Сара Маклейн
Розата на любовта (17)

Глава 16

Не беше докосвал жена от шест години. Беше устоял на всички… преди нея.

Досега.

До този момент, когато я вдигна на ръце и я занесе в леглото, в което бе спала през целия си живот, и я покри с тежкото си тяло, притисна я с дългите си крайници и здрави мускули и й обеща удоволствие, каквото никога не бе познала.

Преди осем дни тя стоеше в кабинета му и го молеше да я научи как да съсипе репутацията си, и ето го най-после урока, за който бе молила. Урокът, който отчаяно искаше.

Целуна я и целувката бе съвсем различна от онази, която бе спряла дъха й по-рано вечерта, но бе също така опустошителна. Целуваше я бавно, устните и езикът му я завладяваха, тя се притискаше в него, моментално отдадена на удоволствието, което само той можеше да й даде.

Въздъхна от задоволство, но той заглуши въздишката й с дълга милувка с език и устни, след това вдигна глава и срещна погледа й на светлината на свещите.

— Ти си най-невероятната жена, която някога съм познавал — прошепна. — Караш ме да желая да те науча на всяко порочно нещо, което съм правил… за което съм мечтал.

Думите бяха удоволствие и горещина, бързо я разпалиха и тя затвори очи, за да се наслади на усещането. Той погали с устни бузата й и спря до ухото й.

— Това харесва ли ти?

Пипа въздъхна доволно.

— Стаята се върти.

Той засмука меката част на ухото й.

— Мислех, че съм единственият, който го забелязва.

— Какво я кара да се върти?

— Моята малка учена… щом имаш време да се чудиш, значи не си върша работата достатъчно добре.

И вече пет пари не даваше дали стаята се върти, защото земята бе изтръгната от оста си, защото устните му бяха върху нейните, дланите му галеха краката й все по-нагоре и по-нагоре, като повличаха и нощницата със себе си, и тя искаше единствено да го докосва на всяко възможно място.

Една дълга ръка се мушна под нощницата, обхвана дупето й и го повдигна нагоре, а после ласкави пръсти разтвориха бедрата й.

Той се настани между тях и твърдата му и гореща мъжественост се притисна в пулсиращата й сърцевина, и тя си помисли, че ще умре от удоволствие. Гърчеше тяло, не мислеше за нищо друго, освен да го докосва и да е възможно по-близо до него.

Той отдръпна устни от нейните и прошепна името й. Раздвижи тяло веднъж, два пъти, и всеки път извикваше вълна на удоволствие. Застина над нея и тя отвори очи, незабавно привлечена от красивите му сиви очи. Той притисна челото си в нейното.

— Шшш, мила. Ще ти дам всичко, което поискаш… но трябва да си тиха… ако баща ти ни чуе… с репутацията ти е свършено.

— Изобщо не ме интересува — прошепна тя и отново изви тяло.

И беше вярно. Съсипването на репутацията й си струваше. Щеше да се освободи от Касълтън и да прекара остатъка от живота си с Крос. В неговата бърлога на греха. В прегръдките му. И както му харесваше на него.

Той никога няма да го позволи, прошепна издайническо тънко гласче, но тя го заглуши. Сега, тази вечер, с него, всичко бе възможно. Утре щеше да се изправи срещу реалността. Но тази нощ… тази нощ бе нейна. Тяхна.

През тази нощ нямаше място за практичност.

— Покажи ми всичко. Всичко, което знаеш. Всичко, което харесваш. Всичко, което искаш.

Крос затвори очи. Върху лицето му се изписа нещо, което можеше да е удоволствие, а можеше и да е болка, и тя се повдигна на лакът, притисна се в него. Хареса й усещането за гърдите й до неговите. Раздвижи бедра, пробва как прилягат към неговите, и движението го накара да простене, отвори леко очи и те проблеснаха, оловносиви, на светлината на свещта.

— Ще си платиш за това.

Пипа се усмихна.

— Не можеш да ме виниш, че експериментирам.

Той се засмя тихо.

— Не мога. Все пак, ако нямаше склонност към експерименти, нямаше да съм тук с теб. — Отново я целуна страстно. Когато и двамата се задъхаха, той отново вдигна глава и каза: — По какъв друг начин мога да помогна с проучването, милейди?

