Сара Маклейн
Розата на любовта (21)

Епилог

Ако проучванията ми са ме научили на нещо, то е следното: много любопитни неща може да бъдат обяснени чрез научни изследвания и логика, но има и такива, които не може да бъдат научно обяснени. Тези мистерии са свързани с човека. И най-важната от тях е любовта.

Като казахме това, остават научните истини…

Научният дневник на лейди Филипа Марбъри,

10 август 1831 г., четири месеца след сватбата

Крос се събуди в луксозното легло на градската къща, населявана от поколения графове Харлоу, и протегна ръка към съпругата си. Когато напипа само колосани бели ленени чаршафи, не се поколеба и стана, облече копринения халат, който тя му бе подарила за първата брачна нощ, и отиде да я търси.

Не му се наложи да ходи далеч. Когато се нанесоха в градската къща, Филипа за кратко време бе прогонила демоните, които се спотайваха в тъмните ъгли, като отново и отново му напомняше, че е достоен за нея, за тяхната любов, за това място, за този живот.

Като част от прогонването на демоните тя бе превърнала апартамента, който някога бе на Бейн, в малка вътрешна градина — избуял зелен рай, скрит в къщата, носещ аромата на почва, слънчева светлина и живот.

Когато той влезе, тя се бе навела ниско над работната си маса, все още по нощница, вързала небрежно косата си високо на главата, заобиколена от розови рози. Той се приближи тихо, привлечен от шума на писалка върху хартия, и забелязан единствено от Тротула, която охраняваше господарката си, изплезила щастливо дългото си розово езиче.

Крос прегърна с едната си ръка съпругата си през кръста и я дръпна към себе си, наслаждавайки се на писъка й на изненада, който премина във въздишка, когато притисна устни до нежната кожа на шията й.

— Добро утро — прошепна тя, вдигна ръка и зарови пръсти в косата му.

Господи, обожаваше докосването й. Езикът му я награди, като близна мястото, където шията й се срещаше с рамото, и той се усмихна, усетил как пулсът й се ускори. За него. Само за него.

— Добро утро и на теб, графиньо. — Надникна над рамото й към дневника на масата и купа кореспонденция близо до него. — Рано си се захванала за работа.

Тя се обърна, както бе в прегръдките му, поднесе му устни за целувка, която той бе повече от щастлив да й даде. След дълга и главозамайваща ласка тя се отдръпна с усмивка.

— Не можах да спя.

Той я вдигна и я сложи да седне на пейката, плъзна ръка по тялото й, наслаждавайки се на формите й, топлината й и на факта, че е негова, в което му бе трудно да повярва. Притисна чело в нейното и каза:

— Знаеш, че винаги съм готов да помогна, ако решиш да останеш в леглото.

Тя се засмя топло.

— Или вън от него, както забелязах.

— Просто се опитвам да бъда най-добрият възможен партньор в проучването — рече той, плъзна ръка под нощницата и обхвана нежния й тънък глезен. — Върху какво работиш?

Изглежда, Пипа за миг бе забравила, а той обожаваше способността си да обърква бързия й ум. Хареса му и това, че вместо да се замисли прекалено много над отговора на въпроса му, тя го целуна. Страстно. Докато и той не загуби способността си да разсъждава.

Затова, когато тя прекъсна целувката и каза: „Върху розите!“, на него му трябваше миг, за да проследи мисълта й.

Пипа се обърна, за да вземе захвърления на масата лист хартия.

— Кралското дружество по градинарство е разгледало проучването ми и доколкото им е известно, никой досега не е култивирал нов вид роза. Канят ме да присъствам на срещата на дружеството следващия месец, за да представя работата си. И ме молят да ги информирам — зачете от листа — за името, което съм избрала за розата, при първия удобен за мен случай.

Усмихна му се щастливо и той се изпълни с възхищение и гордост.

— Никак не съм изненадан, моя красива съпруго учен. Наистина, не съм очаквал нищо по-малко. — Направи пауза и добави: — Но не им ли е известно, че никак не те бива в даването на имена? — Погледна Тротула, която лежеше в сянката на огромна папрат в саксия.

Пипа се засмя.

— Не е вярно! — Проследи погледа му.

— Определено е вярно. Хрътката на Касълтън извади късмет с това, че името й бе дадено от Меган Найт.

