Никълъс Спаркс
Всеки мой дъх (10)

Моменти на истина

Хоуп влезе и Скоти я последва, като отърси мократа си козина, преди да успее да го избърше.

Вечерята беше след час и половина. Свали мокрите дрехи, напълни ваната и пусна шепа от ароматните балончета. Наля си чаша вино, взе няколко свещи, и след като ги запали, се пъхна в горещата ухаеща вода. Отпи глътка вино и се отпусна. Пред очите й беше Тру в мига, в който се наведе да я целуне на плажа. Беше много романтично и не само заради това, че се чувстваше толкова желана. В отношенията им имаше нежност и непрестореност, за каквито не беше и подозирала, че жадува.

Дали тези чувства бяха възникнали сега, или се бяха таили в нея, потиснати от всекидневните грижи и тревоги, а и от гнева, който изпитваше към Джош? Едно беше сигурно, напоследък нямаше сили и желание дори да помисли да се погрижи за себе си. Не изпитваше желание да види приятелите си и сякаш беше изгубила интерес към живота. Тру я върна към нейното предишно аз — Хоуп, която беше неизменно изпълнена с ентусиазъм както към обичайното, така и към необичайното в живота.

Обръсна краката си и поседя във ваната, докато водата изстина. Намаза тялото си с лосион и се наслади на приятния му аромат.

Облече новата рокля и обу новите сандали. Сутиен не й трябваше, а след кратко колебание се отказа и от бикините.

Издуха косата си с четката така, както беше направила Клер. Сложи сини сенки, за да подчертае цвета на очите си, мъничко парфюм и висящите кристални обици, подарък от Робин за рождения й ден.

Застана пред огледалото, оправи презрамките на роклята и за разлика от много други пъти, остана доволна от себе си.

Занесе чашата с вино в хола, оправи възглавниците на дивана и остави книгата, която четеше, на рафта. Нагласи лампите в хола да светят приглушено и пусна радиото на станцията с класически джаз.

Отвори друга бутилка вино и я остави в хладилника, за да се изстуди. Наряза тиквички и лук за гарнитура на рибата. Направи в дървената купа салата от домати, краставици, моркови и маруля и само след миг на вратата се почука.

— Влизай! Отворено е!

Чу го как влиза в антрето и добави:

— Ей сега идвам.

Изплакна и избърса ръцете си, наля вино и остави на масата малка купичка с маслини каламата. Взе чашите и отиде в хола. Тру беше клекнал с гръб към нея и си играеше със Скоти. Беше със синя риза с дълги ръкави и с тесни джинси, които очертаваха бедрата му. Изглеждаше невероятно секси и Хоуп не можеше да откъсне очи от него. Той се надигна, погледна я и замря от почуда.

— Колко си красива!

Тя изведнъж осъзна, че Тру беше влюбен в нея. И че чувството беше взаимно, а и желано от първия им миг заедно.

— Ако знаех, че ще си толкова елегантна, щях да облека сако. Е, ако бях взел сако в багажа…

Хоуп му подаде чашата и каза с усмивка:

— Изглеждаш чудесно. Виното не е същото като снощното. Дано ти хареса.

— Сигурен съм, че е хубаво.

— Още не съм започнала да готвя. Може би е малко рано… Има маслини на масата в трапезарията.

— Благодаря.

Хоуп пое дълбоко въздух и двамата с Тру седнаха с лице към прозореца. Гърлото й беше сухо и тя пийна глътка вино. Тру държеше чашата си с две ръце и като че ли също беше притеснен. Това малко я успокои.

— Радвам се, че дойде с мен днес.

— И на мен ми беше приятно.

Телефонът иззвъня. Хоуп вдигна след второто иззвъняване. Поколеба се дали да не изчака съобщение, но й мина през ума да не са родителите й. Беше Джош.

— Здравей! Аз съм.

Стомахът й се сви. Нямаше желание да разговаря с него. Не и с Тру до себе си.

— Здрасти.

— Не вярвах, че си у дома. Мислех, че си излязла някъде. — Говореше бавно и сигурно беше пил. — Във Вегас е много горещо. Тъкмо се върнах от басейна. Ти как си?

Тру не помръдваше. Беше толкова близо до Хоуп и тя все още усещаше докосването на ръката му на плажа. Пое дъх и отвърна:

— Добре съм. А ти?

— Спечелих снощи на блекджек.

— Радвам се.

— Как е времето там?

— Вали. И така ще бъде през целия уикенд.

— Елън сигурно се притеснява за сватбата.

— Да.

— Всичко наред ли е? Сякаш не ти се говори.

— Казах ти, че всичко е наред.

— Да не би още да се сърдиш?

Хоуп едва се сдържа да не избухне.

— А ти как мислиш?

— Не ти ли се струва, че прекалено се вживяваш?

— Не искам да говорим за това по телефона.

— Защо?

— Защото не е за телефон.

Чу се подрънкване на лед в чаша и Джош заяви:

— Прозвуча мелодраматично! Не разбирам защо се държиш така?

— Може би просто не ме познаваш добре. Трябва да затварям. Дочуване.

Джош продължаваше да говори, но Хоуп остави слушалката. Погледна Тру и рече:

— Извинявай. Не биваше да вдигам.

Песните по радиото се нижеха — бавни и тъжни. Тру стана и пристъпи към Хоуп, без да сваля очите си от нейните. Тя не мигна и той направи още една крачка. Нямаше нужда от думи. Когато тялото му притисна нейното, Хоуп изпита чувството, че се случва нещо нереално. Дали да не го спре? След няколко дни той щеше да бъде на другия край на света и връзката им — физическа и емоционална — беше обречена. Тру щеше да страда, тя също.

Но връщане назад нямаше.