Младата дама дълго се бави с отговора, а погледът й обхождаше красивото му лице. „Остани с мен“, искаше да каже, „и ми позволи да бъда с теб“.

Но знаеше, че не може. Вместо това вдигна ръце към гърдите му, разтвори реверите на жакета му и притисна длани до жилетката му.

— Мисля, че за проучването ще е по-добре да си гол.

Той повдигна вежда и не помръдна.

— Така ли?

В отговор тя също повдигна вежда и той се усмихна, стана и съблече жакета, жилетката и ризата си, преди да се върне в леглото.

— Така по-добре ли е?

— Всъщност да, сър — отвърна тя и го погали, наслаждавайки се на усещането за кожата му, и й хареса как докосването го накара да замръзне. — Но все още не си гол.

Той я целуна по врата и захапа лекичко нежната й кожа, а тя потръпна и въздъхна.

— Ти също.

— Никога не си показал желанието си да бъда.

Крос вдигна глава и срещна погледа й.

— Грешиш, милейди. Искам да си гола всеки един миг от деня.

Очите й се отвориха широко.

— Това ще ми причини доста неловки моменти.

Белите му зъби проблеснаха, а дяволитата усмивка я караше да го харесва още повече.

— Не и тук.

Той съблече нощницата й, захвърли я, но падна върху Тротула, която изненадано изсумтя. И двамата я погледнаха и Пипа се засмя.

— Може би трябва да я изведа от стаята?

Крос срещна погледа й, сивите му очи бяха весели, усмивката му извикваше удоволствие у нея — чисто и невъздържано.

— Може би така ще е най-добре.

Пипа стана и открехна вратата, колкото болонката да мине. После я затвори и се обърна към него, като попи с очи дългото му мускулесто тяло. Той на свой ред я гледаше втренчено.

Чакаше я.

Съвършенство.

Той беше съвършен и тя бе гола за него, окъпана в светлината на свещта. Веднага я обзе смущение — по-силно, отколкото онази нощ в кабинета, когато се бе докосвала под внимателните му напътствия. Тогава поне носеше корсет. И чорапи.

Тази нощ бе съвсем гола. Тялото й имаше недостатъци, още по-подчертани заради неговото съвършенство. Той дълго я гледа, преди да протегне едната си мускулеста ръка с дланта нагоре в неустоима покана.

Пипа отиде при него без колебание, той легна по гръб и я придърпа върху прекрасните си мускулести гърди, като я гледаше изучаващо.

Нервна и обзета от трепет, Пипа покри гърдите си.

— Когато ме гледаш така… прекалено е.

Крос не отмести поглед.

— Как те гледам?

— Не мога да го опиша точно… но сякаш можеш да надникнеш в мен. Сякаш, ако можеше, щеше да ме погълнеш.

— Това е копнеж, любов моя. Желание, каквото досега не съм изпитвал. Направо треперя от страст. Ела тук. — Беше невъзможно да устои на тази молба, която съдържаше обещание за удоволствие, каквото не е и сънувала. И тя се подчини.

Когато бе достатъчно близо, той погали пръстите на ръцете й, които закриваха гърдите.

— Треперя от страст, Пипа. Моля те, любима, нека те видя.

Молбата бе произнесена с дрезгав глас и така нежно, че не можеше да му откаже. Бавно постави длани върху гърдите му, разперила широко пръсти по къдравите косъмчета, които ги обсипваха. Те я разсейваха, наблюдаваше ги как играят, когато мускулите се движат, а после образуваха прекрасна тъмна линия, която се спускаше към плоския му корем.

Той лежеше неподвижно, докато тя го докосваше, мускулите му бяха твърди и съвършени.

— Толкова си красив — шепнеше, докато галеше ръцете му.

Крос я гледаше с присвити очи.

— Щастлив съм, че ме одобрявате, милейди.

Тя се усмихна.

— О, да, одобрявам ви, милорд. Какъв забележителен екземпляр.

