Сюзън Елизабет Филипс
Дива роза (17)

16

Кит се беше покачила на ниската стълба в библиотеката, опитвайки се да измъкне от редицата една книга, когато чу входната врата да се отваря. Старият часовник на дядо й в коридора удари десет часа. Само един човек тряскаше така вратите. Цялата вечер бе събирала сили, за да го посрещне.

Днес следобед, когато се връщаше от посещението си при шаманката, тя го бе зърнала в далечината. Тъй като беше неделя и работниците почиваха, той работеше сам на строежа. Беше гол до кръста и разтоварваше дървения материал, който бе докарал от Чарлстън.

— Кит!

Светлината в библиотеката я бе издала и съдейки по гръмовния му вик, не беше в добро настроение.

Разтвори вратата на библиотеката с такъв замах, че едва не я откачи от пантите. Ризата му беше покрита с тъмни петна от пот, а крачолите на мръсния жълтеникав панталон бяха затъкнати в ботушите, които несъмнено бяха оставили кални следи по целия коридор. Софрония щеше да побеснее.

— Когато те викам, ще се явяваш на секундата! — изръмжа повелителят на дома.

— Жалко, че още не са ми поникнали крила — сладко пропя тя, но очевидно съпругът й бе изгубил чувството си за хумор.

— Не желая да те търся из цялата къща, когато се прибера у дома.

Той се държеше толкова безобразно, че тя едва не прихна.

— Може би трябва да си окача звънче на шията. Желаеш ли нещо?

— Дяволски си права, желая. Като за начало гореща вана и чисти дрехи. След това вечеря. В стаята ми.

— Ще повикам Софрония.

Още докато го изричаше, знаеше, че последното никак няма да му хареса.

— Софрония не ми е съпруга. И не заради нея прекарах последните шест часа да разтоварвам дъски, което нямаше да се наложи, ако не беше толкова чевръста с кибрита. — Облегна се на рамката на вратата, очевидно предизвиквайки я да му се опълчи. — Ти ще се погрижиш за мен.

Не беше познал, ако си мислеше, че ще се хване на въдицата.

— С удоволствие — сладко му се усмихна, знаейки, че това още повече ще го вбеси. — Ще се погрижа за ваната.

— И за вечерята — хапливо додаде Кейн.

— Разбира се.

Кит се изниза покрай него и се запъти към кухнята, докато въображението й рисуваше примамливи картини как яхва Изкушение и завинаги изчезва от тук. Обаче беше нужно нещо повече от заядлив съпруг, за да я застави да напусне „Възкръснала слава“.

Софрония никъде не се виждаше, затова тя помоли Луси да приготви ваната на Кейн, после затършува из кухнята, за да му приготви нещо за ядене. Първата й ентусиазирана мисъл беше отрова за мишки, но накрая реши да се задоволи с чинията, която Патси бе оставила върху топлата печка. Махна кърпата, за да може яденето да изстине, докато го поднесе на Кейн.

Луси се появи запъхтяна в кухнята.

— Господин Кейн желае веднага да се качите горе!

— Благодаря ти, Луси.

Докато носеше чинията по стълбата, Кит старателно духаше върху топлото печено месо с картофи, надявайки се да го охлади още повече. Замисли се дали да не го поръси допълнително със сол, но сърце не й даде да го стори. Той може и да беше дяволско изчадие, но днес бе работил усърдно. Стигаше му и студената вечеря.

Когато влезе в спалнята, видя, че Кейн се е разположил в креслото, все още напълно облечен. Приличаше на раздразнен лъв с трън в лапата.

— Къде се мотаеш, по дяволите?

— Приготвям ти вечерята, съкровище.

Той присви очи.

— Помогни ми да сваля проклетите ботуши.

Макар че целите бяха оплескани с кал, той лесно можеше и сам да ги свали, но явно търсеше повод за скандал. Обикновено тя с удоволствие щеше да удовлетвори желанието му, но тъй като разправията беше точно това, което той целеше, реши да продължи да му лази по нервите, претворявайки се в покорна съпруга.

— Разбира се, агънце. — Приближи се до него, обърна се с гръб и възседна крака му. — Ако се опреш на нещо, ще се събуе по-лесно.

