Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Every Breath, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Никълъс Спаркс

Заглавие: Всеки мой дъх

Преводач: Красимира Абаджиева

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ЕРА

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Експреспринт ЕООД

Излязла от печат: 06.12.2018

Редактор: Светла Евстатиева

ISBN: 978-954-389-495-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8156

История

  1. — Добавяне

Заедно

Седнаха на дивана. Разгледаха рисунките и след това отидоха на обяд в едно заведение на Оушън Айл Бийч.

Когато се прибраха, бурята вилнееше. Той седна на леглото, а Хоуп започна да се приготвя за репетицията на сватбата. Доставяше му удоволствие да я гледа как се гримира — в процеса на разкрасяване имаше нещо много привлекателно — пък и забеляза, че на нея й беше приятно, че я наблюдава.

Преди да тръгне, дълго и силно се прегръщаха и целуваха. Тру й махна, когато запали колата и потегли. Хоуп го беше помолила да изведе Скоти и го беше поканила да спи при нея. Докато вечеряше, той се запита дали приятелите й щяха да забележат в изражението й онова, което беше преживяла предишните ден и нощ…

Довърши портрета и започна друга рисунка — двамата в профил на плажа, стояха до брега и се гледаха. Рисува часове наред. Хоуп му липсваше много и когато най-сетне се върна в полунощ, отново се любиха. Тя беше изморена от предишната нощ и скоро след това заспа в ръцете му. Тру не можеше да заспи. Времето им заедно щеше да приключи скоро, а тя беше жената, с която искаше да прекара живота си.

Гледаше тавана и не намираше изход.

* * *

Сутринта я прегръща дълго и мълчаливо в леглото. Хоуп имаше чувството, че прелива от обич и нежност, но беше обзета и от страх. От същия страх, който изпитваше Тру. Времето минаваше и часовникът тиктакаше все по-силно.

Валеше, но решиха да се разходят по плажа.

Хоуп намери дъждобраните в дрешника и излязоха заедно със Скоти. Държаха се за ръце и когато стигнаха до мястото, където се срещнаха за пръв път, се целунаха.

— Исках това от мига, в който те видях — каза Тру.

— Кое? Да спиш с мен или да се влюбиш в мен?

— И двете. А ти?

— Подозирах, че ще спим заедно след вечерта, когато пихме вино на верандата. Но разбрах, че се влюбвам в теб, когато дойде на вечеря. Извинявай, че не ти позволих да ме целунеш първия път.

На връщане спряха в къщата на Тру. На телефона имаше съобщение от баща му. Щял да пристигне между два и три. По това време Хоуп трябваше да тръгне за сватбата.

Тру я разведе по етажите. Тя не очакваше такова елегантно обзавеждане и си каза, че не би имала против да наеме вилата за една седмица и да покани приятелите си да се позабавляват. Посочи джакузито в голямата спалня и предложи:

— Дали да не го пробваме?

Съблякоха се и сложиха влажните дрехи в сушилнята. Потопиха се в разпенената вода, Хоуп се облегна на Тру, той взе една малка хавлиена кърпа и разтри гърдите, корема, ръцете и краката й.

Обядваха по халати и след като дрехите им изсъхнаха, отидоха у Хоуп, тъй като стана време да се приготвя за сватбата. Тру отново седна на спалнята, за да я гледа, докато се облича и гримира. Когато беше готова, тя се завъртя и попита:

— Е?

— Зашеметяваща! — ахна той, без да откъсва възхитения си поглед от Хоуп. — Искам да те целуна, но ме е страх да не размажа червилото.

— Ще рискувам — рече тя и го целуна. — Ако не беше зает, можеше да дойдеш с мен.

— Нямам костюм.

— Представям си колко си красив в костюм! Притесняваш ли се за срещата?

— Немного.

— Ами ако не си спомня кой знае какво за майка ти?

— Тогава срещата ще бъде кратка.

— Не те ли интересува що за човек е? Къде е бил през всичките тези години?

— Не особено.

— Вероятно ще поиска да поддържате връзка.

— Надали. Ако толкова е искал да ме види, можеше да дойде преди няколко дни, а не чак сега.

— Защо мислиш, че настоява да се срещнете?

— За да ми каже защо е оставил майка ми.

* * *

Тру изпрати Хоуп до колата с два чадъра, за да не се намокри.

— Може да звучи глупаво, но ще ми липсваш.

— И ти на мен.

— После ще ми разкажеш за срещата, нали?

— Разбира се. Ще изведа и Скоти.

— Не знам кога ще се прибера. Сигурно ще бъде късно. Няма да се разсърдя, ако си заспал.

— Приятно прекарване!

— Благодаря.

Макар дълго да му маха от колата, щом я изгуби от поглед, Тру бе обзет от някакво необяснимо мрачно предчувствие.