Сюзън Елизабет Филипс
Дива роза (4)

3

Тази нощ Кейн застави Кит да спи в малка спалня на втория етаж, вместо в нейната стая над конюшнята, пропита с приятния мирис на прах и кожа. Заповедите му бяха съвсем точни и безпрекословни. Докато не решеше какво ще прави с нея, тя нямаше да се грижи за конете. А ако се опиташе да избяга, щеше завинаги да я прогони от „Възкръснала слава“.

На следващата сутрин младото момиче избяга обратно в конюшнята и се сви нещастно в един ъгъл с книгата „Луи XV, живот, изпълнен с удоволствия и разкош“, която няколко дни по-рано бе свила от библиотеката. След известно време се унесе в дрямка и сънува бури, кокетни шапки и краля на Франция, препускащ с любовницата си мадам Дьо Помпадур из памуковите полета на „Възкръснала слава“.

Когато се събуди, се усещаше замаяна, а крайниците й тежаха като олово. Отпусна се унило пред клетката на Аполон, подпряла лакти върху коленете си, покрити с омазнения панталон. Докато замисляше своя план, нито веднъж не бе предугадила как ще се почувства, когато погледне невъоръжен човек в очите, преди да дръпне спусъка.

Вратата на конюшнята се отвори, пропускайки мъждивата светлина на облачния следобед. Мерлин изприпка през помещението и се втурна към Кит, като едва не събори шапката й в изблик на обожание. Магнъс го последва с доста по-ленива походка, ботушите му спряха до нейните.

— В момента не съм в настроение за разговори, Магнъс — промърмори девойката, отказвайки да вдигне очи.

— Не съм изненадан. Майорът ми разказа какво се е случило снощи. Голям номер сте извъртели, госпожице Кит.

Точно така се обръщаха към нея у дома, но в неговите уста прозвуча като обида.

— Това, което се случи снощи, е само между мен и майора. Не е твоя работа.

— Не ми е приятно, когато се излъжа в преценката си за хората, а що се отнася до мен, нищо, което се отнася до вас, вече не е моя работа.

Той взе една празна кофа и излезе от конюшнята.

Кит захвърли книгата, грабна една четка и се запъти към клетката на червеникавокафява кобила, на име Саратога. Не я бе грижа за заповедите на Кейн. Ако не се залисаше с работа, щеше да откачи.

Тъкмо прокарваше ръце по задните крака на коня, когато чу да се отваря вратата. Момичето подскочи, завъртя се и видя Кейн, който стоеше в средата на пътеката и я пронизваше с твърдия си като гранит поглед.

— Нарежданията ми бяха ясни, Кит. Никаква работа в конюшнята!

— Добрият Бог ми е дал две силни ръце — тросна се тя. — Не съм свикнала да бездействам.

— Четкането на конете не е подходяща работа за една млада дама.

Тя се втренчи изпитателно в него, опитвайки се да разбере дали й се присмива, но не можа да разгадае изражението му.

— Щом има работа за вършене, мен ако питаш, тя трябва да се свърши. Лентяйството и глезотиите не са ми по вкуса.

— Стой далече от конюшнята — твърдо отсече той.

Тя отвори уста, за да възрази, но той я изпревари:

— Никакви спорове. Искам да се изкъпеш и да се явиш в библиотеката след вечеря, за да поговорим.

Завъртя се на пети и закрачи към вратата на конюшнята с лека и уверена походка, прекалено грациозна за такъв огромен мъж.

* * *

Вечерта Кит се озова първа в библиотеката. За да покаже, че се подчинява на нарежданията на Кейн, бе измила надве-натри лицето си, но се чувстваше твърде уязвима, за да се реши на нещо повече. Сега трябваше да бъде силна, а не да прилича на някоя изнежена фуста.

Вратата се отвори и Кейн влезе в стаята. Беше облечен в обичайните си домашни дрехи, състоящи се от светлокафяв панталон и бяла риза с отворена яка. Погледът му се стрелна към нея.

— Мисля, че ти казах да се изкъпеш.

— Измих си лицето, нали?

— Нужно е нещо повече от това. Как можеш да се търпиш толкова мръсна?

— Не си падам много по къпането.

— Май изглежда, че има много неща, по които „не си падаш“. Но ще се изкъпеш, преди да прекараш още една нощ тук. Едит Саймънс заплашва да напусне, а проклет да съм, ако заради теб изгубя икономката си. Освен това си усмърдяла цялата къща.

— Не съм!

— Как ли пък не, по дяволите! Дори и да е временно, аз съм твой настойник и ти си длъжна да ми се подчиняваш.

