Сара Маклейн
Розата на любовта (22)

Бележка на автора

Направих всичко възможно научните факти в книгата да отговарят на знанията от предвикторианската епоха с едно-единствено изключение — розите на Пипа. Франция е смятана за първата хибридна роза, красив розов цвят, култивиран от червен розов храст през 1867 година от французина Жан Батист Гийол. С извинения към мосю Гийол, но Пипа далеч е изпреварила времето си по отношение на градинарството — розата Бейн е удивително подобна на Франция.

Ако рухването на клуба на Найт ви се струва познато, то е защото планът на Пипа е вдъхновен от разоряването на много по-съвременно казино — това във филма „Бандата на Оушън“. Ще проявя небрежност, ако не благодаря на Дани Оушън, който ме вдъхнови за „Падналият ангел“, както и на останалите, които помагат за появяването на филма на екран през 1960 и 2001 година, включително Луис Майлстоун, Франк Синатра, Стивън Содърбърг и Джордж Клуни. Харесва ми да мисля, че Пипа щеше да е чудесно дванадесето попълнение към първоначалните единадесет души.

Други, които бих искала за съдружници в казино, са: Кари Ферон, брилянтната ми редакторка (която чудесно може да режисира цялата операция), невероятната Теса Удуърт и останалите от екипа в „Ейвън Букс“, включително Пам Спенглър-Джафий, Мередит Бъркс, Джеси Едуардс, Сийл Беланже, Том Егнър, Гейл Дубов, Шон Никълс, Карла Паркър, Брайън Грогън и Сара Шуегър. Добавете и агентката ми Алиса Ейснър-Хенкин и имам екип, който няма да се спре, докато не сме в безопасност на някой остров, където да пием плодови сокове.

Благодарности на Сабрина Дарби, Софи Джордан и Кари Райън за предварителното четене, стотиците бележки, часовете телефонни разговори, отличното вино и истинското приятелство. Благодарности на Скот Фалагън за анатомията на гъските, на доктор Дан Медъл за дългите разговори относно средновековната история и на Меган Тиърний, че ми даде назаем Бийвин.

На членовете на моето семейство, които се стараеха да не се ядосват, когато с месеци не им обръщах внимание, за да пиша — благодаря ви, че винаги извинявахте отсъствието ми. Вие сте моето доказателство, че Крос греши — има такова нещо като късмет.

Ерик, благодаря, че ме запозна с Брад и Джордж за цялото онова „проучване“. Те не са така добри като теб.

И на теб, прекрасни мой читателю, за това, че обичаш моите негодници така силно като мен. Надявам се, че ще се присъединиш към мен и в следващата ми книга.