Фиона Бартън
Детето (59)

Петдесет и девета глава

28 април 2012 г., събота

Кейт

Кейт откри Мик облегнат на колата й.

— Охоо, като истинска кукла си. Готова да влезе в играта — провикна се той, когато го приближи.

— Млъквай, Мик. Какво правиш тук? — каза тя.

— Изпратиха ме от вестника. Да направя снимки от събирането на стари приятелки. Не те ли предупредиха?

— Не — отвърна Кейт. — Човек да не повярва, че работим в сферата на комуникациите. Виж, не съм сигурна какво ще правиш вътре. Това е по-скоро лов в мътни води. Отивам на това парти, за да открия хора, които са били наоколо, когато са заровили Алис Ървинг. Надали ще има нещо за снимане.

— По дяволите! Днес е почивният ми ден. Никога не изясняват предварително нещата, направо те изпращат — каза Мик и запрати далече изпушения фас.

— Съжалявам, Мик — каза Кейт. — Всъщност можеш да свършиш нещо. Дадоха ми едни снимки, имам нужда от копия. Мога ли да разчитам на теб?

Той сви рамене.

— Да, защо не?

Кейт започваше да трепери от студ. Преди да тръгне към дома на Барбара, бе оставила палтото в колата си.

— Да влезем в колата — предложи тя. — Ще ти разкажа всичко на топло.

Тя му даде черно-белите снимки на Барбара и той изучи внимателно първата, която му попадна.

— Прекрасно лице. Коя е тя? — попита той.

Кейт му разказа всичко за госпожица Уолкър, живяла на Хауард стрийт шейсет и три, както и за Ал Соумс.

Мик пушеше цигара от цигара, като внимаваше да държи фаса навън през прозореца, сякаш това щеше да намали синия дим в купето.

— Има и други снимки — каза тя накрая.

— Други ли? Пак ли са професионални? — попита Мик.

— Не, полароидни, но момичета на тях са в безсъзнание. Някои от тях са почти деца. Тях ги взех от апартамента на Соумс. Мисля, че Барбара може да е сред тях. Не са в мен, но утре ще ти ги покажа.

— Мамка му. Каза ли на Тери за това? — попита Мик.

— Дай ми малко време, Мик. Това се случи току-що. Не знаех, че ще се натъкна на една от жертвите на Соумс. Гримираха ме, когато новината излезе наяве. Но ми се ще да обмисля нещата, преди да ги представя в отдела. Знаеш ги какви са там. Ще се хвърлят веднага с главата надолу. Още нямам представа дали Барбара знае какво се е случило с нея навремето. Може да се окаже истинска трагедия. Трябва да пипаме внимателно.

— Да, права си. Горката жена.

— Като начало мисля да открия другия мъж на снимката — каза тя.

Щеше й се и тя да запали една цигара, но отдавна ги бе отказала.

— Хайде, махай се с това пушило — каза тя и се опита да прогони дима с ръка. — Ще говоря с Тери сутринта. Тази вечер няма какво повече да направим.

Мик й се усмихна.

— Добре. Сутринта ще бъда в офиса, ако ти потрябвам — каза той и захвърли фаса си.

Край тях мина група от диско мадони, всички усмихнати, пищящи и хванати под ръка.

— Добър вечер, момичета — извика Мик след тях.

— Хайде, тръгвай. Чакат ме — каза Кейт и се пресегна на задната седалка за виолетовата си шапка.

— Не може ли да дойда с теб? Да знаеш, че съм направо бог на дансинга — каза Мик, завъртя се в стила на Джон Траволта, удари главата си в огледалото за задно виждане и изруга.

— Виждам, Мик. Но вече си уредих среща. По-добре се прибирай и вместо моята, съсипвай вечерта на годеницата си. Между другото, как е света, Ана?

Той се ухили.

— Търпи геройски мъките — каза той и докосна ръба на шапката й за довиждане.

Тя изчака фотографът да се качи в своя автомобил и да тръгне, после се погледна в огледалото да види как е лицето й. Изглеждаше уморена.

— Излязох прекалено рано — каза тя на глас.

Запита се как ли е Барбара сега. Беше предложила да остане още мъничко с нея, но старата жена я бе подкарала към вратата.

— Хайде, тръгвай — бе казала. — А аз ще си полегна малко.

— Разбира се, почини си. Но аз ще ти се обадя сутринта, нали? — бе казала Кейт.

— Хайде, тръгвай — каза сега на отражението си в огледалото.

Джо щеше всеки момент да пристигне. Работата им не беше много. Трябваше само да поговорят с приятелките на Тони и да видят дали ще открият някакви следи от човека, който бе донесъл останките на Алис тук. Час, най-много час и половина, и си вкъщи.

Джо се появи в дъното на улицата и се затича към нея, за да покаже, че е наясно със закъснението си.

— С тази риза приличаш на Дони Озмънд — каза тя, докато той наваксваше с въздуха, подпрян на колата.

— Автобусът попадна в задръстване и един пиян тъпак ме нарече шибан педал.

— Голяма работа. Аз също имах интересна вечер, но сега имаме друга работа. Хайде да влизаме и да разговаряме с хората. Готов ли си?

Той кимна и вдигна рамене.

 

 

Музиката за малко не отнесе шапката й, когато влязоха в дискотеката. Глория Гейнър пееше Never Can Say Goodbye, а залата се тресеше от покрити с пайети гърди и нелицеприятни крака в къси поли. „Добра седмица за магазините втора употреба“, помисли си Кейт.

Тя видя опуленото лице на Джо и се засмя.

— Мама се забавлява — извика в ухото му. — Ти иди на бара и говори с жените там. Аз ще поема дансинга.

Тя се шмугна в тълпата с вдигнати ръце като смешна добавка към Girls Just Wanna Have Fun, когато Тони се спусна към нея и я скри в прегръдките си.

— Страхотно е — каза Кейт. — Свършила си фантастична работа, Тони.

Тони вдигна палци към нея и изкрещя в ухото й да я последва.

Те заплуваха между танцуващите, като се пазеха от ръцете на подскачащите по дансинга момичета, и спряха до една маса, близо до резервния изход.

Тони я представи на останалите, като сочеше и извикваше имената им едно по едно.

— Това са Жил и Джема. — Двете брюнетки кимнаха едновременно и се усмихнаха на Кейт. — Сара Б. и Сара С. И Хари.

Кейт поздрави всяка една. Хари вдигна стреснато едната си вежда в знак, че я е познала.

— Кейт е причината да се съберем — изписка Тони. — Тя ми даде идеята. О, това е любимата ми плоча. Искам да танцувам цяла нощ.

Четири от жените скочиха и се присъединиха към нея, а Кейт остана при Хари.

Двете се опитаха да започнат разговор, но беше невъзможно. Хари извика:

— Тоалетната? — И двете се понесоха натам.

— Назад към младостта — каза Кейт, когато двете стигнаха до традиционното светилище за тийнейджърките и затвориха вратата.

Хари я изгледа от горе до долу.

— Защо си тук? — попита тя шепнешком.

— Тони ме покани. Знаеш защо съм тук.

В този момент вратата се отвори, удари се силно и полетя обратно, точно по познатия от едно време маниер. Появи се жена в красива синя рокля и Кейт я огледа от всички страни.