Вечерта, в която Пипа бе манипулирала игралните маси в клуба на Найт, бе поставила началото на шеметно ухажване от страна на граф Касълтън и Найт бе получил така мечтаната титла, макар и да бе изгубил клуба си.

— Тротула, той те обижда — каза Пипа и кучето веднага размаха опашка.

Крос му хвърли поглед.

— Можела е да ти даде какво ли не име. Дейзи. Или Антоанет. Или Хризантема.

Пипа му хвърли развеселен поглед.

— Хризантема?

Крос повдигна вежда.

— По-добро е от Тротула.

— Не е. — Усмихнаха се един на друг с обич. Бяха доволни, че се разбират толкова добре. — Във всеки случай, вече дадох име на розата. Мисля да я нарека Бейн.

Увереността й накара дъхът му да заседне в гърлото. Тя му поднасяше най-обикновения и в същото време най-съвършения подарък.

— Пипа — рече той и поклати глава, — не знам… любов… не знам какво да кажа.

Тя се усмихна.

— Няма нужда нищо да казваш. Мисля, че е подходящо розата да носи името в памет на брат ти.

Изведнъж му стана трудно да преглъща.

— Съгласен съм.

— А и е прекрасно наследство за сина ни.

Вече му бе трудно и да диша.

— Нашият… син?

Тя се усмихна, хвана го за ръката и положи дланта му на съвършено закръгления си корем.

— Може да бъде и дъщеря… — каза, сякаш обсъждаха времето, — но ми харесва да мисля, че е син. Красив син с червеникава коса.

Той гледаше мястото, където я докосваше, сякаш ръката бе на някой друг. На двама други. Не бе възможно този… този… този живот да е негов. Срещна погледа й.

— Сигурна ли си?

Тя се усмихна.

— Има научни факти по въпроса, милорд. Един от тях е, че проучването, което проведохме, обикновено дава много конкретни резултати. — Наведе се и прошепна в ухото му: — Но това не означава, че съм приключила с това проучване.

Вниманието му отново се фокусира върху нея.

— Радвам се да го чуя.

Тя обви крак около неговия, дръпна го към себе си и му поднесе устните си. Дълго се целуваха и се откъснаха един от друг само защото бяха останали без дъх.

— Щастлив ли си?

Той взе лицето й в ръце и й каза истината.

— Никога в живота си не съм бил по-щастлив. Чувствам се най-големия късметлия на света.

— Мислех, че не вярваш в късмета?

Той поклати глава.

— Дори аз не съм толкова добър в управлението на масите. — Той обхвана първо глезена й, после погали прасеца й, а тя се отвори под ласката му. — Като говорим за маси, какво мислиш ще се случи, ако се излегнеш на тази?

Тя се засмя тихо.

— Предполагам, че няма скоро да свърша писмото си до Кралското дружество по градинарство.

— Не се осмелявам да изразя несъгласие — пошегува се той и загриза меката част на ухото й. — Все пак ти си един от най-великите научни умове на нашето време.

— Проучването е комплексно занимание… — Тя въздъхна, когато пръстите му се придвижиха по-нагоре по вътрешната прана на бедрото й. — … а резултатите са така удовлетворителни.

Той отново я целуна, дълго, страстно и дълбоко, вдигна ленената нощница високо на бедрата й и се притисна в нея. Крос раздвижи ханша си и тя възкликна, сграбчи колана на халата му, развърза го и го разтвори широко и най-после, най-после го докосна.

Той издиша, потръпна и срещна погледа на красивите й сини очи.

— Твоето докосване все още ме оставя без дъх.

Пипа се усмихна, плъзна ръце по тялото му и движението съдържаше в себе си възхитително обещание.

— Не се тревожи, разполагаш с години, за да свикнеш с него. Напълно е възможно някой ден да го приемеш за даденост.

— Това никога няма да се случи. — Взе едната й ръка в своите, поднесе съвършените й пръсти към устните си и целуна върховете им, преди да я побутне да легне на масата. — Но ако нямаш нищо против, ще се радвам да продължа да изследвам теорията.

Тя се засмя и прокара пръсти през косата му.

— В името на науката, разбира се.

Той поклати глава.

— Науката да върви по дяволите — каза, а сивите му очи горяха от страст и й обещаваха нещо много, много повече. — Това е за любовта.