Кит замръзна.

— Какви ги дрънкаш, янки? Какво имаш предвид с това, че си ми настойник?

— А пък аз си мислех, че нищо не ти убягва.

— Кажи ми!

Стори й се, че вижда проблясък на съчувствие в очите му. Обаче не остана и помен от него, докато й обясняваше подробностите от задълженията му на неин настойник и факта, че е управител на попечителския й фонд.

Кит почти не помнеше баба си, която й бе оставила тези пари. Попечителският фонд беше като трън в очите на Роузмари и тя постоянно бе принуждавала Гарет да се консултира с различни адвокати, за да получат парите, но без никакъв успех. Макар Кит да предполагаше, че би трябвало да е благодарна на баба си, парите бяха безполезни. Те й бяха нужни сега, а не след пет години или когато се омъжи, което не възнамеряваше никога да направи.

— Това настойничество е шегата на Роузмари от гроба — заключи Кейн.

— Проклетият адвокат не ми каза нищо за настойничество. Не ти вярвам.

— Видях на какво си способна в гнева си. Даде ли му изобщо възможност да ти обясни?

Със свито сърце Кит си спомни как бе изгонила адвоката от къщата, след като й бе съобщил за наследството на Кейн, въпреки че той й бе казал, че има и още нещо.

— Какво имаше предвид преди малко, когато каза, че си временен настойник?

— Нали не смяташ, че ще позволя да ми се натресеш на главата за следващите пет години? — Героят от Мисионари Ридж направо потръпна. — Утре рано сутринта потеглям за Южна Каролина, за да оправя тази бъркотия. Госпожа Саймънс ще те наглежда, докато се върна. Няма да ми отнеме повече от три или четири седмици.

Тя скръсти ръце зад гърба си, за да не види той как затрепериха.

— И как възнамеряваш да оправиш нещата?

— Ще ти намеря друг настойник, ето как.

Девойката заби нокти в дланите си, ужасена да зададе следващия въпрос, макар да знаеше, че трябва да го стори.

— А какво ще стане… с „Възкръснала слава“?

Той с подчертан интерес се втренчи във върха на ботуша си.

— Смятам да я продам.

Нещо като ръмжене се изтръгна от гърлото на Кит.

— Не!

Кейн вдигна глава и срещна погледа й.

— Съжалявам, Кит. Така е най-добре.

Кит долови стоманената нотка в гласа му и почувства как малкото крехки остатъци от света, който познаваше, се пръскат на парчета. Дори не забеляза кога Кейн излезе от стаята.

* * *

Кейн трябваше да се подготви за игра с високи залози в един от частните салони на ресторант „Астор Хаус“. Вместо това се приближи до прозореца на спалнята си. Дори поканата за среднощна среща, която бе получил от прочута оперна певица, не повдигна духа му. Струваше му се, че всичко изисква прекалено много усилия.

Не можеше да избие от ума си онази напаст божия с виолетови очи, подслонила се под покрива му. По-рано вечерта, когато й бе казал, че ще продаде „Възкръснала слава“, тя изглеждаше така, сякаш я бе прострелял.

Размишленията му бяха прекъснати от звука на счупено стъкло и писъците на икономката му. Младият мъж изруга и изскочи в коридора.

Банята беше в руини. Около медната вана бе осеяно със счупени стъкла, а по целия под бяха пръснати дрехи. Върху мраморната мивка бе разсипана кутия с талк и черната облицовка от орехово дърво бе покрита с бял прах. Само водата във ваната изглеждаше чиста и бледозлатиста на светлината на газовата лампа.

Кит държеше на разстояние госпожа Саймънс, въоръжена с огледало. Стискаше дръжката му в юмрук, сякаш държеше сабя. С другата си ръка придържаше кърпата, обгърнала голото й тяло, принуждавайки злочестата икономка да отстъпва към вратата.

— Никой няма да ме къпе! Махай се от тук!

— Какво става тук, по дяволите?

Госпожа Саймънс се вкопчи в ръката му.

— Тази вагабонтка се опита да ме убие! Замери ме с шишето с лековитата отвара! Едва не ме улучи по главата! — Жената повя с ръка пред лицето си и простена. — Чувствам как ме връхлита пристъп на невралгия.

— Вървете да си легнете, Едит. — Кейн прониза Кит с твърдия си поглед. — Аз ще се заема оттук нататък.

Икономката беше прекалено разстроена, за да възрази срещу нарушаването на благоприличието, оставяйки го насаме с голата му повереница, и забърза надолу по коридора, мърморейки мрачно под нос за невралгия и хулиганки.