Белите му зъби отново проблеснаха, а тя ставаше все по-смела, продължаваше да гали ръцете му, наслаждаваше се на допира и изреждаше: flexor digitorum superficialis, flexor capri radial is… И после нагоре от лакътя: biceps brachii, tricipitis brachii… и накрая рамото, като се любуваше на това как мускулите се напрягаха под дланта й: deltoideus… И по гърдите: subscapularis… pecioralis major…

Застина, после погали извивката на този мускул и… долините на тялото му. Той си пое рязко дъх, когато пръстите й погалиха зърната му, изви гръб, а тя отново застина, наслаждавайки се на въздействието, което имаше върху него. Докосванията й му харесваха, той я желаеше. Пипа повтори ласката, този път — с палец.

Крос изсъска от удоволствие и едната му широка длан погали ямката зад коляното й, обляха я вълни от горещина.

— Не спирай сега, любов моя. Това е най-доброто съблазняване, на което съм бил подложен. — Дланта му се плъзна по кожата й и сега бе на коляното й. — Кажи ми… какво е това?

Пипа си пое дълбоко дъх.

— Vastus medialis.

— Ммм. — Пръстите му се придвижиха по-нависоко. — А това?

Тя потръпна.

— Rectus femoris.

После дланта му се плъзна по вътрешната страна на бедрото й.

— Умно момиче… а това?

— Adductor longus…

И по-високо.

— Gracilis…

Останала без дъх, тя разтвори бедра, за да му осигури по-добър достъп, и той я възнагради, като се придвижи още по-нагоре, галейки я нежно.

— А това, любима? Какво е това?

Тя поклати глава, отчаяно копнееща за още. Бореше се с думите.

— Това не е мускул.

Ласката стана по-настойчива. Достатъчно, че да я подлуди.

— Така ли?

— Да — въздъхна тя.

Дланта му се премести и остави болезнен копнеж след себе си.

— Разбирам.

Тя сграбчи ръката му.

— Не спирай.

Крос се засмя тихо и дяволито, повдигна се и я дари с една от онези дълги и подлудяващи целувки, смучеше и ближеше, завладяваше я, докато тя не се изгуби в него… И едва тогава, когато отново бе притисната в него, задъхваща се и завладяна от настойчивото горещо желание, той я докосна там, където искаше.

Галеше пулсиращата й плът, даваше й точно онова, за което тя копнееше. Пипа се задъха.

— Джаспър. — И той възнагради тихия й вик с ласка точно там, където удоволствието се събираше.

И той отново се надигаше, този таен и порочен екстаз, който й бе показал преди… и тя искаше да го почувства в ръцете му, до топлото му тяло. С него.

С него.

— Не. — Хвана ръката му и спря ласките. — Не… не и без теб.

Погледът му омекна.

— Прекрасна Пипа… Желая те повече, отколкото можеш да си представиш, но не мога да те взема. Не мога да те съсипя. Няма да го направя.

Думите му предизвикаха разочарование.

— Не ме интересува. Искам го.

Той поклати глава.

— Утре ще те интересува. Когато осъзнаеш какво си сторила.

Тя отново се надвеси над него, целуна го нежно по гърдите. Обожаваше тихите му стонове, предизвикани от ласките й.

— Няма да съжалявам. Искам го — прошепна в косъмчетата. — Ако не можем да се имаме… — Един друг. Не каза това. — Искам тази нощ. — Вдигна глава. Желанието, копнежът и любовта извикваха болка. — Моля те… — помоли го и дланите й се плъзнаха по пътечката от косъмчета към колана на панталона му. — Моля те, Джаспър.

Той затвори очи, а мускулите на врата му се опънаха и напрегнаха.

— Пипа, опитвам се да постъпя както е редно. Да бъда почтен.

И тя разбра. Веднъж я бе обвинил, че светът й е черно-бял, че мисли всичко или за истина, или за лъжа. Но в този момент тя разбра, че съществува и сивото. Видя, че онова, което за него е правилно, всъщност е погрешно. Че чувството му за почтеност няма да донесе утеха на нито един от двамата.

Утре можеше да бъде почтен.

Утре всичко щеше отново да е правилно и грешно. Истина и лъжа.

Но тази нощ бе различно.

Наведе се, притисна голите си гърди към неговите и завладя устата му за дълга целувка — както се бе научила от него — отказвайки му възможността да се отдръпне. Отказа и да се съобрази с неговите разбирания за почтеност.