Дупето й беше единственото нещо, на което можеше да се опре с другия кален ботуш. Както подозираше, това беше прекалено, дори и за него.

— Няма значение, сам ще сваля проклетия ботуш.

— Сигурен ли си? Готова съм на всичко, за да ти бъда полезна.

Той я изгледа навъсено, промърмори нещо под нос и събу ботушите. Когато стана, за да свали дрехите си, тя се засуети да оправя вещите върху скрина.

Чу шума от падането на дрехите на пода, последван от плисък на водата, когато Кейн влезе във ваната.

— Ела тук да ми изтъркаш гърба!

Нахалникът беше разбрал, че е загубил в предишната схватка, и сега смяташе да си го върне. Младата жена се извърна и го видя излегнат във ваната, едната му ръка беше отпусната върху ръба, а кракът му се люлееше навън.

— Първо си свали роклята, за да не се намокриш.

Този път беше сигурен, че тя ще се разбунтува, което щеше да му даде предлог да се развилнее на воля. Само че Кит нямаше намерение да се предава толкова лесно, още повече че отдолу носеше скромна риза и няколко фусти. Докато разкопчаваше роклята, свенливо извърна очи от водата.

— Колко си внимателен!

Водата сигурно го бе успокоила, защото твърдият поглед бе изчезнал, заменен от дяволити искрици.

— Благодаря, че си забелязала. А сега ми изтъркай гърба.

Щеше да го изтърка и още как! Щеше да го изтърка заедно с кожата!

— Оох!

— Извинявай! — най-невинно промълви тя, застанала зад него. — Мислех, че си по-корав.

— Не забравяй и гърдите — не й остана длъжен той, предвкусвайки отмъщението.

Щеше да бъде неловко и той го знаеше. Кит нарочно остана зад него, но така щеше да й бъде трудно да достигне гърдите му. Предпазливо протегна ръка, за да го обхване.

— Така няма да свършиш добра работа.

Ръката му се сключи около китката й и той я придърпа към ваната, измокряйки предницата на долната й риза.

Избягвайки да гледа надолу, Кит сложи гъбата върху покритите с косъмчета гърди и се зае да ги сапунисва. Стараеше се да не задържа поглед върху белите пенести кръгове, които оставяше, но мощните мускули под причудливата глазура сякаш я омагьосваха. Идеше й да ги очертае с пръсти.

Един от фуркетите й падна и кичур коса се потопи във водата. Кейн се пресегна и го затъкна зад ухото й. Кит приседна на пети. Погледът му се отмести от лицето й към гърдите. Знаеше и без да поглежда, че от водата платът на ризата й е станал прозрачен.

— Аз… аз ще оставя чинията ти на масата, за да се нахраниш, след като се подсушиш.

— Добре — прегракнало отвърна той.

Кит се обърна с гръб към него и дълго се суети, докато застилаше и подреждаше малката маса до камината. Чу го как излезе от водата и започна да се подсушава. Когато в стаята се възцари тишина, тя предпазливо стрелна поглед към него.

Кейн беше облечен само с чифт панталони, влажната му коса беше гладко вчесана. Тя облиза устни. Играта незабелязано се бе изменила.

— Боя се, че яденето ти може да е малко изстинало, но съм сигурна, че е много вкусно — промърмори и се отправи към вратата.

— Седни, Кит. Не обичам да ям сам.

Тя неохотно приседна на стола срещу него. Той започна да се храни и докато го наблюдаваше, взе да й се струва, че леглото с четирите колони в ъгъла става все по-голямо и по-голямо, докато изцяло запълни стаята. Трябваше незабавно да отвлече вниманието си.

— Сигурна съм, че сега очакваш от мен да поема задълженията на Софрония, но…

— Защо изведнъж ти се прииска да се занимаваш с домакинството?

— Не съм казала, че ми се е приискало. Мога да готвя, но в останалото съм пълно бедствие.

— Тогава го остави на Софрония.

Тя бе готова да се заяжда с него, но той я остави безмълвна.

— Има само една работа в плантацията, която искам да ти възложа, с изключение на грижите за мен, разбира се.

Младата жена се напрегна. Ето че се започваше. Сто на сто щеше да й възложи нещо, което ненавиждаше.