Въпреки цялата привидна войнственост на Кит, той виждаше, че беше изплашена. За миг се замисли дали да не се отнесе по-благо с нея, но знаеше, че така няма да й направи услуга. Светът беше опасно място за жените и двойно по-коварен за наивните малки момичета, които вярваха, че са калени като мъжете. Кит трябваше да се научи, че понякога се налага да се огънеш, за да не се прекършиш, и изглежда, в момента той беше единственият, който можеше да й даде този урок.

Бавно разкопча копчетата на маншетите и започна да ги навива нагоре.

Кит безмълвно наблюдаваше мускулестите му ръце, които се разкриха изпод ръкавите на ризата. Тя бързо отстъпи назад, приковала поглед в тях.

— Какво си мислиш, че правиш?

— Казах ти да се изкъпеш.

С пресъхнала уста, тя с мъка извърна очи. Беше достатъчно трудно да гледа Барън Кейн, когато беше напълно облечена. Никога не се бе чувствала толкова уязвима, колкото сега, увита само с една кърпа около тялото. Ако той не бе заключил револвера й, щеше без колебание да дръпне спусъка.

Девойката облиза устни.

— Ти… по-добре веднага да спреш.

Очите му се впиха в нейните.

— Казах ти да се изкъпеш и сега ще го направиш!

Тя вдигна огледалото с рамка от черупка на костенурка.

— Не приближавай! Говоря сериозно. Когато метнах онова шише по госпожа Саймънс, нарочно пропуснах. Но този път няма да го сторя!

— Време е да пораснеш — рече той прекалено тихо.

Сърцето й заблъска в гърдите.

— Казах ти, че говоря сериозно, янки! Нито крачка повече!

— Ти си на осемнайсет, достатъчно голяма, за да се държиш като жена. Едно е да нападаш мен, а съвсем друго човек, който нищо лошо не ти е сторил.

— Тя ми отмъкна дрехите, докато се бях разсеяла! И… и после ме довлече тук.

Кит все още не можеше да си обясни как госпожа Саймънс бе успяла да я вкара в банята. Навярно просто се бе вцепенила, след като Кейн бе заявил, че ще продаде „Възкръснала слава“. Чак когато старата дама бе започнала да сваля дрехите й, Кит се бе осъзнала.

Той отново заговори със спокойния си глас, от който тя се страхуваше много повече, отколкото от гневния му рев.

— Би трябвало да си спомниш за добрите маниери. И тъй като не го направи, аз ще те сложа във ваната.

Тя запрати огледалото към стената, за да отвлече вниманието му, и се шмугна покрай него.

Кейн я хвана, преди да е направила и три крачки.

— Не искаш да си научиш урока, така ли?

— Пусни ме!

Стъклата изхрущяха под подметките на ботушите му, когато я грабна в прегръдките си и я пусна във ваната заедно с кърпата.

— Ти мръсен, миризлив…

Само това успя да изрече, преди той да натисне главата й под водата.

След секунда тя се надигна, плюейки вода.

— Ти…

Кейн отново потопи главата й.

Кит не можеше да повярва на случващото се. Той не я държеше под водата достатъчно дълго, за да я удави, но това нямаше значение. Важно беше унижението. И ако не си държеше езика зад зъбите, отново щеше да се озове под водата. Тя го изгледа свирепо, когато за пореден път изплува, но някак си успя да замълчи.

— Стига ли ти?

Момичето изтри очи и се окопити.

— Поведението ти е инфантилно!

Устните му се извиха в усмивка, но тя изведнъж застина, когато той се втренчи във ваната.

В този миг Кит осъзна, че е загубила кърпата. Бързо събра коленете си, за да се прикрие.

— Излизай веднага от тук!

Водата се разплиска над ръба на ваната, когато се опита да извади кърпата от дъното й.

Кейн припряно пристъпи към вратата, сетне спря.

Девойката се надвеси над коленете си, докато се бореше с подгизналата кърпа.

Той неловко се прокашля.

— Можеш ли, хм, да се оправиш сама?

Стори й се, че зърна червенина да плъзва по суровите му скули. Тя кимна и издърпа тежката кърпа.

— Ще ти донеса да облечеш една от моите ризи. Но ако открия дори петънце мръсотия, когато приключиш, започваме всичко отначало.

Мъчителят й изчезна, без да затвори вратата. Кит стисна очи и си представи как ястреб кълве очите му.

