-високо оценявам пробните им читатели. Този тук бе прочетен от мнозина, като не забравяме, разбира се, съпругата ми Дебора и дъщеря ми Клер. Пол Маколи и Джак Уомак прелистваха безброй почти еднакви версии на първите стотина страници. Нед Бауман и Крис Накашима-Браун нагазиха през студените води на книгата до средата — винаги ценна, но тънка работа. Джеймс Блейк и Майкъл Сейнт Джон Смит сториха същото, но по-близо до завършека. Шон Крофърд, Луис Лапренд и загадъчният В. Харнел поработиха в нещо като екип. Мередит Яянос зорко държеше под око инспектор Лоубиър, гласовито и речовито „минно канарче“ в среда, за която не знам почти нищо. София Ал-Мария прочете първата завършена версия и много помогна с Хамед по отношение на футуризма на Залива.

Мартин Симънс предложи да се използват пакетирани битумни керемиди за самоделното укрепление.

Мистър Робърт Греъм много щедро осигури жизненоважен хардуер за писане.

Редакторът и литературният ми агент са чудесни, нищо ново.

Благодаря на всички ви.

Ванкувър, 23 юли 2014 г.

Край