Уилям Гибсън
Периферни тела (109)

109.
Черни копринени ширити

Опитваше се да спи на гранитна пейка във високата студена зала на гласовата поща на Дийдра, докато влакове — или може би мобита — заминаваха, гъгниво обявявани от басови неразбираеми гласове. Примигваха лампи.

Недъртън отвори очи. Лежеше на кожените възглавници в купола. Навън в мрака на гаража последва поредното примигване. Той седна, разтри очи и надзърна навън.

Поредният проблясък сепийна светлина озари Осиан, вдигнал в едната си ръка закачалка с тъмни дрехи. До него крачеше Аш, с мрачно изражение, макар и не по-сурово от обикновено, облечена в нещо като шофьорска униформа, черна, на гърдите туниката й беше пристегната с кръстосани черни копринени ширити. Носеше голяма фуражка като съветски комодор, лъскавата лачена козирка закриваше очите й.

Уилф пак си припомни казаното от Флин за Лоубиър и Гриф. Ум да ти зайде, помисли си, стреснат от самата фраза и от това колко рядко, ако изобщо се е случвало, неговият захождаше в неизвестна посока. И как сега не успяваше да побере идеята, че Лоубиър и Гриф може да са в определен смисъл една и съща личност. Радваше се обаче, че е твърде млад да притежава по-ранна самоличност в чужбина, във времето на Флин.

Пулсация.