— Миналата нощ лисица е отмъкнала едно от пилетата. Виж дали ще можеш да откриеш леговището й. Сигурен съм, че стреляш по-добре от всички мъже в плантацията.

Тя го зяпна с увиснало чене.

— И ако искаме да има дивеч на масата, ти ще трябва да се погрижиш за това. В момента съм прекалено зает в предачницата, за да ходя на лов.

Кит не вярваше на ушите си и още повече го ненавиждаше, задето толкова добре я познаваше. Никога не би могла да има подобна свобода, ако се бе омъжила за Брандън. Но Брандън никога нямаше да я гледа толкова алчно, както Кейн я зяпаше в момента.

Леглото придоби застрашителни размери. Раменете й се схванаха от напрежение. Тя се втренчи с подчертано внимание в блестящите кристални висулки на лампата върху масата, после отмести очи към купчината книги върху нощното шкафче до леглото.

Леглото.

Впери поглед в ръцете му. С широки длани и тънки дълги пръсти. Ръце, които бяха галили тялото й, докосвайки всяка извивка. Пръсти, които бяха прониквали…

— Хляб?

Тя подскочи. Той й подаваше парче хляб, което не бе изял.

— Не. Не, благодаря. — Кит се опита да запази самообладание. — Госпожица Доли днес беше разстроена. Сега, след като вече не се нуждая от компаньонка, тя се страхува, че ти ще я отпратиш. — Вирна брадичка и го изгледа инатливо. — Аз я уверих, че нищо подобно няма да направиш. Казах й, че може да остане тук колкото пожелае.

Очакваше той да възрази, но Кейн само сви рамене.

— Предполагам, че госпожица Доли вече е част от семейството, независимо дали го искаме, или не. А и навярно така е по-добре, ще придаде порядъчност на дома ни.

Кит скочи от масата.

— Престани да бъдеш толкова сговорчив и разумен.

— Добре. Свали си дрехите.

— Не. Аз…

— Нали не си мислиш, че банята и храната са всичко, което искам от теб?

— Ако очакваш повече, ще трябва да го вземеш със сила.

— Така ли? — Той се облегна лениво в креслото и най-безсрамно я огледа от главата до петите. — Развържи онези дантелени вързулки. Искам да те наблюдавам, докато се събличаш.

За свое удивление, Кит изпита огромна възбуда и се опита да я овладее.

— Отивам да си легна. Сама.

Кейн я проследи с поглед, докато крачеше към вратата. Четеше в душата й като отворена книга и вътрешната й борба не му убягна. Сега, след като вече бе познала страстта, тя го искаше не по-малко отчаяно, но предпочиташе да страда, отколкото да го признае.

Беше толкова дяволски прекрасна, че сърцето му се свиваше от болка само като я гледаше. Това ли бе слабостта, погубила баща му? Това ли бе изпитвал той към майка му?

Мисълта го вледени. Възнамеряваше да дразни Кит тази вечер, докато не се вбеси и не избухне. Липсата й на самообладание беше причината да губи в досегашните схватки с него. Ала той би трябвало да знае, че Кит беше прекалено умен и достоен противник, за да падне този път толкова лесно в капана му.

Но не само желанието да я накара да изгуби самообладание беше причината за грубото му поведение. Искаше да нанесе малки, унизителни рани в душата й, за да й покаже колко малко го е грижа за нея. И след като веднъж тя разбереше това, за него щеше да е безопасно да я вземе в прегръдките си и да я обладава както пожелае.

Все още възнамеряваше да го стори. Но не така, както искаше, не с нежност и ласки. Не беше толкова глупав.

Изправи се, прекоси малката всекидневна и спря пред вратата на спалнята й. Както очакваше, вратата беше заключена. С малко повече търпение от негова страна щеше да съумее да стопи съпротивата й, но не желаеше да бъде търпелив и вратата се отвори с един ритник.

Тя все още беше облечена с долната риза и фустите, но бе развързала панделките на ризата, а косата й се стелеше свободно — все едно черна коприна върху изваяните като от слонова кост рамене. Ноздрите й се издуха.

— Върви си! Не се чувствам добре.