— Това е правилно, Джаспър. Една нощ с теб. Моята първа нощ… единствената ми нощ. Моля те.

Ръката му се спря на гърдите й и тя долови конфликта, който бушуваше в него — обичаше го още повече заради това.

— Ще съжаляваш.

Нямаше да съжалява. Знаеше го с абсолютна сигурност.

— Никога няма да съжалявам за това. Никога няма да съжалявам, че съм била с теб. — Едва след като го изрече, й хрумна, че е вярно. Че тази нощ ще е най-хубавата в живота й, независимо дали ще се омъжи за Касълтън, или ще остане стара мома със съсипана репутация. Винаги щеше да си спомня с наслада този миг.

Нямаше да му позволи да си отиде.

— За теб тази нощ също е първата… първата от шест години насам. — Очите му потъмняха и тя видя обещанието за удоволствие в тях. Изкушаваха я. — Подари ми тази нощ, Джаспър. Нека бъде моя. Моля те.

Палецът му погали зърното й и удоволствието я прониза чак до мястото, където лежеше ръката му — непоносимо изкушение. Тя се задъха и той я целуна страстно, после се отдръпна.

— От самото начало се опитвам да ти устоя. И всеки път не успявам.

— Дано не успееш и сега — прошепна тя. — Няма да го понеса.

— Едва ли ще мога — отговори той, обърна я и разтвори бедрата й така, че тя да го възседне. Голото й дупе се притисна към твърдото доказателство за възбудата му. Едната му силна ръка я дръпна надолу и целувката му я опустоши, дълга и страстна, извикваща копнеж по цялото й тяло — гърдите, бедрата и мекотата между тях.

Тя се задвижи над него и той откъсна устата си от нейната, шумно поемайки си въздух, отметна глава назад и разкри дългия си мускулест врат, напрегнат от удоволствието. Когато отново я погледна, погледът му бе натежал от чувствени усещания.

— Ще те разбия, Пипа. Ще ти покажа удоволствие, което не познаваш и за което дори не си мечтала. Отново, отново и отново, докато не започнеш да ме молиш никога да не спирам.

Думите отекнаха в най-дълбоките й и тъмни кътчета… онези, които копнееха за него.

— Вече те моля — каза тя. — Не спирай.

Крос се усмихна, ръцете му се спряха на гърдите й и ги загалиха, докато не станаха твърди и не започнаха да я болят.

— Не бих си и помислил. — Дръпна я към себе си и я завладя с устни, език и зъби, докато тя не се изгуби в усещанията.

Човешкото тяло наистина бе нещо великолепно.

— Джаспър… — прошепна и вложи в името му чар, удоволствие и желание, а той замени устните си с пръст и мъчително бавно започна да описва кръгове.

— Гърдите ти стават твърди… копнееш за мен. За устата ми.

Тази игра бе за двама. Тя се притисна към него.

— Вие също ставате твърд, милорд.

Крос отвърна на милувката й и Пипа въздъхна от удоволствие.

— Това се дължи на теб, моя малка ученолюбивке.

Тя не можа да устои.

— Бих искала да наблюдавам това явление, ако е възможно.

Той взе ръцете й в своите и ги сложи отпред на панталона си.

— Далеч съм от мисълта да преча на проучването ти.

Пръстите й се плъзнаха по твърдината и тя откри, че отчаяно иска да го види. Да го почувства. Да бъде с него по всеки възможен начин. Но не знаеше какво да прави в тази ситуация. Хвана едно копче и срещна погледа му.

— Може ли…

Той издиша и се засмя.

— Бих искал да го направиш.

И тя разкопча панталона му възможно най-бързо — което пак й се стори бавно — и го разкри, твърд, дълъг и…

— О, Господи — прошепна, не се сдържа, разтвори дюкяна и протегна ръка към него. Галеше го по цялата дължина, докато Крос не започна тихо да стене. Тогава спря, несигурна, и вдигна поглед към него.

— Да не би да е…

— Невероятно е — прошепна той, хвана ръката й и й показа как да го докосва. Загледа как пръстите й играят по плътта, наслаждавайки се на това, че е едновременно гальовен и твърд като стомана. — Когато те видях за първи път… в кабинета ми… — думите излизаха задъхано от устата му, тъй като тя продължаваше да го гали, — исках да ме докоснеш. Не можех да престана да мисля за пръстите ти. Бях обсебен от тях.

