Никълъс Спаркс
Всеки мой дъх (14)

После

Хоуп не помнеше как стигна до Рали. Не помнеше кой знае какво и от обяда с Джош. Беше й се обаждал безброй пъти с молба да се срещнат. Накрая се съгласи да се видят в едно кафене. Джош говореше, а тя мислеше за Тру и за начина, по който я гледаше, когато замина. Стана от масата и заяви, че й трябват няколко дни да премисли всичко.

След няколко часа Джош звънна на вратата й. Тя не го покани, но се съгласи да се срещнат в четвъртък, като положи усилия да прикрие терзанията си. Легна на дивана и спа до сутринта. Щом се събуди, си помисли за Тру, който вече летеше към Зимбабве и разстоянието помежду им растеше с всеки изминал миг.

В болницата се движеше на автопилот и с изключение на едно момиче, пострадало в катастрофа, не запомни нито един пациент. Другите сестри може би забелязаха, че е разстроена, но не попитаха защо.

В сряда след работа беше на вечеря при родителите си. Спря да купи боровинков пай, но в улисията си беше забравила да изтегли пари, а в сладкарницата не приемаха плащане с карта. Отвори жабката, където винаги имаше пари за подобни случаи. Видя портрета, който й беше направил Тру, и ръцете й затрепериха. Бързо взе пая и се върна в колата. Загледа се в портрета и изпита болезнено желание да потъне в обятията на Тру. Искаше да вдиша уханието му, да докосне наболата му брада и да срещне поне още веднъж очите на мъжа, който интуитивно я познаваше така, както никой друг. Да бъде с мъжа, откраднал сърцето й.

В жабката имаше още една сгъната рисунка и плик. Тя ги извади с треперещи ръце и разгърна рисунката. На нея бяха двамата с Тру, застанали един срещу друг. Сърцето й се изпълни с тъжен копнеж. Пликът тежеше. Реши да го отвори на спокойствие, когато се прибере, но бързо се разколеба и извади писмото.

Мила Хоуп,

Не знам дали искаш да прочетеш писмото ми, но съм отчаян и се ловя като удавник за сламка. Освен рисунките, които довършвах, докато беше на сватбата, ще направя още твои портрети, но когато се върна у дома. Тях искам да запазя. Ако не си съгласна, ще ти ги изпратя или ще ги унищожа. Знаеш, че винаги спазвам думата си.

Нямам представа как ще живея без теб. Видях как лицето ти сияеше, когато говореше за желанието си да бъдеш майка. Не те обвинявам и те разбирам. Имам син и не мога да си представя живота без него.

След като заминеш, ще отида на плажа. Ще вървя и с всяка крачка ще чувствам липсата ти все повече и повече. Ти си част от мен и винаги ще бъдеш до мен и в мен.

Не съм допускал, че ще изпитвам такива чувства. С изключение на сина ми, винаги ми се е струвало, че ми е писано да съм сам. Не че живея като отшелник. Работата ми налага всекидневни контакти с различни хора. Никога не съм мислел, че ще се окажа половината от нещо по-добро и че няма да бъда аз, ако не споделям леглото си с теб. Едва когато те срещнах, разбрах, че съм те чакал цял живот.

Осъзнавам, че се промених, и до края на дните си ще бъда друг човек. Спомените постепенно избледняват и понякога ще посягам към молива, за да нарисувам онова, което е останало. Надявам се, че нямаш против.

Уви, съдбата имаше други планове за нас, но държа да те уверя, че любовта ми към теб е истинска. Ще страдам дълго, но ще знам, че макар да бяхме заедно само няколко дни, обичта ми към теб промени смисъла на живота ми. Завинаги.

Не мога да искам същото от теб. Предстои ти нов живот, в който няма място за трети човек. Китайският философ Лао Дзъ е казал, че човек става по-силен, ако е наистина обичан, а ако обичаш някого истински, това ти дава кураж. Ти дойде в живота ми и аз ще понеса бъдещето с кураж, какъвто не съм познавал досега. Любовта ми към теб ме обогати стократно.