— Скоро ще се почувстваш много по-добре.

Кейн я грабна на ръце и я отнесе в леглото си, където й беше мястото.

— Няма да направя това!

Той я хвърли върху леглото. Тя се приземи върху облак от фусти, обзета от дива ярост.

— Ще направиш това, което ти кажа.

— Ще ти чистя ботушите, дяволите да те вземат, и ще ти нося вечерята. Но това е всичко!

Кейн заговори спокойно, опитвайки се да заглуши бученето на кръвта в ушите си:

— Срещу кого вилнееш? Срещу мен, задето те насилвам да изпълниш съпружеските си задължения? Или срещу себе си, задето всъщност искаш точно това?

— Аз не… изобщо не…

— Искаш.

Той бързо освободи и двама им от дрехите им и съпротивата й се стопи при първите му милувки.

— Защо трябва да бъде така? — прошепна тя.

Кейн зарови лице в косата й.

— Защото така сме устроени.

Беше сливане на тела, но не на души. Всеки задоволи страстта си, но това беше всичко. Точно така, както той го искаше.

Ако не се смяташе това, че никога не бе усещал по-голяма пустота в душата си.

Претърколи се по гръб и се втренчи в тавана. Пред очите му като калейдоскоп се редуваха сцени от нещастното му детство, изпълнено с насилие и болка. Майка му бе лишила баща му не само от парите му. Тя го бе лишила от гордостта, честта и накрая от мъжкото му достойнство. А Кейн постепенно ставаше също толкова обсебен от Кит, както баща му от Роузмари.

Мисълта го зашемети. Страстта към тази жена го бе заслепила.

Той пое пресекливо дъх. Кит може и да го желаеше, ала това желание не беше толкова силно, колкото страстта й към „Възкръснала слава“. А под това желание бушуваше предишната й омраза.

В този миг разбра какво трябва да направи. Решението го прониза като остър нож. Отчаяно се опита да измисли друг начин, но напразно. Нямаше да позволи на тази жена да открадне човешкото в него, а това означаваше повече да не я докосва. Нито утре. Нито следващата седмица. Нито следващия месец. Не и докато не разкъса паяжината, в която го бе омотала.

А това можеше да продължи цяла вечност.

* * *

Седмиците следваха една след друга и животът им постепенно навлезе в спокойното русло на отчужденото съжителство, като двама съседи, които си кимаха любезно един другиму през оградата, но рядко спираха да побъбрят. Кейн нае още работници да работят на строежа и след по-малко от месец сградата бе възстановена от пораженията, нанесени от пожара. Беше време да се монтират машините.

Докато лятото отминаваше, гневът на Кит към Кейн бе заменен от смущение. Той не я бе докоснал от онази неделна вечер след завръщането му от Чарлстън. Тя му поднасяше храната, когато се връщаше от строежа, грижеше се ваната му да е готова и поне привидно играеше ролята на покорна и предана съпруга, а той се отнасяше вежливо с нея. Но нито веднъж не я заведе в леглото си.

Тя кръстосваше из гората с кални ботуши и бричове, с карабината му „Спенсър“, пъхната под едната мишница, и торба от зебло, пълна с отстреляните пъдпъдъци или зайци, под другата. Въпреки че Кейн настояваше да си е у дома, когато се прибираше, не го беше грижа дали се държи като благопристойна дама през останалото време. Но дори и в гората Кит не можеше да намери покой. Чувстваше се прекалено неспокойна и объркана.

Тогава пристигна писмо от Елсбет.

Моя най-скъпа Кит,

Когато получих писмото ти, в което ми съобщаваш за сватбата си с майор Кейн, нададох такъв крясък, че бедната мама едва не припадна от страх, изплашена да не съм се наранила. Ах, ти, хитрушо! Като си помисля колко се оплакваше от него! Това определено е най-романтичната любовна история, която някога съм чувала! И толкова идеално решение за всичките ти затруднения. Сега имаш „Възкръснала слава“ и любящ съпруг.

Трябва да ми разкажеш дали предложението му е било толкова романтично, колкото си представям. Виждам те в красивата ти рокля (онази, която носеше на бала по случай завършването на академията), майор Кейн, коленичил пред теб, умолително притиснал ръце към гърдите си, точно както си фантазирахме. О, скъпа моя Кит (скъпа моя госпожо Кейн!), непременно трябва да ми разкажеш дали представата ми отговаря на истината.