Тя срещна погледа му, див и дяволит.

— Съвършени са. Никога не съм изпитвал нещо така божествено. — Едната му ръка се озова до сърцевината й и пръстите му потънаха в нея с шокираща лекота. — Освен това. — Палецът му намери онова прекрасно място. — Това също е божествено. — Правеше кръгове, отново и отново. — Дори може би е самият рай.

Тя се повдигна, за да му осигури по-добър достъп, да позволи на пръстите му да потънат по-дълбоко и се съгласи с него. Дишаше учестено, удоволствието прииждаше вълна след вълна и силите я напуснаха, ръцете й се отдръпнаха от него и тя се отдаде на усещанията.

— Толкова си красива — каза й той, — толкова мека, хлъзгава и абсолютно съвършена.

Тя не можа да спре виковете, които той изтръгна от нея, движенията на бедрата, продължаваше да се притиска в него, молеше го за удоволствието, което й бе показал преди… удоволствието, което я бе научил да намира. Той плъзна втори пръст в сърцевината й и тя изви гръб, наслаждавайки се на усещането.

— Толкова си стегната. Толкова влажна. — И тези порочни думи извикаха у нея още по-отчаяно желание. — Искам да съм в теб, когато стигнеш края.

И когато чу тези странни думи, които никога преди не бе чувала, тя разбра, че също го иска. Сведе поглед към него и прошепна:

— Моля те…

Той присви силно очи и те станаха просто цепки.

— Моля те какво, любов?

Трябваше да се смути, но го желаеше прекалено силно.

— Моля те… вземи ме.

Той изруга тихо.

— Не мога да чакам и миг повече.

Тя реши, че той ще се озове отгоре й, затова понечи да се отдръпне, за да могат да променят положението на телата си, но той я повдигна, за да е над него. Объркана, тя срещна погледа му.

— Не трябва ли…

— Не.

Тя може и да нямаше опит, но знаеше как става актът. Постави длани на гърдите му и усети как бие сърцето му.

— Сигурен ли си? Никога не съм чела за… Както разбрах, трябва да съм под теб…

— Кой от нас е правил това и преди? — Пръстите му я погалиха дълбоко и умело, тя въздъхна и костите й се превърнаха в желе.

Когато ласката престана, оставяйки я празна и копнееща, се върна логиката.

— Е, и за теб е минало известно време — отбеляза.

Той се засмя, тихо и напрегнато. И прекрасно.

— Имайте ми доверие, умнице. — Залюля бедра и върхът на члена му влезе в нея, предизвиквайки вълна на почти непоносимо удоволствие. — Спомням си основното.

И той се плъзна бавно и контролирано в нея и тя си помисли, че може да умре от усещането за твърдостта и топлината му, за това как я разтяга и изпълва. Усещането бе странно, отчасти болка, но най-вече удоволствие. Очите му се ококориха, когато тя му позволи да потъне дълбоко, той застина и втренчи поглед в нея. В очите му имаше тревога. Ръцете му обхванаха бедрата й.

— Пипа? Боли ли, любов? Да спрем ли?

Щеше да го убие, ако спреше. Това бе най-удивителното й преживяване. В този миг разбра, че всичките й страхове, въпроси и тревога, които бе имала по отношение на този акт, са… безпочвени. Сега го разбираше, разбираше и въздишките, изчервяванията и многозначителните усмивки на сестрите си и на жените из цял Лондон. И искаше всичко… всичко.

— Да не си се осмелил да спреш — прошепна. — Забележително е.

Тя се повдигна, за да види какво ще е усещането за него в нея, и той накъсано изруга.

— Да, нали? — съгласи се и добави: — Ти си забележителна. — Ръцете му я насочваха, повдигаха я, оставяха да се плъзга нагоре-надолу по цялата дължина на твърдия му и горещ член. — Господи, Пипа… усещането е… — Отново я повдигна и двамата изстенаха, когато тя се плъзна обратно по цялата му дължина. Болката вече си бе отишла, прогонена от непоносимо удоволствие. — Добре ли ти е, любима?