Знаеш къде съм, ако искаш да ме намериш. Понякога това не е лесно — в буша всичко се случва по-бавно и комуникациите са трудни. Ала аз вярвам, че нашата връзка е толкова дълбока, че протегнеш ли ръка към мен, вселената ще се намеси и ще се намерим. Ти ме накара да вярвам в чудеса. Убеден съм, че за мен и теб няма невъзможни неща.

С обич,

Тру

Хоуп прочете писмото още веднъж и още веднъж. Прибра го заедно с рисунките в жабката и се облегна. Мина доста време, докато овладее емоциите си, накрая запали колата и потегли към дома на родителите си.

На вратата се усмихна с усилие. Баща й бавно стана, за да я посрещне. От кухнята се носеше приятен мирис, но Хоуп не можеше да си представи да хапне каквото и да е.

Разказа за сватбата. Не спомена нито за Тру, нито за предложението на Джош. След десерта излезе на верандата, като каза, че има нужда от въздух.

Баща й дойде с чаша безкофеиново кафе и седна до нея.

— Майка ти прави най-хубавата яхния на света.

— Да, беше много вкусно.

— Как си? Виждаш ми се умислена.

— Уморена съм от уикенда.

Една нощна пеперуда кръжеше около лампата на верандата, а в далечината се дочуваха щурчета.

— Майка ти спомена, че Джош дошъл на сватбата.

— Тя откъде знае?

— Някой й казал. Говорихте ли?

— Малко.

Хоуп не би могла да си представи, че ще премълчи пред баща си за предложението на Джош, но изведнъж се оказа, че й е трудно да сподели.

— Утре ще вечеряме заедно — добави тя.

— Надявам се всичко да е наред, каквото и да означава това за теб.

— Аз също.

— Ако ме питаш, той ти дължи обяснение.

— Знам.

От хола долетя биенето на стария салонен часовник на дядо й. Хоуп беше разгледала стария си атлас и беше изчислила времевата разлика със Зимбабве. Сега там беше полунощ. Тру беше с Ендрю и интересно какво бяха намислили да правят на другия ден… Може би щяха да отидат в буша при животните или пък щяха да ритат топка и да се разхождат. Дали и той мислеше непрекъснато за нея? Писмото му не излизаше от главата й.

Хоуп беше свикнала да споделя с баща си. Той слушаше внимателно и благодарение на емпатичната си природа винаги я успокояваше. Не й даваше съвети, а я насърчаваше да вярва на интуицията си и на собствената си преценка. След раздялата с Тру я преследваше мисълта, че е направила ужасна грешка. Той беше непрекъснато пред очите й. На верандата. И на плажа. Усещаше ръката му в своята. Не можеше да забрави отчаянието, с което я погледна, когато му каза за предложението на Джош. И как се наведе на шосето, преди да изчезне от живота му завинаги…

Сърцето й се свиваше от думите, с които я молеше да замине с него. Представяше си как си купува билет, намира го, любят се в тази далечна и непозната страна и остаряват заедно. Живот, изпълнен с мечти.

Искаше да сподели с баща си, да му разкаже всичко и да чуе, че за него е важно нейното щастие. Запита се дали беше постъпила правилно. Дали, дали?

Щурчетата пееха, а нощта раздипляше тъмната си тежка мантия. Между клоните на дърветата се прокрадваха лунни лъчи. Мина кола с отворени прозорци, от които долиташе музика, и Хоуп си спомни за мелодията по радиото, докато Тру я прегръщаше и целуваше.

— Забравих да те питам дали отиде до „Сродна душа“?

Хоуп изведнъж рухна и се разплака. Баща й се притесни и я прегърна загрижено.

— Какво има? Какво ти е, детето ми?

Тя мислеше за Тру и нищо не можеше да спре сълзите й.