Надявам се, че ще се зарадваш и на моята новина, която подозирам, че няма да е чак толкова голяма изненада. През октомври и аз ще бъда младоженка като теб! Вече ти писах, че прекарвам доста време с дългогодишния приятел на моя брат, Едуард Матюс. Той е малко по-възрастен от мен и доскоро ме смяташе за дете. Уверявам те, че вече съвсем не е така!

Най-скъпа моя Кит, много ми е мъчно, че сме разделени. Как ми се иска да може да си говорим както някога, и да си споделяме за двамата мъже, които обичаме, за твоя Барън и моя скъп Едуард. Сега, когато ти вече си омъжена жена, мога да ти задам въпросите, с които не смея да се обърна към моята мила мама.

Наистина ли Евиният грях е толкова ужасен, както ни внуши госпожа Темпълтън? Започвам да подозирам, че тя навярно греши, защото не мога да си представя, че между мен и моя скъп Едуард може да се случи нещо отвратително. О, скъпа, не бива да пиша подобни неща, дори на теб, но напоследък това не ми излиза от ума. Ще приключвам, преди да съм проявила по-голяма недискретност. Много ми липсваш!

Ta chère, chère amie,^[1]

Елсбет

Цяла седмица писмото на Елсбет обвинително я гледаше от бюрото й. Поне десетина пъти сяда, за да й отговори, но всеки път оставяше писалката. Накрая вече не можеше повече да отлага. Резултатът беше крайно незадоволителен, но това беше най-доброто, което можеше да измисли.

Скъпа Елсбет,

Писмото ти много ме зарадва. Толкова съм щастлива за теб! Твоят Едуард изглежда съвършен, точно съпруг за теб. Сигурна съм, че ще бъдеш най-красивата младоженка в Ню Йорк! Де да можех да те видя!

Изумена съм колко точно въображението ти е нарисувало сцената с предложението на Барън. Беше точно така, както си си го представила, дори роклята беше същата.

Прости ми за краткото писмо, но този следобед имам да свърша поне сто неща.

С цялата ми любов,

Кит

 

П.С. Не се тревожи за Евиния грях. Госпожа Темпълтън е излъгала.

Чак в края на август Кит събра смелост да посети предачницата, и то само защото знаеше, че Кейн няма да бъде там. Беше време за брането на памука и той от сутрин до вечер беше на полето заедно с Магнъс. Беше оставил Джим Чайлдс да отговаря за предачницата.

Въпреки че Кит не се бе приближавала до сградата от онази ужасна нощ, когато се бе опитала да я изгори, мисълта за предачницата никога не й излизаше от ума. Тя беше заплаха за нея. Едва ли Кейн щеше да се задоволи с мащабите на сегашната фабрика, но всяко разширение щеше да бъде за сметка на плантацията. В същото време новото начинание я вълнуваше и изпълваше с любопитство. Тя беше южнячка и памукът беше в кръвта й. Дали предачницата щеше да успее да сътвори такова чудо като почистването на памука? Или вместо това щеше да бъде проклятие?

Като всяко друго дете от Юга, и тя знаеше историята, както познаваше петте пръста на ръката си. Историята нямаше граници, не зависеше нито от вероизповеданието и убежденията, нито от цвета на кожата. Предаваха я от уста на уста и богати, и бедни, свободни хора и роби. Историята за това как Югът е бил спасен само за десет дни. Докато яздеше към предачницата, си я припомняше…

Било в края на осемнайсети век и дяволските семена били истинско проклятие за Юга. О, можело много да се говори за памука на Сий Айланд с дългите копринени влакна, които излизали толкова лесно като костилка от узряла череша. Но ако човек не притежавал песъчливите земи покрай брега, можело да забрави за сийайландския памук, тъй като той не виреел никъде другаде.

Разбира се, растял и тютюн, но той изсмуквал жизнените сокове на земята и след пет години върху тази почва не пониквало нищо.