Дъждът биеше по прозорците, облаците се сгъстяваха и небето тъмнееше. Той плъзна ръка по гърба й, като все така не сваляше очите си от нейните. Палците му галеха тялото й през тънката рокля и Хоуп се питаше дали усеща, че е без бельо. Мисълта я възбуди. Топлината му преля в нейната, тя пое въздух на пресекулки и обгърна врата му с две ръце. Бавно и леко се олюляха в такт с песента по радиото. Тру се усмихна и тя се предаде на чара му, като потрепери от топлия дъх, който галеше врата й.

Целуна я по скулите, ушите и когато най-сетне влажните му устни се сляха с нейните, Хоуп долови сдържаността на ласките му — даваше й последна възможност да го спре. Тази деликатност заглуши съпротивата й, тя разтвори устни, езиците им се преплетоха и неочаквано за самата себе си Хоуп изстена. Цялата тръпнеше и докосването му сякаш предизвикваше леки електрошокове по гърба, ръцете и корема й. Зърната на гърдите й се втвърдиха и тя спусна длани от лицето към корема му, докато устните му вкусваха нежното ухание на шията й. Хвана го за ръка и го заведе в спалнята.

В огледалото видя, че Тру продължава да я гледа. Запали две свещи — една на нощното шкафче и една на бюрото. По стените затанцуваха сенки.

Хоуп долавяше страстния му копнеж. Потънаха в обятията си, тя издърпа ризата му, разкопча я и прокара пръсти по гърдите и по стегнатите, очертани мускули на корема. Пусна ризата на пода, разкопча колана и копчето на джинсите му, дръпна ципа, а Тру свали ботите, джинсите, чорапите и боксерките си. Застана гол пред нея. Тялото му беше съвършено — досущ древна мраморна статуя. Хоуп събу сандалите си преднамерено бавно, той отново я прегърна, погали с език ухото й и свали презрамките на роклята, която се свлече на пода. Голото й тяло се притисна в неговото. Ръцете му пълзяха по гърба и ханша й. С един замах я грабна и понесе към леглото.

Без да откъсва устни от нейните, Тру галеше гърдите и корема й, Хоуп притискаше в прегръдка гърба му и ласките му я караха да се чувства красива и желана. Той прокара език по гърдите, по корема й и още по-надолу… Възбудата й растеше и тя сплете пръсти в косата му, преди да го придърпа върху себе си.

Тру целуна връхчетата на пръстите, носа, скулите и устните й и когато я облада, тя изви гръб и отново изстена. Никога не беше желала някого толкова силно.

Движеха се в унисон с желанията си и Хоуп усети как тялото й потрепва със задаващата се всепомитаща вълна на несравнимо удоволствие. Извика, а след малко я заля още една и още една вълна… Върховният миг разтърси и Тру, а задъханата Хоуп остана да лежи изтощена в прегръдките му. Той продължи да я милва, а тя се отпусна в обзелата я сладостна леност.

По-късно се любиха отново. Този път по-бавно, но също така страстно. Оргазмът й беше още по-разтърсващ, но колкото и да беше изтощена, тя продължаваше да изпитва възбуда. Каза си, че не биха могли да се любят още веднъж, но грешеше. Накрая се сгуши в Тру и потъна в дълбок сън.

* * *

Когато се събуди, от прозорците струеше белезникава светлина, а от кухнята се носеше мирис на кафе. Облече халата в банята и тръгна към кухнята. Беше много гладна. Всъщност не бяха вечеряли.

Тру седеше на масата, на която имаше пържени яйца и нарязани плодове. Щом я видя, стана и я прегърна.

— Добро утро.

— И на теб. Не ме целувай, че още не съм си измила зъбите.

— Нали нямаш против, че направих закуска?

— Съвсем не. Кога стана?

— Преди няколко часа.

— Не спа ли?

— Спах достатъчно. Направих кафе. Искаш ли да ти налея?

— О, да.

Хоуп го целуна по бузата и си сипа от пържените яйца и от плодовете. Дъждът беше спрял, но личеше, че е само временно.

Тру й подаде чашата с кафе.

— Млякото и захарта са на масата.

— Всичко си намерил!

Тя беше трогната от вниманието му. Утрото беше наистина прекрасно.

— Освен закуска друго прави ли?

— Избърсах мокрите столове на верандата.

Тру взе ръката й, целуна я и каза:

— Обичам те.

Кухнята се завъртя пред очите й и Хоуп промълви:

— И аз теб.

— Би ли седнала след закуска с мен на верандата?

— Защо?

— Искам да те нарисувам.

Хоуп се изненада, но кимна.

След малко излязоха и се настаниха на столовете.

— Да я оставя ли? — попита Хоуп и посочи чашата в ръката си.

— Няма значение. Бъди естествена и си представи, че ме няма.

Хоуп кръстоса крака, пийна глътка кафе, наведе се напред, назад, погледна океана и Тру, който я гледаше внимателно и рисуваше.

— Как да си представя, че те няма, като не сваляш очите си от мен?

— Не знам. Мен никой не ме е рисувал — засмя се той.

— Не ми помагаш така!

Добре че Скоти се навърташе наоколо и Хоуп реши да гледа него, за да се отпусне.

Забеляза с крайчеца на окото си уверените движения, с които Тру нанасяше щрихите. Понякога набръчкваше чело и присвиваше очи, като непресторената му увереност го правеше още по-привлекателен.

Всеки миг щеше да завали и той попита:

— Искаш ли да видиш портрета си? Не е завършен, но ще добиеш някаква представа.

— Първо ще си взема душ.

Той я прегърна и нежно я целуна. Хоуп се облегна на рамото му, вдиша уханието му и за пореден път се замисли за чудото, което ги беше събрало.