Обичаше го все повече и повече за това, че се тревожеше за нейното удобство и за удоволствието й. Повдигна се, експериментираше, повтори движението, подпряла длани на гърдите му, докато го яздеше.

— Да… съвършено е — каза с благоговение. — Великолепно е. — Залюля бедра, срещна за малко погледа му, преди неговият да се плъзне по тялото й. Ръцете и очите му следваха движенията, които тя не можеше да не прави.

Той я насочваше, шепнейки:

— Точно така, любов… Не прави нищо, което не ти се струва правилно. Което не те кара да копнееш и да искаш. Вземи удоволствието си, разкошно момиче… — Прошепнатите окуражителни думи бяха придружени с ласките на ръцете му по цялото й тяло. Те изследваха извивките на гърдите и корема й, нежните тайни на бедрата й и на мястото между тях, където той променяше всичко. Където тя променяше всичко. Където той демонстрираше едновременно власт и самоконтрол и й даваше възможност сама да открие удоволствието си.

Думите му бяха опустошително съблазнителни, погледът му — също, ръцете му я галеха с наложения от нея ритъм — ритъм, който бързо ги доведе до ръба. Тя не успя да спре думите, които отново напираха на устните й, макар да знаеше, че не трябва да ги казва.

— Обичам те — прошепна, свела поглед към него, изпаднала в еуфория и чувствайки се като кралица и както никога досега.

Чувствайки се най-после, най-после както трябва.

Макар да бе направила не каквото трябва.

И той се раздвижи под нея, повдигна бедра, докато тя се спускаше надолу, наслаждавайки се на усещането за него под себе си, в себе си… Движенията й бяха бързи и силни, пръстите му отново намериха онова местенце между бедрата й, той като че ли знаеше съвсем точно как да я докосва, как да я прави своя. Кръговите му движения й помагаха в преследването на удоволствието. И на неговото.

— Точно така, любов… Вземи удоволствието си. Вземи и моето.

— Искам го — каза тя. Желанието й бе горещо и несдържано. — Искам и твоето.

— Знам. — Повдигна горната половина на тялото си и засмука зърното й, захапа го леко и усещането бе такова, че не можеше да понесе повече — обзеха я изненада и страст и тя се разпадна в ръцете му, тялото й затрепери от бурята на усещанията. Хвана го за раменете, погледите им, сив и син, се впиха един в друг.

— Обичам те — каза тя отново.

Признанието победи самоконтрола му — той притисна бедра в нейните, извиваше гръб и се тласкаше към нея и отново потопи ума и тялото й в буря от усещания.

— Пипа — извика на пресекулки и това бе достатъчно да я изпрати отвъд ръба още веднъж, на мига, потопена в океан от удоволствие. Този път и той бе с нея, силен и уверен.

Съвършенство.

Тя се отпусна на гърдите му, той я прегърна и притисна към себе си.

— Пипа — прошепна с устни до слепоочието й, а сърцето му биеше бързо под ухото й. — Филипа.

Благоговението в гласа му я накара отново да изпита копнеж. Усети го да се отдръпва от нея, макар да бе все още вътре в нея — по-близо от всеки друг. По-важен за нея от всеки друг.

Тя го обичаше.

А той щеше да се ожени за друга.

Заради нея.

Не можеше да го позволи. Трябваше да има по-добър начин. Решение, което да направи и двамата щастливи. Тя затвори очи, наслаждавайки се на усещането за топлите му гърди до бузата си, и за един кратък миг си представи какво ли ще е да изпита щастие с него. Да бъде негова съпруга. Негова жена. Негова партньорка.

Негова любима.

Това загадъчно чувство вече не бе мит и не извикваше съмнение у нея. Беше реално и толкова силно, каквото Пипа не си бе представяла. Сила, която не можеше да отрече.

Той й шепнеше — думите по-скоро дъх, отколкото звук.

— Ти си забележителна. Мога да лежа тук вечно с теб в прегръдките си, останалият свят — на разстояние. Изпитвам болезнен копнеж по теб, любима… дори сега. Предполагам, че винаги ще копнея болезнено за теб.

Тя вдигна глава и срещна погледа на сивите му очи.