Ориз? Индиго? Царевица? Да, те били добри култури, но от тях не се забогатявало. Не можели да направят страната богата. А точно от това се нуждаел Югът. От култура, която носи пари. Посеви, които щели да накарат целия свят да чука на вратата му.

И това били онези дяволски семена. Зелените памукови семена растели навсякъде. Не изисквали специални грижи. Никнели като плевели. А и стрували колкото тях, защото проклетите семена се впивали в късите жилави влакна като репеи, като че ли самият дявол ги е напъхал там, за да може да се надсмее над всеки, който се опита да ги измъкне от кутийките.

Налагало се да блъскаш поне десет часа, за да отделиш един фунт^[2] памучно влакно от три фунта от тези дяволски семена. Три фунта семена за един малък фунт влакна! И десет часа работа. Дяволът наистина здравата се забавлявал с мъките на южняците!

Откъде щели да дойдат парите от такава реколта? Къде била печелившата култура, която щяла да спаси Юга?

Плантаторите спрели да купуват роби и обещали свобода на тези, които вече притежавали. Налагало се да изхранват прекалено много гърла. Нямало никаква печалба от реколтата. Само дяволски семена.

И тогава в Савана пристигнал един учител. Мъж от Масачузетс, чийто ум се отличавал от този на останалите. Той сънувал машини. Машини, които му разказали за дяволските семена и онези къси жилави влакна. Учителят отишъл в бараката, където почиствали семената, и видял колко тежки усилия струвало на работниците почистването на семената.

Три фунта семена за един фунт памучно влакно. Десет часа работа.

Учителят запретнал ръкави и се захванал за работа. Отнело му десет дни. Десет дни, за да спаси Юга. Когато свършил, бил изработил дървена кутия, в която бил монтиран барабан с набити метални кукички. Отпред имало метална мрежа, а отстрани — ръчка. Кукичките захващали влакната и ги прокарвали през мрежата, като ги изчиствали от боклука. Дяволските семена падали в кутията. Един човек. За един ден. Десет фунта чисто памучно влакно.

Чудото било сторено. Сдобили се с печеливша реколта! Югът бил кралицата, а на трона се качил кралят Памук! Плантаторите започнали да купуват нови роби. Едва смогвали да си осигурят нужната работна ръка. Стотици хиляди акри земя били засадени със зелени памучни семена, а за работата на полето била нужна здрава и силна работна ръка. Обещанията за свобода на робите бързо били забравени. Елай Уитни от Масачузетс им дал памукоочистващата машина „Котън Джин“. Чудото било сторено.

Чудо и проклятие в едно.

Кит привърза Изкушение към стълба и се отправи към тухлената сграда, замислена за това как почистването на памука бе спасило Юга и едновременно с това едва не го бе унищожило. Без машината „Котън Джин“ робството е щяло да изчезне, тъй като не е било икономически изгодно, а тогава нямало да има и война. Дали тази предачница щеше да има същото пагубно влияние?

Кейн не беше единственият, който разбираше какво означава Югът да има собствени предачни фабрики, вместо да извозва суровия памук на северозапад или в Англия. Скоро мнозина други щяха да последват примера му. Тогава Югът щеше да контролира целия производствен процес, като се започне от началото до края — засаждане и отглеждане, беритба, почистване и накрая предене и тъкане. Предачните фабрики щяха да върнат на Юга благосъстоянието, което войната му бе отнела. Но също като машините „Котън Джин“ това щеше да донесе със себе си промени, особено в такива плантации като „Възкръснала слава“.

Джим Чайлдс я разведе из предачницата. Дори и да беше учуден защо съпругата на собственика внезапно се е появила след двумесечно отсъствие, той с нищо не го показа. Доколкото бе известно на Кит, Кейн не бе казал никому, че тя се бе опитала да изгори сградата. Само Магнъс и Софрония, изглежда, се досещаха за истината. Когато си тръгна, младата жена осъзна, че част от нея беше нетърпелива да види огромните машини в действие, когато предачницата най-после щеше да заработи през октомври.

На път за вкъщи зърна Кейн да стои до фургон, натоварен с памук. Беше гол до кръста и гърдите му блестяха от пот. Докато го наблюдаваше, съпругът й грабна един пълен с памук чувал от зебло и го изпразни във фургона. Сетне свали шапката си и изтри челото си с ръка.