Два пъти старателно се изми, изтърквайки мръсотията, която от известно време удобно се бе настанила по всички извивки и вдлъбнатини на тялото й. След това изми косата си. Когато най-накрая остана доволна от резултата, уверена, че дори Божията майка не би могла да намери и прашинка мръсотия по нея, тя се изправи и се протегна, за да вземе суха кърпа. Тогава видя, че ваната е заобиколена от парчета счупено стъкло, като средновековна крепост от ров.

Така ставаше, когато човек се къпе.

Кит изруга, сетне се уви с подгизналата кърпа и изкрещя към отворената врата:

— Хей, янки! Трябва да ми хвърлиш една суха кърпа, но дръж очите си затворени или, кълна се, ще те убия в съня ти, после ще те разпоря и ще изям дроба ти за закуска!

— Хубаво е да знам, че сапунът и водата не са развалили благия ти нрав. — Той се появи на прага с широко отворени очи. — Бях се разтревожил за това.

— Аха, ами по-добре се тревожи за вътрешностите си!

Кейн взе една кърпа от рафта в банята, но вместо да й я подаде като почтен джентълмен, сведе поглед към счупените стъкла.

— „Всяко умение се превръща в наказание, когато злоупотребиш с него.“ Ралф Уолдо Емерсън, в случай че не знаеш от кого е цитатът.

Чак след като й подаде кърпата, девойката събра достатъчно смелост, за да му отговори:

— Господин Емерсън също така е написал: „Всеки герой накрая става досаден“. Ако не знаех, щях да си помисля, че ти си вдъхновил тези думи.

Кейн се засмя, доволен да види, че не е изгубила бойкия си дух. Беше слаба като млада кобилка, само костеливи ръце и дълги мършави крака. Дори тъмните косъмчета между краката й, които бе зърнал, когато кърпата й бе паднала във ваната, изглеждаха някак си детински.

Докато се извръщаше, си припомни малките й гърди с коралови връхчета. Те не изглеждаха толкова невинно. Картината го смути и той заговори по-грубо, отколкото възнамеряваше:

— Подсуши ли се вече?

— Да, доколкото можах, докато стърчиш тук.

— Увий се. Обръщам се.

— Жалко, тъкмо си мислех колко е хубаво да не виждам грозното ти лице!

Ядосан, Кейн пристъпи към ваната.

— Би трябвало да те оставя да стъпиш боса върху стъклата.

— Не би могло да е по-болезнено, отколкото да търпя досадната ти компания.

Той я грабна от ваната, изнесе я в коридора и грубо я пусна да стъпи върху краката си.

— Оставих риза в спалнята ти. Утре госпожа Саймънс ще те заведе на пазар, за да купите прилични дрехи.

Тя го изгледа подозрително.

— И какво разбираш под прилични дрехи?

Кейн знаеше какво ще последва и се приготви за избухването.

— Рокли, Кит.

— Да не си си изгубил ума?

Изглеждаше толкова възмутена, че той едва не се засмя, но не беше толкова глупав. Крайно време беше да й стегне юздите.

— Чу ме. И докато ме няма, ще правиш това, което госпожа Саймънс ти казва. Ако й създаваш проблеми, съм наредил на Магнъс да те заключи в стаята ти и да изхвърли ключа. Не се шегувам, Кит. Когато се върна, по-добре да ми докладват, че си се държала добре. Възнамерявам да те предам на новия ти настойник чиста и прилично облечена.

Върху лицето й се изписа цяла палитра от емоции, от възмущение до гняв, докато накрая, за негов смут, взе превес нещо, което напомняше на отчаяние. Водата капеше от краищата на косата й и се стичаше като сълзи върху слабичките й рамене, а когато заговори, гласът й бе изгубил обичайната си гръмкост и самоувереност.

— Наистина ли ще го направиш?

— Разбира се, че ще ти намеря друг настойник. Това би трябвало да те зарадва.

Кокалчетата й побеляха, когато пръстите й стиснаха кърпата.

— Нямах това предвид. Наистина ли смяташ да продадеш „Възкръснала слава“?

Кейн събра всичките си сили, за да вкорави сърцето си пред страданието, изписано върху това малко личице. Нямаше никакво намерение да се обременява с една разорена памукова плантация, но тя нямаше да го разбере.

— Няма да взема парите за себе си, Кит. Ще ги вложа в твоя попечителски фонд.

— Не ми пука за онези пари! Не можеш да продадеш „Възкръснала слава“!

— Налага се. Някой ден може би ще разбереш.

Очите на Кит потъмняха като бурно море.

— Най-голямата ми грешка беше, че не ти пръснах главата.

Малката й, увита в кърпа фигурка излъчваше странно достойнство, когато мина покрай него и затръшна вратата на спалнята.