— Не се налага.

Той извърна поглед.

— Напротив. Ти си моето голямо постижение, Пипа. Теб мога да спася. Мога да осигуря щастието ти. И ще го направя. И това ще е достатъчно.

Думите му не й харесаха.

— Достатъчно за кого?

Нещо проблесна в очите му. Болка? Съжаление?

— Достатъчно за двама ни.

Обаче нямаше да е достатъчно. Не и за нея. Знаеше го със сигурност.

— Не — прошепна. — Няма да е достатъчно.

Той погали с едната си ръка голия й гръб и извика нови усещания.

— Ще трябва да бъде.

— Не трябва да се жениш за нея — каза тя тихо и сама долови молбата. Това не й се понрави.

— Трябва — каза той тихо, но твърдо. — С теб е свършено, ако не го направя. И няма да го позволя.

— Пет пари не давам. Можеш да се ожениш за мен. Ако мога да избирам графа, за когото да се омъжа…

— Не. — Опита се да я накара да замълчи, но тя продължи:

— … избирам теб — каза и гласът й се прекърши.

Той я притисна към себе си, целуна я по слепоочието и прошепна името й, преди да каже:

— Не, не избираш мен.

Само че не беше така.

— Защо не?

— Защото избираш Касълтън.

Това бе едновременно и истина, и лъжа.

— Точно както ти избираш дъщерята на Найт?

Докато лежиш тук с мен?

Ръцете му застинаха.

— Да.

— Но ти не я познаваш.

— Така е.

— Не я обичаш.

— Така е.

А мен обичаш ли ме?

Не можеше да го попита. Не можеше да понесе отговора.

Но той сякаш разбра какъв е въпросът, ръката му обхвана брадичката й и я повдигна, погледите им се срещнаха… устните им — също.

Тя предположи, че това означава „да“.

Той я положи по гръб на леглото, влезе между бедрата й и люби ума, душата и тялото й с всичко, което имаше, движеше се уверено в нея и задържаше погледа й с неустоима страст. Целуваше гърдите и шията й, гризеше меката част на ухото й и шепнеше името й.

В акта нямаше нищо брутално. Нищо зверско.

Напротив, той я люби бавно и съблазнително, сякаш часове, дни и цяла вечност. Учеше я, докосваше, изследваше я, целуваше я и я галеше. И когато удоволствието я заля на сластни вълни, прониза я и я понесе на гребена на вълната, той погълна виковете й с уста и намери собственото си освобождение, дълбоко и цялостно. И великолепно. После зашепна името й отново и отново и скоро тя вече не чуваше думите, а само смисъла.

Сбогуването.

Дълго лежаха заедно, докато не задишаха спокойно и светът се върна и вече не можеха да го игнорират. Той идваше със зората и голямото червено зарево, осветило черното небе зад прозореца.

Той я целуна по косата.

— Трябва да поспиш.

Тя реши да не обръща внимание на времето и се сгуши в него.

— Не искам да спя. Не искам това да свърши. Не искам да си отиваш. Никога.

Той не отговори, прегърна я здраво и я притисна към себе си, двамата се сляха и тя вече не знаеше къде свършва едното тяло и започва другото. Дъхът им също се смесваше и не бе сигурна кога той издишва, а тя вдишва.

— Не искам да спя — повтори, но заплахата от сън бе навсякъде около нея. — Не ми позволявайте да заспя. Една нощ не е достатъчна.

— Шшш, любима — каза той и широката му длан отново я погали по гърба. — Тук съм. И ти ще бъдеш в безопасност.

Кажи ми, че ме обичаш, помисли си тя, но знаеше, че той няма да го направи. Въпреки това отчаяно го искаше.

Искаше да има поне сърцето му, щом не можеше да има него.

Да има сърцето му. Сякаш можеше да го изтръгне от гърдите си и да й го даде да го пази.

Не можеше, разбира се.

Тя се чувстваше така, сякаш вече го бе направила.

Но сърцето й не бе в безопасност у него.

И не можеше да бъде.

Мина дълго време, преди той отново да проговори, но тя вече бе заспала.

— Една нощ е всичко, което имаме.

Когато Пипа се събуди, него вече го нямаше.