Стегнатите мощни мускули се движеха под кожата му като вода, развълнувана от вятъра. Той винаги е бил строен и силен, но тежката работа в плантацията и в предачницата още повече бяха изваяли всеки мускул и сухожилие. Внезапно Кит бе разтърсена от мигновена пронизваща слабост, когато си представи цялата тази великолепна голота, притисната към нея. Разтърси глава, за да пропъди видението.

След като се върна във „Възкръснала слава“, се отдаде на трескаво готвене, въпреки че през тези последни дни на август жегата беше почти непоносима и в кухнята едва се дишаше. До края на деня беше приготвила задушено от костенурка, царевични питки и желирана торта, ала така и не успя да намери желания покой.

Реши да отиде да поплува в езерото преди вечеря. Докато оседлаваше Изкушение, си спомни, че Кейн работеше на полето, през което трябваше да мине. Той веднага щеше да разбере къде отива. Вместо да я разстрои, мисълта я развълнува. Заби пети в хълбоците на Изкушение и препусна към езерото.

Кейн я видя, че приближава. Дори вдигна ръка в насмешлив поздрав. Но не се появи при езерото. Тя дълго плува в прохладните води, гола и сама.

Когато на следващата сутрин се събуди, установи, че месечното й неразположение бе дошло. Следобед облекчението, че не беше бременна, бе изместено от пронизваща болка. Обикновено месечният й цикъл протичаше спокойно и Кит никога досега не се бе чувствала толкова зле.

Отначало се опита да облекчи болката с ходене, но бързо се отказа, съблече роклята и фустите и си легна. Софрония й даде лекарство, а госпожица Доли й почете от „Тайната на щастливия живот на християнина“, но болките не преминаха. Най-накрая нареди и на двете да излязат от стаята й, за да страда на спокойствие.

Но не остана дълго сама. Малко преди вечеря вратата рязко се отвори и в стаята нахлу Кейн, все още с работните дрехи.

— Какво ти е? Госпожица Доли ми каза, че си болна, но когато я попитах какво не е наред, тя започна да трепери като заек и изтича в стаята си.

Кит лежеше на една страна, притиснала колене към гърдите си.

— Върви си.

— Няма да си тръгна, докато не ми кажеш какво ти е.

— Няма ми нищо — изпъшка тя. — До утре ще ми мине. Просто си върви.

— Как ли пък не! В къщата е тихо като в погребален салон, съпругата ми се е заключила в спалнята си и никой не иска нищо да ми каже.

— Дойде ми месечният цикъл — промърмори Кит, прекалено изтормозена, за да се срамува. — Никога не е било толкова зле.

Кейн се обърна и излезе от стаята.

Безчувствен простак!

Младата жена притисна с две ръце корема си и простена. За нейно изумление, след по-малко от половин час дюшекът до нея хлътна под тежестта му.

— Изпий това. Ще те накара да се почувстваш по-добре.

Кейн повдигна раменете й и поднесе чашата към устните й. Тя преглътна и едва смогна да си поеме дъх.

— Какво е това?

— Хладък чай с щедра доза ром. Действа успокояващо.

Имаше ужасен вкус, но беше по-лесно да го изпие, отколкото да спори с него. Когато той нежно я положи върху леглото, главата й приятно се замая. Смътно долови уханието на сапун и разбра, че се бе изкъпал, преди да се върне при нея. Жестът я трогна.

Кейн подръпна чаршафа й. Под него беше облечена с обикновена памучна долна риза, останала от дните й в академията, и скъпи дълги долни гащи, украсени с воланчета. Както винаги, двете дрехи не си пасваха.

— Затвори очи и остави ромът да си свърши работата — прошепна той.

И действително много скоро клепачите й внезапно натежаха и повече не можеше да държи очите си отворени. Когато ги затвори, той сложи длан на кръста й и започна да го разтрива. Кит усети в просъница как Кейн вдигна ризата и докосна голата й кожа. Докато се унасяше в сън, болката почти бе изчезнала, прогонена от умелите му ръце.

На сутринта видя голям букет от полски маргаритки, натопен в чашата с вода върху нощното й шкафче.